Ако животните можеха да говорят
Изтегляне 1.02 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 10. ПОЧТИ НЕРАЗРЕШИМ ЕНЕРГИЕН ПРОБЛЕМ
9. ЖИВ ЕЛЕКТРОМОТОРДобър ден, казвам се Ешерих. Не, няма нужда да се напрягате - няма да ме откриете. Аз съм невидим за вашите очи. Но ако непременно искате да знаете: аз се намирам на върха на вашия не особено чист показалец. Ако 300 от нас биха застанали в редица един след друг, тази верига щеше да е с дължина 1 мм и вие щяхте да ни възприемате като ефирно тънка нишчица. А ако по същия начин се наредим 1000 един до друг, ще заемем площта от 1 кв. мм върху върха на пръста ви. Всъщност аз изобщо не се казвам Ешерих. Това е само името на учения, който за пръв път ме е наблюдавал под микроскоп и ме е описал. По тази причина съм получила името Escherichia Coli (чревна бактерия). Фамилията ми показва, че по принцип живея в червата ви. Не трябва да се срамувате от мен. Заедно с милиони събратя от моя вид аз имам значителен принос за вашето хранене и съм създадена от своя Творец точно за тази цел. В червото ви аз разлагам иначе неизползваемите частици от вашата храна така, че те да могат да бъдат поети от стените на червото. Надявам се няма да ми се разсърдите, че при това и аз извличам полза. Но това не е единствената ви изгода от нас. Така например, ако сме достатъчно нагъсто, ние ви предлагаме добра защита срещу неприятелски и болестотворни микроорганизми. Можем да ви причиним вреда само ако попаднем в тъканта извън червото. Бъдете внимателни с мен и не пренебрегвайте хигиената! Тъй като не можете да ме видите, искам да ви опиша накратко как изглеждам - разбира се, под силно увеличение: Представете си един продълговат хляб, тежащ около килограм и половина, от чийто край се подават 6 камшичета, всяко от тях дълго 2 метра. Ако огледате камшичетата малко по-внимателно, ще видите, че на мястото, където те излизат от хляба, се намира по едно коляно, което пречупва камшичето под прав ъгъл. А сега си представете как всичко това се върти с голяма скорост, а именно до 100 оборота в секунда. Това е двойно по-бързо от въртенето на генераторите, с които вие произвеждате електричество. Камшичетата, както ги наричат при мен, са построени като кръгли комини, при които тухлите се вият на много пластове спираловидно но върха. Ако си представите комина с диаметър един метър, то в този мащаб на увеличение той би трябвало да е висок 1000 м. В камшичетата тухлите отговарят на молекулите, които, разбира се, са много по-еластично закрепени една за друга от твърдите камъни. А сега трябва още да си представите, че коменът се върти с бясна скорост подобно на тирбушон. Имайте предвид, че в действителност дължината на моите камшичета не превишава 0,02 мм. Това са прекрасни и изключително сложни неща, които моят Създател е вградил в мен, за да мога да живея, да се движа, да се храня, да се размножавам и освен това да съм ви много полезна. Самият строеж на клетъчната стена, която отвън изглежда толкова безобидна, е крайно сложен. Освен различните мембрани тя съдържа слой с протеини, опорен скелет, полизахариди, липиден слой и т.н. Веригата на моята ДНК, в която Създателят е вложил необходимата информация, е около 1000 пъти по-дълга от мен самата. Можете ли да си представите колко съвършено трябва да е построена тази верига на молекулата, за да мое изобщо да се побере в мен, да не говорим за невъобразимо високата плътност на информацията. Знаете ли между другото, че моята нишка ДНК съдържа също толкова букви, колкото и вашата Библия? Не мога да се спра по-подробно на всички свои удивителни детайли. Но непременно трябва да ви разкажа за шестте си въртящи се електромотора. Аз се нуждая от тях, за да се придвижвам напред. Както всеки друг електромотор, така и моите притежават статор, ротор и необходимите лагери. Оста стои вертикално към повърхността на мембраната и е вградена между две съседни мембрани в стената на клетката (фиг. 4). Вътрешната мембрана образува непроводимия слой (диелектрик) на кондензатора, който е зареден отвън положително, а отвътре отрицателно. Произтичащото от това напрежение е 0,2 волта. Положително заредени частици (водородни йони) протичат отвън навътре през моторите и ги задвижват с помощта на електрични сили. Между другото моите мотори могат да се въртят напред и назад с помощта на извитите камшичета и ми осигуряват скорост до 200 микрометра в секунда (0,2 мм/сек); следователно за 1 сек. мога да се придвижа с 65 дължини на тялото си (без дължината на камшичето). Ако искате да сравните този резултат с вашето темпо на плуване, то вие би трябвало да се движите във водата с 400 км/ч. Някои от вас мислят, че се е стигнало до този гениален мотор благодарение на мутации и селекция. Но не забравяйте, че докато една част не е готова изцяло, всякакво друго "развитие" губи смисъл. Един ротационен двигател, който не може да се върти, не води до никакво преимущество в подбора. За едно нещо още не съм ви разказал, за моята функция като "химическо такси". Моят Създател ми е дал способността активно да се придвижвам до места с най-висока концентрация на хранителни вещества. Освен това забелязвам, че когато съм изложен на много вредни вещества, мога да ги избегна. За целта е нужна изключително добра навигационна система, която подава необходимите управляващи сигнали на шестте мотора. Нали разбирате, мотор без механизъм за управление ще ме отведе и натам, където мога да загина. Също така навигационна система сама, без мотор, е безполезна за мен. Каква полза имам, ако знам къде има храна, но не мога да стигна дотам. Моята навигационна система има паралел във вашия живот. Висшата цел, която ви е поставил Създателят, е вечният живот. С какво би ви помогнало знанието, че при Бога има вечен живот, ако нямахте възможност да стигнете дотам? Бъдете спокойни, тъй както на мен Създателят е дал мотора, за да стигна до храната си, така на вас той е подарил Исус Христос като пътя към извора на живота. Ако вярвате в Него, ще получите истински вечен живот. 10. ПОЧТИ НЕРАЗРЕШИМ ЕНЕРГИЕН ПРОБЛЕМРазрешете да ви се представя. Аз съм златният дъждосвирец. Не ме ли познавате? Е, аз съм голям почти колкото гълъб и също мога да летя. Но това е почти всичко общо, което имам с моя колега. Погледнете само оперението ми. Шията ми е черна като пещ, главата и гърбът ми също лъщят в черно. А погледнете колко чудно хубаво моят Създател е украсил по края всяко едно от перата ми. Виждате ли как отгоре всичко блести в златисто-зелено? В края на краищата не напразно се наричам златен дъждосвирец или Pluvialis dominica fulva - както ме наричат учените. Бог е дарил на всяко от своите творения по нещо особено, не намирате ли? Падинка във вечно замръзналата земя Роден съм в Аляска, а други от моите събратя - в източносибирската тундра, където земята дори през лятото се размразява само на повърхността. Там растат само ниски храсти, мъхове и лишеи. В откритата тундра аз счупих черупката на яйцето, в което бях престоял в продължение на 26 дни. Заедно със събратята си се озовах в една малка падинка, покрита с мъх и изсъхнали листа. Нашите родители ни хранеха, както може би се досещате с витамини и белтъчини, с плодове и месо под формата на киселички боровинки, тлъсти гъсеници, хрускащи бръмбарчета. Така ние бързо пораснахме. Скоро се научихме да летим. Това е прекрасно! Ходенето е друго. Ако ме наблюдавате, сигурно ще започнете да се смеете. Да, вие имате право, това е едно клатушкане. Моят Създател е счел за правилно да ме конструира именно така. Сериозно ли мислите, че аз съм станал такъв, какъвто съм сега, благодарение на "случайността", или както други високопарно наричат това "самоорганизация на материята"? А знаете ли, че аз мога да летя чак до Хаваите? Да, това действително е едно огромно разстояние. Как го преодолявам, ще попитате. Съвсем просто: аз го прелитам. Моят Творец не е направил от мен бегач на дълги разстояния или рекордьор по плуване. Но затова пък мога добре да летя! Нека ви го докажа.
Сигурно бихте искали да разберете защо се храня толкова много. Съвсем просто: моят Създател ме е програмирал така. Аз се нуждая от това допълнително тегло като необходима енергия за полета ми от Аляска до Хаваите. Това са приблизително 4500 км. Да, да, не ви се е причуло. Дори има още нещо: през цялото разстояние аз не мога нито веднъж да си почина. За съжаление по пътя ми няма никакъв остров, никаква суша, никакво сухо петънце, а да плувам, както знаете, не мога. Четвърт милион лицеви опори Моите връстници и аз летим 88 часа - т.е. в продължение на три дни и четири нощи - непрекъснато над открито море. Учените са изчислили, че при това ние замахваме с крилата си 250000 пъти. Представете си, че вие трябва да направите четвърт милион лицеви опори - това би било едно подходящо сравнение. Е, аз ви питам, откъде можех да зная, че трябваше с лапането си да натрупам точно 70 грама мазнини, за да стигна до Хаваите? И кой ми е казал в каква посока да летя и че изобщо трябва да ходя до Хаваите? Преди това аз никога не бях прелитал това разстояние. По пътя няма никакви ориентировъчни знаци. Как можехме да намерим малките островчета в Тихия океан? Защото, ако не ги бяхме намерили, щяхме да се сгромолясаме в откритото море поради изчерпващата се енергия. Автопилот Вашите учени все още си блъска главите над това как ние определяме и коригираме курса на нашия полет, защото нерядко по време на летенето сме отклонявани от бури. Летим през мъгла и дъжд и независимо дали е слънчева светлина, ясна звездна нощ или напълно покрито с облаци небе, винаги стигаме до целта. Дори ако учените един ден открият нещо за това, все пак те няма да знаят как са възникнали тези чудотворни способности. Аз искам да ви издам това. Господ Бог ни е инсталирал автопилот. Вашите реактивни изтребители имат подобни навигационни уреди. Те са свързани към компютри, които постоянно следят местоположението и го сравняват с програмирания курс, за да бъде коригиран в съответствие с посоката на летене. Създателят е програмирал в нашата навигационна система координатите на Хавайските острови така, че ние без усилие поддържаме курса. Представете си: този автопилот е монтиран в минимално пространство и работи безотказно. Все още ли вярвате, че всичко това е станало случайно? Аз - не! Помислете само: щеше ли един златен дъждосвирец - който и да е той - съвсем случайно да натрупа 70 г мазнини? Смятате ли, че също така случайно той щеше да стигне до идеята да полети? И пак случайно щеше да полети в правилната посока? И нямаше да бъде отнесен през тези 4000 км? И случайно щеше да намери точните острови в океана? А на всичко отгоре сред нас има и малки златни дъждосвирци. Дали те биха могли да преживеят същите случайности? Помислете само: нищожно отклонение от програмирания курс би било достатъчно, за да загинем всички.
В началото на полета теглото ми е 200 г; 0,6% от него са 1,2 г. Значи след един час аз ще тежа 198,8 г. От тях 0,6% са 1,19 г. Като ги извадим от 198,8 г, получаваме 197,61 г. Толкова е теглото ми след втория час от полета. От него отново изваждате 0,6%... Е, успявате ли да следите изчисленията? Ще видите, че и математиката служи за прослава на Бога. В края на своето пътуване аз трябва да тежа не по-малко от 130 г, защото при това тегло всички мои резерви са изчерпани и аз би следвало да падна в морето и да се удавя. Затова, смятайте ако обичате, по-нататък: след третия час тежа 196,42 г, след четвъртия - 195,24г... Е, пресмятайте, аз чакам. Какво става? Ах, да, вие мислите, че сметката не излиза; сигурни сте, че с моите 70 г мазнини аз не бих могъл да стигна до целта? Установили сте, че се нуждая от 82,2 г мазнини. Това е вярно, вие сте смятали правилно. След 72 часа полет всички "запаси" биха били напълно изчерпани и аз би трябвало да падна в морето 800 км преди целта. Уникално решение Виждате ли, моят Създател е помислил и за това. Той е предал на всеки от нас две жизнено важни напътствия: "1. Не лети сам над огромното море, а винаги заедно с другите! 2. При този полет винаги се подреждайте в клин!" При клинообразния полет - пресметнато общо - всеки спестява 23% енергия спрямо единичния полет. Естествено, това не се отнася за съответния водач, който е начело; той обаче не носи постоянно натоварването. Най-силните се сменят отпред, тъй като там натоварването е най-голямо, а в задната част на веригата е необходима съответно по-малка енергия. Така ние практикуваме един начин на поведение, който във вашата Библия е означен като закон на Христос: "Носете си един на друг теготите и така изпълнявайте Христовия закон" (Галатяни 6:2). Така ние можем да достигнем сигурно до зимното си жилище. Дори всеки от нас да има по още няколко грама излишна мазнина. Нашият Създател ги е предвидил в случай, че се появи насрещен вятър. Той е помислил даже и за това. Все още ли вярвате, че "случайността" ме е създала и ме е довела тук? Аз не! Аз освирквам случайността! А моя Творец, него искам да прославя: "Тлюю-тюй!" Каталог: wp-content -> uploads -> 2014 2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии 2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово 2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година 2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура 2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил 2014 -> 1. Do you live in Madrid? A 2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г 2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116 Изтегляне 1.02 Mb. Сподели с приятели:
|