ВОДНИТЕ КОНЧЕТА - ИЗКУСНИ ЛЕТЦИ ОТ НАЙ-ВИСОКА КЛАСА

6. ВОДНИТЕ КОНЧЕТА - ИЗКУСНИ ЛЕТЦИ ОТ НАЙ-ВИСОКА КЛАСА

Ние, водните кончета (Odonata), спадаме към най-своеобразните същества сред насекомите. На ярка слънчева светлина ние летим, ловуваме, женим се и снасяме яйца. Вършим всичко пред вашите очи. Но като най-впечатляващи вие възприемате изкусните ни полети. Аз наистина мога да ви назова веднага 9 различни начина за летене, и всички тях ние владеем майсторски: неутрален полет, полет за преследване на плячка, полет в дадена територия, заплашителен полет, полет за любовна игра, полет махало, вълнообразен полет, висящ полет (на едно място) - ах, да не забравя и различните видове полети назад.

Измежду 800000 вида насекоми ние сме истински майстори-летци. В топли летни дни можем да се носим с часове над езерото, въпреки че почти не движим крилата си. Ако забележим някое насекомо-плячка, ние го улавяме с точно попадение, завъртайки се светкавично. Ако се появи някой досаден съперник, се завъртаме спираловидно във въздуха и го прогонваме незабавно. Ние се плъзгаме елегантно и със замах дори и през гъсти тръстикови блата, без да закачим някъде чувствителните си крила. Вече усещате, че над водата ние сме господарите на въздуха. Летим като безшумни въртолети. При честота 30 замаха на крилата за секунда ние създаваме шум, който не можете да доловите. Но нашите крила не ни служат единствено за летене: те играят важна роля и в спечелването на партньор; служат ни за балансиране, когато се намираме върху клатещи се стръкове; използваме ги за слънчеви колектори, а ненаситните жабешки езици ги усещат като преграждащи отбранителни оръжия. Въпреки това летенето си остава главното им предназначение.

От нашите общо 4500 вида 80 се срещат в Средна Европа. Нас ни делят на: разнокрили водни кончета (Anisoptera) и равнокрили водни кончета (Zyoptera). От многото имена ще ви назова някои, за да се ориентирате малко в нашето изключително разклонено родословно дърво:

Към първата подгрупа спадат предимно средно големи, а към втората - големи видове. Размерите не са решаващият критерий за нашето различаване, защото най-малките разнокрили водни кончета - някой Sympetrum u Leucorrhinia caudalis имат дължина 3 см, а най-големите равнокрили, Calopterygidae - 5 см. Можете много лесно да ни класифицирате по крилата. В състояние на покой равнокрилите водни кончета прибират едно до друго почти еднаквите по големина предни и задни крила, докато разнокрилите водни кончета разперват нееднаквите си крила встрани от тялото. Ние се различаваме принципно и по начина на летене. Непохватните в полета равнокрили водни кончета правят несинхронни движения с предните и задните си крила, докато крайно подвижните разнокрили водни кончета синхронизират замаха на предните и задните крила с помощта на нервната си система. По-нататък разказът ми ще бъде за разнокрилите водни кончета.

На вашия писател-натуралист и зоолог Херман Льонс особено се харесало водното конче Anax Imperator, което той описва така:

"То няма равно на себе си; по-красиво и по-бързо е от горските водни кончета. Крилата му са златен филигран, челото му носи смарагдовозелена украса, а тялото му - премяна от лазурносиня, чернообточена коприна."

Нашият Конструктор е използвал за твърдия външен скелет т.нар. хитин. Този специален материал е крайно лек и е закален чрез калциев запас. Благодарение на тези два компонента ние разполагаме със скелет с изключителна здравина и същевременно минимално тегло. Coenagrion например тежи само 1:4 от грама. Ще се нуждаете от 80 подобни малки кончета, за да се получи тежестта на две стотинки.

Повечето насекоми летят на т.нар. принцип на тенджерата. Представете си тенджера с малко по-тесен капак, под краищата на който са пъхнати две лъжици. Ако се натисне капакът надолу, двете лъжици се повдигат, ако се дръпне нагоре, те се спускат. При повечето насекоми това, което в горния пример се върши от човешката ръка, се върши от мускули, които са разположени в гръдната област между "капака" и "дъното". При всяко съкращение на мускулите се свива цялото тяло и крилата се повдигат. Обратният процес протича при отпускане на мускулите. Нашият летателен мотор обаче работи на съвършено друг принцип.

