Актуални въпроси на защитата на правата на човека

Харта на основните права на ЕС

Изтегляне 126.78 Kb. страница 14/37 Дата 28.02.2022 Размер 126.78 Kb. #113536

Навигация на страницата:

• Въпреки това, докато Съюзът не се присъедини към тази конвенция, тя не представлява юридически акт, формално интегриран в правния ред на Съюза 13
• Към източниците на първичното право следва да се добавят общите принципи на правото на ЕС 15 , които не са закрепени в Договорите.
• Основните принципи на правото на ЕС са
• Основните права и общите принципи на правото на ЕС се защитават от СЕС 18 .
• В Решение № 5338 от 27.04.2017 по адм. дело № 12832/2016 на ВАС, Седмо отделение, с докладчик съдия Весела Андова

4. Харта на основните права на ЕС 4.1. Характеристика Хартата е част от първичното право на Съюза след 2009 г., установявайки посочените в нея права, свободи и принципи8. В преамбюла на Хартата на основните права в ЕС9 се посочва, че: „Като съзнава своето духовно и морално наследство, Съюзът се основава на неделимите и универсални ценности на човешко достойнство, свобода, равенство и солидарност; той почива на принципа на демокрацията и на принципа на правовата държава. Той поставя човека в центъра на своята дейност, като учредява гражданството на Съюза и създава пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Съюзът допринася за съхраняването и развитието на тези общи ценности при зачитане многообразието на културите и традициите на европейските народи, както и националната идентичност на държавите-членки и организацията на техните публични власти на национално, регионално и местно равнище; той се стреми да насърчава балансирано и устойчиво развитие и гарантира свободното движение на хора, услуги, стоки и капитали, както и свободата на установяване. За тази цел е необходимо да се засили защитата на основните права в светлината на развитието на обществото, на социалния прогрес, на научните и технологични постижения като те се включат в Харта, която ги прави по-видими. При съблюдаване на компетенциите и задачите на Съюза, както и принципа на субсидиарност, настоящата Харта потвърждава отново правата, които произтичат по-специално от общите за държавите-членки конституционни традиции и международни задължения, както и от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, от приетите от Съюза и от Съвета на Европа социални харти, от практиката на Съда на Европейския съюз и на Европейския съд по правата на човека. В този контекст Хартата ще бъде тълкувана от юрисдикциите на Съюза и на държавите-членки, като надлежно се вземат под внимание разясненията, установени под ръководството на президиума на Конвента, който изработи Хартата, и актуализирани под ръководството на президиума на Европейския конвент. Ползването от тези права поражда отговорности и задължения, както спрямо другите, така и спрямо човешката общност и бъдещите поколения. Въз основа на това Съюзът признава посочените по-долу права, свободи и принципи.“ Съдът на ЕС, при тълкуване на правото на ЕС, е интерпретирал посочените в хартата права и принципи в своите решения10. В приложението към настоящото изследване се съдържа негова практика по отделни разпоредби на Хартата без претенции за изчерпателност. Нека припомним, че беше решено, че Съюзът ще се присъдени към ЕКЗПЧОС11, но впоследствие бе установено, че споразумението за присъединяване на ЕС към ЕКЗПЧОС не е съвместимо с член 6, параграф 2 ДЕС, нито с Протокол (№ 8) относно член 6, параграф 2 от Договора за Европейския съюз12. В съответствие с член 6, параграф 3 ДЕС основните права, както са гарантирани от ЕКЗПЧОС, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи. Въпреки това, докато Съюзът не се присъедини към тази конвенция, тя не представлява юридически акт, формално интегриран в правния ред на Съюза13 (вж. в този смисъл решения Kamberaj, C‑571/10, EU:C:2012:233, т. 60 и Åkerberg Fransson, EU:C:2013:105, т. 44). В доктрината е безспорно, че независимо дали се съдържат в разпоредбите на Договорите, или в съдебната практика, общите принципи на правото на ЕС представляват първични източници, на които стоящите по-долу в йерархията на източниците на актовете не следва да противоречат. В противен случай последните може да бъдат отменени от СЕС по реда на чл. 263 ДФЕС.14 Към източниците на първичното право следва да се добавят общите принципи на правото на ЕС15, които не са закрепени в Договорите. Изрично Договорите са предвидили например принципа на защита на правата на човека (чл. 6 ДЕС), принципа за недискриминация (чл. 18 ДЕС), принципите на субсидиарност16 (чл. 5, ал. 3 ДЕС) и