Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство



страница24/37
Дата16.01.2024
Размер276.05 Kb.
#119979
ТипАвтореферат
1   ...   20   21   22   23   24   25   26   27   ...   37
Avtoreferat
Свързани:
Компютърни мрежи2, 83ff3f7490f2461a9eabe9502da9b661, Тест по мобе в дг
Констатиращият експеримент бе проведен с използването на класическата медна основа за гравиране в техника суха игла.
Формиращият експеримент бе проведен с използването на алтернативен съвременен материал за гравиране - плексиглас.
Приложихме и две различни методики за тяхната реализация.
При работата върху мед се ограничихме да използваме единствено метода на обучение устно изложение. На участниците им бяха изложени етапите на подготовка на формите, гравиране и печат.
При работата върху плексиглас спрямо участниците използвахме методи на обучение от различно естество. Общото между всички тези методи бе, че те предлагат възможности за директен контакт с обучаемите по всеки от етапите за изпълнение на учебното задание. Според приетата от нас концепция използвахме следните методи:

  • методи на устно изложение;

  • методи за анализ;

  • диалогови методи;

  • методи за онагледяване;

  • методи за организация и контрол по изпълнение на изобразителната задача;

  • методи на обсъждане.

В заключителния етап на дидактическото изследване отчетохме и анализирахме сравнителните резултати от тези два етапа, респективно от различното педагогичеко въздействиe на двете методики и направихме съответните заключения.
Водещата концепция за провеждане на изследването ни в частта формиращ експеримент с включено изобразително задание бе директното взаимодействие между преподавател и студенти с цел демонстрация по всяка една от фазите на експеримента с основна методическа концепция, която определихме като „авторска демонстрация”.
Освен демонстрацията, във фазите на обучението използвахме различните методи с различна тежест и в зависимост от етапа, до който е достигнал всеки участник. Затова в известна степен и в някои от етапите подходът към студентите беше индивидуален по причина на творческия характер на експеримента. Не бе възможно да се синхронизират напълно работните фази на всички участници и поради това не всички методи бяха приложени масово и едновременно.
Изборът на методически подход беше подчинен на концепцията във всяка от посочените по-горе методически практики студентите да разчитат на активното участие на преподавателя не само в началната му фаза, а равностойно, по всички етапи на експеримента.
Като най-актуално относим към конкретното изследване се приложи един от методите за онагледяване, а именно демонстрацията.
Под демонстрация (Demonstratio – показвам) се разбира показване на предмети, явления, процеси и дидактически материали, обикновено придружени от обяснение, извършвани от учителя.
Видовете демонстрация са много и различни според целта на експеримента. Б.Дамянов формулира тези видове най-общо като фронтална, групова и индивидуална. Демонстрация е фронталната, когато се прави пред целия клас/курс, групова – пред определена група с конкретни задачи, различни от тези на останалите и индивидуална, когато се прилага персонално, най-вече при реализацията на задачи с практически характер. Пак спорд него могат да бъдат демонстрирани изобразителни техники, изобразителни похвати, начини на работа с материали, инструменти и пособия, както и демонстрация на последователност.
В нашето изследване ние приложихме метода демонстрация във разновидностите фронтална и индивидуална. Тя имаше и репродуктивен характер (според Б.Папазов), поради необходимостта от пресъздаване на похвати и способи от страна на обучаемите, демонстрирани от преподавателя.
Акцентирането ни върху метода демонстрация бе още по-основателно поради факта, че сред участниците в експеримента не бяха много тези, които са работили задачи от подобен характер. Бе необходимо да се демонстрират най-основните фази на работния процес.
Не по-малко основателна причина за избрания от нас подход бе обстоятелството, че преподавателят, провеждащ експеримента, в личната си практика и творчество активно разработва и твори в посока изпробване на алтернативни способи за работа в техниката суха игла, обект на настоящото изследване. По този начин той би могъл да бъде достатъчно адекватен, като показва нагледно и от личен опит всяка стъпка от експеримента, както и да реагира на евентуални проблеми и въпроси от конкретен характер в хода на практическото му изпълнение. Такива, в изработването на едно графично произведение биха могли да възникнат много, от различно естество и на различни етапи от работата на всеки. По тази причина бе необходимо в практическата част преподавателят активно да се намесва с помощта на различните методически подходи – устни или демонстративни.
Авторството на приложения метод на демонстрация се изразява в това, че преподавателят, както в теоретичен, така и в практически план споделя и демонстрира на студентите своите лични умения, натрупани във времето на неговата творческа дейност като художник график, работещ изключително в техника суха игла. Тънкостите и похватите в тази техника са много и специфични и изискват многогодишна практика. Те обхващат почти всички етапи на работата като начин на гравиране (ъгъл и сила на гравиране), начини на съблюдаване междинните етапи от работата, начини на насищане на изображението, начин на по-качествено отпечатване (намастиляване, избърсване до максимална чистота, центриране на отпечатъка, видове киче, изваждане на по-голям тираж), начини на коригиране на формата и ретуш на отпечатъка и пр.
