Активно дълголетие
Изтегляне 5.17 Mb.
|
Свързани:
ПЕДАГОГИЧЕСКА-ХАРАКТЕРИСТИКА
| Глава IV
РОЛЯТА НА КИСЛОРОДА В БОРБАТА СЪС СТАРОСТТА Механизъм на снабдяването с кислород Хранителните вещества — въглероди, мазнини и белтъци — се окисляват в организма с кислород, т. е. изгарят, като при това освобождават енергия и в крайна сметка се превръщат във въгледвуокис, вода и азотни продукти на обмяната. Тази енергия се използва в различните жизнени процеси — движението, синтезата на сложни химически съединения, секрецията и екскрецията, умствената енергия, а част от нея се освобождава във вид на топлина за поддържане температурата на тялото. Известно е, че човек може да преживее без храна 40—50 дни (за сметка на запасите от всички вещества в неговия организъм); без вода — приблизително пет дни; без кислород даже опитният гмурец не може да изкара повече от три до пет минути. Тези цифри говорят за решаващата роля на кислорода в живота на човека. Тогава как да се осигури оптималното подаване на кислород в организма на човека? Как да се постигне здравето за сметка на кислорода? — Преди да отговорим на този въпрос, да обсъдим два примера. Първи пример. За да чуе хриповете в белите дробове, лекарят кара болния да диша по-дълбоко. Ако слушането продължи много, на болния може да му се завие свят; възможно е даже той да загуби съзнание. Това се дължи на намаляване на процента на въгледвуокиса в белите дробове. Втори пример. Здравият, макар и нетрениран човек диша учестено и дълбоко при изкачване по стълби, но при него не се наблюдава нито световъртеж, нито припадък. Разликата е в това, че при първия случай човекът е седял неподвижно и дълбокото дишане не се е изисквало от неговия организъм, а във втория случай краката са извършвали голяма работа. В първия случай дишането е било принудително, а във втория — по изискване на организма. В първия случай насилственото проникване на кислород в излишно количество в кръвта и в мозъчното вещество е довело до виене на свят и припадък. Във втория — естественото усилване и учестяване на дишането е било предизвикано от потребността да се подаде увеличено количество кислород на мускулите на краката, извършващи голяма работа, и да се извлече излишното количество образувал се въгледвуокис. Но увеличаването на количеството на кислорода в мускулите на краката не нарушило дейността на мозъка. Следователно с някакъв удивителен конструкторски трик при непринуденото дишане природата е осигурила автоматично (приспособително) различно разпределение на кислорода между органите в количества, които са необходими за всеки от тях в даден момент. Сред тези приспособителни механизми изключително важна роля играе преди всичко преразпределението на кръвта в работещия организъм. В мускулите по-специално се отварят затворени дотогава, «дремещи» капиляри и просветът им се разширява. Вследствие на това местното кръвообращение се усилва. На второ място натрупването на продукти от обмяната на веществата в тъканите на работещия орган води до повишаване на нуждата от кислород и до по-жадно поглъщане на кислорода, постъпващ от капилярите. Хипотезата на автора за ролята на електрическите сили в движението на еритроцитите Иска ми се към редицата известни механизми за снабдяване на мускулите с кислород да добавя още една хипотеза — за това, как кислородът се транспортира по изключително сложната мрежа от магистрали в организма и стига до необходимото място в строго определено количество. В народното стопанство задачата да се подадат различни количества вещество на няколко места се решава така; стоките се опаковат в конвейнери, изпращат се до съответната гара, а там ги разтоварват и ги използват. В алвеолите на белите дробове природата също опакова кислорода в микроконтейнери, наречени еритроцити. Наситените с кислород еритроцити са отрицателно заредени. Органите на човека обикновено носят също отрицателен заряд. Например мускулите, допиращи се до земята, са заредени отрицателно, както и земното кълбо. Съществува такъв закон: електроните се устремяват от по-големия потенциал към по-малкия до настъпването на равновесие. Кръвта подхваща еритроцитите и ги носи по цялото тяло. Органите, нуждаещи се от кислород, разтоварват потребното количество кислород от тях. Ето как става това. В мускулите, извършващи работа, окислителните процеси се усилват и следователно намаляват количеството на отрицателните електрозаряди и запасът от кислород. От големия потенциал към по-малкия зарядите се устремяват, като увличат със себе си молекули кислород по принципа на йонофорезата. Изглежда, че именно тези сили заставят йоните на кислорода да преминават от еритроцитите в мускулите за участие в ставащите там окислителни процеси. Ако тази хипотеза е вярна, в работещия мускул по отношение на аналогичен мускул, неизвършващ работа, потенциалът на електрозаряда трябва да спада с величина, обратно пропорционална на натоварването. Такива опити бяха извършени от автора. Върху бицепсите на лежащ на кушетката човек се поставиха електродите на първото отвеждане на електрокардиографа. След регулиране на изолинията пациентът вдигаше с дясната си ръка четири килограмова тежест. На приложената диаграма (фиг. 12) се вижда, че при вдигането на товара мускулът е загубил от заряда си в сравнение с неработещия мускул (движение на линията нагоре в участъка Б—В). Когато товарът беше намален наполовина, потенциалът на заряда също намаля два пъти. Когато беше снет целият товар, мускулните потенциали на дясната и лявата ръка отново се изравниха. Опитът беше проведен при силно намаляване на токовете, измерени в мускула. От този опит може да се направи извод, че мускулната работа се съпровожда от обратно пропорционално спадане на свободния отрицателен електрически заряд. И така колкото по-голяма е разликата в потенциалите между някой орган на човешкото тяло и зарядите на еритроцитите, толкова по-интензивно еритроцитите снабдяват този орган с кислород. В спокойно състояние на организма всички органи имат малко по-нисък потенциал на зарядите, отколкото зарядите на еритроцитите, в това число и органите, например мозъчното вещество, които са заредени положително. Това осигурява непрекъснатия електрообмен, обмяната на веществата и живота на живите клетки. Какво движи еритроцитите В допълнение към установените фактори, осигуряващи движението на еритроцитите по капилярите, трябва да се вземат под внимание и следните съображения. В органите и мускулите на човека кръвта от артериите се разпределя по извънредно тънки капиляри с диаметър в спокойно състояние около 0,005 сантиметра. Диаметърът на еритроцита обаче е по-голям и равен на 0,008 сантиметра. Той има форма на двойно вдлъбнат диск, т. е. прилича на геврече без дупка. На фиг. 13 се вижда, че кръглият еритроцит с диаметър 0,008 см може да проникне в отвърстието на капилярната тръбичка с диаметър, по-малък от 0,005 см, само ако бъде превърнат от натиска на стените на кръвоносния съд в цилиндърче. Тази форма увеличава външната площ за съприкосновение на еритроцита с капилярната стена и усилва натиска върху стената. Това без съмнение улеснява преминаването на кислорода от капиляра в лимфата на мускула. Кислородът се изстисква като вода от гъба. Тази форма превръща еритроцита в бутало, върху което отдолу натиска силно артериалната кръв, навлизаща в капиляра. Хидродинамичните сили не могат да осигурят движението на течността в такива тесни съдове вследствие на триенето. Тук отново помага електричеството. Силите на Кулон заставят всеки преден еритроцит да се отблъсква от задния. Струва ми се, че тези големи електрически сили заедно със силите на вибрацията на средата, окръжаваща капилярите, осигуряват придвижването на кръвта в капилярните съдове. Механизмът на «второто дишане» Ако човек, без да се е разтъпкал, изведнъж се втурне да бяга, скоро ще се явят задух и сърцебиене. Ио ако той продължи да бяга, след известно време явленията на кислородния глад постепенно ще изчезнат, ще се установи равномерно дишане, пулсът ще се забави и ще се появи така нареченото «второ дишане». Установено е също, че «второто дишане» настъпва толкова по-бързо, колкото по-добре е трениран човек. Известно е и това, че средната честота на пулса у спортуващия човек се снижава от 70—80 до 50—60 удара в минута. Тези явления могат да се обяснят само с поведението на еритроцитите. Схематично процесът протича така. У човека, който не се занимава с физически труд и не прави гимнастика, секундното потребление на кислорода се колебае малко и се поддържа от природата на ниско ниво. При това костният мозък и далакът (образно казано — «заводите» за производство на еритроцити) произвеждат и поддържат циркулацията в кръвта на едно минимално количество от тези «микроконтейнери», необходими за снабдяването на тялото с кислород и за заместване на разрушените еритроцити. Това изисква минимален брой «работни ръце» и материали. На природата не й е необходимо свръхпроизводство. И изведнъж човекът се затичва или се изкачва по стълба. Нуждата от кислород нараства рязко. При «директора на завода» — в централната нервна система — прозвучава сигнал от мускулния цех: «увеличете рязко секундното производство на контейнери за кислород». Но бързото преустройство на завода не е проста работа! Затова организмът се