пропорционалност (чл. 5, ал. 4 ДЕС) и др. Други, сред които принципът за защита на оправданите правни очаквания и принципът на правната сигурност17 се извеждат в практиката на СЕС. Основните принципи на правото на ЕС са: пропорционалност; правна сигурност; оправдани правни очаквания; феърплей; принцип за полагане на дължима грижа; защита срещу произволни закони/регламенти; равно третиране; липса на дискриминация; право на неприкосновеност на личния живот; право на справедливо данъчно облагане; право на доверие; право на равно отношение и др. Основните права и общите принципи на правото на ЕС се защитават от СЕС18. В член 52, параграф 5 Хартата прави разлика между „права“ и „принципи“. Това са два вида разпоредби в Хартата. Следва да се прави разлика между двата източника на основните права на ЕС: Хартата и общите принципи на Правото на ЕС. И двата вида разпоредби на Хартата са задължителни. „Когато става дума за принципи на ЕС, налага се да бъдат направени някои допълнителни терминологични уточнения. Нуждата от това произтича от обстоятелството, че често чрез сходни понятия се илюстрират съвсем различни правни феномени. Съществуват принципите за прилагане на правото на ЕС19 (ПЕС), които ограничават преди всичко общото функциониране на ПЕС и съотношението между него и правните системи на държавите членки. Такива са например принципът за директния ефект, принципът за примата и др. Но съществуват и други принципи на ПЕС, чиито съдържание и задачи са различни. Това са т.нар. общи принципи на ПЕС, специфична част от първичното право на Съюза. Объркването, което може да настъпи относно тези две самостоятелни едно от друго явления, лесно се илюстрира с кратък преглед на основните разпоредби, например Договора за Европейския съюз, в които се използва понятието „принцип“. Още в преамбюла му се споменават „принципът за субсидиарност“, „принципът за устойчиво развитие“, „принципът на правовата държава“ и др. По-надолу в чл. 5 се споменават „принципите на субсидиарност и на пропорционалност“, а в чл. 6, т. 3 се казва, че „Основните права, както са гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи“. Така разликата, произтичаща между двата вида принципи, не винаги става явна и остава общото усещане за смесването на различни понятия“. В статията си, колегата разглежда единствено общите принципи на правото на Европейския съюз – мястото, функциите и значението им20. Напоследък прави впечатление, че говорим за всички тези принципи, но забравяме, че не са само цели и постулати. Крайно време е освен принципа за прякото действие на конституцията да усвоим и принципа за прякото действие на принципите.21 В делата по български преюдициални запитвания в областта на ДДС, СЕС разглежда някои от основните принципи на правото на ЕС (виж например решение по дело C‑492/13 „Траум“ ЕООД22). Принципите са крайъгълен камък и отправна точка при прилагането и тълкуването на правото на ЕС и националното законодателство (материалноправно и процесуалноправно) в областта на данъчното облагане от страна на: органите на държавна власт (Народното събрание в законотворческата му дейност); държавно управление (административни органи за приходите от данъци в държавния и общинските бюджети, които действат предимно при обвързана компетентност) при упражняване на правомощията им с оглед на тяхната компетентност; данъчнозадължените лица при упражняване на техните права и задължения, установени в националното материално и процесуалноправно данъчно законодателство, включително в правото на ЕС; органите на съдебната власт в областта на административното данъчно правосъдие, вкл. и при тълкувателната им дейност (доколкото се прилага добре известният принцип за процесуална автономия); и не на последно място – Конституционния съд. Представителите на чуждестранната данъчноправна доктрина например споделят, че: „Основните права на данъкоплатците вече не е въпрос, който се адресира единствено на нивото на националните конституции на държавите членки на ЕС, а по-скоро сфера, в която държавите членки следва да гарантират защита, която съответства с общоприетите стандарти на ниво Съюз. [...] На първо място, въздействието от защитата на човешките права при въпроси от данъчно естество изисква разясняване на въпросите, засягащи защитата на правата на човека по силата на общото право на ЕС. Както бе посочено по-рано, значителна стъпка в еволюцията на правото на Съюза за защита на правата на човека може да бъде отчетена единствено с влизането в сила на Договора от Лисабон на 1.12.2009, който придава обвързваща сила на Хартата на основните права на Европейския съюз и предоставя мандат на Комисията на ЕС да извърши преговорите за присъединяване на Съюза към Европейската конвенция за защита на правата на човека без да променя разпределението на компетенции между държавите членки. Въпреки това, дългата и сложна история на защитата на основните права по силата на европейското право започва много преди този момент и поставя някои интересни полемики що се отнася до връзките му с правата на човека и основните права, както и със защитата на правата на човека и основните права, получавана в конституционната рамка на защита от отделните държави членки. По-конкретно последният въпрос предоставя стимул за инкорпорирането на национални основни принципи на държавите членки в практиката на Европейския съд (ECJ) от началото на седемдесетте години, когато решението на съда по дело Internationale Handelsgesellschaft поставя основата за хомогенни европейски стандарти на правна защита посредством общи принципи на наднационално ниво, които произтичат от заложените в националните конституции. Развитието на ядрото от основни права в рамките на правото на Съюза може да се разглежда като явление, което се разгръща успоредно с реакцията на държавите членки спрямо абсолютното върховенство на правото на Съюза над националните конституции, които считат, че основните принципи на техните конституции не са обект на преимуществото на правото на Съюза“23. Националният съдия признава по-ефикасната защита на Хартата. В Решение № 5338 от 27.04.2017 по адм. дело № 12832/2016 на ВАС, Седмо отделение, с докладчик съдия Весела Андова се посочва: „Защитата, която правото на Съюза гарантира на жалбоподателя, е не само идентична по обхват с правото на защита, което му гарантира Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, но е и много по-ефикасна, защото не поставя допустимостта и обхвата на защитата пред съда (националния и Съда по правата на човека) в зависимост от преценката на съда на характера на нарушеното право като гражданско, а задължава националния съд да осигури адекватна на чл. 47 от Хартата защита на твърдяното право. Националният съдия, като задължен да прилага в пълнота правото на Европейския съюз, е длъжен да осигури на жалбоподателя гарантираната му от правото на Съюза защита в необходимия обем.“ Прави впечатление, че националният съдия умело прилага Хартата в практиката, особено в казусите, свързани с бежанците. Например, по отношение на правото на зачитане на личния и семейния живот по чл. 7, в Решение № 14741 от 04.12.2017 г. по адм. дело № 4636/2017 на ВАС, Трето отделение, с докладчик съдия Искра Александрова, се посочва: „Това не означава обаче, че административният орган не следва да извърши преценка за наличието или не на „семеен живот“ между майката и сина съобразно съдържанието на това понятие, изведено в практиката на Европейския съд по правата на човека при тълкуването на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Предоставянето на международна закрила е в приложното поле на правото на ЕС, поради което и на осн. чл. 51, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС /наричана за краткост по-долу Хартата/, разпоредбите от нея следва да се прилагат от държавите-членки, чрез съответните компетентни публични органи при преценка на молбите за предоставяне на такава международна закрила. Член 7 от Хартата гарантира правото на зачитане на личния и семейния живот на лицата, както и на жилището и тайната на съобщенията. Още в преамбюла на Хартата е посочено, че тя потвърждава отново правата, които произтичат от общите за държавите-членки конституционни традиции и международни задължения, както и от ЕКЗПЧ. Също така в преамбюла е записано, че при тълкуването на разпоредбите от Хартата ще се вземат предвид и разясненията, установени под ръководството на президиума на Конвента В разяснението на чл. 7 от посочените разяснения е записано, че правата, гарантирани в чл.7, съответстват на правата, гарантирани от чл. 8 от ЕКПЧ, както и че в съответствие с чл. 52, параграф 3 това право има същия смисъл и обхват, както съответния член на ЕКПЧ. В понятието „семеен живот“ в чл. 8 от ЕКПЧ, ЕСПЧ влага съдържание, което може и да не съответства на съдържанието на това понятие от националното право. Според практиката на ЕСПЧ от значение за наличието или не на „семеен живот“ по смисъла на чл. 8 ЕКПЧ са фактическите взаимоотношения между лицата. Своето становище по този въпрос ЕСПЧ е изразил и в решението по делото Ал-Нашиф срещу България, в което е посочил „Наличието или липсата на „семеен живот“ е основно фактически въпрос, който зависи от реалното осъществяване на близки лични връзки.“ В решението по делото „Маркс“, ЕСПЧ приема, че „семеен живот“ по смисъла на чл. 8 „...включва най-малкото връзките между близки роднини...“. В конкретния случай, биологичната връзка между Ю. С. Ю. и неговата майка А. С. М. А. не се оспорва. Административният орган е следвало да прецени въз основа на информацията, с която е разполагал, дали между тези лица има действителна семейна ситуация. Релевантното обстоятелство по този въпрос е наличието на тясна фактическа връзка между лицата, която може да се установи чрез преценка за наличието или не на финансова зависимост един от друг, наличието или не на обективната и субективна подкрепа помежду им и др. В поредица свои решения, вкл. и такива срещу България /пр. Манчева срещу България/ ЕСПЧ посочва „...ако основната цел на чл. 8 е да предпази личността от произволно вмешателство от страна на публичните органи, то той не се ограничава единствено с това да разпореди на държавата да се въздържа от подобно вмешателство: към този по-скоро отрицателен ангажимент могат да се добавят положителни задължения, присъщи на ефективната неприкосновеност на личния и семейния живот...“. В контекста на посоченото по-горе от практиката на ЕСПЧ и с оглед обстоятелството, че майката на чужденеца е с предоставен бежански статут по силата на решение № 11007/04.11.16 г. на ДАБ при МС (лист 94 от делото), административният орган, ако установи де факто „семеен живот“ между чужденеца и неговата майка, и ако не са налице изключенията на чл. 8, параграф 2 ЕКПЧ, както и ако стигне до извода, че не са налице основанията за предоставяне на бежански статут, както и на основанията по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, следва да обсъди наличието на семейна връзка между чужденеца и неговата майка от гледна точка на хипотезата, предвидена в чл. 9, ал. 8 ЗУБ.“ От направения анализ на практиката на ВАС на Република България може да бъде направен извод, че националният съдия подхожда все още предпазливо при прилагането на Хартата, т.е. няма много практика. Прави впечатление, че в области, в които традиционно тя намира директно приложение, с оглед прилагането на правото на ЕС в областта на данъка върху добавената стойност и митата (част от собствените ресурси за приходната част на бюджета на ЕС24), тя почти не се среща в мотивите на съдебните решения. Обратното, в случаите на казуси, свързани с разходната част на бюджета на ЕС, респективно националния бюджет (управление на средствата от фондовете по общата селскостопанска и кохезионна политика на ЕС), закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове и закона за подпомагане на земеделските производители, националният съдия прилага Хартата. Това е странно, тъй като има финансов регламент, установяваш общи принципи за управление както на приходната, така и на разходната част на бюджета на ЕС25, а именно: Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/201226 Безспорно, националният съдия, особено съдия от ВАС Искра Александрова, при делата, свързани с бежанци, прилага Хартата. По отношение на практически въпроси на прилагането на Хартата в държавите членки в контекста на съдебната практика на СЕС има редица решения на СЕС, като: Решение от 23 октомври 2008 г., C-274/05, ECLI:EU:C:2008:585; Решение от 27 март 2014 г., Emiliano Torralbo Marcos, C‑265/13, ECLI:EU:C:2014:187; Решение от 24 октомври 2019 г., C‑469/18 и C‑470/18, ECLI:EU:C:2019:895; Решение от 16 май 2017 г., Berlioz Investment Fund SA, C‑682/15, ECLI:EU:C:2017:373; Решение от 17 юли 2014 г., Juan Carlos Sánchez Morcillo, María del Carmen Abril García, C‑169/14, ECLI:EU:C:2014:2099; Решение от 27 септември 2017 г., Peter Puškár, C‑73/16, ECLI:EU:C:2017:725; Решение от 24 октомври 2018 г., C‑234/17, ECLI:EU:C:2018:853; Решение от 17 януари 2019 г., C‑310/16, ECLI:EU:C:2019:30; Решение от 21 януари 2010 г., Kornelis van Dijk, C‑470/08, ECLI:EU:C:2010:31; Решение от 29 юли 2019 г., Funke Medien NRW GmbH, C‑469/17, ECLI:EU:C:2019:623; Решение от 29 юли 2019 г., Spiegel Online GmbH, C‑516/17, ECLI:EU:C:2019:625; Решение от 29 юли 2019 г., C‑476/17, ECLI:EU:C:2019:624. Агенцията на Европейския съюз за основните права е центърът на ЕС в областта на основните права. Това е една от децентрализираните агенции на ЕС. Тези агенции са създадени да предоставят експертни съвети на институциите на ЕС и на държавите-членки по редица въпроси. Агенцията помага да се защитят основните права на хората, живеещи в ЕС. Тя е изготвила Наръчник за прилагането на Хартата в правото и политиките на национално равнище27. Изтегляне 126.78 Kb. Сподели с приятели: