Актуално състояние с ъ д ъ р ж а н и е

2.2.1. Атмосферен въздух

Въпреки тенденцията към намаление, аерозолите на тежките метали (кадмий и олово), продължават да са съществен проблем и потенциален риск за здравето на населението от районите на Кърджали и Пловдив. Други атмосферни замърсители, са все още проблем за гъсто населените градски райони (София, Пловдив), като притежават и канцерогенен потенциал (полиароматни въглеводороди).

2.2.2. Питейни води

Качеството на питейната вода по микробиологични показатели е с приоритетно значение с оглед потенциалната епидемична опасност от предавани по воден път патогени. Процентът на несъответствие по микробиологични показатели общо за страната е 3.8% (при 2.9% за 2011 г. и 4.4% за 2010 г.). Като цяло отклоненията по този вид показатели са по-характерни за малките зони на водоснабдяване, които нямат пречистване и водата се подава във водоснабдителната система директно, само след обеззаразяване. Основните причини за това несъответствие са: неефективна и непостоянна дезинфекция на водата поради липса на подходяща апаратура за правилно и постоянно дозиране на обеззаразяващите реагенти, неподходяща технологична схема на водоснабдяването, в т.ч. неправилно разположение на съоръженията за дезинфекция или недостатъчен брой на същите, чести аварии на остарялата и износена ВиК мрежа, субективни грешки и др. Все още има немалко населени места, водата на които се обеззаразява по примитивен начин – ръчно, с хлорна вар.

Въпреки предприетите през годините мерки за ограничаване на замърсяването на природните води, все още е налице експозиция на населението на повишени нива на нитрати, както и на флуориди, хром и арсен поради естественото им природно присъствие в питейната вода на редица населени места в страната. Най-широко регионално разпространение имат отклоненията по показател нитрати, експозицията на които се свързва с развитието на нитратна метхемоглобинемия при кърмачета и малки деца. Здравният риск от повишените нива на флуориди е свързан с възможността от развитие на зъбна флуороза сред подрастващите при консумация на водата

Риск от развитие на зъбна флуороза съществува и при ежедневна консумация на на бутилирана минерална вода с високо съдържание на флуор, поради което върху етикетите на такива бутилирани води задължително трябва да се поставя надпис, че водата е неподходяща за ежедневна употреба от деца до 7 годишна възраст.

По отношение на индикаторните химични показатели най-често отклонения от нормите се регистрират за манган и желязо, които често присъстват съвместно в подземните води. Проблемът е многогодишен и се дължи на високото съдържание на манган в питейни водоизточници, разположени в речни тераси.

Като цяло, в страната се очертава тенденция към намаление на броя експонирано население и на зоните за водоснабдяване с отклонения по мониторираните показатели. От друга страна, мониторингът на органични химични замърсители на питейните води с токсичен потенциал (остатъци от пестициди, специфични промишлени замърсители и др.) все още не се провежда в необходимия обхват, което не позволява извеждането на заключения относно експозицията на населението и здравния риск.

2.2.3. Води за къпане

2.2.4. Почви и отпадъци

Основен санитарен ограничител за увеличаване оползотворяването на утайки от пречиствателни станции в земеделието остава наднорменото им съдържание на микроорганизми. Проучване на НЦОЗА от 2012 г. доказва, че общият дял на изследваните утайки, които са безопасни за директно приложение в земеделието по всички нормирани показатели (тежки метали, устойчиви органични замърсители и микробиологични показатели), е относително малък – 36.4%. От утайките, които не са годни за оползотворяване в земеделието, най-много са тези, които не изпълняват санитарно-микробиологичните изисквания, най-вече по отношение наднормено съдържание на E. Coli и Cl. Рerfringens.

В страната съществуват стари локални замърсявания на почвата в райони с интензивна металургична дейност в миналото, като КЦМ – Пловдив, ОЦК – Кърджали, МК „Кремиковци” и др., което изисква активно провеждане на мониторинг и оценка на състоянието на почвите в тези райони и в бъдеще.

По данни на НСИ годишно всеки българин изхвърля над 400 кг битови отпадъци. Голяма е вероятността те да съдържат токсични или инфекциозни компоненти, да причинят замърсяване на околната среда и да повишат здравния риск за населението.

