ФОНТАНИ ВМЕСТО ОТПЕЧАТЪЦИ ОТ ПРЪСТИ

2. ФОНТАНИ ВМЕСТО ОТПЕЧАТЪЦИ ОТ ПРЪСТИ

Ние, китовете, сме живи суперлативи. Очаквали ли сте това от нас? Искам да ви обясня, че ние китовете сме надарени от Създателя със способности, които не се срещат никъде другаде в животинския свят. Знаехте ли например, че:

- има китове, които могат да се хранят, плувайки с 10 км/час? Те се придвижват с 35 км/час постоянно темпо, но когато е нужно, достигат до 65 км/час.

- има китове, които като прелетни птици всяка година преминават 10000 км?

- има китове, които могат да композират?

- има китове, които правят фонтан от водна пара с височина 15 м?

- има китове, които държат рекорд в гмуркането - достигат до 3000 м дълбочина?

- има китове, които притежават мощност над 850 киловата (вашите автомобили от среден клас достигат едва една десета от това)?

- има китове, които разполагат с обем на дробовете над 3000 литра (вашите достигат 4, най-много 7 литра)?

- има китове, които с 42% достигат рекорд по масленост на майчиното мляко (вашите майки могат да достигнат 4,4% едва една десета от тази стойност)?

- има китове, чийто език е толкова голям, че достига размерите на два възрастни коня?

- има китове, чиято аорта има диаметър 50 см и съответства на вашите канализационни тръби?

Защо изброявам всичко това? За нас не е от значение да заемем почетно място във вашата книга на рекордите "Гинес". Нещо друго е важно. Забелязали ли сте, когато четете разказа за сътворението, че ние сме единствените назовани по име животни? "И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно според видовете им, и всяка крилата птица според вида й. И Бог видя, че беше добро." (Битие 1:21)

Защо ли? Нима Бог е проявил особено старание при нашето създаване? Нима ние Го радваме най-много? Да си призная, дълбоката причина не може да бъде разгадана веднага, но представете си - ние сме признати за достойни да служим като скрит знак за възкресението на Исус. Когато критиците на Господ Исус искали знамение от Него, Той им посочил историята на Йона: "Защото, както Йона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи." (Матей 12:40) (В гръцкия Нов Завет думата "ихтиус" се използва по принцип за риба. Само на едно място, Матей 12:40 четем "кетос". Таз идума е предадена в други преводи като "гигантска риба", "морско чудовище", "морско страшилище", "огромна риба". - бел. авт.) С това Господ Исус е предсказал Своето възкресение. Мислили ли сте кое морско животно има такъв обем на стомаха, че в него да има място за човек? Ако прецените, ще откриете, че само нашият вид е годен за това. Ако в разказа за сътворението ние сме пряко посочени, то в горния смисъл ние считаме, че сме знак, който загатва за възкресението на Исус, и освен това дава доказателство за величието на Бога. Така че аз искам да разкажа подробно за живота ни и за безбройните достойни за възхищение подробности, а вие сами ще можете да си направите изводите.

Вашите учени не са използвали различията в телесните размери, привичките на живот, методите за търсене на прехрана, жизнените пространства в моретата като критерий за класифицирането ни. Те ни класифицират в две големи групи по вида на челюстите ни (зоол. "подразред"): Mystacoceti (мустакати, беззъби китове) и Odontoceti (зъбати китове). Към мустакатите китове спадат семействата гладки китове (гренландски кит, южен кит, японски южен кит, австралийски южен кит, джуджевиден кит), сиви китове и Balenopteridae (син кит, финвал, Balenoptera edeni, гърбат кит). Към подразреда на зъбатите китове се отнасят семействата кашалотови, Ziphiidae (беардиус, високочел бутилконос), нарвали, тюлени и делфинови.

Жизнената ни среда са океаните, но имайте предвид, че китовете не са риби, а бозайници! Ние раждаме своите малки. Това прави и рибата Sebastes marinus, но няма риба, която да кърми потомството си. Въпреки че живеем предимно в морето, по своята същност ние сме истински белодробно дишащи бозайници. Ние поддържаме постоянна телесна температура от 36,5°С, независимо от това дали се намираме в ледените води на Антарктика или в по-топлите басейни на Азорските или Бермудските острови. Можете да си представите, че такива условия ни създават немалко сложни проблеми, които обаче Създателят е разрешил по забележителен начин.

