Активно дълголетие
Изтегляне 5.17 Mb.
|
Свързани:
ПЕДАГОГИЧЕСКА-ХАРАКТЕРИСТИКА
| Глава I
КАК СЕ РАЖДАШЕ ТАЗИ КНИГА Всеки човек иска да живее, да е здрав и да се труди колкото може по-дълго, без да усеща бремето на старостта. Но казват, че старостта се прокрадва незабелязано и затова нищо не може да се направи. Колко фатализъм и покорност пред съдбата има в това общопризнато мнение! Най-често в борбата със старостта човекът се оттегля в пасивна отбрана. Системата за борба, общо взето, е еднаква; издигат се «отбранителни позиции» от лекарства, но победите над старческите болести се оказват мними. С всяка измината година човек си налага все повече забрани — да не тича, да не върви бързо, да не вдига тежести, да не работи, но всички тези забрани не отлагат, а приближават старостта. Организмът грохва. Някак незабелязано настъпва времето, когато стари познати при среща вместо обичайното «Как живееш?» ви питат: «Как се чувстваш?» «Скърцам по малко» — отговаряте вие и главна тема на разговора става не работата, а здравето. Какво да се прави — възраст. Но може би за всичко е виновна не възрастта, а самите ние и старостта съвсем не се приближава към нас, а ние самите я дърпаме с всички сили в къщата си, макар тя да се съпротивява и да крещи: «Рано е още да те взема на ръце!» Преди тридесет години аз се чувствах значително по-зле и по-стар, отколкото сега. До петдесетгодишната си възраст аз, както и повечето хора, не се грижех твърде за здравето си, не отдавах особено значение на физическата култура. Но когато заболях тежко и се оказах в болницата, у мене се появи най-после и желание, и време да си изясня — като инженер, електронник, механик и конструктор — причините за остаряването на човешкия организъм и да разработя активна система за борба със старостта. Исках да направя това не за да «скърцам» колкото може по-дълго и след като се пенсионирам, да наблюдавам отстрани как кипи животът, а за да бъда активен участник в него и да работя пълноценно колкото е възможно по-дълго. Преди повече от триста години възникнала науката геронтология, чиято задача е да реши проблемите на дълголетието и на борбата със старостта. Хиляди лекари, биолози, физиолози и други учени работят днес за решаването на тези въпроси. В СССР и в другите страни са създадени научноизследователски институти геронтология. Учени от разни направления обменят мнения на геронтологичните конгреси. Съществуват повече от двеста хипотези за причините на настъпването на старостта и на болестите, характерни за нея. В литературата има сведения за много столетници. Например Кентингерп и Петер Зортай са живели по 185 години. Естественото дълголетие не е рядкост и в СССР. У нас над 30 000 трудещи се и пенсионери са на възраст над 100 години и 300 000 — над 90 години. Аз лично изучавах бита на един абхазец, другаря Киут, който е на 153 години. Той работеше ежедневно в градината и яхваше коня, без да му помагат. Мога да си представя какъв джигит е бил на 100 години! Всичко това означава, че хората и техните биологични клетки могат да живеят много дълго. Трябва само да се създадат за клетките, именно за клетките, такива условия на външната среда, при които раждащите се в резултат на деленето нови клетки да не губят младежките качества, пълноценността на своите сродници. На темата за живата клетка са посветени много трудове по биофизика, биохимия, физиология. Но те могат да бъдат разбрани само от специалистите. В същото време аз съм убеден, че всеки човек трябва да усвои колкото е възможно по-рано поне най-основните данни за физиологичните, конструктивните особености на своя организъм, влияещи непосредствено и на първо място върху здравето, бодростта на духа и продължителността на трудовия живот, Докато сме здрави или се чувстваме здрави, ние експлоатираме себе си, възможностите си, органите си безогледно и не се замисляме за последствията. Към машините ние се отнасяме далеч по-грижливо. Например вие сте си купили мотоциклет. Но вие няма да пътувате с него, докато не изучите конструкцията му и предназначението на неговите части, правилата за управлението му. Вие няма да можете да се ползувате дълго от него, ако го експлоатирате до изхабяване. От своите органи също няма да можете да се ползувате рационално дотогава, докато не узнаете как са устроени, какви са възможностите им и как трябва да им помагате в името на запазването на трудовото дълголетие. Затова аз засягам в тази книга най-важните, основните особености на физиологията на човека. Към тях отнасям следното; влиянието върху живота на човека на биотоковете, кръвообращението, дишането, потоотделянето, ролята на физическата култура, на движението за мускулния апарат. В последно време в печата все по-често започнаха да се появяват статии за това, как да бъдем здрави. Интересни са например статиите на известния съветски хирург академик Н. М. Амосов. Преведена е на руски език и излезе в голям тираж брошурата на X. Гилмор «Бягане за живот». Някои се опитват да изпробват върху себе си гимнастиката на йогите. .За съжаление обаче много хора недооценяват решаващата роля на физическата култура в живота на нашия съвременник и не я ползват. Според мен това става така, защото в нито един от публикуваните трудове не съществува дълбоко обяснение защо трябва да се занимаваме с физически упражнения, защо трябва да ходим и да бягаме, как трябва да ходим и да бягаме. Може с абсолютна увереност да се каже, че много от хората, особено по-възрастните от 35 години, само затова не бягат и не се занимават с необходимата за здравето гимнастика, защото никой не им е обяснил своевременно защо нашият организъм се нуждае от определени движения, никой не е доказал, че покоят води до леност, вялост и слабост, че неподвижността ускорява настъпването на старостта. Съществуват немалко рецепти и препоръки. Например един известен лекар счита за основен път към дълголетието терпентиновите вани. При проверката се оказа, че за мене те са противопоказани. Оттук и изводът: всяко лекарство не е полезно за всеки човек, защото на света не съществуват еднакви хора. Затова аз не се заемам да пиша за ползата или вредата от медицинските препарати, С това трябва да се занимават лекарите. Но средствата и прийомите на поведението, които аз разработих и проверих много пъти в продължение на тридесет години, могат да бъдат използвани от всеки човек, защото засягат само основните жизнени свойства и основите на физиологичната природа на човека. Аз предвиждам законния въпрос за правото на инженера да се вмесва в областта на физиологията, да дава препоръки, да разработва и предлага своя система. Ще се постарая да му отговоря. За тази цел е необходимо да се направи малка екскурзия в историята. Конструкцията на човешкия организъм е изучавана не само от медици, но и от велики мислители, учени от първите векове на нашата ера. За това говорят трудовете на Платон, Аристотел, Хипократ (за човешката природа), Хелен, Евдем и много други александрийски учени от школата на Херофил. Особено голям принос в изучаването на органите на човека и животните е направил великият гений на епохата на Възраждането, живописецът, скулпторът, архитектът, инженерът и анатомът Леонардо да Винчи, оставил след себе си капиталния труд «Анатомия — записки и рисунки». Между другото, тази книга излезе в издателство «Наука» през 1965 г. В нея се дава описание на всички кости, вътрешни органи, на нервната и съдовата система, а също на мускулния апарат, сухожилията, хрущялите и т. н. За онова време изпълнението на такава универсална и трудоемка работа е било по силите само на съвършено изключителен, разностранен мислител и учен. Ето как Леонардо да Винчи описва причината за остаряването на хората: «Старците, живеещи в пълно здраве, умират от недостиг на храна; това става, защото у тях непрекъснато се стеснява пътят към вените на коремницата вследствие задебеляване на обвивката на тези вени чак до капилярните вени, които първи се затварят напълно. Оттук следва, че старците се боят от студа повече, отколкото младежите и че тези, които са много стари, имат кожа с цвят на дърво или на сух кестен, защото тази кожа е почти лишена от хранене. И с тази обвивка на вените у човека става същото, както в портокалите, чиято кожа надебелява, а месото им намалява с увяхването им.» Макар от времето на Леонардо да са изминали повече от 450 години, неговото лаконично съждение и днес може да се счита за много вярно доказателство на една от причините за преждевременното остаряване на хората, неопознали своя организъм и невзели елементарни физиологични мерки да поддържат здрави своите артерии и вени. Аз отделям особено внимание на този въпрос в книгата, защото колкото и да са различни хората помежду си по възраст, състояние на здравето и физическо развитие, функциите на артериите и вените у всички са еднакви, законите на обмяната на веществата са общи за всички хора. Освен на работите на Леонардо бих искал да се спра на трактата на Андреас Везалий «За строежа на човешкото тяло», издаден през 1543 г. Неговите мисли са злободневни и днес, при съвременното развитие на науката и техниката. «Изучаването на науката и изкуствата среща много препятствия — пише той. — Съвсем немаловажен ущърб нанася прекомерното раздробяване на онези учения, които завършват всяка от тези науки. Още по-голямо препятствие е тясното разпределение на отделните области на работата сред различните специалисти... (Те) дотолкова се отдават само на един отрасъл, че останалите, свързани най-тясно с него, остават встрани. Затова те никога не създават каквото и да било забележително...» Тази дълбоко правилна мисъл може да се отнесе към по-раншното преподаване на медицинските науки, което не вземаше пред вид влиянието на електрониката и на електромагнитните полета върху нормалното развитие на клетките в човека, върху неговата работоспособност и трудовото му дълголетие. В книгата отделям внимание и на този въпрос, защото влиянието на електромагнитните полета върху всички хора е еднакво. Те не действат избирателно. Последните години се характеризират с комплексно изучаване на човешкия организъм от учени с най-различни специалности. В техните редове ще срещнете не само лекаря и физиолога, но и специалисти в областта на общата биология, генетиката, биохимията, биофизиката. В служба на медицината идват последните постижения на съвременния прогрес: лазерът, изотопите, кибернетиката... Този списък може и да се продължи. Днес можете да срещнете лекаря травматолог в лабораторията по съпротивление на материалите на политехническия институт. Без знания по характеристиката на здравината на костта, на нейното съпротивление при натиск и усукване не можем да си представим ефективното лечение на счупванията. Забележителният хирург Николай Михайлович Амосов, за чиито статии споменах по-горе, е завършил освен медицинския и задочен индустриален институт. На съвременния лекар са нужни инженерни познания, за да има възможност да погледне по-широко на функциите и конструкцията на човешкия организъм, да участва авторитетно във внедряването на постиженията на научно-техническия прогрес в медицинската практика. Основната ми специалност е инженер конструктор. Това ми помогна при аутопсиите и препарирането на анатомични обекти, проведено от мен под ръководството на специалисти по анатомия, да се ориентирам как природата е конструирала «механизма» на човека. Освен това наложи ми се да изуча дълбоко курса по физиология и да направя много опити за изясняване на някои физиологични процеси и факти, да проведа серия опити за разкриване на законите на мускулното съкращение, за които не намерих сведения в учебниците. Именно на основата на всички мои работи по физиология след дълга проверка на всеки елемент на своята система върху себе си, а след това и върху своите приятели аз отбрах нужните за мен упражнения и ги препоръчвам на хората от всички възрасти. Днес на физическата култура и спорта у нас се обръща все по- голямо внимание. Много големи учени, медицински работници, физкултурници пишат трудове за здравословното поведение и за полезните упражнения. Аз одобрявам техните съвети и се старая да ги изпълнявам. Но материалът, съдържащ се в тази книга, не повтаря данните, предлагани от съвременните издания на тази тема. Бих казал, че той само ги допълва. Искам да подчертая, че моят труд не е учебник. Негова тема са анализът на някои основни, проверени от мен причини за остаряването, теоретическият и практическият анализ на ролята на биотоковете, дишането, потоотделянето, съпоставянето на условията живота на първобитния и съвременния човек и оценка на ролята на физическата култура. Освен това аз предлагам някои изобретени от мен апарати за борба със старостта. В книгата показвам какво ми е помогнало да преодолея болестите, да престана да старея и да запазя младостта и работоспособността си много години, включително и днес. Много бих искал възможно повече хора да се възползват от тези указания. Природата не се е стремила да осигури дълголетие на животните и на човека, което се потвърждава от много факти. Пример е нетрайността на зъбите, довеждаща представителите на животинския свят до преждевременна гладна смърт; отслабването на зрението и на слуха, което довежда до гибел от беззащитност. Най-после преждевременната смърт настъпва от струпването на отрови и шлакове в междуклетъчните пространства и от нарушения в дейността на нервната система. Изглежда, че природата се е стремила да ускори смяната на поколенията на Земята за по-бързо протичане на процеса на самоусъвършенстването (еволюцията). Младите пъпки на дърветата не зазеленяват, докато вятърът не събори старите листа. Но човекът не се подчинява сляпо на природата. Той се бори и пътищата на тази борба са различни. В замяна на зъбите той изобретил протезите. В помощ на отслабващото зрение си направил очила. На болестите противопоставил постиженията на медицината, на остаряването на организма — физкултурата и спорта. Читателят може да помисли, че с тези кратки редове се изчерпват първите сведения за борбата на човека за дълголетие. Уви, не се изчерпват! Оказва се, че има още един враг — коварен и невидим. Неговото име е мързел и слаба сила на волята. Хиляди хора са намерили преждевременната си смърт от претрупвано на организма с шлакове и нарушения на нервната дейност само затова, че ги е мързяло всяка сутрин да повтарят цикъл физически упражнения. За да завоюваш здравето и щастливото трудово дълголетие, е малко да накупиш книги за ползата от физическата култура, малко е да накачиш по стените плакати с описания на утринните физически упражнения. Главното е да намериш у себе си сила на волята или постепенно да я възпиташ, за да победиш леността. Само в такъв случай успехът ще бъде сигурен. Многократни и продължителни експерименти показаха, че всички прийоми и способи на моята система за придобиване здраве и за повишаване на трудоспособността могат да се ползуват както мъже, така и жени, както юноши, така и хора от съвсем преклонна възраст. Обаче за всеки човек решаващо условие за ползата от приложението на препоръките е задължителното съблюдаване на постепенното и внимателното овладяване на новите упражнения, към които организмът не е привикнал от по-рано. Живите клетки не могат да изменят своята структура и жизнената си дейност за един-два дни. За това е необходимо време. Възрастният човек или никога незанимавалият се с физкултура трябва да навлиза в занятията в продължение на месец. Ден след ден във всяко упражнение трябва да се прибавят постепенно по едно-две движения (например вдигане на гири). При бягането трябва всеки ден да се прибавят по 5—10 крачки и т. н. до определения предел, който е индивидуален за всеки човек. Изтегляне 5.17 Mb. Сподели с приятели:
|