Ако отхвърлим закона, това е същото, да отхвърлим Сина. Отхвърлянето на Сина е същото, като отхвърлянето на Отца

Десетата глава на книгата Откровени се отнася за разпечатването на свитъка. Единственият свитък, който бил запечатан до времето на края, било пророчество на Даниел, отнасящо се за 2300 денонощия. И когато щеше да бъде изядено и вероятно разбрано, това щеше да бъде радостна вест за тях, поради връщането на Христос. Но когато го глътнали, вътре настъпило горчиво разочарование. Но след горчивото разочарование, те разпознали същността на светилището и разбрали, че вместо завършване, тази вест едва започвала. Така те трябвало да пророкуват отново пред много народи, нации, езици и царе. Това движение трябвало да стане световно движение.

„Вестта на първия ангел от Откровение 14 гл. обявила часа на Божия съд и призовала людете да се убоят и поклонят на Него, предвиждала да се отделят явните хора за Бога от развращаващото влияние на света и да ги подтикне да видят истинското състояние на суетността и отстъплението. В тази вест Бог изпратил на църквата предупреждение, което като бъде прието, трябвало да изправи злото, което ги отделяло от Него” Великата борба, стр.379.

Когато тази вест била провъзгласена от Уилям Милер, казвайки, че Христос идва, втората адвентна вест възстановила библейските истини и църквите отхвърлили това. Но тогава се затворила едната врата, а другата се отворила. Имало отваряне и затваряне на врати. И тези, които приели тази вест за Исус Христос преминали във второто отделение на светилището. Някои хора чувстват, че това няма библейска основа. Искам да им задам въпрос. Във времето на юдеите, когато Исус бил сред тях, могли ли са да Го приемат като техен Месия? Разбира се, че са можели да Го приемат като Месия. Но те Го отхвърлили. А после, когато Исус висял на кръста и Агнецът Божий, Който взел на Себе Си греховете на света, бил разпънат за техните грехове; и типът се съединил с антитипа; и Той, Който бил въплъщение на всевъзможните типове от бъдещето, станал реалната и истинска жертва. Продължили ли те след смъртта на Христос да изпълняват своите ритуалите? Да или не? Разбира се, че продължили. Но била ли вратата за тях, като за народ, затворена? Да! А за всеки отделно? Не! Какво условие имало за тях, за да бъдат приети? Трябвало да влязат през тази врата. По какъв начин имало врата и когато те отказали да влязат през тази врата, вратата била затворена за тях и те продължили да изпълняват ритуалите и церемониите си, не знаеейки, че това до никъде няма да ги доведе. Какво трябвало да направят, за да влязат през тази врата така, че тази врата да не бъде закрита за тях, но да остане отворена? Какво трябвало да направят? Трябвало да приемат Исус като свой Месия. Т.е., те могат да бъдат спасени, всеки индивидуално. Нима не е станало и същото в 1844? Църквите, протестантските църкви, всички заедно затварят вратата. Те се отказали да влязат през нея. Но индивидуално хората могли да влязат във второто отделение с Христос. Тогава се случило същото. Аз нямам никакъв проблем с отворената и затворена врата, особена в контекста на светилището.

„Светилището ще бъде обект на особени атаки. В бъдеще ще възникнат всевъзможни съблазни, затова под нозете ни е необходима твърда основа. Нужни са ни твърди стълбове за това здание. Нито един гвоздей не трябва да бъде изваден от това, което е установил Бог. Врагът води лъжливи теории, подобно на учението, че няма никакво светилище. Това е един от пунктовете, върху които ще настъпи отстъпление от вярата. Къде с вас можем да намерим безопасност, ако не в тези истини, които Бог ни е давал в течение на последните петдесет години?” Ревю & Хералд, 25 май 1905.

Това движение се разпространило под водителството на Светия Дух. Имаме ли днес по-висше представено движение? Да! То започна и се разчу, разбира се, в резултат на движение и форма. Христос не е влизал в Светая Светих. Той влязъл в Светая. Моля за извинение, но ако Той е влязъл в Светая, ако е влязъл в Светая, кога се кани да влезе в Светая Светих? Или обратното. Това е толкова объркващо. Само защото Библията казва, че, както е казано в новия превод на крал Яков, „когато Исус възкръсна и когато се възнесе, Той влезе в Светая Светих”. Това не е точен превод. Това не е hagiah hagion, това е само hagion. Следователно Той не е влязъл в Светая Светих, когато се възнесъл на небесата. Той трябвало да влезе в Светая, доколкото, ако е влязъл в Светая Светих, тогава кога ще влезе и в Светая? Тогава това трябва да се случило до времето, преди идването Му на земята. Ако това било до времето, преди идването Му на земята, как може да влезе тук, ако Библията казва, че Той влязъл със Собствената Си кръв, а не с кръвта на овце и козли. Т.е., съгласно Библията, както е показано и в много други преводи, включително и превода на крал Яков, Той влязъл в Светая. Това означава, че Той трябва да влезе в Света Светих в някакво по-късно време. Единственото време, което Библията предполага, е 1844 год. Така искаме да имаме твърда основа за това и не искаме да бъдем раздвоени в тази позиция.

„Сатана непрекъснато се стреми да внесе пречудни хипотези по отношение на светилището и предлага чудесно обяснение за Бога и служенето на Христос за нашето спасение, прилягащо на плътския разум. Той отдалечава тази ръководеща сила из средите на вярващите и запълва това място с фантастични теории, и измисля да отдалечи истината за изкуплението, и да разруши нашата увереност в доктрините, които ние считаме за свещени в това време, когато отначало започнала да се провъзгласява вестта на третия ангел”.

Защо сатана трябва да ненавижда тази вест? Защото, ако Христос не е влязъл в Светая Светих в 1844 год., тогава адвентната вест не е вярна, тогава адвентният народ не е уникален и тогава можем да станем част от икуменическата супа. Но ако тази вест е истинска, тогава Бог призовава към разделение и присъединение към Божия закон, което означава присъединяване на тези хора, които Той е призовал.

„По този начин той може да отнеме от нас вярата ни в тази, същата вест, която ни е направила отделен народ и ни е надарила с характер и сила за нашата работа” Особени свидетелства, серия Б, N 7, стр.17, 1905.

Ако отнемете от адвентната вест компонента за светилището, отнемате й и компонента за остатъка.

„Аз видях, че пророческата схема за 1843 год. е била направлявана от ръката на Бога и че тя не трябваше да се променя; и че цифрите бяха такива, каквито Той искаше; че Неговата ръка беше над това и закри грешката на някои от цифрите, така, че ни един да не може да види, докато Неговата ръка не беше отдръпната”.

Защо някои хора игнорират тези твърдения?

„Тогава аз видях в отношение на ежедневната, че думата жертва (Дан.8:12) е била поставена от човешка мъдрост и не принадлежи към текста, и че Бог даде правилно разбирането на този, който провъзгласи часа на съда”.

Следователно нашата първоначална вест е вярна.

„Когато съществувало единство до 1844 год., почти всички били обединени за правилното разбиране на ежедневната, но след разочарованието в 1844 год. били приети други разбирания и след тях последвали тъмнина и смущения. Времето от 1844 год. насам не е било тест и то никога няма да бъде тест отново”. Ранни писания, 74.2.

Днес има твърде много разбирания, но всичко, което трябва да направим, е да погледнем на оригинала. Нека продължим и да разгледаме някои от пионерите.

Джон Ендрюс. Той напуснал училище на 11 години. И така, кои били пионерите на това адвентно движение? Някакво малко момче, което не можело да отиде на училище, защото бил късоглед. Малко момиче, което било наполовина парализирано и не могла да ходи на училище повече от три години. И после човек, който напуснал училище на 11 години.

Джон. Н. Ендрюс се самообразовал, но той говорил на седем езика и можел да чете Библията на всичките седем езика. Можел да декламира Новия завет по памет. И започнал да съблюдава седмия ден – събота, на 17 години. Започнал да работи като служител на 21 години и на 22 години бил член на Издателския комитет”.

Това е изумителна история. Това е изключителна история. Няма да разглеждаме цялата му дейност. Той бил този, който открил пътя на чуждестранното служене и умрял в Базел, Швейцария, на 54 години.

После Юрая Смит. Още една интересна личност.

„Той си изгубил крака си в 1844 год., когато бил на 12 години. Той изобретил гъвкавото коляно в състава и съединението на глезена на крака, които се използват даже и днес”.

Отсъствието на водач още трябвало да го задържи. Били му нужни и двете ръце, затова той разработил план за действие.

„На 20 години той се присъединил към адвентистите и на 21 години той бил на издателска работа”.

Това е невероятно.

Лавбароу (1832-1924). Той бил основоположник за продажба на адвентна литература. Започнал да я продава за по 35 цента за комплект на едно от лагерните събрания. Много го заинтригувала здравната реформа, защото той бил болен. И по-късно започнал да издава книги на тази тематика”.

Той започнал изцяло издателска работа. Бог имал странни хора, които събрал заедно.

А как намирате този човек? Джозев Вейтс (1792-1872). 15-годишен той бил вече юнга. Можел да ругае като войник и да пие като риба. Претърпял корабокрушение и бил също хвърлен за затвора. Бил най-старият от тримата основатели адвентисти”.

И ако нямал добра жена, не знам къде би бил, защото историята ни казва, че имал цял кашон пълен с книги на ужасна тематика за дребни стотинки. И имал навика винаги да ги чете, но неговата жена при всеки удобен случай се старала да му подхвърли допълнително и Библия. И веднъж той започнал да я чете. И сам, по своя воля захвърлил пиенето, спрял да ругае, станал напълно друг човек, четящ само Библия. Ето, такъв човек бил въвлечен в адвентната вест.

Стефан Нилсън Хаскел (1833-1921). Евангелизатор, администратор. Започнал да проповядва на несъблюдаващи съботата адвентисти в Нова Англия в 1853 год.... започнал да съблюдава събота... и той е този, който работил в Австралия... и Нова Зеландия... Бил в Лондон... в западна Европа, южна Америка, Африка, Индия, Китай, Япония и Австралия. В Китай даже кръстил хора”.

Това били инициативни хора. Ако погледнете на тях:

Елън Уайт имала първото си видение на 17 години.

Джордж Вашингтон Амадон – на 21 години

Джон Алън Бърд – на 20 години

Георг Бътлър – обърнал се на 22 години

Артур Даниелс – 20 години

Хирам Едсън – 37 години. Той е старец.

Всички останали – Хаскел, Мозес Хул, Лавбъроу, Сара Мак Ентерфер – на по 20 години.

Млади, много млади хора. Почти като Йосия, не намирате ли приликата?

„Христос дал на църквата свята поръчка. Всеки член трябва да бъде канал, чрез който Бог да може да предава на света съкровищата на Неговата благодат и непостижимите богатства на Христос. Няма нищо, което Спасителят да желае така силно, както работници, които да представят на света Неговия Дух и Неговия характер. Няма нищо, от което светът да се нуждае така силно, както изявата на любовта на Спасителя у човека. Цялото небе очаква мъже и жени, чрез които Бог може да открие силата на християнството” Деяния на апостолите, 600.1.

Това са именно този тип хора, които Бог използвал за създаването на тази църква. Мога да разбера защо много богослови имат проблеми с това. Имам предвид тези хора. Нима те били богослови? Защо Бог трябвало да премине покрай всички блестящи умове и да избере тези обикновени хора, от типа на Йоан Кръстител, който бродил с лишения из пустинята? И в края на краищата някои заявяват, че те не били тълкуватели, затова как можем да им се доверим? Те не били богослови, затова ние вероятно трябва да коригираме тяхната теология. Но кой приведе към постановление тази теология? Ето какво имам предвид. От самото й зачатие.

1Кор.2:4,5 „И говоренето ми и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Духа и от сила; за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила”.

1Кор.1:26,27 „Понеже, братя, вижте какви сте вие, призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни. Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща, за да посрами силните”.

Те се явяват камък за препъване. Изглежда днес се нуждаем от ново богословие, за да спорим с тези хора, които в действителност не били способни на екзегеза, тълкуване.

1Кор.1:28-31 „Още и долните, и презрените неща на света избра Бог. Да! И ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има, за да се не похвали ни една твар пред Бога. А от Него сте вие в Христа Исуса, който стана за вас мъдрост от Бога и правда, и освещение, и изкупление; тъй щото, както е писано, „който се хвали, с Господа да се хвали”.

Това е основата на адвентизма. В Ревю & Хералд, 4 септември 1888, пар.10, четем: „Най-полезните хора на този свят не били възвеличените, самодостатъчните, тези, които възхвалявали и се кланяли в обществото, но този, който смирено ходил с Бога, бил скромен в маниери и безхитростен в беседите, който отдавал цялата слава на Бога, не преписвайки си нищо от това. Те са тези, които са провили най-решителното и здраво влияние на църквата... Когато е нужно директно тържествено свидетелство за изобличение на греха и несправедливостта, даже тези, които са на високи длъжности, няма да се държат за своя свят, но ще се вслушат в наставленията на Бога и истината, когато Той заповядва: „Извикай силно, не се щади, извиси гласа си подобно тръба, та изяви на людете Ми беззаконието им и на Якововия дом греховете им”.

Тъй като времето изтича и в младежкото движение на Йосия след това настъпила зрялост, можем да очакваме покрито с дупки пътуване.

„Църквата на адвентистите от седмия ден трябва да бъде пазител на Божията благодат в края на времето”.

Това било установено като стълб на истината, който не може да бъде премахнат.

„Всяко учреждение, основано то адвентистите от седмия ден, трябва да бъде за света това, което за Египет бил Йосиф, за Вавилон – Даниел и неговите другари. По божествено предопределение тези избрани били взети в плен. Това трябвало да донесе на езическите народи благословения, които стигат до човечеството чрез познанието за Бога. Те трябвало да бъдат представители на Йехова. Те никога не трябвало да допускат компромис с идолопоклонниците”.

Никога! Какво е общото между светлината и тъмнината?

„Своята религиозна вяра и званието си „поклонници на живия Бог”, те трябвало да носят като особена чест” Свидетелства към църквата, т.6, 218.1..

Ще имаме ли съвършена църква? Разбира се, не! Бил ли Израел съвършен? Не! Но ето ви един добър съвет: „Не трябва да се съмняваме, да се боим, че работата няма да бъде успешна. Бог оглавява тази работа и Той ще приведе всичко в ред. Ако се наложи коригиране на ниво „глава”, Бог ще обърне внимание на това и ще направи всичкото неправилно, правилно. Нека имаме вяра в това, че Бог управлява този благороден кораб, който ще изведе Божия народ благополучно на пристанището” Избрани вести, т.2, стр.390, 1892.

Ние си отиваме у дома!

„Защитниците на сатана никога няма да бъдат триумфиращи. Победа ще дойде с вестта на третия ангел. Както Капитанът на Божията войска разруши стените на Ерихон, така и Божият народ, пазещ заповедите, ще тържествува с победа и всички враждебни елементи ще бъдат повалени” Свидетелства за служители и евангелски работници, 410, 1898.

Но искам да ви напомня, че не всички хора, пазещи божиите заповеди, все още се намират в хармония с принципите и основата на тази вяра. Но това е работа на Бога.

„Те ще стоят като верните стражи на стените на Сион – не ще скриват греха, ще носят правонарушителите, няма да търсят симпатиите на братята си, но ще търсят одобрение от Бога. Понякога това е трудно”.

Това е трудно!

„Те няма да потъпчат ни една дума на правда, която трябва да бъде изявена в порицание или предупреждение, или в защита на справедливостта за онеправдания, за да обърне нечия доброжелателност и влияние. При криза те няма да са неутрални, но ще стоят твърдо на страната на справедливостта и правдата, даже когато ще бъде трудно да приемат тази страна. Това може да повлияе на тяхното благополучие и да ги лиши от дружбата на тези, които обичат” Ревю & Хералд, 4 септември, 1888, пар.10.

Няма да е лесно в тези времена, в които живеем, да се придържаме към тези принципи, които направиха църквата това, което е. И това ме накара да се замисля: С какво сме задължени на тези ангелите и хора, за които даже не знаем? И четем:

„Само когато провидението на Бог бъде открито в святата вечност, ще можем да разберем това, което сме задължени за грижата и намесата на Неговите ангели. Небесните създания вземаха активно участие в делата на хората. Те се появявали в одежди, които сияят като мълния; те идвали като хора, в одеждите на странници; те приемали знаците на гостоприемство в домовете на хората; те действали като проводници за пътешестващите в тъмнината; те рушили намеренията на грабителите и отклонявали удара на разрушителя”.

Нима управителите на този свят не знаят за това? Често на техните съвещания пристъпват ангели. И ако Бог поддържа това движение, то даже ангели съпровождат това движение.

„Човешките очи ги виждат, човешките уши слушат техните обръщения. В залите за съвещания и в съда небесните посланици отстоявали делото на преследвания и угнетения”.

От собствен опит зная, че ангелите действително са въвлечени в тази работа. В Ранни писания, когато четете за това, което е преживяла Елън Уайт и тези хора, ще видите, че там били въвлечени ангели. И това е отбелязано в историята.

„Най-великият герои, роден някога сред хората, се родил в ясла, бил разпънат на кръст, бил отхвърлен и презрян, и до ден днешен е оклеветяван, маргинален и мистериозен, и неправилно представен даже от тези, които предполагат, че Му служат”.

Нима не е същото и с Божия народ? Мисля, че да!

Исая 53:2,3 „Защото израсна пред Него като отрасъл и корен от суха земя; нямаше благообразие нито приличие, та да Го гледаме, нито красота, та да Го желаем. Той бе презрян и отхвърлен от човеците, Човек на скърби и навикнал на печал; и както човек, от когото хората отвръщат лице, презрян бе и за нищо Го не счетохме”.

Това нещо никак не е удобно, да живееш с това... И много, много от нашите църкви не искат да приемат това, че се отличаваме от другите. И това, че заради тази разлика могат да ни презират.

Йоан 7:14,15 „Но като се преполовяваше вече празникът, Исус възлезе в храма и почна да поучава. За това юдеите се чудеха и казваха: Как знае Тоя книга, като не се е учил?”

Същото било и с нашите пионери.

Мат.11:11 „Истина ви казвам, между родените от жени, не се е въздигнал по-голям от Йоан Кръстител; обаче най-малкият в небесното царство, е по-голям от него”.

Йоан Кръстите – така високо бил оценен.

„Какво направи Йоан Кръстител велик? Той затворил разума си за маса традиции, представени от учителите на еврейската нация и го открил за мъдростта, слизаща свише” Съвети към родителите, 445.1.

Как би могъл Бог да основе движение, основано на всички тези традиции, които объркват ума на хората? Той избрал тези обикновени хора. И какви мощни хора били те! Без всякакво образование, говорещи на седем езика и декламиращи Новия завет наизуст.

„Йоан Кръстител, по асоциация с великите мъже на нацията, не съответствал на високо си призвание, като предшественик на Христос, в училищата на Ерусалим. Той намерил пустинно място, където традициите и доктрините на хората не можели да замъглят неговия разум и където той можел да има свободно общение с Бога” Особени свидетелства за образование, 46.2.

Бог иска същото и от Своя народ. Останете отделени, не се смесвайте с тези странни богословия, тези объркващи идеологии, които могат да отнемат от нас простотата, вместо да бъдем мъже и жени на Бога.

„Последователите на Христос също били призвани да понесат затруднения и лишения, но без техните изпитани, светът вече би бил приключен”.

Иска ми се да се замислите над това: Божии люде - те променили курса на историята. Нима Мартин Лутер не променил курса на историята?

„И възможно е светът никога да не научи колко е задължен на няколко велики мъже... Помислете за Авраам, Моисей, Исус, Халев, Давид и неговите могъщи мъже, пророците, апостолите Павел, Варнава и Стефан и всички тези герои от апостолско време; после са големите реформатори Хус, Мартин Лутер, Тиндейл и много други.... Има и някои герои от адвентното движение, за които хората даже не знаят. Те си нямат и понятие за тези, които променили курса на историята.... Уилям Милер, Елън Уайт, пионерите....”.

Човек, с името Алонсо Т. Джонс. Той се объркал в края на живота си. Но знаете ли, че и вие, и аз щяхме да бъдем тук, ако не беше този човек? Нямаше да ни има, защото благодарение на неговото ораторско изкуство, той задържал приемането на закона на Блеър, който вероятно би довел пришествието на Христос в 1888 год. Ние все още имаме възможност за избор, благодарение на този човек. И никой даже не знае кой е той. Никой не знае кой е той. Ние имаме дълг пред тези хора.

Как трябва ние да носим тази вест? Трябва ли да я носим под звуците на тръба или с хленчене?

1Кор.14:8 „Защото, ако тръбата издаваше неопределен глас, кой би се приготвил за бой?”

Исая 58:1 „Извикай силно, не се щади; издигни гласа си като тръба, та изяви на людете Ми беззаконието им и на Якововият дом греховете им”.

Днес има такава тенденция, заради съхранението на света, да вдигнем вестта от света.

„Време е Божият народ да се вдигне. Ако нашата вест е заглушена, адвентното движение ще стане само една от многото деноминации. Възможно е строителите на мостове да се присъединят към всички останали”.

Ние говорихме за това не толкова отдавна. Днес ние сме строители на мостове. Ние не сме никакъв остатък. Това е изцяло старото богословие. То е основано на хора без образование и без способности за екзегеза, но пасва точно на Исус.

„Нашата вест ще стане по-скоро хленчене, а не мощен призив да се отделим от Вавилон. Това е, в което е заложена сила. И в крайна сметка римският папа се оказва всемирен благодетел...” и четем публикации в нашата преса, позволяващи му падане долу с гърчене. В крайна сметка позволява на исляма да падне долу с гърч, и в края на краищата всеки да пада долу с гърч. Това би било въобще интересно.

„Римският папа се оказва всемирен благотворител и прекрасен пример за праведност и правосъдие, а не антихрист, както го нарича Свещеното писание. И протестантският свят за известно време беше достатъчно храбър, за да потвърди това. Неговото числото 666 ....”.

Какво, това неговото число ли е или не? 666. Вземете и проверете в историята. Идете и прочетете великолепната книга на Едвин Декок, 666 и ще разберете, че то е исторически съвършено правилен принцип.

„И на финала, в заключително противостоене трябва има хленчене или да настане катаклизъм? С какво се движим? Вярвам, че небесата трябва да се потресат, за да покажат Божията ръка. И ние се каним да се предадем? Надявам се, не? Ще има ли такива хора? Ще направим ли компромис? Ще станем ли безсилни? Това не е нова война, това е старата война. Веднага щом великата борба излезе в печатната преса, би следвало да я придвижат по-бързо от всяка друга книга. Така ми беше показано.... Провъзгласявайте тази вест! Книгата, която трябваше да се придвижи, не напредва и хората, които трябваше да я придвижат, разубеждаваха агитаторите за нейното разпространение. Всичко, което говорих беше като вода, излята на скала. Така казва Господ, Аз ще се съдя за такава лъжлива, нечестна работа” Издателско служене, 354.2.

„Този, който препятства работата, ще бъде отговорен за това пред Бога” Издателско служене, 355.1.

Ние имаме мощна вест. Не можем да я разливаме като вода. Толкова съм благодарен, че тази книга днес се разпространява. Но някои от нас предпочитат да я умалят до размера на пощенска марка. За да не намери противоречие със съвременните идеологии. Разпространявайте тази книга! Ако в нея има истина, нека да се разпространява!