Внезапното пренапрежение на силите е извънредно опасно за организма. Напротив, постепенността в овладяването на упражненията довежда до укрепване на целия организъм, прави човека по-здрав, по-издръжлив, води до дълголетие.
Считам, че е необходимо още да кажа няколко думи за своето отношение към медицината и биологията.
Трудно ми е да намеря достатъчно ярки думи, за да изразя възхищението си от дейността на нашата партия и на съветската държава, насочена към по-нататъшното усъвършенстване на медицинската помощ за населението и на организацията на почивката на хората. Медицината, медицинските работници вършат огромно, полезно дело. Наистина, струва ми се, в някои случаи лекарите, ползувайки се активно от медикаментите, недооценяват ролята на фактор като самостоятелността на живите клетки, когато за тяхното оздравяване, развитие и преустройство човек съумее да създаде съответни условия на външната среда. Тук се открива широко поле за много интересни изследвания.
Ако например се заемете без тренировка с гребане, след един час работа с веслата дланите ви ще се покрият с кървави мехури, защото клетките още не са се приспособили към новите условия на външната среда — постоянното триене о дървото на веслата. Но ако пристъпите към тези занятия постепенно и разумно, както трябва да се постъпва в началото на заниманията с който и да било вид спорт, след няколко дни на ръцете ви ще се появят твърди мазоли. Разглеждал съм под микроскоп структурата на по-раншните и на новите клетки. Между тях няма нищо общо!
Кой или какво е командвало тази реконструкция, кой е съставил нейния проект, кой е правил изчисленията на здравината, как се е осъществявало наблюдението, щото всички по-раншни клетки да започнат и завършат едновременно своето преустройство, защо това преустройство не е обхванало кожата на цялата длан, а е завършило в основата на пръстите?
За голямо съжаление на всички тези въпроси, които изглеждат толкова прости, съвременната биология засега не е дала единен и окончателен отговор.
През вековете се е създало мнението, че човешкият мозък — най-сложното творение на природата — е апотеоз на нейната дейност и че той може да ръководи всяко преустройство на дейността на клетките, включително и това, за което говорих по-горе. Позволявам си да възразя: а не е ли способна клетката за самостоятелни логически действия? С помощта на лекарствата аз едва ли бих могъл да предизвикам толкова бързо мазоли на дланите си, и то на желаните места. А от въздействието на външната среда те се появиха, и то много бързо.
Ето защо ми се струва, че трябва да търсим такива условия на външната среда, при които клетките сами биха се освобождавали от шлаковете — главната причина за остаряването, сами биха се излекували от болестите с помощта на изобретените от тях левкоцити, фаги и т. н., сами биха променяли структурата и формата си в необходимата посока и най-после сами биха придобивали качества, необходими за постигането от човека на активното дълголетие.
Именно над тази задача работя вече тридесет години. Ако преди тридесет години ми беше трудно да докажа, че решаващо значение за живота имат електрическите заряди, йоните, електромагнитните полета, взаимодействащи си в молекулите, клетките и нервната система, сега тази теза е призната от биолозите и се изучава. Например неотдавна излезе книгата на Г. А. Сергеев «Биоритми и биосфера». Там в частност е казано:
«През 1969 г. от нас беше установен тъй наречения биолазерен ефект на мозъка, Благодарение на този ефект може да възниква излъчване на електрическа вълна в околното пространство, което се регистрира с помощта на високочувствителни детектори».
В тази книга се разказва и за други интересни наблюдения: «...повишаването на влажността е равносилно на ефекта, който би могъл да настъпи при радиационно въздействие, предизвикващо тежки увреждания на кръвотворната функция на костния мозък. Резките колебания на налягането... довеждат до такива заболявания като хипертонията, ... рецидиви на сърдечно-съдови заболявания. Измененията в напрежението на електромагнитното поле влияят на биоелектрическата активност на мозъка.
B ред страни (по радиото) се прогнозира биометеорологичната обстановка».
Аз изучавах аналогични въпроси повече от двадесет и пет години и дойдох до заключението: клетките на човека трябва да се пазят от неблагоприятните въздействия на външната среда. В качеството на първоначална мярка предложих заземяването на клетките, т. е. присъединяването на техния външен електрически потенциал към потенциала на Земята. За това ще бъде разказано в съответната глава.