Здравите ни летателни мускули са прикрепени чрез сухожилия непосредствено към летателните стави. Създателят е сътворил ставите от материал с изключителни механични качества - резилин. Като никой друг материал този е изключително еластичен и затова има способността да натрупва необичайно много енергия и да я отдава отново в необходимия момент. Представете си смачкано пластмасово шише, което веднага след това отново добива предишната си форма. Заедно с крилата резилинът образува вибрационна система, която работи с определена честота на ударите.

По отношение на летенето Създателят е помислил за толкова много тънкости, че ние можем лесно да се справим с всяка ситуация във въздуха. Конструирани сме идеално за живот във въздуха. За описание на поведението на летателните машини по време на полет вашите инженери използват коефициент, наречен число на Рейнолдс. Той характеризира влиянието, което оказва плътността на обкръжаващия въздух върху скоростта и големината на летящия обект. За големите птици това свойство на въздуха почти няма значение, но за нас, насекомите, има. Плътността на въздуха има такова огромно въздействие върху малките насекоми, че те сякаш плуват в тази гъста за тях среда. Поради малкото число на Рейнолдс те трябва да махат с крилата си много по-бързо от големите насекоми, за да се придвижват напред. Нас Създателят е конструирал така, че се намираме в много изгодно положение. Ние с лекота достигаме скорост 40 км/час, без да има нужда непрекъснато да движим крилата си. Дори и при бавен полет, когато няма въздушно течение, подемната сила е достатъчна, за да ни държи във въздуха.

Създателят е инсталирал отпред на главата ни две малки антени, които са в изгодна позиция спрямо въздушното течение. При полет тези отчитащи пипала се извиват назад от въздушния поток. Сетивни клетки в основата на антената изпращат измерените величини до мозъка, където от данните бива изчислена - във връзка с обстановката - моята собствена скорост. Тези измервателни антени се явяват най-важното устройство, необходимо за достигане на точност и маневреност при полета. Те са незаменим уред за прецизния ми и гъвкав полет.

Между впрочем, ако имате усет за образци, то можете да определите съвсем точно вида ни само по различното подреждане на напречните и надлъжните жилки. Едва в по-ново време шведският изследовател Аке Норберг разгада значението на подсилената клетка по ръба на крилата. Удебеленията близо до острата част на крилото имат различен облик при различните видове и изпълняват важна аеродинамична функция. Те придават тежест, която предотвратява т.нар. пърхане на крилата, получаващо се при по-бърз полет със или без замах на крилата.

Сватбата се предхожда от ухажващия полет на мъжкия. Този полет за възбуждане се отличава с бързи движения на крилата по напречната ос, при което те се размахват, редувайки се едно след друго. По този начин пред насрещно идващата женска се появява тясна синя лента. Не закъснява и нейното възхищение. Във фазата на полета напред предните крила махат наклонени напред под съвсем малък ъгъл. Те създават подемната сила, необходима, за да се поддържа височината. Задните крила имат по-голям ъгъл на наклон назад и способстват по този начин за максимален ход напред. За части от секундата ролите се сменят: сега задните крила са поели движението напред. При полет назад - това е нашата специална летателна атракция - всичко става точно обратно. Разположените под остър ъгъл предни крила създават необходимите сили, които да осъществят движението назад. Водоравно разперените задни крила се грижат за поддържане на необходимата височина.

Мъжката прелита над женската и я хваща с т.нар. абдоминални щипци за главата (при малките водни кончета - за главата и за първия гръден сегмент). Тези големи полукълбовидно оформени щипци за хващане се намират в края на дългото туловище и служат за здраво захващане при чифтосването. По средата между щипците са разположени два различни за всеки вид кратки израстъка, които заедно с пасващите им празни места върху женската образуват система "ключ - ключалка". Посредством тази мъдро измислена кодова система се осигурява копулацията само на представители от един вид. След като сигурното хващане е било успешно осъществено посредством идентифициращата кодова система, двамата партньори образуват при полета "верига", при което мъжката лети отпред в наднем с женската, която лети отзад.

Тази непривична сватба има една още по-необикновена конструктивна предпоставка. Всички водни кончета носят половите си органи в края на задната част на коремчето. Как обаче биха могли мъжките сперми да достигнат до женската, след като се намират в онази част от тялото, с която бива обхваната женската? Решението на загадката се крие в една гениална идея: мъжкият полов орган е разделен на две в своята функция. Спермата се произвежда в края на тялото и от там бива транспортирана в семенна торбичка на "удобно място". Преди или след като хване женската (в зависимост от вида), мъжката напълва посредстом извиване на задната част на тялото семенната си капсулка върху предния копулационен орган. Тогава женската извива надолу и напред коремчето си, така че половият отвор в края на тялото й да достигне половия член и семенните торбички, разположени върху втория и третия сегмент на коремчето на мъжкия. По този начин "веригата" се превръща в "сърце" или "колело". След успешното преминаване на спермата "двойката-колело" се разпада. В тандемен полет двойката лети за снасяне на яйцата, при което теглещата мъжка направлява полета към удобни места за снасяне. В случая на Chalcolestes viridis приземяването става върху клонки на елха или върба, надвиснали над водната повърхност на някое езеро. Сега започва най-трудното за женската: 200 яйца трябва да бъдат снесени под твърдата кора! Имате ли идея как може да стане това?

Миниатюрно трионче в яйцепровода на женската служи като ефективен инструмент. Умелото рязане с островърхото трионче се извършва за секунди, при което малки частички от праха при рязането падат във водата. Следва снасянето на продълговатите яйца във влажната тъкан на кората. по време на подобна четиричасова процедура мъжкият като че ли наблюдава безучастен. Той блокира със своите хващащи щипци шийната област на женската и така я предпазва от други готови за чифтосване мъжки, които са били победени в борбата при ухажването.

Вие с право питате: какво означава този своеобразен начин на размножаване? При нас всичко е настроено с оглед на абсолютната летателна способност. Така запазваме суверенитета си във въздуха дори и при размножаването. В този смисъл нашите независими едно от друго предни и задни крила трябва да се приемат като особено оборудване. При клатещ се полет можем да движим крилата си дори противоположно. За изкусната техника на летене ние се нуждаем от дългото коремче като балансиращ прът. Особено по време на сложната маневра за размножаване, когато трябва да стоим във въздуха напълно неподвижно. Съвършено точното скачване дори и при вятър изисква прецизност на полета, нямаща равна на себе си.

Знаете ли, че пионерът на вашата въртолетна техника Игор Сикорски (род. 1889 г. в Киев, поч. 1972 г. в САЩ) е взел идеята си за развитието на въртолета от наблюдения на нашия полет? Четирите подвижни роторни перки произвеждат точно както нашите четири крила едновременно придвижване напред и нагоре. Въпреки признатата техническа зрелост на вашите летателни апарати, все пак разликата между вашите въртолети и нас е огромна: ние летим 100 пъти по-подвижно и при това абсолютно безшумно - само когато обтегнатите носещи повърхности се докоснат, едно леко шумолене издава прелитането - и всичко това се извършва с коефициент на полезно действие, който е технически недостижим.
Нашите поразителни очи
Който иска да маневрира бързо и умело, се нуждае от удобни навигационни прибори. За това служат нашите сферични, големи колкото главата на топлийка, очи. Измежду всички насекоми ние сме "най-окати", защото зрителният ни апарат заема по-голямата част от повърхността на главата. Поради голямата изпъкналост на очите ние разполагаме с изключително широко полезрение. Нашите очи се състоят от около 30000 шестоъгълни единични фасети. Всяка от тези фасети представлява единично око с миниатюрна лупа. При това всяко отделно око има различен зрителен ъгъл; всички заедно обхващат много широко зрително поле, без да има нужда да движа някое от очите или главата си. В някои отношения нашите очи могат повече от вашите. За 1 секунда ние можем да възприемем 2-- светлинни импулса, докато вие постигате едва 1/10 от това. Ако имаше телевизия за водни кончета, за нас даден филм би трябвало да се прожектира с десет пъти по-голяма честота на кадрите, отколкото го правят вашите телевизионни приемници.

Искам до известна степен да ви обясня физическия принцип: съставената от тези около 30000 отделни очи картина всъщност е много несъвършена и неясна, ако я сравните с вашата. Докато всяко от нашите очи съдържа само 8 зрителни клетки, при вас те са 78 милиона. При вас следователно се получава много по-фино фотографирана картина. Следователно нашата зрителна острота съответства само на частица от вашата. Въпреки това ние имаме изключителен зрителен апарат, тъй като Създателят ни е вградил една техническа тънкост, която увеличава значително количеството на оптичната информация. Светлинни импулси, бързо редуващи се един след друг до 300 в секунда, се регистрират като отделни дразнения. Вие сами ще се досетите защо: нашите движения представляват почти само висш пилотаж, при което спрямо нас околната среда се движи непрестанно. При летенето - а това е нашата основна дейност - оптичният център получава значително повече информация отколкото в покой. Така нашата "летателна" зрителна острота е много по-добра отколкото бихте очаквали, съдейки само по анатомичното устройство. Нашето зрение е почти сравнимо с вашите телевизионни камери: светлинният лъч, който опипва образа, е сравним с функцията на нашето отделно око. Сам по себе си лъчът не е пригоден да опипа и най-малката следа от форма на един образ. Но ако той се движи и ако светлинните колебания, които той предизвиква при опипване на картината, се превърнат в последователни импулси, се получава детайлна картина на наблюдавания предмет. Следователно общото между вашата телевизия и нашето комплексно око е, че картината се получава в резултат на комбинация от високоразвита система за бързодействие и ниската разделителна способност на повърхността.

1. Пигментни цветове. Защо китайците са жълти, индианците - червени, а африканците - черни? В тяхната кожа са вложени определени краски - пигменти - които са характерни за всяка раса. Същият метод е използвал създателят и при много видове Libellullidae (напр. при Sympetrum), но и при равнокрилите водни кончета. За разлика от вашите раси при нас са вложени химични съединения със значително по-ярко оцветяващо действие, напр. меланин за жълти, червени, кафяви и черни, омин за виолетовокафяви и оматин за червенокафяви тонове. Също така са използвани бяло, жълто или червеникаво светещият птерин. Можете добре да си представите, че смесени в подходящо съотношение тези цветови носители позволяват богата игра на багрите.

2. Структурни цветове. При този метод цветовете не се произвеждат посредством органични молекули, а чрез физичен трик. Впечатлението за цвят се добива благодарение на пречупването на светлината на слънчевите лъчи, падаща върху тънките, пластинкообразни слоеве на хитиновата обвивка. Всички металически блестящи водни кончета са всъщност безцветни и въпреки това блестят в цветно великолепие. Подобни структурни цветове има например в синьометалните Calopterygidae, в зелено до медно оцветените Lestes и зеленосветещите Somatochlora metalica. При Coenagionidae и Aeschnidae с техния приличащ на на зеленосин емайл оттенък, допълнителни тела, които помътняват цвета в хитиновата обвивка, способстват за светлинно разсейване, което още повече увеличава многообразието от цветове.

3. Восъчни цветове. Този метод напомня на кората на зрелите сливи. Синкавият налеп по коремчето на всички Lestidae се постига с помощта на восъчен слой, който се произвежда от кожните жлези. Цветът се получава посредством дифузно отражение на слънчевата светлина.

Каква е целта на всички тези цветове? Различните цветови образци ни облекчават да се разпознаваме и да намираме партньор. Оцветяването може да се окаже и добра маскировка. Като животни с непостоянна телесна температура цветовите съчетания улесняват затоплянето ни сутрин. Също така те предлагат подходяща защита от вредни ултравиолетови лъчи и регулират степента на слънчевото облъчване. Въпреки това всички тези ефекти биха могли да бъдат постигнати и с по-малък брой цветове. Учудващото многообразие трябва да има следователно и друга причина: в него се е проявило богатството на изобретателността на Създателя и любовта му към красотата. За кремовете Господ Исус е казал:

"И за облекло защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат. Не се трудят, нито предат. Но казвам ви, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал като един от тях. Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърляте в пещ, няма ли много повече да облича вас, маловерци?" (Матей 6:28-30).

Ние произхождаме от същата работилница на Създателя. Затова не се учудвайте на нашата красота и на прелестта на оцветяването ни.