Съгласно Националната програма за управление на дейностите по отпадъците за 2007-2013 г., съществуват редица проблеми, свързани с управлението на отпадъци от опаковки, от моторни превозни средства, негодни за употреба батерии и акумулатори, отработени масла и отпадъчни нефтопродукти, от електрическо и електронно оборудване, отпадъци от лечебни заведения и др.

2.2.5. Шум

Запазва се утежненият акустичен климат в зони с приоритетна шумова защита, като детски, лечебни и учебни заведения, жилища и места за отдих. Най-силно влияние върху акустичната обстановка в градовете оказва шумът, създаван от транспортните средства, включително железопътен и въздушен трафик (80-85% от общото шумово натоварване).

Резултатите от радиационния мониторинг на околната среда показват, че естественият гама-фон в страната не е повлиян от експлоатацията на ядрените съоръжения и обектите с източници на ЙЛ и не се отличава от характерния за съответните региони локален гама-фон. Радиоактивността на въздуха, водата, почвата, флората и фауната варира в нормални граници. Няма отклонения от нормативните изисквания за радиационна защита

Резултатите от приключилото през 2012 г. пилотно проучване за нива на радон в четири области (София, Софийска, Пловдивска и Варненска) показват, че 92% от измерените стойности са под 300 Bq.m-3, което е референтно ниво съгласно българското законодателство (ОНРЗ, 2012). 30 от изследваните 373 жилища, обаче са с концентрация на радон над референтното ниво (13 в област Пловдив; 3 в София; 9 в Софийска област; 5 в област Варна).

Водещ фактор в облъчване на населението има облъчването при медицински изследвания и медицински радиологични процедури, като то превишава значително това от техногенните и естествените източници. Според националната статистика общият брой на рентгеновите изследвания (включително денталните графии) за 2011 г. е 4.1 милиона, или средно 560 изследвания на 1000 души от населението. Оценката на лъчевото натоварване на българското население от рентгеновата диагностика през 2011 г. показва, че общата колективна доза от рентгеновите изследвания, е 3615 man.Sv за колективната доза и 492 mSv на 1000 души от населението. Слабото повишение в сравнение с предходната година се дължи на увеличение с 9% на броя на рентгеновите изследвания. Компютър-томографските изследвания съставят само 7.6% от общия брой изследвания, но имат основен принос (45.9%) в колективната доза. България е на едно от последните места в Европа по колективна доза. Това е добра тенденция, но анализът показва, че основна причина за това е малкият брой на рентгеновите изследвания на глава от населението (на предпоследно място в Европа).

Национално проучване показва, че общият брой на нуклеарно-медицинските изследвания нараства слабо (19 768 през 2010 г. и 20 581 през 2011 г.), като не се включват изследванията на деца, представляващи само 0.8% от всички изследвания и имащи несъществено влияние върху колективната доза.

2.2.7. Нейонизиращи лъчения (НЙЛ)

Радиочестотните ЕМП, излъчвани от мобилни телефони, са включени в клас 2 В – „възможен канцероген” в класификацията на Международната агенция по изследване на рака (IARC) през 2011 г.

Независимо от това, че в Закона за здравето източниците на НЙЛ са категоризирани като обекти с обществено предназначение, а самите нейонизиращи лъчения - като фактор на жизнената среда, все още не се извършва необходимия контрол върху тях.

През 2011 г. Международната агенция по изследване на рака (IARC) включи използването на източници, излъчващи UV лъчение за придобиване на тен, в списъка на доказани канцерогени за човека (група 1).

През 2012 г. е приета нова европейска Директива за защита на работещите от въздействието на електромагнитните полета, която трябва да бъде транспонирана в националното законодателство до 1 юли 2016 г.

В страната все още не е организиран контролът на източниците на оптични лъчения за защита на здравето на работещите. Липсва измервателна апаратура и обучени специалисти за осъществяване на контрола. Едновременно с това, все повече нарастват оплакванията от страна на медицинския персонал, прилагащ подобни източници в терапията и козметиката, както и от облъчваните пациенти.

2.2.8. Трудова среда

През 2012 г. са регистрирани общо 3 027 трудови злополуки (ТЗ), от които 82 са със смъртен изход, а 11 – с изход трайно намалена работоспособност. Загубените календарни дни са 158644. В сравнение с 2011 г. се наблюдава повишение на общия брой ТЗ (с 9.9%), но намаляване на ТЗ със смъртен изход (с 4.9%).

Най-често срещаните здравни проблеми, свързани с работата са мускулно-скелетните увреждания. Причиняват се или се влошават основно от характера или условията на труд, и макар по традиция да ги свързваме с ръчния труд, те засягат работещи във всички сектори на трудова заетост.

2.3. Поведенчески рискови фактори

2.3.1. Тютюнопушене

В Европа тютюнопушенето формира средно 12.2% от глобалното бреме на болестите (3%-28.8% в отделните страни) и е причина за 2.3-21% от всички смъртни случаи. В България кореспондиращите данни са съответно 13.5% от всички болести и 12.4% от смъртните случаи. Според оценките на Световната банка цената, която плаща здравната система на дадена държава за последствията за здравето от употребата на тютюневи изделия, съставлява между 0.1% и 1.1% от брутния вътрешен продукт в различните страни.

След дългогодишни тенденции на увеличаване на тютюнопушенето у нас, през последните години се наблюдава намаляване на неговото разпространение. През 1952 г. са пушили 13.7% от българските граждани, през 2007 г. – 45.2%, докато през 2008 г. те са 38.8%, а в началото на 2012 г. като пушачи се самоопределят 36%. След влизане в сила на тоталната забраните за тютюнопушене в закрити обществени места, към края на 2012 г. пушачите са 34%. По данни на Евробарометър, България се нарежда по брой пушачи на второ място в Европа след Гърция.

Резултатите на НСИ сочат значимо намаление на потреблението на цигари средно на лице от домакинството на страната за периода 1999-2011 г. – от 1000 цигари на домакинство през 1999 г. до 547 броя през 2011 г.

Според данните от последното национално представително проучване в рамките на Европейския училищен изследователски проект за алкохол и други наркотици ESPAD, 2011 г., поне веднъж в живота си са пушили цигари 66% от анкетираните български ученици (съответно 62% от момчетата и 71% от момичетата). През последния месец са пушили 39%, (33% от момчетата и 46% от момичетата). Независимо от известното намаление на тютюнопушенето, България заема 4-то място сред страните от ESPAD.

Резултатите от национално представително проучване сред родителите на 2884 деца от детските градини в страната, проведено през 2012 г., показват, че децата пасивни пушачи са 57.5% от извадката, като броят им е намалял с 7 пункта в сравнение с 2008 г. При 11.8% от случаите пуши само майката, 19.7% - пуши бащата, а при 26.0% - пушат и двамата родители. Най-много са децата пасивни пушачи в Силистра (90.9%), Добрич (78.1%), Разград (70.0%), а най-малко в София (43.5%), Бургас (45.2%) и Кърджали (46.7%)

2.3.2. Консумация на алкохол

Алкохолът е трети по значимост рисков за здравето фактор след тютюнопушенето и високото артериално налягане. Рисковата и вредната консумация на алкохол обуславя 9.2% от общото бреме на болестите и ежегодно се явява причина за 115 000 смъртни случая сред хората до 70 г. възраст и е отговорна за 12% от преждевременната смъртност при мъжете и 2% от преждевременната смъртност при жените в Европейския съюз.

В структурата на причините за смъртност, поради злоупотреба с алкохол, освен ССЗ (инфаркт на миокарда и мозъчен инсулт), цироза на черния дроб, някои видове рак и психоневрологичните разстройства, се включват пътнотранспортните произшествия, нещастните случаи, убийствата и самоубийствата. Ежегодните разходи за лечение на заболяванията, предизвикани от злоупотреба с алкохол в страните от ЕС, съставляват 17 милиарда евро, а загубата на производствен потенциал се оценява на 36 милиарда евро.

Европейският съюз е районът с най-високата консумация на алкохол в света. Данните от доклада Health at a Glance: Europe 2012 показват, че измерена чрез мониториране на годишните данни за продажбите на абсолютен алкохол (АА) в отделните страни, тя възлиза средно на 10.7 литра на глава от населението. С 10.0 литра АА на глава от населението, България е ситуирана на 8-мо място сред страните с най-ниска алкохолна консумация. Отчита се и нейното намаление с 10 пункта за периода 1980-2010 г.

Данните на НСИ, показват значимо нарастване (с 6.7 литра) на консумацията на алкохолни напитки средно на лице от домакинство в страната за периода 1999-2012 г. основно поради повишаване на употребата на бира с около 8 л, на фона на незначителен спад на консумацията на традиционните за България вина и ракии. Подобна тенденция се отчита и в други страни, производители и потребители основно на вино (Италия, Франция и Гърция).

През 2012 г. е нараснал и средният разход на домакинство за алкохолни напитки и тютюневи изделия до 420 лв. на година и до средно 89 лв. на лице от домакинството. Въпреки по-високите в номинална стойност разходи, алкохолът и тютюневите изделия не променят своето значение в структурата на разходите от 1999 до 2012 г. (4.8%-44%).

Резултатите от последното проучване на алкохолната употреба сред учениците в рамките на Европейския училищен изследователски проект за алкохол и други наркотици ESPAD, 2011 г. показват, че през последните години сред учениците широко е разпространена и употребата на алкохол - 64% от анкетираните са съобщили за употреба през последния месец преди изследването (66% от момчетата и 62% от момичетата); 11% от тях са пили 10 и повече пъти (т.е всеки 3-ти ден). За случаи на напиване поне 1 път през последния месец съобщават 20% от респондентите (23% от момчетата и 18% от момичетата).

2.3.3. Нездравословно и небалансирано хранене

Хранителният модел на българина остава небалансиран, с висок дял на наситени мазнини, захар и сол. По данни от Национален мониторинг на храненето на населението в България (2004 г.) 68.8% от изследваните лица в активна трудоспособна възраст консумират сол над препоръчваните 5 g на ден. Високата консумация на сол е обект на Национална промотивна кампания на МЗ за намаляване на солта в храните и храненето у нас.

Съществуват проблеми в хранителния прием и хранителния статус на населението в България още от кърмаческа възраст. При проведено проучване през 2007 г. се установяват: късно начало - само 4.6% деца са с начало на кърмене до 1 час след раждането, малка продължителност на кърмене, ниска честота на изключителното кърмене - само 4.2% до 2 месеца, както и ранно захранване. Храненето на децата от 1 до 5 години се характеризира с риск за дефицит на тиамин, витамин В12, фолат и желязо и висок прием на натрий, а при децата на 3-4 години - и с висок прием на мазнини, недостиг на въглехидрати и риск за неадекватен прием на калций. Консумацията на хранителни продукти при децата на 3-4 години се характеризира с недостатъчен прием на мляко и млечни продукти, риба и пълнозърнести храни и с висок прием на безалкохолни газирани напитки, съдържащи захар.

Основните проблеми в храненето при лица над 1-годишна възраст, диференцирани по възраст и пол, на база данните от проведените представителни за страната проучвания (1997-2008 г.), проведени от НЦОЗА, показват, че средният енергиен прием е по-висок от потребностите. Среднодневният белтъчен прием е в рамките на препоръчваните нива, относителният енергиен дял на прием на общи мазнини и наситени мастни киселини са с тенденция за покачване. Висок е и приемът на полиненаситени мастни киселини. Рискови по отношение на ниския прием на витамини и минерали са групите на децата, младите жени, бременните жени, старите хора и лицата с ниски доходи. При всички популационни групи над 1 година е нисък средният дневен прием на фолиева киселина, витамини В2, В1, В6, витамин С през зимата и пролетта, както и на минералите калций, желязо, цинк и магнезий.

Свръхтеглото и затлъстяването допринасят в голяма степен за възникване на хронични болести, намаляват продължителността на живота и влошават качеството му. На тях се дължат 6% от разходите за здравни грижи в Европейския регион. Националните проучвания на храненето и хранителния статус на населението в България, проведени през 1998 г. и 2004 г. от НЦООЗ, показват тенденция за увеличаване разпространението на свръхтеглото и затлъстяването при възрастното население. Наднорменото тегло е сериозен проблем и при децата. Данните от проведено през 2010/2011 г. изследване на ученици в България показват, че относителният дял на свръхтегло при децата на възраст 7-18 години е 16.7%, а на затлъстяване - 8.2 %. Увеличава се затлъстяването още при децата в 1-ви клас (от под 10% през 1998 г. до 20.8% при момчетата и 14.6% при момичетата през 2011 г.).

Основните рискови фактори за свръхтегло и затлъстяване при децата са нездравословният модел на хранене, ниската физическа активност, липсата на училищна и семейна среда, която да създава условия и да стимулира здравословно хранене и физическа активност.

Анализът на хранителния модел на населението на базата на ежегодните бюджетни проучвания на домакинствата в България, провеждани от НСИ, показва, че се запазват редица неблагоприятни тенденции и характеристики на храненето на населението, наблюдавани през последните години: нисък прием на мляко и млечни продукти, повишена консумация на червени меса и месни продукти, което се свързва с повишен прием на наситени мастни киселини, запазва се високо потреблението на добавени мазнини, традиционно ниска консумация на риба, висока консумация на захар чрез повишен прием на захарни и сладкарски изделия и безалкохолни напитки, прием на плодове и зеленчуци под препоръчваните здравословни нива, намален прием на растителни влакнини поради увеличената консумация на рафинирани продукти, както и нисък прием на пълнозърнести зърнени храни и бобови храни. Отрицателните характеристики в модела на храненето на населението са по-изразени при децата в ученическа възраст.

2.3.4. Ниска физическа активност

Ниската физическа активност е един от основните фактори на риска за възникване на хронични неинфекциозни болести (ИБС, мозъчен инсулн хипертонична болест, затлъстяване, захарен диабет тип II, остеопороза и някои видове рак). Този рисков за здравето фактор формира 3.5% от глобалното бреме на болестите (по DALY's) – съответно от 1.8% до 5.6% по DALY's и 3.3% - 11.2% от всички смъртни случаи. За България тези показатели са съответно 4.3% и 7.7%.

С недостатъчна физическа активност е над 60.0% от населението в света. У нас през последните десетилетия тенденцията по отношение на нивото на физическата активност е неблагоприятна за всички възрастови групи. Според Еurobarometer, над 80% от българите са с ниска физическа активност, което поставя България на първо място сред страните в Европейския съюз. Не се занимават въобще със спортна дейност над половината от тях, а регулярно я практикуват едва 3%. Основна причина за ниското ниво на физическата активност е липсата на достатъчно възможности за спорт и физическа активност.

Недостатъчна е физическата активност и при децата в ученическа възраст. Изследвания показват, че над 30% от децата са физически активни по-малко от два дни в седмицата, едва 1/5 от тях отговарят на препоръките на СЗО за физическа активност (60 минути дневно). За умерена до интензивна физическа активност почти всеки ден съобщават само 20-36% от момичетата и 37-47% от момчетата. Около 40% от децата ежедневно стоят повече от 5 часа (извън учебните занятия) пред компютър и телевизор.

2.3.5. Наркотици

Данните от проведеното през 2012 г. национално представително социологическо проучване сред общото население (15-64 г.) относно нагласи и употреба на психоактивни вещества - 5653 лица, показват, че най-масово употребяваният наркотик е канабисът – 7% от анкетираните най-малкото са го опитали поне веднъж в живота си (350-355 хил.лица). Следва групата на стимулантите: екстази – 1.8% (около 90 хил.лица); амфетамини – 1.2% (около 60 хил.) и кокаин – 0.8% (около 40 хил.лица). Употребата на хероин е 0.3% (около 15 хил. души).

В последните 2 години нивото на HIV инфекцията при употребяващите инжекционно наркотици бележи тенденция на задържане (около 3% от тестуваните лица). Нивото на Хепатит В инфекция продължава да спада особено при лица под 25 г., употребяващи инжекционно наркотици, което вероятно е последица от успешно провеждащата се от 1992 г. програма за ваксинация на всички новородени в страната. Нивото на инфектирани с вируса на Хепатит С за всички интравенозни изследвани в София е 67.8%. Нивото на инфекция на сифилис се е повишило чувствително на около 11%, което е най-високо от 10 години в рисковата група на употребяващите инжекционно наркотици.

По данни на Европейски училищен изследователски проект за алкохол и други наркотици (ESPAD), през 2011 г. 26% от 15-16-годишните ученици в България са употребили поне веднъж в живота си някакъв наркотик. За периода 1999 - 2011 г. се отчита общо увеличение на броя на учениците, експериментирали с незаконни наркотични вещества с 12 пункта (приблизително двойно), на фона на оформящата се тенденция на лек спад в повечето европейски страни.

В рамките на последните 12 години, както при общата употреба, така и при употребата на различните основни вещества, от малко под средното европейско равнище България е достигнала до малко, а при амфетамините значително над средното европейско равнище. През следващите години в Европа и България се очаква увеличение на употребата на метамфетамини.

2.3.6. Рисково сексуално поведение

Рисковото сексуално поведение в юношеска възраст и последствията от него водят до неблагополучия в репродуктивното здраве и до високи разходи в сферата на здравеопазването, свързани с необходимостта от лечение на стерилитет и асистирана репродукция.