Наличието на теоретични знания от страна на преподавателя по педагогическата дисциплина е абсолютно задължително, но що се отнася до практически приложения, теорията не е достатъчен елемент от педагогическия процес. Необходими са и практико-приложни умения на педагога, за да бъде максимално полезен в процеса на тяхното обучение. В този смисъл с основание наричаме приложената от нас методическа концепция „авторска демонстрация”.
Работата по едно графично произведение изисква не малко техническо време – работи се с дни или седмици. Етапите по изпълнението му са строго последователни, специфични, но не и равномерно разпределени във времето на гравиране и печат. Това обстоятелство изисква почти непрекъснато взаимодействие между преподавател и обучаеми. По тези причини възниква необходимостта преподавтеля да използва метода демонстрация по време на целия работен процес. Абсолютно необходим, съпътстващ елемент на тези демонстрации са и методите на устно изложение, както и диалоговите методи. Студентите имаха нужда от обяснение на специфичните особености на отделните процеси от работата им, както и от това, да задават въпроси по някои от практическите фази на експеримента. Често този диалог бе иницииран от преподавателя превантивно, поради необходмостта от налагане на превенции по някои процеси с по-фатални последствия по отношение нивото на крайния резултат.
Зададоха се въпроси, касаещи евентуални затруднения по някои специфични етапи, както и относно неизяснени представи и очаквания на обучаемите. Както аргументирано уточнихме по-горе, подходът на преподавателя в хода на експеримента е по-често персонален и в редки случаи – колективен.
Под формата на интервю преподавателят зададе въпроси като напр. „как ще проверите дали иглите ви за гравиране са достатъчно остри?”, „как мислите, че ще се отпечата този детайл?”, „как трябва да се избърше конкретното място от гравюрата?”, „защо е нужно да се нанася по-малко мастило върху формата?”, „къде при печатния процес трябва най-много да се внимава?”, „как можете да постигнете по-контрастно изображение?” или „как биха се получили относително еднакви отпечатъци?” и др.
Прилагането на диалог паралелно с демонстрацията създава в обучаемите една цялостна представа за естеството и специфичните особености на процесите по изпълнение на задачата.
Разликите в резултата от приложените методи при реализацията на двете графики са значителни поради различното педагогическо въздействие оказано върху студентите.
Едновременно с прилагането на споменатите методи в Академична среда, методът демонстрация бе приложен и извънаудиторно, в по-различна форма. Участниците бяха заведени на посещение в професионално графично ателие, за да разгледат оригинални произведения от графичното изкуство, реализирани в техника суха игла по алтернативния, съвременен способ на работа, аналогичен на експерименталното задание. Така те се запознаха нагледно с възможните резултати на предложената им технология на изпълнение, наблюдавайки това, което се очаква в определена степен и от тях.
С демонстрацията, приложена чрез наблюдение на оригинални произведения на графичното изкуство се целеше постигането на няколко образователни ефекта. На първо място такава опитност би могла да бъде мотивационен стимул за търсене на по-качествен резултат в посока изпълнение на поставената задача. Очакваше се обучаемите да придобият ясна представа за един завършен етап на предлагания им способ на работа. Това от своя страна би ги ориентирало по-ефективно към начините за постигане на такива резултати.
Друг образователен ефект, който очаквахме от прилагането на този метод, бе вероятността от задаване на конкретни въпроси, свързани с естеството на експерименталното задание, породени от визуалната информация, придобита от наблюдението. Приложени бяха диалоговите методи и в часност дискусията. Напълно естествено е при тези обстоятелстава да възникват и да се повдигнат въпроси както от теоретически, така и от практически характер. Придобитата ясна представа за очакваните резултати от работата предполага по-целенасочена, професионално ориентирана и пълноценна дискусия, засягаща конкретни етапи от процеса на работа. Всяко наблюдавано произведение от подобен на учебното задание характер само би могло да стимулира и надгради творческите и технически умения на участниците.
Като допълнителен образователен ефект от метода на демонстрация на произведение, подобно на експерименталното, би била появата на стремеж за по-добър краен резултат не само в работата по експеримента, а и извън него – в бъдещата реализация на студентите в професионалната им творческа работа. Очакванията са в дългосрочен план да се появи желание за по-високо техническо и художествено ниво на обучаемите и повишаване качеството на изпълнение на подобни графични задания в свободната им практика на художници и педагози.
Не на последно място, вследствие от наблюдение на професионални и качествени изпълнения, реализирани чрез алтернативни съвременни способи, бихме могли да очакваме да се породи в обучаемите търсене на нови възможности за използване на съвременните технологии в сферата на изобразителните изкуства. Всичко това би помогнало при осъществяването на творчески задачи, включително дипломни работи в бакалавърска и/или магистърска степен на обучение. В крайна сметка именно създаването на условия и намирането на иновативните идеи и подходи е движещата сила и цел на всяко обучение.
В процеса на работа бяха използвани и други методи на обучение. Диалоговите методи са в пряка връзка с методите на обсъждане. Организирането на текущ индивидуален и групов конферанс, при който се обсъждаха междинните резултати (напр. при пробните отпечатъци) се оказа много полезна форма за намеса на преподавателя в хода на обучението с цел своевременната ориентация на обучаемите.
Методите за анализ описание и анализ на уменията на студентите, бяха приложими при следните етапи от обучителния процес:

