Стейкхолдърска матрица
|
Параметри на анализа
| Стейкхолдърски групи |
ИАОС |
РИОСВ
|
МОСВ
|
Други министерства
|
НПО
|
БАН и университети
|
Паркове
|
Делегация на ЕК в София
|
UNDP
|
Основни дейности
|
- Административен орган на МОСВ опериращ Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС) и Националната система за мониторинг на биоразнообразието (НСМБ).
- Има управленски, координационни, консултантски, аналитични и информационни функции свързани с контрола и опазването на околната среда;
- Национален референтен (отчетен) център към Европейската Агенция по Околна Среда.
|
15 регионални структури на МОСВ. Те са отговорни за:
- Опазване на въздуха, водите и почвите от замърсяване;
- Опазване на подземните ресурси;
- Устойчиво развитие на градската и селската околна среда;
- Управление на отпадъците, BDPA, и горските екосистеми;
- Експлоатация на НСМОС;
- Събиране и предаване на данни относно състоянието на местната околна среда;
- Контрол на изпълнението на плановете за управление на защитените територии и зони.
|
- Разработва, контролира, следи и координира правителствената политика, свързана с опазването на околната среда, повърхностните и подпочвените води и минералните ресурси, свързани с околната среда.
- Разработва екологични стратегии, програми, планове и прогнози;
- Управлява ИАОС, НСЗП, НСМОС, НСУВ и Националния гео-фонд.
- Обявява, опазва и контролира ЗТ (освен ПП – виж МЗГ), защитени видове и управлението на БДПА като цяло.
|
Съгласно ЗБР, 2 други министерства изглежда са най-свързани с Натура 2000:
МЗГ: отговаря за правителствената политика и хармонизацията с ЕС в земеделието, земите, милиорацията, ветеринарния контрол, агроекологията, хранителните и горските ресурси (чрез своята НСГ, която контролира природните паркове – виж колона „Паркове”).
МРРБ: отговаря за правителствената политика и хармонизацията с ЕС в регионалното развитие, териториалната инфраструктура, картирането, пътищата и сградите.
|
- Българските екологични НПО наблюдават, допълват, коригират (атакуват, ако е необходимо), а понякога дори координират правителствената политика, свързана с потенциалните места по Натура 2000 и тяхното бъдещо управление.
- В много случаи НПО разработват екологични стратегии, програми, ПУ и прогнози.
- BlueLink, информационната мрежа на българските екологични НПО е възел към българския СНМ – виж Глава 2.
|
БАН: има водеща роля в научно-изследователските дейности в България, включително Натура 2000. управлява базата данни BulBioNet, която е възел към българския СНМ – виж Глава 2.
Университети: Три от тях – Софийски университет (СУ), Пловдивски университет (ПУ) и Лесотехническия университет (ЛТУ) в София – осигуряват бъдещи специалисти по околна среда.
Факултетът по биология към СУ е възел към българския СНМ – виж Глава 2 и има водеща роля във всички биологични науки (зоология, ботаника, генетика, екология, таксономия).
|
Съгласно ЗЗТ и ЗБР, парковете и други ЗТ се обявяват, за да съхранят ценни и представителни видове, екосистеми и хабитати от национално, континентално и/или глобално значение. Националните паркове (НП) и Природните паркове (ПП) са единствените две от шестте категории български ЗТ (съгласно ЗЗТ, ЗБР и Класификацията на IUCN), които имат свои собствени власти (дирекции)
НП са в рамките на системата на МОСВ (виж колона МОСВ), а ПП са в рамките на системата на НСГ на МЗГ.
|
ДЕК в София е дипломатична комисия на ЕК в България. Когато България се присъедини към ЕС, делегацията ще бъде трансформирана в Информационна Служба на ЕК в България. Делегацията има следните функции:
- Представлява ЕК на дипломатическо и политическо ниво;
- Подпомага ежедневните взаимоотношения между България и ЕК;
- Информира ЕК за настоящите политически, икономически и бизнес-новини от България;
- Осигурява информация и новини от ЕК;
- Управлява на местно ниво Phare, ISPA, SAPARD и други програми на ЕС.
|
UNDP е глобалната мрежа на обединените нации (ООН). Тя работи за промяна и установява контакти между страните и източниците. Има 5 текущи цели на UNDP в България:
- Намаляване на бедността;
- Демократично управление;
- ICT;
- Енергетика и околна среда;
- СПИН.
Сред другите ресурси, UNDP изпълнява финансираните от GEF проекти в България.
|
Ключов персонал (или представители на дадената стейкхолдърска група), свързан с този проект*
|
Г-жа Невена Иванова (Експерт) и Г-н Радослав Станчев (експерт) към Отдел за мониторинг на земите, биоразнообразието и защитените територии (ОМЗБЗТ) на ИАОС. ОМЗБЗТ е новият възел № 9 на българският СНМ механизъм. Глава 2.
|
15-те РИОСВ, както следва: Благоевград, Бургас, Хасково, Монтана, Пазарджик, Плевен, Пловдив, Русе, Стара Загора, Шумен, Смолян, София, Варна, Велико Търново, Враца.
|
Г-н Христо Божинов (Началник), Г-н Валери Вълчинков (Старши експерт), и Г-н Ивайло Зафиров (Експерт) към Националната служба за защита на природата (НСЗП), която е възел към българския СНМ – виж Глава 2.
|
- Дирекцията на НСГ към МЗГ (възел към българския СНМ – виж Глава 2).
- Отделът по агроекология и органично земеделие (ОАЕОЗ) към МЗГ (възел към българския СНМ – виж Глава 2)
Дирекцията по връзки с обществеността и международните отношения на МРРБ.
|
Балкани, Група за изследване и опазване на прилепите, Дружество за защита на хищните птици, BlueLink, BirdLife Bulgaria (БДЗП), Информационен и учебен център по екология, Център Durrell, За Земята, Фонд за дивата флора и фауна, Зелени Балкани, Фонд Дива природа и др.
|
БАН: Д-р Нешо Чипев – Директор на Централна лаборатория по обща екология (ЦЛОЕ);
Университети: Факултет по биология към СУ (Най-важните катедри са: Екология и опазване на околната среда, Зоология на гръбначни и безгръбначни, Ботаника, Генетика, Хидробиология, Таксономия на Растенията и Таксономия на Животните.
|
Инж. Георги Тинчев – Експерт към ЗТ към НСГ на МЗГ
Дирекции на 3 НП: Рила, Пирин, Централен Балкан
Дирекции на 10 ПП: Българка, Персина, Рилски манастир, Русенски лом, Шуменско плато, Сините камъни, Странджа, Витоша, Врачански балкан, Златни пясъци.
|
Г-н Димитрис Куркулас – Ръководител на Делегацията на ЕК в София
Г-жа Теодора Андреева – Съветник по въпросите на околната среда
|
Г-н Карстен Гърмър – Проектен директор, проект Родопи на GEF
Г-н Александър Бърдаров – Проектен мениджър Проект Родопи на GEF.
Г-н Георги Терзийски – ГИС експерт, Проект Родопи на GEF
|
Връзки с този проект
|
ОМЗБЗТ (един от 9-те отдела на ИАОС) е пряко отговорен за администрацията на НСМБ в ИАОС и затова има пряка и непряка връзка с настоящия проект за Натура 2000.
|
Съгласно чл. 117 (2) от ЗБР, РИОСВ са пряко отговорни за контрола и изпълнението на плановете за управление на защитените територии и зони.
|
- Съгласно Глава VІ, Чл..114-120 – “Контролни управленски органи”, МОСВ е основният административен орган на мрежата Натура 2000.
- Съгласно вътрешния правилник на МОСВ (чл. 23), НСЗП има две основни задачи: управление на ЗТ и зони от Натура 2000 и опазване на биоразнообразието в и извън ЗТ и зоните от Натура 2000.
|
МЗГ: Съгласно неговият правилник НСГ е пряко отговорна за всички горски територии в страната, включително природните паркове, дивечовъдните станции, рибарниците и ловните резервати (чл. 5).
ОАЕОЗ ще отговаря за проблемите на Натура 2000 в селските територии.
МРРБ: Най-пряка връзка с този проект ще имат две от неговите структури: Отделът по геодезия и картография и Агенцията по кадастър.
|
НПО представляват много важен сектор от вероятните стейкхолдъри в този проект. От тях се очаква да подкрепят неговия напредък чрез своите експерти, като ще изпълняват също важна роля в бъдещото опериране на мрежата Натура 2000 чрез събиране на данни, анализ, методология, обработка и кампании за обществена осведоменост. Това е узаконено в глава 6 от ЗБР.
|
БАН и университетите представляват много важен сектор от вероятните стейкхолдъри в този проект. От тях се очаква да подкрепят неговия напредък чрез своите експерти, като ще изпълняват също важна роля в бъдещото опериране на мрежата Натура 2000 чрез събиране на данни, анализ, методология, обработка и кампании за обществена осведоменост. Това е узаконено в глава 6 от ЗБР.
|
Националните и природните паркове представляват много важен сектор от вероятните стейкхолдъри по този проект. От тях се очаква да подкрепят неговия напредък чрез предоставяне на своите експерти, но трябва също така да изпълняват също важна роля в бъдещото опериране на мрежата Натура 2000 чрез събиране на данни, анализ, методология, обработка и кампании за обществена осведоменост. Това е узаконено в глава 6 от ЗБР.
|
Делегацията на ЕК има ключови функции в контрола на българските проекти по PHARE, SAPARD и ISPA. Тя също извършва мониторинг и докладва на ЕК за напредъка на България към присъединяването, включително в областта на околната среда. Ето защо, напредъкът и резултатите от този проект също трябва да бъдат докладвани на ЕК.
|
Целевата област „Енергетика и околна среда” сега управлява 4 проекта. Два от тях са много тясно свързани с Натура 2000:
- CHM за биоразнообразието в България (BUL/98/G31) – виж Глава 2.
- Консервация на световнозастрашеното биоразнообразие в Родопите (4NN1/1966) – виж Глава 2.
Третият проект (Национална самооценка на капацитета за управление на глобалната околна среда) е отчасти свързан с този проект.
|
Интереси (причини за сътрудничество)
|
- Трябва да увеличи своя собствен капацитет и ноу-хау;
- Задължен да предоставя частите за Биоразнообразие и Защитени територии (BDPA) от докладите на ИАОС, на Българското правителство и Парламента, на Европейската агенция по околна среда (Брюксел) и на различни секретариати на международни конвенции;
- Трябва да участва в изграждането и функционирането на Натура 2000 като агенция в рамките на МОСВ, съгласно ЗБР.
|
- Трябва да увеличат своя собствен капацитет и ноу-хау;
- Недостатъчни собствени финансови, технически и човешки ресурси за подготовка на ръководство, разработване на ПУ и изграждане на рамка за разпространение на ноу-хау и насоки.
|
- Трябва да увеличи своя собствен капацитет и ноу-хау;
- Трябва да увеличи капацитета и ноу-хау на своите специализирани структури (в частност НСЗП);
- Отговаря за хармонизацията на страната към европейскатта политика за околна среда и изпълнението на националните задължения по различните договорености (CBD, PEBLDS, Ramsar, Bern, Bonn, CITES и др..);
- Недостатъчни собствени финансови, технически и човешки ресурси за самостоятелно постигане на проектните цели.
|
- Трябва да увеличат своя собствен капацитет и ноу-хау;
- Трябва да увеличат капацитета и ноу-хау на техните специализирани структури (в частност НСГ на МЗГ);
-МЗГ трябва да интегрира по-добре природните паркове в политиката на Натура 2000 и цялата НЕМ, която за всички други ЗТ е доминирана от МОСВ;
- МРРБ (особено неговите картографски отдели, виж по-горе) може да извлече полза от ноу-хау и наръчника за Натура 2000, който ще бъде изготвен в този проект, но на своя ред също ще бъде полезен партньор и източник на съвети, информация, нормативни документи и евентуално ГИС продукти (необходими за пилотния ПУ).
|
- НПО винаги се стремят „да бъде защитена възможно най-много природа”;
- Обществените интереси да бъдат включени във взимането на решения;
- Изисква се финансиране за техните дейности (повечето български НПО са организации, базирани на проекти);
- Нуждаят се от трибуна да изразят своите гледни точки за политиката на Натура 2000 и природозащитата като цяло.
|
- Искат да поддържат съществена роля в изследването;
- Нуждаят се от финансиране (макар, че получават пари от държавния бюджет, наскоро БАН и университетите станаха организации базирани на проекти, като НПО-тата).;
- Искат да изразят своите гледни точки по политиката на Натура 2000 и природозащитата като цяло;
- Университетите искат да включат студентите в практическа работа, същото важи и за младите научни работници в БАН, за които няма достатъчно възможности;
- Вече имат добра основа (например системата BulBioNet – виж Глава 2);
- Много членове от екипа са участвали в подготовката на ПУ.
|
- Много от парковете са (или са части от) бъдещи зони по Натура 2000;
- Нуждаят се от финансиране (парите от държавния бюджет, които получават са доста недостатъчни за доброто функциониране);
- Нуждаят се от трибуна, за да изразят своите гледни точки за политиката на Натура 2000 и природозащитата;
- Нуждаят се от планове за управление (онези от тях, които все още нямат ПУ) и/или да научат как да разработват ПУ;
- Трябва да изпълняват своите задължения по отчитането пред съответните министерства (МОСВ за НП и МЗГ за ПП).
|
- Предоставяне на навременна и адекватна информация за работата на проекта на Генерална дирекция Околна Среда в Брюксел;
- Приспособяване политиката на ЕК към България в сектора Околна среда;
- Координация с BBI-Matra и проектния екип за избягване дублирането на проекти със същите резултати, които се подават за разглеждане в различните грант програми, водени от Делегацията на ЕК в София (напр. Phare Access).
- Координация с проекта за Дунавските влажни зони, финансиран от PHARE и Световна банка, в рамките на който вече са разработени плановете за управление на природен парк Персина и ЗМ Калимок-Бръшлен (виж Глава 2).
|
- Предоставяне на навременна и адекватна информация за работата на проекта на Централния офис на UNDP;
- Приспособяване политиката на UNDP към България в сектора Околна среда;
- Координация с проектния екип за избягване дублирането на проекти със същите резултати, които се подават за разглеждане в целевата област енергетика и околна среда.
- Координация с проект Родопи, изпълняван от проектната област на GEF за биоразнообразието (виж Глава 2), където се предвиждат и дейности за планиране на управлението за потенциалните места от Натура 2000.
|
Способности
|
- ОМЗБЗТ наема текущ персонал от 8 човека; има добри съоръжения и компютърно оборудване;
- Без практически опит при планиране управлението на Натура 2000.
|
- Повечето РИОСВ напоследък имат добри съоръжения, но много недостатъчно оборудване и насоки;
- Добре квалифицирани и мотивирани, но недостатъчно персонал;
- Без практически опит в планиране управлението на Натура 2000.
|
- Високо квалифицирани, но недостатъчно човешки ресурс (персоналът пряко работещ с Натура 2000 в НСЗП е само от няколко служители);
- Добре развита централна и регионална структура;
- Известно външно финансиране (PHARE и др.) в допълнение към държавния бюджет.
|
МЗГ: централният офис на министерството и НСГ са сравнително добре оборудвани и осигурени с персонал, но природните паркове са в незадоволително финансово, техническо и ресурсно състояние.
МРРБ: Сревнително добре оборудвани и осигурени с персонал.
|
Доста различни. Като цяло, най-старите и най-силните НПО (например БДЗП и Зелени Балкани) имат голям персонал, добра национална структура, достатъчно оборудване и съоръжения. Множество (няколко стотин) по-малки НПО-та са в по-слаба позиция.
|
Доста различни. Като цяло, много добре квалифициран персонал. Институтите на БАН, работещи по международни проекти са в по-добра ситуация по отношение на финансите, техническото обезпечение и човешките ресурси.
|
НП: 3-те НП вече имат ПУ и са в по-добра финансова и техническа ситуация, както и по отношение на персонала, отколкото 10-те ПП. Сред основните причини са чуждите донорски програми, активни в НП.
|
Отлични съоръжения, компютърна мрежа, библиотека и база данни по програмите на ЕС. Все пак Делегацията наема много малко експерти по околна среда.
|
Много добри съоръжения, компютърна мрежа, библиотека и база данни по програмите на UNDP. Все пак, персоналът включва много малко експерти по околна среда.
|
Допълнителни коментари
|
Добре квалифицирани и мотивирани експерти, които работят в тясна координация с останалите отдели на ИАОС, включително ГИС отдела.
Оборудването трябва да се обнови, макар че ситуацията е по-добра отколкото при РИОСВ.
От април 2006 ОМЗБЗТ е административния орган на НСЗБ и оперира централния сървър на системата.
|
Законодателните норми често пречат на РИОСВ да изпълнява своите задължения навреме и изцяло. Например Законът изисква РИОСВ да предоставят в едномесечен срок официално становище за рисковете за даден застрашен животински или растителен вид от предложена за построяване фабрика. Все пак, РИОСВ трябва да спазят този срок и не може законово да спре инвестицията, дори ако сезонът (например зима) не позволява да се оцени дали зоната се квалифицира за Натура 2000 и как да бъде управлявана.
|
НСЗП е структурата в МОСВ (освен ИАОС, РИОСВ и НПА), която е най-пряко свързана с този проект. Тясната координация с НСЗП е от съществено значение. Бъдещото присъединяване на България към програма LIFE на ЕК (която е планирано да остане основния финансов инструмент на Натура 2000) също зависи от взимането на решенията в рамките на НСЗП. Проектът на Зелени Балкани за Натура 2000 протича в сътрудничество с МОСВ и в частност НСЗП.
|
НСГ и някои природни паркове вече си сътрудничат с проектния екип, в оценката на техните нужди и капацитет за изпълнение на Натура 2000. Необходимо е по-нататъшно сътрудничество с: МЗГ (включително неговите отдели по ГИС и Агроекология).
МРРБ ще окаже ценна помощ за онези части от проекта, които са свързани с картирането. Българските стандарти за картиране са различни от тези в ЕС, което поражда проблеми със съвместимостта.
|
Горепосочения списък от НПО в никакъв случай не е изчерпателен, но при всички положения е представителен модел на най-утвърдените и сериозно работещи групи в областта на BDPA. Някои от тях (предимно БДЗП, Зелени Балкани и ИУЦЕ) са много опитни в Натура 2000 и изпълняват активна роля при нейното изграждане (виж Глава 2 по-горе).Повечето от изброените НПО вече са добре познати на проектния екип. Екипът ще продължи да идентифицира подходящи НПО.
|
Шест структури на БАН се отнасят в най-голяма степен за този проект и по-нататъшната координация с тях би била предимство: Институт по ботаника, ЦЛОЕ, Институт по зоология, Институт по океанография, Институт по гори и Природонаучния музей.
|
Само 5 от 10-те природни парка имат планове за управление в момента (Персина, Витоша, Русенски Лом, Странджа и Рилски манастир).
ПУ за Странджа не е официално влязъл в сила, поради проблеми с общинските власти.
Рилският манастир се противопоставя на ПУ за Рилски манастир, защото манастирът притежава земята на голяма част от парка.
|
Установени са добри контакти на проектния екип със сектора програми за околна среда.
Забавянето на България в изграждането на мрежата Натура 2000 е споменато в последния доклад за присъединяването на България към ЕС. Ето защо, редовното предоставяне на доклади и/или информация за напредъка на проекта би било доста полезно и за двете страни.
|
Много добри контакти бяха установени с екипа на проект Родопи на GEF по време на работата по проекта за НСМБ, изпълняван от двама членове на настоящия проектен консорциум (Амеко и Природа назаем) през 2004-2006. Редовен обмен на информация и/или отчети за напредъка на проекта би бил доста полезен и за двете страни. За повече информация за обхвата на проект Родопи и резултатите му вижте Глава 2.
|