През последните години се наблюдава положителна промяна в рисковото сексуално поведение на младите хора. Нараства употребата на презервативи при първи полов акт, както и при полов акт със случаен партньор. Намалява делът на младите хора във възрастовата група 15-24 години, които са правили секс на възраст под 15 години (от 9.9% през 2006 на 8.3% през 2009 г.), както и процентът млади хора, които през последната година са правили секс с повече от един сексуален партньор (25.2% през 2006 г. срещу 20.9% през 2009 г.)

Изследванията на знанията, нагласите и поведенията в сферата на сексуалността в младежка възраст показват бавна, но устойчива тенденция на нарастване на знанията на младите хора по отношение на основните факти и заблуди, свързани с ХИВ. През 2004 г. коректни отговори на всичките 5 въпроса от сборния индикатор на UNGASS (Специализирана асамблея на ООН за ХИВ/СПИН) са дали 16.2 % от младите хора на възраст 15-24 години. Този процент нараства на 19.2% през 2006 и на 22.9% през 2009 г.

Системните усилия на Националната програма по СПИН и сексуално-предавани инфекции и Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН”, финансирана от Глобалния фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария, допринасят за положителна промяна на знанията и поведенията на младите хора на възраст 15-24 г. по отношение на ХИВ.

Продължава да стои нерешен въпросът за включване и на други ведомства и преди всичко на Министерството на образованието, младежта и науката в националния отговор по отношение на здравето на учениците - съвременното здравно образование продължава да се изучава като свободно избираема подготовка, поради което и процентът достигнати ученици е все още незадоволителен.

2.3.7. Стресът като рисков фактор за влошено психично здраве

Болестните промени, причинени от продължително излагане на стрес, се разглеждат в три основни групи: чести психични разстройства, синдром на бърнаут (професионално изчерпване) и самоубийства.

В световен мащаб все повече се обръща внимание на значението на Синдрома на бърнаут (синдром на професионалното изчерпване) както от социално-икономическа гледна точка (намалена работоспособност, отсъствия от работа (абсентеизъм), влошено качество и ранно пенсиониране), така и в личностов план (влошено качество на живот, склонност към развитие на депресии и суицидни нагласи, нарушени социални връзки, загуба на идентичност и пр.).

Данните от редица проучвания през последното десетилетие в България показват, че най-често бърнаут синдрома се развива при работещите в различните сфери на здравеопазване, образование, обслужване, занимаващи се всекидневно и интензивно с проблемите на други хора (здравословни, социални или психологически). По данни на изследвания сред медицинските специалисти 70% от лекарите в България развиват този синдром: 80 % от ОПЛ (70,8% от мъжете и 76,8% от жените); 27% от членовете на експлантационните екипи (9% от мъжете и 18% от жените).

Резултатите от проведения през 2011-2012 г. в южно- и югоизточно-европейските региони проект „Подобряване на качеството и безопасността в болниците: връзка между организационната култура, бърнаута и качеството на здравните грижи (ORCAB)”, показват, че по отношение на бърнаут синдрома сред медицинските специалисти, българските лекари, сестри и специализанти са сред тези с най-високи нива на емоционално изтощение и деперсонализация. По-високи нива на бърнаут са отчетени сред гръцките и турските лекари и сестри, докато страни като Македония, Хърватия, Португалия и Румъния са с по-ниски показатели.

Каталог: media -> filer public -> 2015
2015 -> Наредба за изменение и допълнение на наредба №36 от 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
2015 -> М и н и с т е р с т в о н а з д р а в е о п а з в а н е т о н а р е д б а
2015 -> Наредба №25 от 10 ноември 2008 Г. За условията и реда за пускане в действие на медицински изделия без наличие на условията по чл. 8 От закона за медицинските изделия
2015 -> Наредба №1 от 10 октомври 2007 Г. За проучване, ползване и опазване на подземните води
2015 -> Наредба №9 от 12 февруари 2010 Г. За максимално допустимите стойности на вибрациите в жилищни помещения
2015 -> Име на проекта Паралелка/Клас
2015 -> Наредба №39 от 13 септември 2007 Г. За принципите и изискванията за добрата дистрибуторска практика
2015 -> Наредба №38 от 13 септември 2007 Г. За изискванията към данните върху опаковките и в листовките на лекарствените продукти
2015 -> Наредба №26 от 14 юни 2007 г за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени

Изтегляне 0.78 Mb.

Сподели с приятели: