Активно дълголетие
Изтегляне 5.17 Mb.
|
Свързани:
ПЕДАГОГИЧЕСКА-ХАРАКТЕРИСТИКА
| БОРБА ЗА ЗДРАВЕ
Разказ за академик А. А. Микулин и неговата книга „Активно дълголетие“ Понякога и в големите лекционни зали стават конфузии. Речта на оратора внезапно беше прекъсната от грохота на падащата черна дъска, на която той току-що беше начертал поредната диаграма. Двама студенти се втурнаха да я поставят на мястото й. Аудиторията съчувствено зашумя: момчетата плувнаха в пот, но тежката дъска не се поддаваше на съвместните им усилия. Лекторът понаблюдава известно време усилията на младежите с лека ирония, погледна часовника нетърпеливо и каза: Приятели, оставете за минутка дъската на мира. Ние трябва да организираме труда си по друг начин. Вие — обърна се той към единия от студентите — придържайте дъската така, че да не се откачи от другата кука и да не ви смаже краката, а вие застанете отстрана и внимавайте скобата да попадне точно на куката. А аз... И видният професор леко повдигна края на дъската. Смаяният от този обрат на работата студент, спомнил си очевидно лятната практика в строителната бригада, командваше: Стоп! Сега полекичка, още съвсем малко... готово! Професорът избърса ръцете си с кърпичка и спокойно се върна на катедрата: Благодаря ви за помощта, момчета. Но преди да продължим беседата, ще си позволя да направя една забележка. Вие двамата очевидно сте на четиридесет години общо, не повече. Аз съм на осемдесет. Оттук следва изводът: препоръчвам ви настоятелно да се заемете с физкултура. А сега да се върнем към реактивните двигатели, използвани в отечествената авиация. Лекцията четеше академик Александър Александрович Микулин. Завидно здраве и сила! Но — днес е трудно да се повярва в това — преди около тридесет години медицината с голям труд го връщаше към живота. Да не вдига тежести — беше му категорично забранено да се движи. Животът, размерен до минутата, животът, в който нямаше време да се занимава със себе си, да се вслуша в туптенето на собственото си сърце, изведнъж рязко забави своя стремителен бяг. «До петдесетгодишната си възраст, както повечето от хората, не отдавах особено значение на физическата култура — пише А. А. Микулин. — Но когато заболях тежко и се оказах в болницата, у мен се появи и желание, и време да разбера сложното устройство на човешкия организъм. След като проучих много книги на тази тема, аз разработих своя система, поправена и допълнена от критиката и опитната проверка на моите приятели. Тази система ми позволи да се преборя с болестите, да престана да старея и да запазя трудоспособността си в продължение на много години и до ден днешен.» Трябва да се обърнеш към миналото, за да разбереш не само защо, но и главното—как този човек е започнал да се бори за своето здраве, за своя ум; защото твърде опростен, банален и в корена си неправилен би бил отговорът: просто защото е искал, както всички хора, да поживее по-дълго. Както е прието при конструкторите, той си дал техническо задание», което от самото начало формулирал кратко и ясно: Ето го: Да разбера и да помогна на другите да разберат работата на организма. Да си помогна и да помогна на всички. Дълголетието трябва да бъде активно. По последни статистически данни у нас1 повече от триста хиляди души са прекрачили прага на деветдесетгодишната възраст. Милиони са тези, които са над седемдесетте. Това е резултат от ръста на благосъстоянието на съветските хора, следствие от успехите на медицината. Да се помогне на тази огромна армия знаещи, помъдрели от живота хора да намерят в себе си сили и възможност да отдават на обществото своите знания, труд, опит колкото е възможно по-дълго, е важна задача. ...Да се върнем към началото на XX век. Обширен кабинет, стените сякаш са изградени от книги. Зелен диван, а до дивана са клекнали двама: момчето Саша Микулин и възрастен човек с огромно скулптурно чело и гъста, побеляваща брада. Мъжът връща към живот механизма на някаква играчка. — Машинките трябва да се обичат — с ласкава назидателност казва той на племенника си. Ние сме в кабинета на Николай Егорович Жуковски, бащата на руската авиация. Впоследствие този кабинет в продължение на много години ще стане за Александър Микулин дом, а зеленият диван — постеля. Той ще преживее с Николай Егорович най-трудните последни години от живота му, свръхнаситен с научна дейност и с организаторска работа за благото на младата съветска държава. Спомняме си съвсем не за да озарим Александър Александрович Микулин с блясъка на славата на негов близък човек. Главното е не великият роднина, а това, че от него е взето хубавото за изграждане на собствения му живот, че юношата е станал негов другар и помощник и продължител на делото му... Н. Е. Жуковски чете своя знаменит курс лекции по въздухоплаване в Московското висше техническо училище. До късно гори покритата с вестник настолна лампа в кабинета. Но когато отслабва ръката на учения, в ролята на прилежен преписван на неговите лекции и статии влиза племенникът. А когато ученият заболява, лекционният курс не се прекъсва. На катедрата излиза младият студент, засега само като четец. И никой в аудиторията не се усмихва иронично. Всички знаят — Александър Микулин има морално право на това четене, защото е член на въздухоплавателния кръжок, организиран при училището по инициатива на Жуковски. Впрочем в неговия състав са такива блестящи младежи като А. Туполев, А. Архангелски, К. Ушаков, В. Ветчинкин, В. Стечкин. В 1918 г. Жуковски изпраща до ръководството на Червения военно-въздушен флот докладна записка, в която доказва необходимостта от създаване на авиационно изпитателно бюро: «Вярно е, че изпитателното бюро представлява за управлението на въздушния флот известен разход — пише той, — но издръжката на бюрото в течение на три години струва точно толкова, колкото струват три разбити бойни аероплана. И наистина, на московското летище през последните пет седмици са били разбити... осем апарата.» Идеята на Жуковски е приета незабавно. Може да се комплектува щатът на сътрудниците. Те вече са налице — възпитаници на Жуковски и негови съмишленици. Курса на МВТУ завършват първите инженери аеромеханици А. Архангелски, А. Туполев, Б. Стечкин, В. Петляков, А. Микулин. Първа работа на колектива стана глисерът2. Глисер и авиация? Не бива да се учудвате. Това е основата на утрешните хидросамолети. Над двигателя работят Борис Стечкин и Александър Микулин. В 1919 г., пак по инициатива на Жуковски, се създава КОМПАС— Комисията за конструкция на аерошейни. И отново сред основоположниците на това дело виждаме младия инженер А. Микулин. В борбата с белите Червената армия използвала няколко конструкции аерошейни, а по-късно, в двадесетте-тридесетте години, аерошейните започнали успешно да служат на полярниците. — Когато в нашето небе летяха още бавноходните «етажерки», Николай Егорович ми казваше; «Авиацията ще се развива за сметка на двигателите» — спомня си академик А. А. Микулин. — Вероятно тук трябва да се търси изворът на делото, на което аз служа и до днес. Днес даже за ученика е неудобно да пита кой е конструкторът на самолетите с емблемата ТУ или АНТ. Всички знаят — това са туполевски машини. Знаменитият щурмовик, «летящият танк», излезе от конструкторското бюро на Илюшин — това също е известно на всички. Семейството на стремителните МИГ-ове — това са Микоян и Гуревич... Но помните ли довоенната още песен? Нам разум дал стальние руки-крилья, А вместо сердца — пламенний мотор! Кой е конструкторът на моторите на тези самолети — надеждни, мощни, изпреварили с няколко години инженерната мисъл на своето време и позволили да се издигне и осъществи смелият лозунг: «Да летим по-високо от всички, по-далеч от всички, по-бързо от всички!» Този въпрос вече може да се задава смело и не само на учениците. Имената на създателите на «пламенните сърца» са много по-малко известни. ...Легендарният полет на Валерий Чкалов през Северния полюс до Америка на туполевската машина АНТ-25. Повторението на този полет от М. Громов на машина от същия тип. Ще добавим; с двигатели от най-високата за своето време надеждност и мощност. Техен конструктор е А. А. Микулин. Той е създател на първите авиационни двигатели с оригинална отечествена конструкция — както бутални, така и турбореактивни, — влезли в широка експлоатация във въздушния флот. Двигателите на А. А. Микулин и преди войната, и в следвоенните години (разбира се, вече не бутални, а реактивни) работиха на много типове МИГ. Първият от тях разви мощност от 1200 конски сили на височина 6000 метра още през 1937 г. През войната конструкторското бюро, възглавявано от А. А. Микулин, създаде мощния двигател АМ-38 за щурмовиците ИЛ-2, от които фашистите се страхуваха като от огън. За двадесетина години в серийно производство влязоха много двигатели. Конструкторска работа с огромно напрежение, която е високо оценена от родината. Александър Александрович Микулин е герой на социалистическия труд (грамотата на Президиума на Върховния съвет на СССР за присвояване на това почетно звание носи номер 3).-Той е лауреат на четири държавни премии и кавалер на много ордени. Създателят на съвършени авиомотори, донесли слава и победи на нашата авиация, десетилетия наред работеше без отдих. На младини той се увличаше по обяздване на орловски коне и получаваше награди на надбягванията. По-късно стана запален мотосъстезател и също участваше в състезания. Но работата го застави да забрави спортните увлечения. А. А. Микулин познаваше прекрасно моторесурсите на всеки двигател и в инструкциите сочеше точно правилата за обслужването му, сроковете за капитален и текущ ремонт, времето за бракуване. В авиацията е прието тези правила да се спазват безусловно. Но той занемари безнадеждно своя единствен и незаменим «мотор» — сърцето си. Да го бракува? Той решително не беше съгласен. Примерът на столетниците показва нагледно, че запасите на организма са значително по-големи, че ние просто не се грижим за себе си, организмът работи до изхабяване и излиза от строя преждевременно. Аналитичният ум на учения, на инженера конструктор и тук, в съвсем новата проблематика, разкри главните звена във веригата на търсенето — влиянието на биотоковете върху живота на човека, изучаването на кръвообращението, дишането, потоотделянето, работата на мускулния апарат при движение и физически упражнения. Микулин се захвана със съвършено нова за него литература. Някои от приятелите му го съветваха да не губи време напразно и да се заеме с лечебна физкултура по указанията на лекаря. Това е всичко. И той изпълняваше прилежно всички предписания. Но в същото време той искаше сам да разбере защо и как трябва да се занимава с физическа култура, как трябва да върви и да бяга, за да извлече от движението максимална полза за организма си. Той се стремеше да анализира основните причини за остаряването и действаше пресметливо и внимателно. Този път експериментална база беше не полигонът, не лабораторията, а той самият. Постепенно се оформи хипотезата за една от главните причини на стареенето — отлагането на продукти на обмяната или, както ги нарича А. А. Микулин, «шлакове» в междуклетъчните пространства. Значи, тук, на това ниво, човек трябва да започне да помага на собствения си организъм. II тази помощ е в постоянното движение, в правилното дишане, в рационалното хранене. Но може да възникне въпрос — не си ли е поставил А. А. Микулин твърде смела задача, като се е захванал с разработката на своя система за борба със старостта, предлагайки свое обяснение на ред физиологични процеси, протичащи в организма? В наше време фронтът на изследванията върху човешкия организъм се разшири значително. Химикът и физикът изучават жизнената дейност на молекулярно равнище. Заедно работят лекарят, физиологът, математикът, инженерът, акустикът, кибернетикът и даже специалистът по атомна енергия. Тази съгласувана работа им помага по-бързо да се изкачват по стъпалата на опознаването на най-сложното творение на природата — човека, помага им да намират пови начини за борба с болестите, които до съвсем неотдавна изглеждаха неизлечими, да запазват до преклонна възраст ясен ум, бодър дух и физическа сила. И това даваше право на академик А. А. Микулин да се включи в търсенето от позициите на своите обширни познания, раждащи неочаквани и невъзможни за неинженера аналогии, изводи, да размишлява за човешкия организъм, да разкрива тайните на хармоничното взаимодействие на неговите елементи и причините за смущенията в неговата работа; да търси пътища за повишаване на коефициента на полезното действие, на дълговечността и надеждността, да предлага свои физически упражнения и правила за поведение и хранене; да изобретява апарати и механизми. Справедливостта на своите мисли, изводи и препоръки той потвърждава с личната си практика, със своето здраве и с активния си труд на 82 години. И все пак какво е мнението на физиолозите и биолозите, запознати с ръкописа, в който се излага системата на борбата за творческо дълголетие на един инженер — специалист по авиационни двигатели? Да им дадем думата. Академик Е. М. Крепс, секретар на отделението по физиология към Академията на науките на СССР: «След голяма редакционна работа, извършена от мен съвместно с автора в частта, засягаща физиологичните представи и факти, считам, че като цяло ръкописът представлява голям интерес и е подходящ за публикуване в раздела за научно-популярната литература». Професор В. Н. Гурев, доктор на медицинските науки: «Монографията представлява голям интерес. Мога да се съглася с всички основни положения. Много полезна книга...» «Не намерих никакви пропуски» — казва ръководителят на лабораторията по физиологична кибернетика при Ленинградския държавен университет — професор П. И. Гуляев. Академик А. Л. Курсанов: «Трябва да призная, че като биолог намирам някои Ваши формулировки твърде смели, но това не трябва да попречи да се види главното във Вашия труд — неговата оригиналност, състояща се в това, че Вие се стремите да разберете организацията на човешкия организъм, оценявайки го с погледа на инженера конструктор и механика. При това Ви се удава да видите много познати нам явления в нова светлина, което или убеждава във Вашата правота, или подтиква към търсене на подходи за тяхната проверка, а следователно ражда творческа мисъл». Академик А. А. Имшенецки: «Напълно съм съгласен с това, че препоръчваните от А. А. Микулин физически упражнения могат да бъдат полезни за хората на умствения труд.» И на края мнението на Научния медицински съвет при Министерството на здравеопазването на СССР, изпратено в редакционно-издателския съвет на Академията на науките на СССР: «Научният медицински съвет при Министерството на здравеопазването на СССР не възразява против публикуването на книгата на академик А. А. Микулин «Моята система за борба със старостта» («Активно дълголетие»). Заместник-председател на Научния медицински съвет на M3 СССР — професор Г. К. Ушаков». Броят на направените авторитетни изказвания е много голям. Но и приведените вече са достатъчни, за да се обърнем с интерес към страниците на тази книга, чиято цел е да ни убеди — трябва да се научим да се борим за себе си, за своето здраве, за да бъдем полезни на обществото колкото е възможно по-дълго. С. Чумаков Изтегляне 5.17 Mb. Сподели с приятели:
|