Актуализиран документ за изпълнение на регионалния план за развитие на



страница12/19
Дата29.10.2017
Размер3.45 Mb.
#33434
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   19

Таблица 15. Характеристики на предприятията от нефинансовия сектор по области, 2008 г.

Статистически зони, статистически райони и области

Заети лица -
брой

Нетни приходи от продажби - хил.лв.

Предприятия -
брой

Дълготрайни материални активи -
хил.лв.

Рентабил-ност на продажби-те - %

Оперативна рентабилност - %

България

2,266,485

209,257,066

307,831

97,287,199

4.10

4.86

Северна и Югоизточна България

993,989

75,937,695

149,150

35,933,703

4.98

5.65

Североизточен

275,836

22,420,065

42,027

11,444,068

8.07

8.91

Варна

169,161

15,840,988

26,105

7,769,518

8.50

9.40

Добрич

38,658

2,555,251

6,294

1,793,869

7.97

8.81

Търговище

26,046

1,495,210

3,443

732,789

7.98

8.48

Шумен

41,971

2,528,616

6,185

1,147,892

5.57

6.15

Източник: Национален статистически институт
Преките чуждестранни инвестиции в Североизточен район отбелязват значително нарастване през последните години от 1,460,035 хил.евро за 2007 г. на 2,083,919.1 хил.евро за 2009 г. и увеличават дела на района в общия обем на привлечените чужди средства за страната. Водещи области по привличане на инвестиции са Варна - с най-голям дял от 1,640,335 хил.евро, Добрич с 194,854.4 хил.евро и Търговище – 153,040 хил.евро. Районът се нарежда на второ място в страната за 2009 г. по размер на акумулираните преки чуждестранни инвестиции (10,19%), като обемът им бележи намаляване с 1.51% в сравнение с 2008 г. Преобладаващият дял от преките чуждестранни инвестиции (77.71%) са на територията на Варненска област, над три пъти повече от останалите три области взети заедно.

Основните приоритети на енергийната политика в приетата през м. юни 2011 г. Енергийна стратегия на страната до 2020 г. са увеличаване на дела на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия и повишаване на енергийната ефективност, като за енергийната сигурност и устойчивото развитие, най-предпочитан енергиен ресурс са ВЕИ, но навлизането им се забавя поради по-скъпите технологии за оползотворяване. Подходящи за преход към нисковъглеродни енергетика и икономика са и ядрената енергия и природният газ. На СИР се пада най-големият относителен дял в постигането на заложените в Националната програма за реформи 2011-2015 г. цели в съответствие с целите на стратегия Европа 2020 по отношение на ВЕИ в крайното енергийно потребление (18%) и намаляването на енергийната интензивност на БВП с 54% при средно 50% за страната.

Независимо от настъпилите промени в териториалния обхват, Североизточен район продължава да заема едно от водещите места в развитието на туризма сред районите в страната. В сравнение с 2007 г., когато районът е водещ в сферата на туризма с дял от 32.75% от общо приходи от нощувки, през 2008 г. е на второ място след Югоизточен район по два показателя - приходи от нощувки с 31.25% и леглова база с 31.69%. Районът продължава да е на второ място 2009-2010г., като легловата база през 2010 г. е 29,29% и приходите от нощувки са 28,98%. При сравнение с изявени в туристическо отношение европейски ра­йони, показателите за развитие на туризма и качеството на туристическите услуги за Североизточен район са доста по-ниски, което предполага значителни ресурси за преструктуриране и модернизиране на отрасъла от гледна точка на справяне с конкурентния натиск включително от страна на новите държави членки на ЕС и осигуряване на устойчиво прогресивно развитие на туризма в района.

Базата и услугите в туризма са предимно локализирани в крайбрежните градове и селища, в курор­тните зони към тях или в туристическите комплекси като „Златни пясъци”, „Албена”, „Св. Св. Константин и Елена” и др. Концентрацията на туристическите дейности в крайбрежните територии, както и развитието на традиционен морски туризъм, от една страна, продължава да влияе благоприятно върху приходите и заетостта в района, но от друга страна не създава предпоставки за устойчиво и балансирано развитие на туристическите дейности на територията на целия район.

