7.Особено значение на Хартата на основните права на ЕС в практиката на б
1.2. Конвенция за защита на основните права на човека и основните свободи7 Европейската конвенция за защита на правата на човека и основите свободи (ЕКЗПЧОС) е международен договор за правата на човека между 47-те държави, които са членове на Съвета на Европа. Правителствата, подписали ЕКЗПЧОС, са поели правно задължение да спазват определени стандарти на поведение и да защитават основните права и свободи на обикновените хора. Това е договор за защита на върховенството на закона и насърчаване на демокрацията в европейските страни.
Конвенцията е официално изготвена от Съвета на Европа в Страсбург през лятото на 1949 г. Над 100 членове на парламентите от цяла Европа се събират, за да изготвят Хартата. ЕКЗПЧОС предвижда: задължение за зачитане на правата на човека (Член 1), право на живот (Член 2), забрана за изтезания и жестоко, нечовешко и унизително отношение (Член 3), забрана на робството и принудителния труд (Член 4), правото на свобода и сигурност (Член 5), правото на справедлив процес (Член 6), забрана за наказание без законно основание (Член 7) и др. Конвенцията съдържа и списък на протоколите към нея, които внасят изменения в първоначалните разпоредби. Те се отнасят до правото на собственост, образование, свободни избори и много други въпроси.
Създаването на ЕКЗПЧОС води до създаването на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) през 1959 г. Съдът е установен в гр. Страсбург, Франция има за мисия да следи за спазването на ЕКЗПЧОС, като предоставя форум на гражданите, които смятат, че правата им са били нарушени и им позволява да бъдат изслушвани.
2.Тенденции
