Американска мечта да нападнат Багдат
Изтегляне 212.06 Kb.
|
АМЕРИКАНСКА МЕЧТАДа нападнат Багдати да откраднат лампата на Аладин, да стъпва президента в кабинета си на вълшебния килим, и тез и други чудеса все във Багдат, в Багдат Али Баба във приказния град е скрил. Вълнуват се в Америка и готвят се – за щурм.
АВТОПОРТРЕТ Втвърдяват се чертите ми от ден на ден. Не остарявам – като камък на Роден. ПЯНА Съдбата сякаш ни се подиграва – и люшка се България в море от мръсна пяна. ГАРВАНИ Приятелю, до тук. Нататък не се продават зарзавати. Там трупове се валят от войната. И гарвани щастливо грачат.
Занятието им естрашно. И не кълват в градината домати. Да, дяволът излиза над земята. Върти в небето своята опашка.
Нас ни лъжат, шантажират и обират – служат си със тези вилици в чинията. След това доволни пият След това танцуват и се любят. Не, не са те тез, които ще умират. И няма нищо от войните да загубят.
Навярно
наглостта е тази, която във последните години мразя. Показва се на всеки празник важно. Тя хубавее и хубавите части си
показва. Тя няма никога да остарее, отвътре
е желязна. В АМЕРИКА УБИВАТ СЪС ПРИСПИВАНЕ И ето ни отново пред дилемата. И пуснат вечерта е телевизора. Далече е кръвта на живите – на мъртвите попита от пустинята. И в същност нищо не избираме. Ще гледаме, ще гледаме, все показни убийства, все от въздуха. Те имат нужда казвам, за убийците, от нашто кротко съучастие, от ужаса да сме свидетели, да носим чужда кръв по ризите и чужди думи на проклятие. а сме участници, участници. като нещастни, малки атоми. Насилието принципно е програмирано. Насилието винаги намира жертвите – дори през телевизора, през телевизора и хубавиците от там ще съскат, че сме информирани. По друг канал ще дават същото. Ще ни отрови не Садам, а те във тъмното. Да си останем там по къщите. Светът е станал място за убиване. Америка убива и с приспиване. ТУПАЛКИ – БУХАЛКИ Зная, че сте жалки, зная, че ви има – на всички ключови места бухалките ви кимат. Пожар, крещя – пожар – те гледат във килима, да не гори под тях, и пак учтиво кимат. В ПАРКА А днеска спомени валят – навярно заради снега – заради падналия сняг. Тъй жив си, свят, повтарям аз. Ти си оставаш моя брат. А братята не се забравят. ЦЕЛУВАНЕ НА РЪКА Светли
сенки носи светлината, като пръсти на поет – целувам и ръката.
ДРЪВЧЕ НА ВЯТЪРА Краката ми ще измръзнат приятелю, докато пише ръката ми като дръвче на вятъра – докато шумят листата ми.
Аз съм
като говоряща кукла – толкова съм жив за някое дете. Аз ще му помогна то да порасте.
Странно.
Стиховете идват странно Като езерна вода. Като езерата сини. Горе в
моята душа. КАТО НИКОГА Около мен стените се разчупиха и слънцето прониква
във очите ми, свободен съм да виждам, като никога. ДО ДЕЦАТА СИ Да дишаме, да дишаме, да дишаме от собствения въздух на страната ни, от думите в устата
на децата ни, не сме
тук гости – ни завоеватели тъй просто е – аз дишам
до децата си. ЗНАМЕНИЯ Големите
въпроси си остават – под тях с Балкана
е България. КРЪГОЗОРА Всеки,
със различни хора разговаря, аз говоря със народа си. Толкова
изглежда ми е кръгозора. ПРЪСТ А стиховете са като писма, пристигат по-късно до получателя – и след едно и сто лета, на същия адрес – приятелю.
Приятелю, аз се гордея, че не живея в Америка и че нямаме в България статуя
на свободата. Има братски могили, има в София и паметник малък –
издигнат на мястото на едно бесило. Ние не сме велики, Родино, мила.
ЧАША Аз съм
спокоен като чаша с вода. Една чаша вода в същност струвам, аз за моята страна.
ХИМН НА ЕДИН БЪЛГАРИН На разсъмване се движа с всички мои мисли – като утро. Аз така на светлина приличам и в Родината си пиша. Вземам чак тогава аз молива. Вън от нея съм измислен. Не приличам на войника който влиза, да убива.
Да разкажа на децата си. Да разкажа и на внуците. Ето, аз това постигам и надявам се, да стига. АЗ БЪРЗАМ Деня на обед се пречупи. Без ден останах аз голям. Големи дни, не се чупете. Аз бързам всичко да ви дам.
ГРИП Не говоря с мечти, аз говоря с дървета – с тази крепост на клетки на самите мечти. Те през зимата шепнат. Аз ги знам – че боли. ГРАНИЧНА ТЪРГОВИЯ Ще ме разменят за бъдеще – така във миналото ще отида. Поетите в България за бъдещето и умират.
Какво носиш в очите си ще кажат, ще кажа - планините на България.
В една торба поета носи – навярно хляб – но не за себе си.
Една торба. ЗНАК Знака, че дойдох се вижда. Свети моята звезда – на разсъмване – и вечер. Все над моята страна.
И идва ден. И повече не искам.
Сол не се хвърля, приятелю, солта се връща на земята. ТОПЪЛ ВЯТЪР Аз постепенно слизам до земята, до народа си, до моя
топъл вятър. КОЙ НОСИ СЪДБАТА Съдбоносни времена - носим значи върху рамената си съдбата,- ако имаме глава, ако имаме куража, нашите деца ще кажат – нашите бащи ни завещаха съдбоносни времена.
Моят кораб преминава Дунава
ще каже Ботев-
не за слава, не за слава, и го качва на Балкана и орлица после става - границата е такава.
Луди-млади, луди млади кораби с поети плават,
с корабите не за слава. ДЕВЕТНАЙСТИ ФЕВРУАРИ Във родния ми градец днес поднасят венец от цветя и снежец върху камъка пробил земята с името на Левски. Днес е скръбен ден за
децата. И градеца ще се потопи
в скръб, тъга
там със цветя. Сякаш пак ще бесят Дякона на свободата. ПАМЕТНИК НА ЕДНА БЪЛГАРКА Баба бурените все плевеше, те растяха, все растяха. Докато умре на баба не и се
умори ръката.
Тъй съм я запомнил баба – дъжд и слънце тя в лехата. Кръста и е над земята. ДВАЙСТИ ФЕВРУАРИ Навън вали снега, снежец. Нощта се вдига, бял снежец. Родината ми сякаш има – криле на лястовица днес. В средата посред зима – със бяла лястовица спах нощес. ЩЕ СПРЕ Душата ми ще легне изтормозена до рамото на утрото – и то ще каже, спи, поспи. Във един влак с теб пътуваме. Ще спре душата ми да я боли.
И изведнъж прозирам смисъла, да се пише, да твориш. По добре
да сме измислени, там най-истински горим.
ЧУКЧЕ С едно
чукче пробивам
времето – тъй настървено тъй горещо е – и
пръстите ми светят
като растопени свещи.
Човекът мрази –
и това е истина.
Човекът мрази – за да се запази.
Боже, дай ми мъничко омраза – не мен,
хората да пазя.
ОСТРОВ Аз се наспах. Проспах живота. Сега за тоз, на другия – държа. На внучето – да има на крилото от мене
мъничка сълза. ЕДИН ЧОВЕК Какво става. Виелица. Вихрушка. Загубвам се, за миг.
И тишина. И нищо сякаш и не се е случило. Един човек отива си така.
ЗА ВОЙНИТЕ Разбрах, че трябва да се пише за войните. Писателите са разбрани хора. Аз съм с тях.
Как мъдро е да си по бяла риза. Да нямаш друга – само таз.
Аз другите отдавна ги изгубих. Остана ми една.
САМА РЕКА Течи река. Течи. Течи.
На пролет ще те
събера. Аз ще сложа и звезди. Сега течи. Сама. Сама.
БЕЗ МИЛОСТ Безмилостно. Без сън. Без хляб. Народа е ограбен
пак. СМЕТКА Куршумче
и ракетка. Ето, тази сметка Носят ни я на салфетка, най-накрая в новините хубави
добри момичета. КАКВО СЪМ И аз не знам какво съм вече.
Може би народа преоблечен. Ходя, както казват, че е ходил Левски.
С взети от народа дрехи. САМО СЪС ТОВА Лист последен. И аз спирам. Челото си вдигам неумиращ. Само със това съм силен.
Сини езера аз виждам. Сини езера, родино. Толкова съм гледал към небето. ТОЛКОЗ
черна работа съм свършил.
ПЕРЛИ Да спя,
да спя. До утре,
до утре. Огънче
бяло, мое
измислено. Там ще е хубаво, там ще сме истински. КРУША На границата гдето няма никой.
На таз бразда
в сърцето ми,
засял съм си дървета Бера от него мойте круши и свиря с мойте
диви листи. ТАМ Вапцаров
е предвидил бури.
Аз му вярвам. Чувствам
неговото рамо.
Бурята ще ни докара с него, тогава ще сме и другари. АЗ ЖИВЕЯ Бързината важна е за светлината – царствено ленив е
мрака. Аз живея
като светлината. УЧАСТИЕ Да измиеш очите на мъртвия – за да вижда душата му пътя, не към тебе
приятелю, а там
във отвъдното. И там трябва ръка на приятел. Аз измивам очите на мъртвите – ето как аз участвам в войната.
Какво пише в Корана, в Евангелието, в това утро ранно.
Да, хората остават и аз за тях съм малък. Аз казвам тихо, мамо.
От кого зависи мира – не от тез, от които зависи войната. Аз не искам да спя и не мога да спя пред войната. Каза, просто мира – няма мир – след войната, приятелю. 22.02.2003 г. СИНИ ЕЗЕРА – Съдържание
Каталог: images -> knigi-docs images -> 1 среща: 2 среща: 3 images -> Дата Място knigi-docs -> Направено в българия българия е хубава страна knigi-docs -> С в я т б е з и м е с т и Х о в е knigi-docs -> Б я л а т а п е п е р у д а с т и Х о в е март 1998 г г е н а д и й в е л ч е в за любовта, която не си отива забравих думата, която ме накара да реша да напиша нещо като предговор-пояснение, важно пояснение към тази книга Изтегляне 212.06 Kb. Сподели с приятели:
|