Приета от Общото събрание на ОООН на 20.11.1989 г., подписана и ратифицирана от Република България и в сила за страната ни от 03.06.1991 г. Тази конвенция е най-ратифицираният в света международен инструмент, отнасящ се до човешките права. Основополагащата идея на конвенцията е, че децата не са просто субекти, които принадлежат на техните родители, които вземат решения вместо тях, нито проекто-възрастни. Те са човешки същества и индивиди със собствени права. Конвенцията определя, че детството е различно от периода на възрастен човек и продължава до 18 год. В този период от време, децата трябва да имат възможност да растат, да учат, да играят, да се развиват.
Към настоящия момент, този международен акт не е напълно въведен в правния мир на държавите по света, не е достатъчно широко известен и разбран, докато милиони деца продължават да страдат от неспазване на основните им нужди от изхранване, обучение, защита срещу насилие и др.
Конвенция № 156 на Международната организация на труда относно равенството на възможностите и еднаквото отношение към работниците и служителите от двата пола: работници и служители със семейни задължения, в сила за България от 03.04.2007 г.
В резултат на нормотворческата дейност на Международната организация на труда, тази конвенция установява задължение за държавите да приемат като цел на своята национална политика създаването на възможности за лицата със семейни задължения, които работят или желаят да започнат работа, да упражняват своето право, без да са обект на дискриминация и доколкото е възможно без да възникне противоречие между работата и семейните им задължения.