  • при обсъждане на студентските творби (тип конферанс),

  • при проведени консултации по време на експеримента (вкл. в извънаудиторно време),

  • при корекция за онагледяване на забележки по етапа на гравиране на формата,

  • при инструктиране на студентите за ползване материалите, инструментите, машинната част (печатната преса) и т.н.

Методите за организация и контрол по изпълнението на изобразителната задача се приложиха под формата на:

  • наблюдение (вкл. наблюдение по изпълнение на поставените задачи); на дейността; на действията; на начина на работа с материалите; на прилагането на изобразителната практика; на начина и/или последователността на работа; на състоянието на продукцията).

  • консултиране

  • обяснение

  • демонстрация (на репродукции, на изобразителни похвати, на начини на работа с материали и техники)

  • корекция (общи и индивидуални); словесни, директни



В заключение на този параграф ще обобщим, че без съмнение концепцията за обучение „авторска демонстрация”, в условията на един дидактически експеримент във всичките му етапи на изпълнение с алтернативните способи на работа, е особено подходящ и целесъобразен за постигане на оптимално добри резултати, най-вече в сферата на изобразителните изкуства. Допълнен със съответната демонстрация на графични произведения, видени чрез посещение в професионално графично ателие, той се явява една добра предпоставка за акумулиране на максимално добра информация от страна на студентите в полза на работния процес по експерименталната задача. Всичко това, събрано с приложените съпътстващи методи на обучение като описателни, диалогови и пр., създава необходимите условия за ефективно провеждане на изследването. В хода на анализа тези резултати ще бъдат съпоставени със съответните на тях, получени чрез работа в класическите способи на изпълнение.




Сподели с приятели:
1   ...   20   21   22   23   24   25   26   27   ...   37




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница