1.18Резултати от моделирането на актуалното състояние на качеството на атмосферния въздух за 2014 г.
Фигура 5.8 Средноденонощни концентрации от всички източници за всеки ден през периода 01 Януари- 31 Декември 2014 г.
На фигура 5.1 по-горе са представени средноденонощните концентрации, получени в резултат на математическото моделиране, за точката с координати, съизмерими с пункта за мониторинг на КАВ в гр. Монтана (пункт РИОСВ- Монтана). Най-високата концентрация според моделирането се получава през месец Декември в размер на приблизително 280 µg/m3.
От представената фигура се вижда, че са налице значителен брой превишения, които са характерни за зимния сезон при максимални натоварвания на емисиите в резултат на изгарянето на твърди горива за отопление и неблагоприятни климатични условия и именно те са причина за невъзможност в общината да се спазват допустимия брой от 35 превишения годишно.
Следва да се отбележи, че всички диаграми са представени в по-голям мащаб в приложение. Настоящите картини са чисто илюстративни за изясняване на резултатите и изводите от извършеното дисперсионно моделиране на емисиите на ФПЧ10 от наличните източници на територията на община Монтана в съответствие с изискванията на Министерството на околната среда и водите.
От графиката се виждат няколко основни пика, образувани в резултат на студеното време, ниските среднодневни температури, които са довели до рязко увеличаване на консумацията на твърди горива за отопление при домакинствата. На долните две графики е представено и разпространението на замърсяването в частност за деня с най-висока средноденонощна концентрация на ФПЧ10 в района на пункт РИОСВ- Монтана, както и за ден с ниска концентрация на ФПЧ10, в размер на 22 µg/m3. Тази фигура илюстрира относително ниския дял на транспортния сектор в замърсяването на въздуха в сравнение с изгарянето на твърди горива в битовия сектор, като е използван ден от летния сезон, през месец май, с обичайна концентрация, в който влияние оказва само транспортния сектор, а битовото отопление не е включено.
Последното като цяло показва, че транспортния сектор се явява частичен замърсител на атмосферния въздух, но не е основна причина за наднормените нива на ФПЧ10.
Фигура 5.9 Разпределение на замърсяването в деня с най-висока средноденонощна концентрация на ФПЧ10 през 2014 г.
Легенда на концентрациите може да се види в долния ляв ъгъл на фигурата.
С черен цвят са отбелязани улиците, които са включени в моделирането.
В зелен цвят са отбелязани площните източници, които са включени.
В лилав цвят е маркирана територията подложена на наднормено замърсяване.
С жълт кръг е отбелязано местоположението на пункт РИОСВ- Монтана.
На горната фигура 3.55Е+02- означава 355 µg/m3, представляващата най-високата концентрация в конкретна точка на територията на община Монтана, изчислена в деня, в който е отчетена най-високата стойност в пункта за мониторинг- 280 µg/m3.
Съответно на долната фигура 2.17Е+01 означава 21.7 µg/m3 представляваща най-високата концентрация в конкретна точка на територията на община Монтана, изчислена в летен ден.
Фигура 5.10 Разпределение на замърсяването в ден с ниска средноденонощна концентрация на ФПЧ10 през 2014 г.
1.19Съпоставка и изводи от получените резултати 1.19.1Оценка на адекватността на проведеното моделиране с данните от АИС - фонов мониторинг
В рамките на Националната система за мониторинг на околната среда са оборудвани 3 АИС за мониторинг на качеството на атмосферния въздух в горски екосистеми -, „Юндола”, „Витиня” и „Старо Оряхово” и една АИС за комплексен фонов мониторинг – КФС “Рожен”.
Данните от тези станции могат да се използват за определяне на вероятни фонови концентрации – замърсяване, което не е предизвикано от антропогенна дейност.
В КФС „Рожен” по старата заповед на министъра на околната среда и водите (№694) се контролират следните атмосферни замърсители: общ суспендиран прах, фини прахови частици (ФПЧ10 и ФПЧ2.5), арсен (As), кадмий (Cd), никел (Ni), полиароматни въглеводороди (ПАВ), оловни аерозоли (Pb), серен диоксид (SO2), азотен диоксид (NO2), азотни оксиди (NOx), озон (O3) и бензен (С6Н6). Контролират се и следните метеорологични параметри (стандартен набор): скорост и посока на вятъра, обща слънчева радиация, относителна влажност, температура на въздуха и количество валеж.
Най-близко разположената до община Монтана АИС за мониторинг на КАВ за опазване на екосистеми е „Витиня”, в която се контролират следните замърсители и параметри: ФПЧ10, ФПЧ2.5, SO2, NO2/ NOx и озон, както и стандартният набор метеорологични параметри.
Поради технически причини станцията на „Витиня“ е работила само през първото тримесечие на 2014 г. и по тази причина средната стойност за първото тримесечие представлява средна стойност за цялата година.
По-долу са представени данните за ФПЧ10 за КФС „Рожен” и станцията на Витиня, като от тях се получава съответно:
-
КФС „Рожен“- 10.47 µg/m3;
-
ЕС1 „Витиня“- 16.45 µg/m3.
Таблица 5.18 Данни за фонови концентрации на ФПЧ10 за 2014 г., µg/m3
Станция
|
1-во тримесечие
|
2-ро тримесечие
|
3-то тримесечие
|
4-то тримесечие
|
КФС Рожен
|
8.16
|
10.29
|
13.39
|
10.04
|
Витиня
|
16.45
|
-
|
-
|
-
|
1.19.2Съпоставка на резултатите от моделирането с тези на пунктовете за мониторинг („РИОСВ-Монтана”)
На фигурата по-долу са представени данните от модела точката на мониторинговия пункт „РИОСВ-Монтана”. Данните от модела са коригирани като към осреднения резултат за периода е добавяна на фонова концентрация от 16 µg/m3, взета за фонова станция „Витиня”, като най-близко разположена и по-подходяща за района на община Монтана. Взети са цифрите от първото тримесечие на 2014 г, тъй като там са регистрирани най-голям брой превишения.
Фигура 5.4 Съпоставка на средномесечните резултати от моделирането с тези от пункта за мониторинг „РИОСВ-Монтана” през първото тримесечие на 2014 г., µg/m3
Средноденонощната концентрация в точката на пункта за изследвания период възлиза на:
-
95 µg/m3, съобразно резултатите от моделирането при прибавена фонова концентрация;
-
102 µg/m3, при обработка на данните от пункта.
На фигурата по-долу е представен броят на дневните превишения според данните от пункта и моделирането, които са взети общо за периода:
-
71 бр., съобразно резултатите от моделирането при прибавена фонова концентрация;
-
72 бр., при обработка на данните от пункта.
Фигура 5.5 Съпоставка на превишенията на среднодневната норма, (% на превишения спрямо измервания), получени от моделиране и тези от пункта за мониторинг „РИОСВ-Монтана” за първите три месеца на 2014 г.
При съпоставка на данните от пункта за мониторинг „РИОСВ-Монтана” и моделирането за ненатоварения период (месец април-септември) се получават следните резултати:
-
резултатите от моделирането без отчетен фон ежедневно дават стойности под 13 µg/m3, като се отчита натоварването от транспорта;
-
при прибавяне на средна фонова концентрация от 16 µg/m3 се получава средномесечно натоварване от близо 29 µg/m3;
-
при сравняване с данните от пункта (с изключение на месец май) се отчита почти пълно съвпадение на резултатите и средна концентрация от 33 µg/m3, като отклоненията могат да се обяснят с употреба на твърдо гориво в някои по-студени дни, през април, май и септември, което не се отчита в сценария на модела, както и с появата на някой локални и временни неорганизирани емисии в отделни дни, които не са включени в модела.
Трябва да се отбележи, че в повечето случаи мониторинговия пункт не е точката с максималната концентрация, която променя местоположението си съобразно метеорологичните дневни характеристики.
При съпоставка на данните от пункта за мониторинг „РИОСВ-Монтана” и моделирането по отношение на средногодишните концентрации се получават резултати, показващи разлика от 6% между двете получени стойности, както следва:
-
60 µg/m3 средногодишна концентрация, съобразно резултатите от моделирането при прибавена фонова концентрация;
-
64 µg/m3 средногодишна концентрация, при обработка на данните от пункта.
Всички представени по-горе в тази точка резултати и сравнения показват еднозначно адекватността на използвания модел.
Оценката показва неопределеност на моделирането в резултат на всички посочени сравнения под 5% при допустими 50% за средногодишни резултати съгласно Наредба 12.
1.19.3Оценка на приноса на различните източници при формиране на средната концентрация в пункта за мониторинг 1.19.3.1ФПЧ10
Като абсолютни стойности, изразени в масови единици общи емиисии оцененият принос на различните източници е следният:
-
от битово отопление – 433.5 t/год;
-
от автотранспорт 6.2 t/год.
Средногодишната концентрация, отчетена от модела през 2014 г. от 60 µg/m3 се формира приблизително по следния начин:
-
от битово отопление – 43 µg/m3;
-
от автотранспорт 1 µg/m3;
-
от регионален фон 16 µg/m3.
Съответно в процентно изражение приносът на отделните източници може да бъде изразен, както следва:
-
от битово отопление – 71.6 %;
-
от автотранспорт – 1.7 %;
-
от регионален фон 26.7 %.
1.19.3.2ПАВ
Като абсолютни стойности, изразени в масови единици общи емиисии оцененият принос на различните източници е следният:
-
от битово отопление – 38.1 t/год;
-
от автотранспорт 0.2 t/год.
Средногодишната концентрация, отчетена от модела през 2014 г. от 2.6 µg/m3 се формира приблизително по следния начин:
-
от битово отопление – 2.5 ng/m3;
-
от автотранспорт 0 ng/m3;
-
от регионален фон 0.1 ng/m3.
Съответно в процентно изражение приносът на отделните източници може да бъде изразен, както следва:
-
от битово отопление – 96.1 %;
-
от автотранспорт - 0 %;
-
от регионален фон 3.9 %.
Фигура 5.6 Принос на различните източници при формиране на средногодишната концентрация на ФПЧ10 за 2014 г. в пункта за мониторинг
Фигура 5.7 Принос на различните източници при формиране на средногодишната концентрация на ПАВ за 2014 г. в пункта за мониторинг
Сподели с приятели: |