Актуални въпроси на защитата на правата на човека
Трите основни системи за защита на правата на човека
Изтегляне 126.78 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Американската система
- 3.1. Европейската система за защита на правата на човека
| 3. Трите основни системи за защита на правата на човека
Разликите между трите основни системи за защита на ПЧ се очертават както следва: Европейската система, изградена около Европейската конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и Съда по правата на човека, установен в гр. Страсбург, Франция – представлява стройна процедурна система, която позволява широкообхватен съдебен контрол от самото начало до края на процедурата; Американската система – развила много добър механизъм за обезщетение; Африканската система (най-новата) – най-амбициозна като съдържание на текстовете за защита на ПЧ. 3.1. Европейската система за защита на правата на човека Единствената специално предназначена система за защита на ПЧ в Европа е създадена под егидата на Съвета на Европа и се развива около Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) и Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ или Съдът в Страсбург), като, по принцип, Европейският съюз няма компетенция в областта на ПЧ. Тоест, ЕС не е конкурентна на ЕСПЧ и ЕКСПЧОС система. С времето ЕКЗПЧОС е допълвана с последващи харти и протоколи. Например, Протокол № 12 за забрана на всяка форма на дискриминация превръща забраната за дискриминация в самостоятелно право, при условие, че това право съществува и във вътрешното право на съответната държава. Състоянието на ратификация е следното: 30 от 47-те държави членки на Съвет на Европа са я ратифицирали. Франция, например, не е ратифицирала този протокол, което означава, че забраната за дискриминация продължава да бъде право, защитавано през призмата на другите права, защитени в текстовете на ЕКЗПЧОС. Протокол № 13 за отмяна на смъртното наказание също е значим с това, че отменя смъртното наказание във всички обстоятелства. Системата за контрол на изпълнението на съдебните решения е най-отличителната положителна характеристика на европейската система за защита на ПЧ. След Протокол № 11 от 1998 г. е предвиден единствен съдебен орган, до който има пряк достъп всеки гражданин, и който издава задължителни решения. След Протокол № 14 процедурата се реорганизира в триинстанционна, за да се избегне затрупването на съда с дела. Въвежда се етапът на единствения съдия, подпомаган от помощници-юрист, който се произнася по допустимостта на исковете. В последните години се наблюдават следните нововъведения: допълнителен критерий за допустимост (съществен ущърб), система на решението-пилот (единственият съдия ще се произнесе и по съществото на иска), контрол от страна на ЕСПЧ върху изпълнението на решенията, а също така и процедура за издаване на тълкувателни решения (по подобие на преюдициалните запитвания на Съда на ЕС). Изначалният съдия, компетентен по въпросите на ПЧ и тяхната защита, е националният съдия, а ЕСПЧ действа на принципа на субсидиарност. На етапа на допустимост, ЕСПЧ трябва да прецени своята компетентност спрямо субекта (пострадалото лице), материята (materiae), мястото (locis) и времето (temporis). Също така, на този етап, европейският съдия в Страсбург преценява дали жалба изпълнява следните условия за допустимост: изчерпване на националните възможности за обжалване, липса на предишно съдебно решение на ЕСПЧ по подобен казус (принцип non bis idem), спазване на срока от 6 месеца за подаване на жалбата и основателност на жалбата. Този европейски модел все още се развива и еволюира: Протокол № 15 отбелязва присъединяването на ЕСПЧ към принципа на субсидиарност и приемането на понятието за национална свобода на преценка, също така е намален срокът за подаване на жалба от 6 на 4 месеца, а с Протокол № 16 се създава компетенция за издаване на решения по преюдициални запитвания, чрез които ЕСПЧ подпомага националните съдии. Също така, тези два протокола имат за цел да намалят обема работа на европейския съд. Като цяло, ЕСПЧ има правомощия за пълен съдебен контрол: от допустимостта до контрола на изпълнение на съдебните решения. Тези решения имат „силата на присъденото нещо“, т.е. подлежат на пряко изпълнение във вътрешния правен ред на държавите. Контролът върху изпълнение на съдебните решения е поверен на политически орган – Съветът на министрите към Съвета на Европа. Същественият недостатък на европейската система за защита на ПЧ (ЕСПЧ) е равнището на обезщетението – тя цели “справедливо обезщетение“, т.е. парична компенсация, като липсват гаранции срещу повторение на нарушението. През 2006 г. след решението по делото Scordino, Съдът в Страсбург започва да разширява компетенциите си по отношение на задължението за изпълнение на неговите решения като указва на националния съдия какви мерки за изпълнение да предприеме, но без да се разпростира към обезщетението (за разлика от Интер-американския съд). Интересно е, че ЕСПЧ е разширил още своите компетенции с временни и обезпечителни мерки (Namatkubov c/o Turquie), основавайки се на чл. 39 от своя вътрешен регламент, който не е ратифициран от държавите членки на Съвета на Европа. Изтегляне 126.78 Kb. Сподели с приятели:
|