Наблюдава се продължаващото въздействие на негативните тенденции, свързани с масовия туризъм, прекомерното натоварване на базовата инфраструктура по крайбрежието, интензивно застрояване и подчертано урбанизиран градски характер на курортната среда. Предвид обаче, носещия капацитет на туризма, приноса му в развитието на първичния и други вторични икономически сектори и в регионалната БДС, е необходимо предприемането на мерки за решаване на проблемите с натоварената базова инфраструктура по крайбрежието, както и съобразяване на териториалното развитие на СИР до края на настоящия и през следващия планов период с този важен за района сектор. Богатите крайбрежни туристически ресурси следва да бъдат усвоявани по умерен и щадящ околната среда на­чин, без прекомерни застроявания и във взаимодействие с други разнообразни форми на туризъм, предлагани във вътрешните територии на района.

Таблица 16. Развитие на туризма в Североизточен район към 31.12.2010 г.

 Статистически зони, статистически райони и области

 


Средства за подслон12

Легла

Реализирани нощувки

Пренощували лица

Приходи от нощувки

ОБЩО

в т.ч.: чужденци

ОБЩО

в т.ч.: чужденци

ОБЩО

в т.ч.: чужденци

БЪЛГАРИЯ

3540

283 641

16 261 170

10 565 210

4 411 899

2 084 300

653 736 875

465 763 070

Северна и Югоизточна България

2336

212 789

12 408 380

8 963 361

2 581 142

1 380 260

457 177 386

356 061 775

Североизточен район

647

83 075

5 133 831

3 967 972

1 006 432

633 552

189 455 740

154 572 894

Варна

484

58 736

4 010 898

3 179 691

772 706

515 052

167 558 303

139 728 273

Добрич

105

22 217

1 052 920

771 413

188 108

108 790

19 672 267

14 239 852

Търговище

22

742

32 545

4 997

18 138

2 149

868 974

143 830

Шумен

36

1 380

37 468

11 871

27 480

7 561

1 356 196

460 939

Източник: Национален статистически институт
Съществуват значителни диспропорции в развитието на туризма на ниво области. В областите Варна и Добрич са концентрирани 97.45% от легловата ба­за на района и 98,82% от приходите от нощувки, като за останалите области Шумен и Търговище взети заедно делът на местата за туристическо настаняване и приходите е незначителен – съответно 2,55% от броя на леглата и 1.17% от приходите. През 2010 г. в района се наблюдава известно увеличаване на приходите от нощувки от 184 667 640 лв. на 189 455 740 лв.

Неравномерното ту­ристическо развитие на района е характерно и на ниво общини, като на практика основната част от международния туризъм се реализира в общините Варна и Балчик.



Фиг.2 Приходи в туризма по области през 2010 г.
Приходи от нощувки

Области в Североизточен район
Природогеографските дадености и богатото културно-историческо наследство на Североизточен район са важни предпоставки за развитието на алтернативни форми на туризъм като културен, аграрен, екологичен, приключенски, ловен и др. Близките до крайбрежната ивица територии, както и останалите части от района, разполагат с необходимите условия за развитие на тези форми на туризъм при създаване на по-добри инвестиционни възможности за изграждане на подходящи туристически обекти, услуги, маркетингова подкрепа.

Таблица 17. Хотели в България и Североизточен към 31.12.2008 г.

Райони области


Хотели

Легла

Реализирани нощувки

Пренощували лица

Приходи от нощувки

ОБЩО

в т.ч.: чужденци

ОБЩО

в т.ч.: чужденци

ОБЩО

в т.ч.: чужденци

БЪЛГАРИЯ

1,646

239,706

17,010,733

11,640,780

4,646,198

2,204,650

723,509,732

515,929,243

Северна и Югоизточна България

1,087

183,614

12,862,699

9,867,322

2,684,112

1,478,495

487,502,066

381,241,157

Североизточен район

391

80,583

5,874,740

4,740,351

1,131,709

735,449

229,354,480

188,110,374

Варна

257

56,205

4,645,757

3,766,390

879,459

591,038

185,409,659

155,386,019

Добрич

91

22,733

1,144,185

943,299

201,621

133,040

40,798,147

31,660,505

Търговище

17

487

37,938

18,434

15,733

2,543

1,076,703

491,980

Шумен

26

1,158

46,860

12,228

34,896

8,828

2,069,971

571,870

Източник: Национален статистически институт
Към края на 2008 г. на територията на Североизточен район са разположени 391 броя хотели или 23,75% от общия брой в страната, а в туристическите комплекси „Златни пясъци”, „Албена”, „Св. Св. Константин и Елена” и другите курорти на Североизточен район са реализирани 34,54 % от нощувките общо за страната и са реализирани приходи на стойност 229,354,480 лв. или 31,70 % от приходите за страната.

3. Социална сфера

След публикуване на резултатите от преброяването населението на България през м. февруари 2011 г., населението на Североизточен район е намаляло с 25 374 и е 966 095 души, което съответства на 13,12 % от населението на страната.

Районът е с гъстота на населението 66.69 ч./кв.км, малко над средната за страната (66.34ч./кв.км). Североизточен район е четвърти по брой на населението сред районите от това ниво в България. Разпределението на населението по области показва значителни разлики - с най-голям брой население е област Варна 475 074 души с гъстота 124.40 ч./кв.км, а област Търговище е с най-малък брой население – 127 832 души. С най-малка гъстота на населението е област Добрич - 40,16 ч./кв.км.

Демографската ситуация и тенденциите на промените в броя и структурата на населението през последните години очертават неблагоприятно състояние на човешките ресурси в Североизточен район, който не прави изключение от общата влошена демографска ситуация в България. Стойностите на основните демографски показатели на района се доближават до средните стойности за страната.

Възрастовите съотношения са относително по-благоприятни - възрастното население над трудоспособна възраст съставлява 20.74% от населението на СИР, населението в трудоспособна възраст има значителен дял от 63.76%, а населението под трудоспособна възраст е 15.50%.

Таблица 18. Брой на населението в Североизточен район към 31.12.2008 г.


Район/Области

Общ брой на населението

Под трудоспособна възраст


В трудоспособна възраст


Над трудоспособна възраст


България

7,606,551

1,099,948

4,805,892

1,700,711

Североизточен

991,471

153,674

632,155

205,642

Варна

463,260

71,713

299,255

92,292

Добрич

201,499

29,979

128,015

43,505

Търговище

131,233

21,251

80,883

29,099

Шумен

195,479

30,731

124,002

40,746
Източник: Национален статистически институт

Естественото движение на населението на Североизточен район показва относително по-слаби негативни тенденции – естественият прираст е отрицателен ( -1827 за 2009 г.), но в по-малка степен, отколкото другите райони в Северна България и средните показатели за страната.



Таблица 19. Естествен прираст на населението в Североизточен район за 2009 г.-2010г.




Естествен прираст на населението 2009-2010г.

Район/област

общо

мъже

жени




2009г.

2010г.

2009г.

2010г.

2009г.

2010г.

България

-27 112

-34 652

-3 671

-18 805

-23 441

-15 847

Североизточен район

- 1 827

-3 206

394

-1 811

-2 221

-1 395

Варна

229

-517

904

-302

-675

-215

Добрич

-911

-1 171

-219

-712

-692

-459

Търговище

-560

-628

-101

-290

-459

-338

Шумен

-585

-890

-190

-507

-395

-383

Източник: Национален статистически институт
В сравнение с 2008 г. когато нетната миграция на населението на Североизточен район е била положителна, то през 2010 г. тя е отрицателна. Единствено в област Варна тя е положителна.

Каталог: stranici -> SIRP -> docs -> strdoc
stranici -> Книга към бъдещата морска политика на Евросъюза: Европейска визия за океаните и моретата
stranici -> To the european union bulgaria
stranici -> 1. Увод 7 анализ на ситуацията 10
stranici -> Конференция по присъединяване към ес – българия –– Брюксел, 25-ти ноември 2002
strdoc -> Доклад за изпълнението на регионалния план за развитие
strdoc -> Доклад по наблюдението и контрола при прилагането на регионалния план за развитие на североизточен район
strdoc -> Доклад за наблюдение на изпълнението на регионалния план за развитие на североизточен район (2007-2013)
strdoc -> Доклад за наблюдение на Актуализирания документ за изпълнението на


Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница