Актуални въпроси на защитата на правата на човека
Референция към Хартата има в 18 решения на СЕС и 20 становища на Генерални адвокати за периода 2009 – 1.09.2018 г. по статистика
Изтегляне 126.78 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Хартата, съгласно член 6, параграф 1 ДЕС, има същата юридическа сила като Договорите. 50
- Решение № 235 от 09.01.2015
- Важно е все пак, когато говорим за правата, респективно задълженията на данъчнозадължените лица 52 , да се знае, че те йерархично се подреждат и структурират: на първо място
| Референция към Хартата има в 18 решения на СЕС и 20 становища на Генерални адвокати за периода 2009 – 1.09.2018 г. по статистика.49
Въпреки това, обхватът на Хартата е ограничен до случаи, в които се оспорва правото на ЕС съгласно член 51. Хартата, съгласно член 6, параграф 1 ДЕС, има същата юридическа сила като Договорите.50 (Спазването на Хартата е задължително не само за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, но и за държавите членки, когато те прилагат правото на Съюза в областта на данъчното облагане (вж. в този смисъл решение Åkerberg Fransson, C‑617/10, EU:C:2013:105, т. 17–21). В областта на ДДС, където се прилага правото на Съюза – със сигурност, но не така стои въпросът при преките данъци. Но когато говорим за преки данъци, следва да се подхожда внимателно. Хармонизацията в областта на прякото данъчно облагане следва да е базирана по принцип на разпоредбите на чл. 26, чл. 113 и 115 ДФЕС и прилагането на чл. 51 следва да се тества във всеки един конкретен случай. Държавата членка има суверенитет в областта на прякото данъчно облагане по принцип. Съгласно чл. 26 ДФЕС: „1. Съюзът приема мерките, предназначени за установяване или осигуряване на функционирането на вътрешния пазар, съгласно съответните разпоредби от Договорите. 2. Вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали е осигурено в съответствие с разпоредбите на Договорите. 3. Съветът, по предложение на Комисията, определя насоките и условията, необходими за осигуряването на балансиран напредък във всички засегнати сектори.“ Съгласно чл. 113 ДФЕС: Съветът, с единодушие, в съответствие със специална законодателна процедура и след консултация с Европейския парламент и с Икономическия и социален комитет, приема разпоредби за хармонизиране на законодателството относно данъците върху оборота, акцизите и другите форми на косвено данъчно облагане, в степента, в която такава хармонизация е необходима за осигуряване създаването и функционирането на вътрешния пазар и за предотвратяване на нарушаването на конкуренцията.“ А съгласно чл. 115 ДФЕС: „Без да се засягат разпоредбите на член 114, Съветът, с единодушие, в съответствие със специална законодателна процедура и след консултация с Европейския парламент и с Икономическия и социален комитет, приема директиви относно сближаването на онези разпоредби, предвидени в законови, подзаконови или административни разпоредби на държавите-членки, които пряко се отнасят до създаването или функционирането на вътрешния пазар.“ Конституционната идентичност най-ясно проявява суверенитета на държавата членка в областта на прякото данъчно облагане51. В днешно време се оказва, че данъчното облагане е последната област на политиката на Съюза, в която вземането на решения се извършва изключително с единодушие. Дали ще бъде превзет този последен бастион? Това ще стане ясно скоро. В подкрепа на казаното е и Решение № 235 от 09.01.2015 по адм. дело № 4690/2014 на ВАС, Седмо отделение, с докладчик съдия Соня Янкулова, където съдът посочва, че чл. 51 от Хартата е неприложим по отношение на местни данъци: „С оглед на изхода от спора съдът не счита за необходимо да отговаря на многобройните доводи на ответника по касационната жалба за неприложимост на чл. 61с, ал. 4 и 5 ЗМДТ поради противоречие с правото на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Следва само да се посочи, че Хартата на основните права на Европейския съюз, съгласно нейният чл. 51, е приложима „за държавите-членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза“, а местните данъци не са предмет на регулация от Европейския съюз.“ Важно е все пак, когато говорим за правата, респективно задълженията на данъчнозадължените лица52, да се знае, че те йерархично се подреждат и структурират: на първо място, в националното законодателство (материалноправно и процесуалноправно), включително изведени и гарантирани от Конституцията; на второ място, в първичното право на ЕС (Хартата на основните права на Европейския съюз); на трето място, в ЕКЗПЧОС. При това при спазване на основните принципи, установени на тези три нива. В практически аспект, както вече стана ясно по-горе, въпросът е толкова комплексен, че се е наложило ЕК да направи изследване. В резултат на изследването и анализа, през 2016 г. се създава Европейски кодекс на данъкоплатците, който съдържа основни принципи, обхващащи основните съществуващи права и задължения, уреждащи отношенията между данъкоплатците и данъчните администрации53 в Европа54. Кодексът не е обвързващ инструмент. Общите принципи, които се очертават в кодекса, са следните55: законосъобразност и правна сигурност; недискриминация и равенство на данъкоплатците; презумпция за честност; учтиво и внимателно отношение; спазване на закона; безпристрастност и независимост; данъчна тайна и защита на данните; неприкосновеност на личния живот; представителство. В момента въпросите, отнасящи се до правата на данъчнозадължените лица, следва да се интерпретират в светлината на новите тенденции, свързани с прозрачност и защита на данните. Изтегляне 126.78 Kb. Сподели с приятели:
|