Докато тюлените излизат на сушата, за да родят малките си, ние правим всичко във водата. Представители, ако нашите бебета се раждаха с главата напред, при по-продължително раждане те щяха да са принудени да направят своето първо вдишване под водата и да се удавят. Създателят е предвидил това, при нас всичко е устроено така както при никой друг бозайник. Всички китове се раждат седалищно, т.е. с опашката напред. При това малкото остава колкото е възможно по-дълго време свързано с жизнено важната пъпна връв, която го снабдява с всичко необходимо. За новороденото няма никакво сигурно леговище или хралупа, затова за него се грижат любящата майка и загрижените членове на стадото. Още с раждането си ние сме впечатляващи великани. Новороденото на синия кит е с дължина 8 метра и тежи 8 тона. Това са 2000 кг повече от теглото на възрастен слон, а за да достигнат дължината на новороденото, най-малко три възрастни слона трябва да застанат един зад друг. Малките на другите китове не отстъпват по тегло и дължина на синия кит:

- гренландски кит - 6 метра, 6 тона

- южен кит - 5 метра, 5 тона

- гърбат кит - 4,5 метра, 2,5 тона

- сив (калифорнийски) кит - 4,4 метра, 1,5 тона

Бозаенето под водата би създало известни проблеми, така че за целта Създателят е предвидил чудесно устройство. Майката впръсква млякото от цицките направо в устата на малкото. Това става с такова налягане, че над водата би струил фонтан от мляко на височина 2 метра. Цицките се намират в джобовидни вдлъбнатини, за да няма струята пречки по пътя си. Бебето на кита трябва да расте бързо, за да е достатъчно силно за скорошното придвижване към полярните води. Затова млякото на кита е едно от най-хранителните: то съдържа 42% мазнини, 12% белтъчини (в сравнение с човешкото: 4,4% мазнини, 1% белтъчини) и затова е гъсто и кремообразно. Тази калорийна бомба е 100 пъти по-голяма от хранителния рацион на възрастен човек и способства за един поразително бърз растеж. Докато бебето на човека се нуждае от 180 дни, за да удвои теглото си, с което се е родило, бебето на кита се нуждае само от 7 дни. Малкото на синия кит поема по време на 7-месечното отглеждане ежедневно по 90 литра мляко. На всеки 24 часа то расте с 3-4 см и увеличава теглото си цифром и словом с 80 кг. Това прави 3,3 кг за час! Общо 18-19 тона от това изключително маслено мляко способстват през периода на млечното хранене за нарастване на теглото със 17 тона. Не е ли това сензационен коефициент на полезно действие!

Покрай мен тъкмо минава моят роднина, синият кит. За своите учудващи размери той ще ви разкаже сам с голямо удоволствие. Ако обичате изключителното, чуйте го.

Да достигне теглото ми от 140 тона (максимално 190 тона) би успяло стадо от 28 слона или 170 вола. Ако искате да ме сравните с брой хора, ще са необходими 2000 души. А ако въобще мога да бъда сравнен с най-малкия бозайник - джуджевидната белозъбка - то разликата между нас е 70 милиона пъти! С дължината си също мога да ви удивя: достигайки 33 метра, аз съм най-дългото животно изобщо. Без проблеми бих надминал по дължина колона от 4 автобуса. Ако обичате цифри, мога да послужа за образец на забележителни факти: скелетът ми тежи 22 тона, тлъстината ми - 25 тона. Освен това тялото ми се състои от 50 тона месо, езикът ми е тежък колкото един слон. Сърцето ми е с диаметър 1,2 метра и се равнява на тегло на кон. То изпомпва огромната маса от 10000 литра кръв по цялото ми тяло. Моята аорта е тръба с диаметър над 50 см. Черният ми дроб тежи 1 тон и също толкова храна побира стомахът ми. Бъбрекът ми има внушителното тегло на един вол.

Вие ме смятате за неподвижна грамада от месо и сланина? Недейте да съдите прибързано! Въпреки всичко аз съм майстор по владеене на тялото: мога без затруднение да се гмурна на дълбочина от 200 метра и без проблеми да поддържам курса си дори при най-силни течения. Ако плувам на повърхността, се движа с 28 км/час. При това е нужно да развивам мощност от 864 киловата (1175 конски сили), за което се нуждая от 20000 литра кислород в минута. Ако плувам със същата скорост под вода, мощността ми трябва да бъде 124 киловата (168 к.с.) при потребление на само 1850 литра кислород. Моите бели дробове имат обем от 3000 литра; това отговаря на обема на 750 въздушни балона.

Огромен мотор с висока могност. Би трябвало да сте омагьосани от гигантската ми опашка - "флука". За разлика от опашката на рибите, нашата е хоризонтална. Вашите еволюционни теоретици твърдят, че флуката се явява остатък от образувания на задните части на предполагаемите ни сухоземни предци. Истинската причина обаче е друга: Творецът е разположил опашката ни хоризонтално, защото така се постига аеродинамична форма, която е много по-изгодна за честите ни гмуркания и изплувания отколкото вертикалната опашка. Ако искам да се потопя, ще замахна с опашката нагоре, в другия случай съответно надолу. Опашката има повърхност от 10 квадратни метра. За да изпълнява своите задачи безпроблемно, на материала е придадена изключително сложна форма. Със същата опашка се задвижвам напред, а след това я използвам за стабилизатор и кормило. При движението напред аз изпълнявам с нея един вид въртеливо движение около ос, която се намира в удължението на гръбначния стълб. Не мога да опиша с опашката си пълен кръг като витлото на кораб, а описвам кръгове надолу и нагоре. Но принципът й на действие може да се сравни с този на витлото. При моите странствания по широкия свят аз поддържам прилична скорост от 35 км/час. От време на време ми се удава да задвижа огромната си телесна маса с 50 км/час. Формата на тялото ни и кожата ни са устроени така, че да можем да се движим напред възможно най-лесно. Ако вашите инженери по аеродинамика построят модел на нашето тяло и го снабдят със същата задвижваща мощност каквато е инсталирана при нас, дори тогава ние бихме плували значително по-бързо от него. С цел икономия на енергия нашият Създател ни е дал особена кожа, която разрешава завихрянията на обтичащата тялото вода и ги превръща в ламинарно течение със слабо съпротивление. Между другото това става посредством идеално настроената еластичност на кожата, която улавя една част от турбулентната енергия на водата и постига затихване на водовъртежа в близост то тялото.

Не сътворява ли Създателят с всеки вид кит едно ново чудо? Ние също сме произлезли от едно микроспотично яйце както мишката или както самите вие.

След този разказ на синия кит сега искам да ви се представя и аз:
Кашалотът - рекордьор по гмуркане
Дълбочини от 350 метра и повече не са проблем за афалините и Balenopteridae. Ziphiidae достигат 500 метра, а тюленът на Уедъл достига дълбочини от 600 метра. Заради четвъртитата ми глава, която заема 1/3 от дължината ми, са ме кръстили кашалот. Забелязахте ли вече колко ясно се отличаваме един от друг ние, китовете? С дължина 20 метра и тегло 55 тона аз съм най-големият представител на зъбатите китове. Имам зъби само на долната челюст, на горната са разположени около 40 дупки, в които 20-сантиметровите конусообразни и еднакви по големина долни зъби влизат и пасват отлично.

Моето най-отличително качество е изключителната ми способност да се потапям надълбоко - 1000 метра дълбочина не са проблем за мен. Понякога се гмуркам и до 3000 метра. Защо се замислихте така? А, пресмятате ли? Не вярвате на получения резултат? Напротив, напротив, вярно е! С всеки 10 метра дълбочина отгоре ми се стоварва допълнително налягане от една атмосфера. При дълбочина 100 метра стават 11 атмосфери. Тъй като се потапям с 7-8 км/час отвесно надолу, трябва да преодолея дори в тялото си (между главата и опашката ми разстоянието е 15 метра) разлика в налягането повече от 1 атмосфера. На 1000 метра налягането вече е 101 атмосфери. Тогава на всеки квадратен сантиметър от тялото ми все едно тежат 101 килограма. Представете си един атлет, който крепи тежестта на цялото си тяло върху нокътя си. Вие мислите и по един друг проблем: как се справям с дълбочинната болест. (Дълбочинна (кесонна) болест при човека: С нарастване на дълбочината налягането непрекъснато расте. С увеличаване на налягането въздухът, намиращ се в белите дробове, се разтваря в кръвта. Ако човек изплува прекалено бързо нагоре, т.е. ако налягането на водата намалее прекалено бързо, тогава разтвореният в кръвта газ (предимно азот) няма достатъчно време, за да се върне в дробовете в газообразно състояние. Както при внезапното отваряне на бутилка шампанско, в кръвта се образуват много газови мехурчета, които запушват съдовете и предизвикват смъртоносна емболия. За да се избегне дълбочинната болест, човек трябва да изплува бавно нагоре и да се адаптира към нормалното налягане в декомпресионни камери. - бел. авт.) Не се тревожете, че нещо няма да е наред. Моят Създател е обмислил всички детайли и ме е снабдил с необходимото оборудване. Нека ви разкажа за това:

За избягване на дълбочинната болест Създателят е предприел редица мерки. Вие сигурно ще предположите, че дълбочинно гмуркащите се китове (кашалот, високочел бутилконос, Balenopteridae), които без мъка могат да стоят под вода до час и половина, разполагат с огромни бели дробове. При нас обаче е точно обратното: в съотношение с телесните размери ние имаме изключително малки дробове. Докато при вас обемът на дробовете е 1,76% от обема та тялото, а при слона дори 2,55%, нашите съответни величини са доста малки: при мен е 0,91%, при синия кит е 0,73%, при южния кит е 0,65%. Но ние, китовете, използваме дихателния си апарат посредством редица механизми много по-интензивно от сухоземните бозайници. Така например ние притежаваме значително повече авлеоли. Нашата кръв съдържа 50% повече хемоглобин от човешката. По този начин ние разполагаме със значително по-висока способност за транспортиране на кислорода. Вие използвате само 10-20% от вдишвания въздух за създаване на енергия, ние пък достигаме до 80-90%. Виждате, че когато ние направим едно вдишване, то е толкова ефективно, колкото осем ваши вдишвания и издишвания. За гмуркането можем да се подготвим по съвсем различен начин от всеки друг бозайник. Към това се прибавя и особената способност, която Творецът ни е предоставил - мускулите ни складират кислород по един неповторим начин. Зад това се крият сложен органичен строеж и специални физиологични приспособления. Сега вече можете да си представите как се приготвям за дълбочинното слизане. Без бързане и притеснения правя десетминутно дихателно упражнение и пълня всички складове за кислород. Лесно можете да запомните: чрез всяка пълна дихателна фаза (вдишване и издишване) аз се екипирам за една минута подводно плуване. С 60 вдишвания и издишвания аз мога да прекарам на дълбочина 1000 метра около 45 минути. При 15 минути за гмуркане и изплуване ми остават още 45 минути за престой там. Трябва да знаете още една важна разлика: когато вие се гмуркате, се снабдявате с 34% кислород от дробовете, 41% от кръвта и 25% от мускулите и тъканите. При нас е по друг начин: ние използваме само 9% кислород от белите дробове, а 41% от кръвта и 50% от мускулите и тъканите. Следователно под водата нашият бял дроб играе второстепенна роля.

Сигурно имате още един въпрос: как нашият бял дроб понася високите налягания, на които се излагаме при такива дълбочини? Не се ли сплесква като мокър чувал? При всички сухоземни бозайници единствено дихателните тръби и големите бронхи са снабдени с хрущялни пръстени, за да останат отворени при всмукването на въздух. Вие познавате тези пръстени от маркуча на вашата прахосмукачка. При нас, китовете, Създателят е взел тези мерки до най-малките разклонения на бронхиалното дърво. Затова нашите дихателни пътища не могат да бъдат притиснати. Освен това този вид конструкция позволява бърз въздушен обмен.

За да ни осигури възможно най-дълготраен престой под водата, Създателят е разработил и уникална програма за пестене на енергия. По време на подводното плуване сърцето бие два пъти по-бавно отколкото на повърхността. Ние можем временно да "изключваме" от кръвообращението ни не жизненоважните органи или части на тялото. Потокът на кръвта бива разпределен и регулиран посредством система от множество мускулчета, които запушват вените като мрежа от еднопосочни улици. По време на подводната фаза само важни органи като мозъкът, сърцето и гръбначният стълб се снабдяват с кислород. Орган, без който нашата подводна техника е немислима, е така наречената феноменална мрежа (rete mirable), която Създателят е монтирал само на нас, китовете. Вашите учени все още не са разгадали всички нейни сложни функции, но феноменалната мрежа играе централна роля за снабдяването с кислород и регулирането на налягането.

За какво служи това съвършено подводно оборудване? Защо се спускаме в бездни, където не достига слънчев лъч - във вечната нощ и най-мрачните дълбини? Казват, че съм бил кралят на всеядните. Но честно казано, главоногите са любимото ми ястие - а те се намират само на големи дълбочини. Малки главоноги поглъщам с хиляди. В стомаха на един убит колега вашите китоловци веднъж преброиха 28000 от тях. И по-големи екземпляри поглъщам с дузини. В дълбините на океаните се намират най-вкусните лакомства - огромните октоподи. Тези мистични животни достигат дължина до 8 метра, а техните пипала могат да достигнат дори до 15 метра. Такива симпатяги неведнъж досега съм поглъщал цели. В повечето случаи това е една впечатляваща борба на гигантите - докато те се озоват в стомаха ми. С моята фина пеленгаторна система мога да открия плячката си с абсолютна точност. Изпращам призивни звуци, чието ехо след това отново улавям. Дори и в най-непрогледната нощ моята сонарна система ме информира много точно за броя и големината на плячката.

Най-добрата радиоинсталация за звуците, които ехото връща и нашите най-красиви песни (за своите звучни концерти след малко ще ви разкаже гърбатият кит) все още нямаше да ни направят майстори на комуникацията или на ориентирането по ехото, ако не съществуваше особен уред, настроен за приемане. За това служи нашето ухо, съдържащо впечатляващи детайли, които не се срещат при други бозайници. Някои сухоземни притежават огромни фуниевидни уши, за да уловят шума от определени посоки. Подобни стърчащи външни ушни миди са пречка във водата, те биха развалили идеалната ни аеродинамична форма. Всеки водолаз би потвърдил, че насоченото улавяне на звуците под водата е доста трудно. Едва ли можете да изследвате например откъде идва шумът от моторна лодка. На сушата вашият мозък пресмята посоката на звука въз основа на различното време, за което всяко едно от ушите ви улавя звуковите вълни. Но във водата това не върви, тъй като звукът може доста безпрепятствено да проникне във вашия череп. Тъй като ушите са сраснати с черепа, трептенията постъпват по едно и също време и разликите във времето на достигане на звуковите вълни вече не могат да бъдат установени, за да станат ориентир за посоката.

Искам непременно да ви представя един друг роднина, на когото принадлежи златният медал в плувния маратон, и който няма конкуренти. Чуйте само какво го мотивира за несравнимите му постижения:

Защо се отправяме на толкова дълъг път, който заедно с връщането възлиза на 20000 км? Обърнете внимание, ако обичате: това е точно половината от дължината на екватора, или разстоянието, което сте в състояние да изминете с автомобила си, ако го използвате често в продължение на цяла година. Мислите ли, че ни привлича изобилната храна? Не, напротив, там за нас няма почти нищо хранително. Ние постим, макар и принудително, доста дълго време - в продължение на 6 месеца. Всичко това правим единствено заради поколението си - в края на януари се раждат малките ни и дотогава трябва да сме достигнали лагуните при Сан Игнасио на брега на Южна Калифорния. Сега разбирате и защо ние, сивите китове, почти всички имаме рожден ден в един и същи ден. Въпреки че нашите бебета още при раждането си са с дължина 4,5 метра и тегло 1,5 тона, те все още нямат слой от мазнина, която да ги предпазва от студа на Северния ледовит океан. На всеки 24 часа, благодарение на ежедневно впръскваната доза от 200 литра мляко, малките ни нарастват с 20 кг. В продължение на осем месеца нашите бебета поемат това изключително хранително мляко. Малкото ни тренира в "детската стая" на Бая и за два месеца става издръжлив плувец, за да бъде достатъчно подготвено за връщането в далечния Север. Всичко това става при пълен пост на майката. Дори бащите участват в далечното пътуване постейки. Ние се нуждаем от тях, от една страна, за да ни защитават на връщане от агресивните косатки, а от друга, когато пристигнем, за съвсем кратко време ние преживяваме нашия любовен период. След завръщането в Северния Ледовит океан гладът ни естествено е ненаситен, тогава ние отново загребваме стотици килограми раци и трупаме внушителен слой дланина, дебел много дециметри - блубер. От този блубер се нуждаем не само като изолация от студа, но и за следващото пътуване, предприемано в точно определено време. Той ни служи като хранителна резерва, от която не можем да се лишим по времето на постите.

- седалищното раждане,

- кърменето под водата,

- приспособленията ни за подводно плуване,

- способността ни да композираме,

- конструкцията на ухото ни,

- специалния ни нос,

- филтрационния ни апарат,

- пътуването и постите.

Не, не, едно полуготово оборудване за гмуркане не би ни свършило работа. Без истински филтрационен апарат бихме измрели от глад, а при различно положение при раждане вие никога не бихте се запознали с мен. Що се касае до моето мнение, аз съм убеден, че имам велик и гениален Създател, който ме е направил майсторски: "Господи, Боже мой, Ти си сторил много чудеса, и Твоите мисли за нас не е възможно да ги изложи някой пред Теб. Ако бих поискал да ги изявя и разкажа, те превишават всяко преброяване" (Псалм 40:5). Между другото ви разказах защо сме знак за възкресението на Исус. Сега искам да ви разкажа още, че имаме нещо общо с Господ Исус, и то по един съвсем различен начин. Прочетете началото на Евангелието на Йоан:

"В начало бе Словото и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него стана и без Него не е станало нищо от това, което е станало" (Йоан 1:1-3).

Ако абсолютно всичко е създадено чрез Господ Исус, то това се отнася и за нас, китовете. Исус Христос е не само ваш Създател, но и наш!