Актуални въпроси на защитата на правата на човека
Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания, приета от Общото събрание на ООН на 13.12.2006 г., в сила от 03.05.2008 г
Изтегляне 126.78 Kb.
|
| Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания, приета от Общото събрание на ООН на 13.12.2006 г., в сила от 03.05.2008 г.
Конвенцията е ратифицирана от Европейския парламент в края на 2012 година, а България е страна по нея от 26 януари 2012 г. Целта на Конвенцията е преди всичко да насърчава, защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на всички човешки права и основни свободи от страна на всички хора с увреждане и да подпомага за зачитането на човешкото им достойнство. Хора с увреждания са лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която, при взаимодействие с различни пречки, би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото, равноправно с останалите. Конвенцията цели промяна в нагласите и подходите спрямо лицата с увреждания. Те не се разглеждат като “обект” на благотворителност, лечение и социална закрила, а като субекти с права, които са способни да предявяват тези права и да вземат решения за живота си, въз основа на своето свободно и осъзнато съгласие, както и да бъдат активни членове на обществото. Конвенцията дава всеобщо признание на достойнството на хората с увреждания. Конвенцията е оформена на базата на основни принципи и съответно кореспондиращите им права и задължения. Основен принцип, според Конвенцията, е пълноценното и ефективно участие и включване в обществото на хората с увреждания. Същевременно осигуряването на това включване е и сред най-важните задължения за държавите, страни по Конвенцията. Те са длъжни да предприемат всички законодателни, административни и други мерки, за да стане възможно прилагането на гарантираните права от Конвенцията (като например участие в политическия и културния живот, почивка, спорт и други). Друг фундаментален принцип в сферата на човешките права, действащ с пълна сила и тук, е забраната за дискриминация (пряка и непряка). За осъществяването на този принцип на практика важни са разумните улеснения, направени в полза на лицата с увреждания. Разумни улеснения са всякакви необходими и подходящи модификации и приспособления, необременяващи излишно или непропорционално околните, когато такива са необходими за всеки конкретен случай, за да се осигури на даден индивид с увреждания пълноценно и равнопоставено с околните възползване от и упражняване на всички негови човешки права и основни свободи. Основно място в конвенцията е определено и за принципа на достъпност. Той е средство за прилагане на всички останали принципи, залегнали в Конвенцията. На хората с увреждания трябва да бъде предоставен равен достъп до правосъдие, образование, здравеопазване, рехабилитация, самостоятелен живот и включване в общността, свобода на изразяване и на мнение, свобода на достъпа до информация, работа и заетост, подходящ жизнен стандарт и социална закрила, участие в политическия и обществен живот, участие в културния живот, спорт, почивка и свободно време. Всички тези принципи, права и задължения действат наред с останалите установени човешки права и основни свободи, залегнали в редица международни споразумения и национални законодателства. Изтегляне 126.78 Kb. Сподели с приятели:
|