Таблица 15. Характеристики на предприятията от нефинансовия сектор по области, 2008 г.
Статистически зони, статистически райони и области
|
Заети лица -
брой
|
Нетни приходи от продажби - хил.лв.
|
Предприятия -
брой
|
Дълготрайни материални активи -
хил.лв.
|
Рентабил-ност на продажби-те - %
|
Оперативна рентабилност - %
|
България
|
2,266,485
|
209,257,066
|
307,831
|
97,287,199
|
4.10
|
4.86
|
Северна и Югоизточна България
|
993,989
|
75,937,695
|
149,150
|
35,933,703
|
4.98
|
5.65
|
Североизточен
|
275,836
|
22,420,065
|
42,027
|
11,444,068
|
8.07
|
8.91
|
Варна
|
169,161
|
15,840,988
|
26,105
|
7,769,518
|
8.50
|
9.40
|
Добрич
|
38,658
|
2,555,251
|
6,294
|
1,793,869
|
7.97
|
8.81
|
Търговище
|
26,046
|
1,495,210
|
3,443
|
732,789
|
7.98
|
8.48
|
Шумен
|
41,971
|
2,528,616
|
6,185
|
1,147,892
|
5.57
|
6.15
|
Източник: Национален статистически институт
Преките чуждестранни инвестиции в Североизточен район отбелязват значително нарастване през последните години от 1,460,035 хил.евро за 2007 г. на 2,083,919.1 хил.евро за 2009 г. и увеличават дела на района в общия обем на привлечените чужди средства за страната. Водещи области по привличане на инвестиции са Варна - с най-голям дял от 1,640,335 хил.евро, Добрич с 194,854.4 хил.евро и Търговище – 153,040 хил.евро. Районът се нарежда на второ място в страната за 2009 г. по размер на акумулираните преки чуждестранни инвестиции (10,19%), като обемът им бележи намаляване с 1.51% в сравнение с 2008 г. Преобладаващият дял от преките чуждестранни инвестиции (77.71%) са на територията на Варненска област, над три пъти повече от останалите три области взети заедно.
Основните приоритети на енергийната политика в приетата през м. юни 2011 г. Енергийна стратегия на страната до 2020 г. са увеличаване на дела на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия и повишаване на енергийната ефективност, като за енергийната сигурност и устойчивото развитие, най-предпочитан енергиен ресурс са ВЕИ, но навлизането им се забавя поради по-скъпите технологии за оползотворяване. Подходящи за преход към нисковъглеродни енергетика и икономика са и ядрената енергия и природният газ. На СИР се пада най-големият относителен дял в постигането на заложените в Националната програма за реформи 2011-2015 г. цели в съответствие с целите на стратегия Европа 2020 по отношение на ВЕИ в крайното енергийно потребление (18%) и намаляването на енергийната интензивност на БВП с 54% при средно 50% за страната.
Независимо от настъпилите промени в териториалния обхват, Североизточен район продължава да заема едно от водещите места в развитието на туризма сред районите в страната. В сравнение с 2007 г., когато районът е водещ в сферата на туризма с дял от 32.75% от общо приходи от нощувки, през 2008 г. е на второ място след Югоизточен район по два показателя - приходи от нощувки с 31.25% и леглова база с 31.69%. Районът продължава да е на второ място 2009-2010г., като легловата база през 2010 г. е 29,29% и приходите от нощувки са 28,98%. При сравнение с изявени в туристическо отношение европейски райони, показателите за развитие на туризма и качеството на туристическите услуги за Североизточен район са доста по-ниски, което предполага значителни ресурси за преструктуриране и модернизиране на отрасъла от гледна точка на справяне с конкурентния натиск включително от страна на новите държави членки на ЕС и осигуряване на устойчиво прогресивно развитие на туризма в района.
Базата и услугите в туризма са предимно локализирани в крайбрежните градове и селища, в курортните зони към тях или в туристическите комплекси като „Златни пясъци”, „Албена”, „Св. Св. Константин и Елена” и др. Концентрацията на туристическите дейности в крайбрежните територии, както и развитието на традиционен морски туризъм, от една страна, продължава да влияе благоприятно върху приходите и заетостта в района, но от друга страна не създава предпоставки за устойчиво и балансирано развитие на туристическите дейности на територията на целия район.
Наблюдава се продължаващото въздействие на негативните тенденции, свързани с масовия туризъм, прекомерното натоварване на базовата инфраструктура по крайбрежието, интензивно застрояване и подчертано урбанизиран градски характер на курортната среда. Предвид обаче, носещия капацитет на туризма, приноса му в развитието на първичния и други вторични икономически сектори и в регионалната БДС, е необходимо предприемането на мерки за решаване на проблемите с натоварената базова инфраструктура по крайбрежието, както и съобразяване на териториалното развитие на СИР до края на настоящия и през следващия планов период с този важен за района сектор. Богатите крайбрежни туристически ресурси следва да бъдат усвоявани по умерен и щадящ околната среда начин, без прекомерни застроявания и във взаимодействие с други разнообразни форми на туризъм, предлагани във вътрешните територии на района.
Таблица 16. Развитие на туризма в Североизточен район към 31.12.2010 г.
Статистически зони, статистически райони и области
|
Средства за подслон12
|
Легла
|
Реализирани нощувки
|
Пренощували лица
|
Приходи от нощувки
|
ОБЩО
|
в т.ч.: чужденци
|
ОБЩО
|
в т.ч.: чужденци
|
ОБЩО
|
в т.ч.: чужденци
|
БЪЛГАРИЯ
|
3540
|
283 641
|
16 261 170
|
10 565 210
|
4 411 899
|
2 084 300
|
653 736 875
|
465 763 070
|
Северна и Югоизточна България
|
2336
|
212 789
|
12 408 380
|
8 963 361
|
2 581 142
|
1 380 260
|
457 177 386
|
356 061 775
|
Североизточен район
|
647
|
83 075
|
5 133 831
|
3 967 972
|
1 006 432
|
633 552
|
189 455 740
|
154 572 894
|
Варна
|
484
|
58 736
|
4 010 898
|
3 179 691
|
772 706
|
515 052
|
167 558 303
|
139 728 273
|
Добрич
|
105
|
22 217
|
1 052 920
|
771 413
|
188 108
|
108 790
|
19 672 267
|
14 239 852
|
Търговище
|
22
|
742
|
32 545
|
4 997
|
18 138
|
2 149
|
868 974
|
143 830
|
Шумен
|
36
|
1 380
|
37 468
|
11 871
|
27 480
|
7 561
|
1 356 196
|
460 939
|
Източник: Национален статистически институт
Съществуват значителни диспропорции в развитието на туризма на ниво области. В областите Варна и Добрич са концентрирани 97.45% от легловата база на района и 98,82% от приходите от нощувки, като за останалите области Шумен и Търговище взети заедно делът на местата за туристическо настаняване и приходите е незначителен – съответно 2,55% от броя на леглата и 1.17% от приходите. През 2010 г. в района се наблюдава известно увеличаване на приходите от нощувки от 184 667 640 лв. на 189 455 740 лв.
Неравномерното туристическо развитие на района е характерно и на ниво общини, като на практика основната част от международния туризъм се реализира в общините Варна и Балчик.
Фиг.2 Приходи в туризма по области през 2010 г.
Приходи от нощувки
Области в Североизточен район
Природогеографските дадености и богатото културно-историческо наследство на Североизточен район са важни предпоставки за развитието на алтернативни форми на туризъм като културен, аграрен, екологичен, приключенски, ловен и др. Близките до крайбрежната ивица територии, както и останалите части от района, разполагат с необходимите условия за развитие на тези форми на туризъм при създаване на по-добри инвестиционни възможности за изграждане на подходящи туристически обекти, услуги, маркетингова подкрепа.
Таблица 17. Хотели в България и Североизточен към 31.12.2008 г.
Райони области
|
Хотели
|
Легла
|
Реализирани нощувки
|
Пренощували лица
|
Приходи от нощувки
|
ОБЩО
|
в т.ч.: чужденци
|
ОБЩО
|
в т.ч.: чужденци
|
ОБЩО
|
в т.ч.: чужденци
|
БЪЛГАРИЯ
|
1,646
|
239,706
|
17,010,733
|
11,640,780
|
4,646,198
|
2,204,650
|
723,509,732
|
515,929,243
|
Северна и Югоизточна България
|
1,087
|
183,614
|
12,862,699
|
9,867,322
|
2,684,112
|
1,478,495
|
487,502,066
|
381,241,157
|
Североизточен район
|
391
|
80,583
|
5,874,740
|
4,740,351
|
1,131,709
|
735,449
|
229,354,480
|
188,110,374
|
Варна
|
257
|
56,205
|
4,645,757
|
3,766,390
|
879,459
|
591,038
|
185,409,659
|
155,386,019
|
Добрич
|
91
|
22,733
|
1,144,185
|
943,299
|
201,621
|
133,040
|
40,798,147
|
31,660,505
|
Търговище
|
17
|
487
|
37,938
|
18,434
|
15,733
|
2,543
|
1,076,703
|
491,980
|
Шумен
|
26
|
1,158
|
46,860
|
12,228
|
34,896
|
8,828
|
2,069,971
|
571,870
|
Източник: Национален статистически институт
Към края на 2008 г. на територията на Североизточен район са разположени 391 броя хотели или 23,75% от общия брой в страната, а в туристическите комплекси „Златни пясъци”, „Албена”, „Св. Св. Константин и Елена” и другите курорти на Североизточен район са реализирани 34,54 % от нощувките общо за страната и са реализирани приходи на стойност 229,354,480 лв. или 31,70 % от приходите за страната.
3. Социална сфера
След публикуване на резултатите от преброяването населението на България през м. февруари 2011 г., населението на Североизточен район е намаляло с 25 374 и е 966 095 души, което съответства на 13,12 % от населението на страната.
Районът е с гъстота на населението 66.69 ч./кв.км, малко над средната за страната (66.34ч./кв.км). Североизточен район е четвърти по брой на населението сред районите от това ниво в България. Разпределението на населението по области показва значителни разлики - с най-голям брой население е област Варна 475 074 души с гъстота 124.40 ч./кв.км, а област Търговище е с най-малък брой население – 127 832 души. С най-малка гъстота на населението е област Добрич - 40,16 ч./кв.км.
Демографската ситуация и тенденциите на промените в броя и структурата на населението през последните години очертават неблагоприятно състояние на човешките ресурси в Североизточен район, който не прави изключение от общата влошена демографска ситуация в България. Стойностите на основните демографски показатели на района се доближават до средните стойности за страната.
Възрастовите съотношения са относително по-благоприятни - възрастното население над трудоспособна възраст съставлява 20.74% от населението на СИР, населението в трудоспособна възраст има значителен дял от 63.76%, а населението под трудоспособна възраст е 15.50%.
Таблица 18. Брой на населението в Североизточен район към 31.12.2008 г.
Район/Области
|
Общ брой на населението
|
Под трудоспособна възраст
|
В трудоспособна възраст
|
Над трудоспособна възраст
|
България
|
7,606,551
|
1,099,948
|
4,805,892
|
1,700,711
|
Североизточен
|
991,471
|
153,674
|
632,155
|
205,642
|
Варна
|
463,260
|
71,713
|
299,255
|
92,292
|
Добрич
|
201,499
|
29,979
|
128,015
|
43,505
|
Търговище
|
131,233
|
21,251
|
80,883
|
29,099
|
Шумен
|
195,479
|
30,731
|
124,002
|
40,746
| Източник: Национален статистически институт
Естественото движение на населението на Североизточен район показва относително по-слаби негативни тенденции – естественият прираст е отрицателен ( -1827 за 2009 г.), но в по-малка степен, отколкото другите райони в Северна България и средните показатели за страната.
Таблица 19. Естествен прираст на населението в Североизточен район за 2009 г.-2010г.
|
Естествен прираст на населението 2009-2010г.
|
Район/област
|
общо
|
мъже
|
жени
|
|
2009г.
|
2010г.
|
2009г.
|
2010г.
|
2009г.
|
2010г.
|
България
|
-27 112
|
-34 652
|
-3 671
|
-18 805
|
-23 441
|
-15 847
|
Североизточен район
|
- 1 827
|
-3 206
|
394
|
-1 811
|
-2 221
|
-1 395
|
Варна
|
229
|
-517
|
904
|
-302
|
-675
|
-215
|
Добрич
|
-911
|
-1 171
|
-219
|
-712
|
-692
|
-459
|
Търговище
|
-560
|
-628
|
-101
|
-290
|
-459
|
-338
|
Шумен
|
-585
|
-890
|
-190
|
-507
|
-395
|
-383
|
Източник: Национален статистически институт
В сравнение с 2008 г. когато нетната миграция на населението на Североизточен район е била положителна, то през 2010 г. тя е отрицателна. Единствено в област Варна тя е положителна.
Сподели с приятели: |