принуждава на първо време да експлоатира усилено наличния «контейнерен парк», докато «заводът» не започне разширеното производство на еритроцити. За да увеличи притока на кислород към мускулите при малък брой еритроцити, природата автоматично увеличава броя на сърдечните удари в минута и усилва пулсацията на сърцето, т. е. ускорява циркулацията на кръвта и на еритроцитите. Усилва и учестява дишането, за да ускори натоварването с кислород на наличните от по-рано в кръвта еритроцити. В резултат внезапно усилената мускулна работа на нетренирания човек се съпровожда от сърцебиене и задух. След изтичането на 5—10 минути «заводът» започва да се справя с пускането на по-голям брой еритроцити. След това даже при нормален, леко ускорен пулс и при леко учестено дишане, благодарение на повишения брой еритроцити, постъпващи в алвеолите на белия дроб за натоварване с кислород, мускулите започват да получават необходимото количество кислород в секунда и настъпва онова благополучно състояние на организма, наричано «второ дишане». Сега става ясно защо у тренирания човек няма резки промени в пулса в началото на бягането. Ако човек се тренира ежедневно, «директорът» не позволява на работниците да се отпускат и незабавно, при първо поискване изхвърля необходимото количество еритроцити в кръвта. Затова при тренирания човек преходът към «второто дишане» настъпва много бързо. Във връзка с редовните, ежедневните тренировки и искания за допълнителни еритроцити от страна на спортиста, «директорът на завода» държи в специално «депо» — далака — голям запас от «микроконтейнери», който може да бъде изхвърлен по спешност в кръвта. И пулсацията на сърцето даже се забавя от 70—80 на 50— 60 удара в минута. Като втора защитна линия на организма срещу кислородния глад у тренирания човек костният мозък работи по-активно. Това намалява натоварването на сърдечния мускул и способства за дълголетието. Последиците на неправилното дишане Седях веднъж в президиума зад катедрата. Ораторът четеше доклада. Петнадесет минути след началото на тила и на шията му изпъкнаха вените, а след половин час на шията му се появи обилна пот. Защо стана това? Ораторът уж спокойно четеше, не нервничеше, в залата беше прохладно. Заинтересувах се от този въпрос и се обърнах към един лекар за разяснение. Но той не можа да намери друго обяснение освен нарушенията в нервната дейност. Тогава аз отидох в поликлиниката и помолих да заснемат със спирографа (фиг. 14) дишането ми в спокойно състояние. На фиг. 15 е показана тази нормална, общоизвестна диаграма. За една секунда белите дробове се разширяват (линията се изкачва нагоре), след което една секунда трае издишването и две секунди — паузата (хоризонталният сектор на линията). В крайна сметка средният дихателен цикъл трае 4 секунди, т. е. 15 дишания в минута. Ако се измери площта на диаграмата, очертана от писеца на апарата и се умножи получената величина на определен коефициент, може да се изчисли обемът на едно вдишване в кубически сантиметри. В спокойно състояние той е равен на 500 кубически сантиметра или минутният обем се равнява на 7500 кубически сантиметра. След това взех един вестник и започнах да чета някаква статия на глас. Характерът на кривата се измени рязко. Вдишването стана значително по-рязко; издишването отначало беше рязко, но след това се забавяше, стана един и половина пъти по-дълго, отколкото в първата диаграма. Пауза изобщо нямаше. Цикълът траеше 8 секунди (фиг. 16). Ha аналогичен апарат беше снета диаграмата на дишането на човека по време на нервен, горещ спор (фиг. 17). Тук вдишването ставаше още по-рязко, линията на диаграмата се издигаше почти вертикално, после въздухът се издишваше нерационално бързо, след което ораторът се мъчеше да произнесе колкото е възможно повече думи с минимални остатъци въздух. Времето на един дихателен цикъл траеше 16 секунди, т. е. четири пъти по-дълго от нормата. Пауза след издишването нямаше. Да определим обемите на вдишания въздух при втория и третия експеримент. Те са равни на около 375 и 325 кубически сантиметра. Ако съпоставим тези цифри с обема на нормалното дишане, ще отбележим, че при четене на вестник човек вдишва с 25% по-малко кислород от нормалното, а при спор получава всичко 65% от нормата, т. е. настъпва остър кислороден глад. Ето защо у ораторите и у спорещите набъбват вените, лицето почервенява, появява се задух, рязко се учестяват дишането и пулсът. При произнасяне на реч или при четене на глас към основната функция на дишането — осигуряването на организма с кислород — се. присъединява и друга: произвеждането на звук при издишване. При човек, който не е свикнал да произнася монолози, се нарушава съгласуването между тези две функции. При това страда основната функция — снабдяването на организма с кислород, тъй като човек се старае да произнесе колкото е възможно повече думи при издишването и задържа вдишването. У професионалните лектори и певци с правилно поставен глас такива конфликти в дихателния процес не стават. Затова всички хора, на които се налага в своята работа да бъдат оратори, непременно трябва да преминат курс по постановка на гласа в името на запазването на своето здраве и даже на живота си. Проведените експерименти обясняват к случаите на смърт на актьори при произнасяне на прочувствени монолози. Причината за тях са не сърдечните или нервните болести, а прекомерно дългото кислородно гладуване на организма, както и пренапрегнатостта на работата на актьора и на оратора, нарушаваща обмяната на веществата, нервната дейност и мозъчното кръвообращение. Има все още родители, които не учат децата си да вървят красиво, да седят изправени, да не се прегърбват, да не си протягат краката и да не полулежат на стола; главното е за съжаление, че не ги учат да дишат. Сега при изучаването на много болести, се изясни, че едни хора вдишват прекадено много кислород и в организма им се образува недостатъчно въгледвуокис; други дишат недостатъчно интензивно и при тях заради «глухите» алвеоли се наблюдават болестите на кислородното гладуване — такива като бронхиалната астма и др. Здравословно дишане при бягането Съществуват три вида дишане при бягането: Вдишване и издишване през носа при плътно стиснати устни. Вдишване през носа, издишване през устата. Вдишване през устата и издишване през устата. Теоретичните съображения по всеки от тези видове се свеждат накратко до следното. По първия: дишането през носа има това преимущество, че въздухът се затопля и овлажнява, преминавайки над лигавицата, което предпазва горните дихателни пътища от охлаждане и изсъхване. Но съпротивлението срещу движението на въздуха през носа е по-голямо, отколкото през устата. По втория: преимуществото на вдишването през носа е същото както при първия. Но издишването през устата осигурява бързо освобождаване на белите дробове от газовете. По третия: бързо и свободно вдишване и издишване. Аз избрах втория вид дишане като най-обоснован и най-здравословен за организма: вдишване през носа и издишване през устата. Когато започвам да лягам, дишам така: едно вдишване на две крачки и едно издишване на две крачки. След като се появи «второто дишане» — четири крачки на вдишване и четири на издишване. При нормално бягане обемът на белите дробове не се използва напълно. Затова в долните части на белите дробове поради по-високото му относително тегло постепенно се натрупва въгледвуокис. За да се избавим от него по време на бягане, иска ни се да направим колкото е възможно по-дълбоко вдишване. Аз правя такава «промивка» на всеки 50 крачки. Бягам и дишам по такъв начин вече 30 години, като се старая да не пропусна нито един ден. Ако времето е много лошо, бягам тръс у дома, по коридора: пет крачки нататък и пет обратно. По време на лекции или на доклади внимателно се наблюдавам. Старая се да вдишвам колкото е възможно по-често и по-спокойно да издишам. Старая се в никакъв случай да не задържам дишането и да не говоря след издишване. Кислородът е основа на живота на земята! Всички знаят тази истина, но са малко ония, които ежедневно, ежечасно и ежеминутно мислят за това и пазят организма си от кислородно гладуване. Помнете, че ако прекратите достъпа на кислорода от въздуха в карбуратора на автомобилния двигател, даже той мигновено ще заглъхне и ще спре. По-често проветрявайте стаите в дома си и на работата! И тъй, кратки изводи: Колкото е по-голяма величината на извършената работа на органа (например мускула), толкова по-голямо е количеството на използвания от него кислород в секунда и толкова повече се снижава в него величината на отрицателния електрически заряд. Само благодарение на порционната опаковка на кислорода в еритроцитите става възможно индивидуалното му разпределение по използващите го органи на човека. Кислородът на кръвта е зареден с отрицателно електричество. Количеството на еритроцитите и на разтоварвания от тях кислород е право пропорционално на разликата в потенциалите на електрозаряда на еритроцитите и заряда на органите на консуматора. В същата пропорция се различава броят на еритроцитите в капилярите на органите консуматори. Електрическите сили на Кулон гонят еритроцитите по капилярите, а силите на Бернули ги заставят да се движат по-бързо от средната скорост на кръвта в артериите. Изтегляне 5.17 Mb. Сподели с приятели:
|