Анализ на резултатите от социологическо изследване на корупцията в средното образование изследване мнението на учениците в средните училища за корупцията През месец март 2004 год



Дата11.01.2018
Размер315.26 Kb.
АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ СОЦИОЛОГИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОРУПЦИЯТА В СРЕДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Изследване мнението на учениците в средните училища за корупцията

През месец март 2004 година в две софийски училища – Националната търговско-банкова гимназия и 135 СОУ “Ян Амос Коменски” /с педагогически профил/ бяха проведени емпирични изследвания с цел проучване и разкриване на мненията, нагласите и оценките на учениците от гимназиалния етап на обучение за степента на разпространението на корупцията в обществото ни, в средното образование и в техните училища, в частност. Релевантно на обществените нагласи и очаквания и на нашите като изследователи, общественото явление “корупция” беше определено от учениците като един от трите най-остри проблеми, пред които е изправена България днес. В трудните години на българския преход младите хора се ориентират адекватно и 63.7% включват корупционните практики сред най-силните “язви” на обществото ни заедно с безработицата /45.07%/ и престъпността /44.55% - от всички 193 валидни за обработване карти за интервюта.

В същото време се очертава една малко неясна картина за самите ученици относно това кои действия са корупционни и кои нямат подобен характер при различни групи служители т. е. при изследваните млади хора липсва достатъчно надеждна информация, свързана със същността на корупцията, особеностите й, разнообразните й форми, проявления и пр. Показателни в това отношение са данните, според които 40.93% от изследваните определят даването на “подарък на лекар, за да положи специални грижи за вас” като корупционен акт, а според 48.70% това не се отнася към общественото явление “корупция”. По аналогичен начин са раздвоени мненията им при оценяването на ”използването на връзки, ходатайства, взимането на частни уроци при учители, които участват в проверяващи комисии” и пр. Много по-единни са мненията на изследваните, когато става дума за даването на пари на полицай, “за да не Ви бъде отнета шофьорската книжка”.

Неясните и противоречиви мнения и оценки относно редица корупционни действия са ясен знак за потребността от образователни програми в средното училище, насочени към подобряване количествените и качествените измерения на знанията на учениците за корупцията, разбирането на същността й , причините и мотивите, които стоят в основата й, развиване на уменията им за адекватен анализ и оценка на корупционните практики на различни равнища.

От учениците в гимназиалния етап на средното училище се очаква да притежават определена степен на гражданска зрелост и участниците в нашето изследване го потвърждават. Половината от включените в изследването 193-ма ученика /50.78%/ смятат, че повечето служители от обществения сектор са въвлечени в корупционни действия, а 31% посочват, че почти всички са въвлечени в нея. Това показва, че повечето млади хора са информирани за данните и дискусиите, които се водят в публичното пространство за размерите на проблема за страните в преход и в частност у нас. Най-корумпирани според изследваните на възрст 15-18 г. са митническите служители, /65% смятат, че почти всички са въвлечени в нея, а според 23% - повечето/, прокурори, министри, съдии, данъчни служители, депутати, политици и лидери на политически партии.

Според една трета от изследваните ученици малка част от учителите са въвлечени в корупционни действия, а също според толкова /29.69%/ смятат, че повечето учители с въвлечени в корупционни практики. Само 18.23% от изследваните вярват в моралната чистота на българския учител, който въпреки ниското заплащане на своя труд успява да съхрани достойнството си и да остане неподкупен. В същото време това е обезпокоителна информация, защото трудно би могъл учителят да бъде пример за подражание в едно общество, където доминират морални стойности от рода “давам-даваш, получавам-получаваш”. Безспорно тези нагласи на големите ученици, породени от реално развиващите се обществени процеси у нас, затрудняват възпитателнта работа в българското училище.

В по-обобщен план изследваните 15-18 годишни млади хора смятат, че корупцията е по-разпространена сред представителите на висшата власт /59.07% от учениците/; 17.10% отговарят, че е най-разпространена сред редовите служители, които контактуват с гражданите, а според 16.58% най-корумпирани са служителите в обществения сектор на средно ниво.

Стара истина е, че социалните условия на живот моделират в голяма степен съзнанието и поведението на младите хора в едно общество. В този аспект големият социален психолог Боби Скинър синтезира своята мисъл, че “средата е тази, която бута, дърпа, шиба и подбира”/В: “Отвъд свободата и достойнството”/. В този план доста тревожна е картината, която се очертава с откроилите се нагласи за морален компромис, който са склонни да направят близо половината от изследваните 193 ученици от гимназиалния етап на българското средно училище. На вербалната морална дилема: ако сте служител с ниска заплата и при Вас идва човек, който Ви предлага пари, подарък или услуга, за да решите проблема му, как бихте постъпили? 46.11% от включените в изследването млади хора ще приемат, “защото всички правят така” /12.95%/ или просто, защото могат да решат проблема му /33.16%/. Тези данни са ориентир, за това, че гражданското образование и моралното развитие на съвременните ученици имат нужда от допълнителни изследвания и вземането на нови и по-адеквтни управленски решения на ниво средно образование /организация, съдържание, методи и технолоични механизми/.

Известно успокоение тук дават данните, че 35.23% от изследваните ученици не биха направили морален компромис, “не биха приели никакъв подкуп, ако решаването на проблема е свързано със заобикалянето на закони”. В същото време юношите са настроени доста критично към усилията на управляващите за борба с корупцията сред бизнесмените, висшите служители в обществения сектор, както и сред служителите с по-нисък ранг, които контактуват пряко с гражданите. Преобладаващите оценки са “малки” или “никакви”.

Нашето изследване показа, че мнението на учениците за степента на разпространение на корупционни практики в българското общество се формира най-вече на базата на косвена информация – разговори с приятели, познати, родители и пр. Ограничен брой от юношите имат преки контакти /личен опит в общуването/ с представители на висшите магистрати, лидери на политически партии, журналисти, банкери, кметове и пр. Прави впечатление, обаче че от прякото общуване с лекари и учители, мненията са доста категорични – 25.39% от учениците посочват учителите като получаващи подкуп и 31.09% от тях обвиняват и лекари в подобни действия. Тези данни са един от признаците на моралната и ценностна криза на обществата в преход като българското и отново извеждат на преден план някои визирни вече проблеми пред средното ни образование.

Що се отнася до конкретния проблем – в каква степен е разпространена корупцията в бългрското средно училище, около една трета от изследваните ученици /34.20%/ смятат, че това е факт в голяма степен, 39.38% посочват - “в средна степен” и само 16.58% - в малка степен. Що се отнася до конкретните форми на проявление на корупционни практики, данните разкриват доста голямо разнообразие – една трета от учениците визират неофициалното искане на пари за поставяне на по-висока оценка като разпространено в голяма степен; 41.45% смятат, че предлагането на пари или подаръци е ефикасна мярка за получаване на по-висока оценка; 55.50% посочват използването на връзки и ходатайства като срещащо се в голяма степен, а 28.27% - в средна степен. Подобни мнения, изразени от изследваните ученици са твърде обезпокоителни и те не се вписват по никкъв начин в целите на обучението и възпитанието на учениците в българското средно училище. Те потвърждават вече констатираната потребност от антикорупционно образование на младите хора у нас в тясна връзка с формирането на тяхното гражданско съзнание и поведение, както и с развитието на адекватни морални потребности, знания, чувства и поведение.

Един от съществените проблеми, свързани с проучването на мнението на учениците от гимназиалния етап на обучение е свързан с разбирането им за причините, факторната обусловеност на корупционните практики. В този аспект интересно е разбирането, умението им да схванат адекватно ниския материален, а оттук и социален статус на учителската професия в нашето общество – 59.07 % от изследваните посочват ниските учителски заплати като фактор, който детерминира

разпространението на корупцията в средното образование.

Като други съществени причини са посочени: несъвършеното законодателство и неефективната съдебна система - близо една трета от изследваните ученици ги визират; преплитането на служебните задължения с личните интереси на учителите – 37.82 % го открояват; липсата на строг административен контрол е посочен от 35.94% от юношите; стремежът към бързо забогатяване – 31.77% го открояват; една четвърт от учениците не пропускат да отбележат “моралната криза в периода на преход”. Комплексната детерминираност на корупционното поведение е възприета и оценена адекватно от изследваните млади хора. Това разбиране е в основата и на тяхното преобладаващо мнение, че корупцията в средното образование винаги ще съществува, но може да бъде намалена донякъде - 46.11% го споделят. В това отношение се наблюдава един умерен, реалистичен оптимизъм. В този план 19.17% от изследваните лица са по-големи оптимисти и споделят, че корупцията в средното образование може бъде намалена съществено.

Едно от условията за умерения оптимизъм, граничещ със скептицизъм на учениците е навярно ситуацията, която наблюдават в най-близкото им обкръжение – една четвърт от изследваните юноши смятат, че корупцията е разпространена в голяма степен в тяхното училище, а 18.13% - в средна степен. Това са обезпокояващи факти, които насочват към въпросите, които си задават днешните млади хора и за които е дошло време да се замислят много по-сериозно възрастните /родители, учители, педагогически съветници в училище, възпитатели и пр. и естествено управляващите на различни равнища/, защото корупционните действия не са изолирани от престъпността, засилените миграционни процеси в периода на преход сред младите хора в България, отрицателния прираст на населението ни и пр.

Данните от настоящото проучване показват, че младите хора са доста по-предпазливи в отговорите си, когато въпросите са зададени във връзка с училището, в което учат. В този аспект 62.69% от изследваните са категорични, че от тях учители никога не са искали направо пари, подарък или услуга, за да решат неофициално проблем, свързан с обучението им, а 17.62 % отговарят, че това се е случвало рядко. Когато трябва да се посочи приблизителният брой на тези случаи 72.54% от изследваните ученици нямат конкретно становище. В същото време 17.10% посочват, че от тях не са искали директно, но са показвали, че очакват пари, подарък или услуга, за да им решат неофициално проблем, свързан с обучението.

За качеството на взаимодействието учители - ученици от съществено значение е каква част от младите хора са убедени в “чистотата” на моралната среда в училище. В този план 54.92% от младите хора са категорични, че не са давали никакви пари или подаръци на учители за повишавне на оценки и пр. Безпокойство буди обаче фактът, че 10.88% са давали пари или подаръци на стойност до 100 лева и още толкова ученици – 10.36% са давали пари или подаръци на стойност 500 – 1000 лева по време на обучението си в училище.

В обобщен план изследваните ученици вярват, че корупцията в средното образование е по-малко разпространена, отколкото във висшето образование. Те не са съгласни, че за корупцията в средното образование се пише и говори повече, отколкото я има в действителност – 23.44% смятат така, а 20.31% са напълно несъгласни с това твърдение. Тези данни извеждат на преден план нагласите на младите хора за открити разговори по остри обществени проблеми, които възрстните понякога се опитват да заобиколят или завоалират. Със стартирането на образователната реформа у нас през 1999 г. и обособяването на специфична културнообразователна област – гражданско образование се създават условия за разширяване на възможностите на учениците “да се учат на аргументиран дебат” по важни обществени проблеми като корупцията. В тази връзка учениците /38.86%/ не приемат, че младите учители са по-корумпирани от по-възрастните.

Твърде съществено за всяко общество е равнището на ред и законност, което съществува в него. И ако една от най-големите придобивки на последните 15 години е усвоената свобода на хората да изразяват свободно своето мнение, то един от най-големите негативи на прехода ни отново е свързан с тази “свобода” – чувството за безнаказаност, усещането, че с пари може да се купи всичко. Това са обществени нагласи, които деформират от ранна възраст твърде пластичната детска психика и създават твърде сериозни затруднения и пред най-рационалната и хуманна училищна педагогика. В този аспект твърде показателен е фактът, че 43.01% от изследваните млади хора на възраст 15-18 години отговарят, че “най-вероятно “нищо” не би се случило на учител, който е приел неофициално пари или подарък, за да реши проблем, свързан с изпълнение на служебните му задължения”. Само 15.54% допускат, че учителят ще получи служебно наказание и още точно толкова – 15.54% смятат, че учителят ще бъде уволнен. И това е тревожна ситуация за българското средно училище и за българското общество като цяло – близо половината от младите хора у нас на прага на своята гражданска зрелост не вярват в наличието на справедливи и работещи правила, в законността и справедливостта на микро и макро равнище.

Логично в тази връзка се налага проблемът за мерките, които биха могли да ограничат неофициалното даване на пари или подаръци в българските училища и в по-общ и понякога твърде важен контекст – злоупотреби с обществена роля, позиция с цел лично облагодетелстване. Най-много ученици се обединяват около мярката – по-стриктен контрол и наказания за корумпирани учители и директори – 38.34% смятат, че това би била “много ефикасна” мярка; на второ място също като много ефикасна се посочва мярката – даване на широка публичност на установени случаи на корупция – 37.50% а още 32.81% я определят като “ефикасна”; “създаването на електронен сайт в Интернет, в който да се подават сигнали за корупция на учители” се определя като “ефикасна” мярка от 36.27% от изследваните ученици, а 17.62% я открояват като “много ефикасна”. В същото време ”да се създаде специализиран орган /омбудсман,обществен съвет или др.под./, който да събира и проверява сигнали за корупция на учители” се определя като “много ефикасна” мярка от 29.53% от участващите в изследването млади хора, а 40.93% от тях я определят като “ефикасна”.

Интересни данни се получават относно мярката “учителите да подпишат “Етичен кодекс”, който да определя тяхното професионално поведение” – само 26.56% я определят като “ефикасна”, 14.06% като “много ефикасна”, а 42.71% са категорични, че това е “неефикасна мярка”. И тук мнението на учениците е на двата полюса – почти наполовина вярват, че с морални механизми, деклариране на готовност да съблюдават моралните правила и норми в своята професионална дейност, ще се решат проблемите, свързани с подкупничеството и злоупотребата с обществена позиция в по-общ план. Малко по-голяма е другата група – на тези, които са загубили вярата , че с морални средства и апели за професионален дълг, съвест, отговорност и пр. може “да се поправи” скърцащата ни в редица отношения образователна система на равнище “средни училища” – общообразователни, профилирани и професионални.

Направеният анализ дава възможност да се откроят някои по-общи изводи:



  1. Има данни за наличието на корупционни практики в българското училище. Те са обаче много “по-малки”, в количествено отношение в сравнение с другите сфери на обществения живот у нас по данни на Коалиция 2000. В същото време те са обезпокоителни, защото от училището и от образованието като цяло се очаква “да дойдат моралните ориентири, критерии в едно общество с твърде съмнителна пазарна икономика”. /Зб. Бжежински/.

  2. Учениците имат нужда от по-ясна, научна информация относно същността и формите на корупционно поведение. Възможностите им за разграничаването на видовете корупционни практики на този етап са сравнително ограничени. Ето защо въвеждането на антикорупционното образование в средното училище у нас в контекста на формирането на активно гражданско съзнание и поведение е разумна, реалистична и печеливша стратегия от гледна точка на позитивното обществено развитие и приобщаването на България към Евросъюза.

  3. Като една от най-силните “язви” на обществото ни 63.7% от учениците посочват корупцията заедно с безработицата - /45.07/ и престъпността – 44.55% .

  4. Раздвоени са мненията на изследваните ученици относно същността на корупционното действие – за 40.93 % “даването на подарък на лекар, за да положи специални грижи за вас” е корупционен акт, а за 48.70% това не е подкуп.

  5. Според една трета от изследваните ученици /29.69%/ повечето учители са въвлечени в корупционни действия. Само 18.23% от изследваните вярват в моралната чистота на българския учител.

  6. Относно мерките, които биха намалили корупционните действия в средните училища, учениците ги ранжират така:

  7. Като най-ефикасна мярка се посочва “по-стриктен контрол и наказания за корумпирани учители и директори -38.34%.

  8. Даване на широка публичност на установени случаи на корупция -37.50% го посочват, а като “много ефикасна” тя е за 32.81 % от изследваните ученици.

  9. Създаване на електронен сайт в Интернет, в който да се подават сигнали за корупция – ефикасна мярка за 36.27% от учениците, а за 17.62% от изследваните тя е “много ефикасна”.

  10. Създаване на специализиран орган /омбудсман, обществен съвет/, който да събира и проверява сигнали за корупция – много ефикасна мярка за 29.53% от участвалите в изследването млади хора, а за 40.93% е “ефикасна”.

Изследване мнението на учителите в средните училища за корупцията


На въпрос (А1) анкетираните учителите определят трите основни проблема пред които е изправена България днес:

На първо място - престъпността (50,39%),

На второ място - ниските доходи (48,08%) и

На трето място корупцията (45,74%).

От получените отговори се откроява и втора група от проблеми като: не добре работеща икономика (34,11%), безработицата (33,33%) и бедността (17,05%). В същото време обаче близо два пъти повече от учителите предпочитат да не посочват наркоманията (98,45%), етнически проблеми (97,66%) и замърсяване на околната среда (92,25%) като основни проблема пред които е изправена България днес.

На въпрос (А2) “Кои от изброените по-долу действия се отнасят към общественото явление “корупция”? Явлението “корупция” според учителите се приема като:



  • Приемане на пари от служители за укривани или намаляване на данъци (92,25%);

  • Даване на пари на полицай, за да не бъде отнета шофьорска книжка (89,92%);

  • Предоставяне на служебна информация на познати с цел лично облагодетелстване (74,42%);

  • Използване на “връзки” за получаване на определена услуга, която се полага по право (по закон) и взимане на частни уроци (71,32%).

Според учителите следните случаи не са “корупция”:

  • Учениците трябва да закупят ученици и пособия от определена фирма (59,69%);

  • Извършване на услуга от родител на учител, който преподава на неговото дете (44,96%).

На въпроса “Доколко широко е разпространена корупцията сред служителите в обществения сектор в България”? отговорите на учителите се подреждат по следния ред:

  • Повече от служителите са въвлечени в нея (55,81%);

  • Малка част са въвлечени в нея (20,16%);

  • Почти всички служителите са въвлечени в нея (14,73%);

  • Почти няма въвлечени в нея служители (2,33%)

  • Не отговорили (4,65%).

На въпроса (А5) Според вас, доколко широко е разпространена корупцията у нас сред следните групи. От 23 групи професии учителите трябва да подредят в четири-степенна скала в коя от тях корупцията е най-разпространена

За отговора “почти всички са въвлечени в нея”трите най-високи резултата са за професиите: “митнически служители” (58,14%), “народни представители” (41,86%) и “данъчни служители” (40,31%);

Трите най-ниски резултата са за професиите: “учители” (0,78%), “служители в университети” (11,63%) и “лекари” (14,73%).

Идентични резултати получихме за професиите: “бизнесмени” и “адвокати” (по 30,23%); “преподаватели в университети”, “служители в министерства” (по 17,83%).

За отговора “повечето са въвлечени в нея”трите най-високи резултата са за професиите: “общински служители” (44,96%), “служители в министерства” (43,41%) и “административни служители в съдебната система” (40,31%).

Трите най-ниски резултата са за професиите: “представители на неправителствени организации” (24,03%), “банкери”(20,93%) и “учители” (7,81%).

Идентични резултати получихме за професиите:”бизнесмени” и “полицейски служители” (по 34,88%); “съдии” и “служители в университети” (по 32,56%).

За отговора “малка част са въвлечени в нея” трите най-високи резултата са за професиите: журналисти (44,96%), учители (41,41%) и служители в университети (38,76 %).

Трите най-ниски резултата са за професиите: “политици и лидери на политически партии и коалиции”(13,95%), “народни представители” (9,30%) и “митнически служители” (6,98%).

Идентични резултати получихме за професиите: “полицейски служители” и “бизнесмени”(по 18,60%);”общински” и “данъчни служители” (по 16,28%) и “съдии”и “адвокати” (по 14,73%).

За отговора “почти няма въвлечени в нея”има само един висок резултат за професията “учител” (41,41%).

Трите най-ниски резултата са за професиите: “прокурори” (4,72%) “министри” (3,10%) и “служители в министерства”(2,33%).

Идентични резултати получихме за професиите: “митнически и данъчни служители” (1,55%).

На въпроса (А6) Представете си, че Вие сте служител с ниска заплата и при Вас идва човек, който Ви предлага пари, подарък или услуга, за да разрешите проблема. Как бихте постъпили? Оформят се две групи отговори бих приел (13,18%) и не бих приел (81,40%). Мотивите за не приемане са два:



  • не одобрявам подобни действия (50,39%);

  • Не бих приел, ако решаването на проблема е свързано със заобикаляне на законите (31,01%);

На въпроса (А8) “Как оценявате усилията на управляващите за борба с корупцията сред “бизнесмени”, “висши служители в обществения сектор” (народни представители, министри, политически лидери) и “служители с по-нисък ранг, които контактуват пряко с гражданите”, като:



  • никакви” са за “бизнесмените” (63,57%), “висши служители” (59,69%) и “служители с по-нисък ранг”( 39,53%);

  • малки” са за “служителите с по-нисък ранг”(48,06%), “висши служители”(32,56%) и “бизнесмените” (24,03%);

  • големи” са за “служителите с по-нисък ранг” (6,98%), “бизнесмените” (3,88%) и “висши служители”(3,10%).

На въпроса (А9) “Ако през последната година се е случвало да Ви поискат нещо (пари, подарък или услуга) тя е поискана от:

  • “лекарите” (33,33%),

  • “полицейски служители” (16,28%),

  • “служители в министерства” (12,40%),

  • “преподаватели в университет”, “адвокати” и “данъчни служители”, (8,53%),

  • “служители” в университет, министерства, съдебната система”, митнически, “кметове и общински съветници”, “бизнесмени” (6,98%),

  • “представители на НПО” (5,43%),

  • “съдии”, “прокурори”, “политици и лидери на политически партии и коалиции” , банкери” (3,88%),

  • “журналисти”, “учители”, “следователи” (2,33%).

Професията на учителя е посочена на последно място паралелно с тази на журналистите и “следователите”.

На въпроса (А10) “В каква степен е разпространена корупцията в Българските средни училища?

Според изследваната група учители 68,99% посочват, че има корупция българските средни училища и 16,28%, че няма. Когато трябва да се определи размера на корупцията по-голяма част от анкетираните смятат, че има, но тя е малка (49,61%), че е средна степен (15,50%) и като го голяма я определят само 3,88%.

На въпроса (А11) “Доколко са разпространени следните явления в българските средни училища”, отговорите са подредени по намаляване на процентите.



  1. Използват се връзки и ходатайства за по-високи оценки (75,98%), взимане на частни уроци при учител, който участва в проверяваща комисия (67,45%),

  2. оказване на натиск от учителя за закупуване на учебници от определена фирма (58,14%),

  3. Сексуално изнудване на ученици от учители – не е разпространено (50,78%),

  4. Предлагане на пари или подаръци от ученици или техни близки (48,07%),

  5. неофициално искане на пари от учители, за да поставят по-висока оценка – (28,69%);

  6. Вземане на неофициални комисионни при сключване на стопански договори (24,81%)

На въпроса (А12) “На каква основа се формира вашата оценката за корупцията в средните училища:

  • 50% от анкетираните посочват разговорите с колеги, ученици, родители, познати; 14,06% несъответствието между доходи и жизнен стандарт и 11,72% научават от медиите – този резултат дава основание да говорим за “митологизиране” на проблема корупция в средните училища. При 75,84% от анкетираните оценката за корупция се формира индиректно и това я митологизира, и само при 14,64% директно чрез своя личен опит.

За въпроса (А13) “Кои са трите най-важни фактора, които влияят върху разпространението на корупцията в сферата на средното образование?”, получихме следните данни:

  1. ниските заплати на учителите (71,32%),

  2. моралната криза периода на преход (62,79%)

  3. преплитане на служебните задължения на учителите и личните им интереси (35,66%).

На въпроса(А14) “Кое от следните твърдения е най-близо до вашето мнение”?

Съществуват позитивни нагласи за преодоляването на корупцията или нейното намаляване (79,07%), независимо от това има и негативни възгледи, че не може да бъде ограничена, но може да бъде намалена (3,88%)

На въпроса (А15) “В каква степен е разпространена корупцията сред учителите в училището?”

Анкетираните посочват, че:



  • няма корупция (47,29%),

  • че има наличие (35,66%).

На въпроса (А16) “Колко често през последните години сте научавали, че Ваши колеги са взимали?”

  • не се е случвало (52,71%),

  • случвало се е (45,63%) за не повече от 5 колеги в училището (31,78%)

На въпроса (А18) “Във връзка с изпълнение на служебни ангажименти в училище колко често са ви предлагали?”:

  • пари – често отговориха (18,00%) и никога (79,07%),

  • показвали, че са готови да дадат пари, подарък, услуга (29,47%), но по-голяма част не са имали такива случаи в практиката (68,99%).

На въпроса (А19) “В каква степен сте съгласни със следните 6 твърдения”:

  • ръководството на училището прави всичко възможно да ограничи корупцията – 58,92%, колебание и премълчана информация обаче остава в 28,68% и несъгласие само 6,98%;

  • за корупцията в средното училище се говори повече отколкото я има – 55,82%, колебание и премълчана информация обаче остава в 25,58% и несъгласие в 15,05%;

  • вина за корупцията в училище имат родителите и близките на учениците, които предлагат неофициално пари, подаръци и услуги - 48,84% колебание и премълчана информация обаче остава в 37,01% и несъгласие само при 17,06%;

  • не са съгласни с твърдението, че “корупцията в средното образование е по-голяма от тази във висшето образование” (74,42%), колебание показват само 3,10% и премълчават информация 13,95%; съгласие са изразили 5,48%;

  • не са съгласни, че младите учители са по-корумпирани от по-възрастните 43,41%, колебаят се 12,40% и премълчават информация 32,56%; съгласие са изразили 10,23%;

  • не са съгласни 31,79% от анкетираните, че учителите сами показват на учениците и техните родители, че очакват да получат пари, подарък или услуга, 9, 30% показват колебание и премълчават информация 14,73%; съгласие са изразили 8,53%.

На въпроса (А20) “Какво би се случило с учител, който е приел неофициално пари или подарък, свързан с изпълнение на служебните му задължения?

  • Нищо – посочват 30,23%,

  • Не отговорили – 34,11%,

  • Да получи служебно наказание 17,83%,

  • Да бъде уволнен – 12,40.

На въпроса (А21) “Кои от мерките ще бъдат ефикасни анкетираните дават следните отговори като много ефикасни решения?”

  1. Да се повишат заплатите на учителите (84,37%);

  2. По-стриктен контрол и наказания за корумпирани учители (76,74%);

  3. По-строги наказания за хората, които дават подкупи на учителите (69,48%);

  4. Да се дава широка публичност при установени случаи на корупция сред учители (54,69%);

  5. Да се създаде специализиран орган (омбудсман), който да събира и проверява сигналите за корупция (51,93%);

  6. Да се въведе “Етичен кодекс”, който да определя тяхното професионално поведение (41,09%);

Предложената идея за създаване на електронен сайт в Интернет за подаване на сигнали за корупция е определена по-скоро като “неефикасна и вредна” (42,04%), срещу 37,21% посочили като ефикасна и не отговорили 17,83%.

На въпроса (А22) “Коя от 7-те мерки е най-ефикасна?” анкетираните отговарят:



  1. На първо място - заплатите на учителите – 55,81%

  2. На второ място - по-стриктен контрол и наказания за корумпирани учители – 12,40%

  3. На трето място - създаване на специализиран орган (омбудсман), и широка публичност на случаи на корупция (8,53%);

  4. На четвърто място - създаване на сайт, въвеждане на “Етичен кодекс” и по-строги наказания за хората, които дават подкупи (3,10%).

На въпроса (А24) “Приемал ли сте подарък от ученик или негов близък, с чийто проблем сте се занимавали като част от служебните задължения?”

  • Отговор “Не” са посочили 81,40%,

  • Отговор “да” са посочили 15,50%



1.По признака “пол”извадката включва 11-мъже и 118 жени.

2.По признака “възраст” се формираха следните 4 групи: до 35 години – 38; до 45 г. – 42; до 55 г. – 35 и над 55 г. – 14.

3.Предмет на преподаване


  1. На въпроса:”Кое от описаните най-добре изразява финансовото положение на Вашето домакинство?”.

  • Парите стигат за храна, но има затруднения за облекло – 41,86%;

  • Парите стигат за храна, малко дрехи, но не и по-скъпи вещи (като домакински уреди) – 22,48%;

  • Парите не стигат за храна – 17,83%;

  • Могат да си позволят някои скъпи вещи – 10,85%

  • Може да купим каквото си искаме – 3,10%

  1. На въпроса: “Работите ли нещо друго извън основната си работа, за да допълвате доходите си?”

  • Отговор “да” получихме от 42,64%

  • Отговор “не” получихме от 54,26%

  1. На въпроса “От колко души се състои Вашето домакинство?”

  • Най-голям е броят на три-членното домакинство (30,23%), следва четири-членното (29,46%, дву-членното (17,83%)

  1. На въпроса “Как бихте оценили собственото си финансово положение?”

Като “богат” се определя 1 анкетиран (0,78%), като “бедни” 6 (31,01%).
Изследване мнението на родителите в средните училища за корупцията
Извадката включва 128 родителя от две училища в гр. София: 135 СОУ “Ян Амос Коменски”, с хуманитарни профили и Национална финансово-банкова гимназия”.

На въпрос (А1) анкетираните родители определят трите основни проблема пред които е изправена България днес:



  • На първо място - (с най-висок дял): “корупцията” (57,81%),

  • На второ място – “ниските доходи” (49,22%) и съвпада с мнението на учителите,

  • На трето място “престъпност” (42,97%).

Отговорите на въпроса открояват и втора група от проблеми с еднакви стойности: “не добре работеща икономика” (30,47%) и “безработица” (30,347); и “политическа нестабилност” (17,19%) и лошо здравеопазване” (17,19%). В същото време обаче почти всички родителите предпочитат да не посочват като основни проблеми замърсяване на околната среда (95,31%), наркоманията (91,41%) и етнически проблеми (93,75%, отговори за които получихме високи стойности за отговор “не”.

На въпрос (А2) “Кои от изброените по-долу действия се отнасят към общественото явление “корупция”? Явлението “корупция” според учителите се приема като:



  • Даване на пари на полицай, за да не бъде отнета шофьорска книжка (86,72%);

  • Приемане на пари от служители за укривани или намаляване на данъци (84,38%);

  • Предоставяне на служебна информация на познати с цел лично облагодетелстване (68,75%);

  • Взимане на частни уроци за кандидатстване в определено училище ри учител, който участва в поверяващите комисии (66,41%).

Разпределението на отговорите при родителите е по-широко от това на учителите и затова не може да кажем толкова конкрлетно, кяакто при учителите, кои случаи от живота в училище не са “корупция”:

На въпроса “Доколко широко е разпространена корупцията сред служителите в обществения сектор в България”? отговорите на учителите се подреждат по следния ред:



  • Повече от служителите са въвлечени в нея (52,34%);

  • Почти всички служителите са въвлечени в нея (18,75%);

  • Малка част са въвлечени в нея (17,19%);

  • Не отговорили (7,81%);

  • Почти няма въвлечени в нея служители (1,56%).

На въпроса (А4), Според вас, доколко широко е разпространена корупцията у нас сред следните групи. От 23 групи професии учителите трябва да подредят в четири-степенна скала в коя от тях корупцията е най-разпространена

За отговора “почти всички са въвлечени в нея”трите най-високи резултата са за професиите: “митнически служители” (51,56%), “министри” (40,63%); “политици и лидери на политически партии и коалиции” ” (35,94%) и “прокурори” (35,94%).

“данъчни служители” (40,31%);

Трите най-ниски резултата са за професиите: “журналисти” (20,31%), “журналисти” (21,88%) и “учители” (21,09%).

За отговора “повечето са въвлечени в нея”трите най-високи резултата са за професиите: “общински служители” (44,53%), “преподаватели в университети” (42,97%) и “данъчни служители” (40,63%).

Трите най-ниски резултата са за професиите: “представители на неправителствени организации” (3,91%), “банкери”(20,93%) и “учители” (7,81%).

За отговора “малка част са въвлечени в нея” трите най-високи резултата са за професиите:, учители (50,00%), служители в университети (39,06 %) и журналисти (32,03%).

Трите най-ниски резултата са за професиите: “политици и лидери на политически партии и коалиции”(9,38%), “митнически служители” (9,38%) и “народни представители” (12,50%) и

За отговора “почти няма въвлечени в нея”има само един висок резултат за професията “учител” (13,28).

Трите най-ниски резултата са за професиите: “данъчни служители” (0,78%) “министри” (0,78%) и “народни представители”(0,78%).

На въпроса (А5) Корупцията е най-разпространена най-вече сред: представители на висшата власт (64,06), служители в обществения сектор (22,64), редовните служители, които контактуват с гражданите (6,25).

На въпроса (А6) Представете си, че Вие сте служител с ниска заплата и при Вас идва човек, който Ви предлага пари, подарък или услуга, за да разрешите проблема. Как бихте постъпили? Оформя се категорично една група “не бих приел, ако решаването…..” (39,06%) и “не бих приел, не одобрявам” (30,47%).

На въпроса (А8), “Как оценявате усилията на управляващите за борба с корупцията сред “бизнесмени”, “висши служители в обществения сектор” (народни представители, министри, политически лидери) и “служители с по-нисък ранг, които контактуват пряко с гражданите”, като:


  • никакви” са за “бизнесмените” (64,06%) и “висши служители” “служители с по-нисък ранг” (64,06%) и “бизнесмените”(42,97);

  • малки” са за “служителите с по-нисък ранг”(41,41%), “висши служители”(25,78%) и “бизнесмените” (25,78%);

  • големи” са за “служителите с по-нисък ранг” (6,25%), “бизнесмените” (3,13%) и “висши служители”(3,13%).

На въпроса (А9) “Ако през последната година се е случвало да Ви поискат нещо (пари, подарък или услуга) тя е поискана от:

  • “общински служители”(21,88%)

  • “данъчни служители” (20,3,%),

  • “митнически служители” (15,63,%),

На въпроса (А10), “В каква степен е разпространена корупцията в Българските средни училища? Според изследваната група родители:

  • В голяма степен – 13,28%;

  • В средна степен – 32,81%;

  • В малка степен – 37,50%

  • Няма корупция – 3,91%

На въпроса (А11) “Доколко са разпространени следните явления в българските средни училища”,

За отговор – “В голяма степен” мнението на родителите е подредено по намаляване на процентите.



  1. Оказване на натиск от учителя за закупуване на учебници от определена фирма (43,75%),

  2. Взимане на частни уроци за кандидатстване в определено училище при учител, който участва в проверяваща комисия (42,97%),

  3. Използват се връзки и ходатайства за по-високи оценки (29,69%),

  4. Предлагане на пари или подаръци от ученици или техни близки (17,97%),

  5. Вземане на неофициални комисионни при сключване на стопански договори (16,41%)

  6. неофициално искане на пари от учители, за да поставят по-висока оценка – (12,50%);

За отговор – “В средна степен” мнението на родителите е подредено по намаляване на процентите.

1.Предлагане на пари или подаръци от ученици или техни близки и Използват се връзки и ходатайства за по-високи оценки (с по 27,34%),

2. Вземане на неофициални комисионни при сключване на стопански договори (20,00%)

3.Взимане на частни уроци за кандидатстване в определено училище при учител, който участва в проверяваща комисия (42,97%),

4.Неофициално искане на пари от учители, за да поставят по-висока оценка – (20,31%);

5. Оказване на натиск от учителя за закупуване на учебници от определена фирма (19,53%),

За отговор – “В малка степен” мнението на родителите е подредено по намаляване на процентите.

1.Предлагане на пари или подаръци от ученици или техни близки и (32,81%),

2.Неофициално искане на пари от учители, за да поставят по-висока оценка – (28,13%);

3. Използват се връзки и ходатайства за по-високи оценки (25,00%),

4. Оказване на натиск от учителя за закупуване на учебници от определена фирма (19,53%),

5.Сексуално изнудване на ученици от страна на учители (17,97%).

За отговор – “Не знам най-висок процент от анкетираните родители са отговорили за въпрос” Сексуално изнудване на ученици от страна на учители” (46,09%).

На въпроса (А12), “На каква основа се формира вашата оценката за корупцията в средните училища:



  • 53,13% от анкетираните посочват разговорите с колеги, ученици, родители, познати;

  • 17,19% несъответствието между доходи и жизнен стандарт

  • 10,94% - личен опит

  • 8,59 научават от медиите;

Получените резултати ни дава основание да постулираме, че проблемът корупция в средните училища се “митологизира” При 78,91% от анкетираните оценката за корупция се формира индиректно и това я митологизира в общественото пространство, и само при 10,94% директно чрез своя личен опит.

Подобни резултати получихме и при учителите.

За въпроса (А13), “Кои са трите най-важни фактора, които влияят върху разпространението на корупцията в сферата на средното образование?”, получихме следните данни:


  1. ниските заплати на учителите (64,84%),

  2. моралната криза периода на преход (41,41%)

  3. преплитане на служебните задължения на учителите и личните им интереси (42,19%).

  • Най-маловажни за разпространението на корупцията фактори според родителите са следните:

  • Наследеното от комунистическото минало проблеми на средното образование – 94,53% отговарят, че този проблем не влияе;

  • Особености на българската национална култура – 88,28%

На въпроса(А14), “Кое от следните твърдения е най-близо до вашето мнение”?

  • Корупцията в средното образование може да бъде намалена съществено – 39,84%,

  • Корупцията в средното образование винаги ще съществува, но може да бъде намалена донякъде (35,16%),

  • Корупцията в средното образование може да бъде премахната (15,63%)

Блок В. Оценка на корупцията в училището в което работи анкетирания:

На въпроса (А15) В каква степен е разпространена корупцията сред учителите в училището, в което учи Вашето дете?”



Анкетираните посочват, че:

  • Не знам – 30,47%

  • В малка степен (25,78%),

  • В средна степен (23,44%).

На въпроса (А16) Ако възникне важен проблем, свързан с обучението на Вашето дете в училище и учител Ви поиска пари, за да го разреши как бихте постъпили?

  • Няма да платя, ако мога да реша проблема по друг начин – 48,44%,

  • Няма да платя в никакъв случай (25,00%),

  • ще платя, ако мога да си го позволя (13,28%).

  • Не знам – 6,25%

  • Ще платя във всички случаи – 4,69%

На въпроса (А17) Колко често учители са искали:

  • Направи пари, подарък, услуга, за да решат неофициално проблем, свързан с обучението на детето Ви?- най-голям брой родителите отговарят “никога” (79,69%); “рядко” (7,81%) и“не знам” (8,59%);

  • На въпроса: Посочете приблизителен брой на тези случаи – 78% - посочват отговор “не знам”;

  • Не са искали директно, но са показвали, че очакват пари, родарък или услуга, за да решат неофициално проблем, свързан с обучението на детето Ви? - най-голям брой родителите отговарят “никога” (62,50%); “рядко” (17,97%) и“не знам”(7,81%);

  • На въпроса: Посочете приблизителен брой на тези случаи – 54Ы33% - посочват отговор “не знам”;

На въпроса (А18) “Приблизително каква беше общата стойност на дадените неофициално от Вас или други членове на Вашето семейството пари и/или подаръци на учители по време на обучението на детето Ви в това училище:

  • не сам давал никакви пари или подаръци - (70,31%),

  • не отговорили – 14,06%

  • до 100 лв. – 7,81%

  • между 100-250 лв. и 500-1000 лв. (2,34%);

  • между 250-500 лв (1,56%.

На въпроса (А21) Колко често по време на обучението на Вашето дете в това училище се е налагало:

  • Да дадете пари на учител, за да реши проблем, свързан с обучението на детето Ви – “никога” – 87,50%; рядко – 3,13% и понякога – 0,78%;

  • На въпроса посочете приблизителен брой на тези случаи 64,06% отговарят “не мога да отговоря” и премълчават информация 30,47%.

  • Да дадете подарък на учител, за да реши проблем, свързан с обучението на детето Ви – “никога” – 78,91%; рядко – 5,47% и “не мога да отговоря” – 8,59%;

  • На въпроса посочете приблизителен брой на тези случаи 61,72% отговарят “не мога да отговоря” .

  • Да направите услуга на учител, за да реши проблем, свързан с обучението на детето Ви - “никога” – 81,25%;

  • На въпроса посочете приблизителен брой на тези случаи 66,41% отговарят “не мога да отговоря” .

На въпроса (А21), В каква степен сте съгласни със следните 6 твърдения:

  • корупцията в средното образование е по-голяма отколкото корупцията във висшето образование – 59,37% изразяват несъгласие, 13,28%, съгласие има при 9,38%, при 13,28% колебание и премълчават информация 17,97%;

  • за корупцията в средното училище се говори повече отколкото я има – 26,56%, изразяват несъгласие, съгласие има при 41,41%; при 14,84% колебание и премълчават информация 17,21%;

  • обикновено учителите сами показват на учениците и техните родители, че очакват да получат пари, подарък или услуга от тях – 23,44% изразяват несъгласие, съгласие има при 39,06%, при 16,41% колебание и премълчават информация 21,09%;

  • не са съгласни, че младите учители са по-корумпирани от по-възрастните 42,97%, колебаят се 16,41% и премълчават информация 26,56%, съгласие са изразили 14,07%;

  • ръководството на училището в което учи детето Ви, прави всичко възможно да ограничи корупцията - 22,66% изразяват несъгласие, съгласие има при 27,35%, при 10,16% колебание и премълчават информация 39,84%;

  • родителите и близките на учениците носят най-голяма вина за корупцията в средното образование, защото предлагат неофициално на учителите пари, подаръци или услуги- 25,01% изразяват несъгласие, съгласие има при 53,13%, при 12,50% колебание и премълчават информация 9,13%.

На въпроса (А22), “Какво би се случило с учител, който е приел неофициално пари или подарък, свързан с изпълнение на служебните му задължения?

  • Нищо –57,03%,

  • Парите/подаръкът да му бъдат отнети – 3,91

  • Да получи служебно наказание – 14,84%

  • Учителят да бъде уволнен – 10,16%

  • Не отговорили – 10,16%,

На въпроса (А23), кои от мерките ще бъдат ефикасни анкетираните дават следните отговори като много ефикасни решения:

  1. Да се повишат заплатите на учителите и по-стриктен контрол и наказания за корумпирани учители (43,75%);

  2. Да се дава широка публичност при установени случаи на корупция сред учители (38,28%);

  3. По-строги наказания за хората, които дават подкупи на учителите (29,69%);

  4. Да се създаде специализиран орган (омбудсман), който да събира и проверява сигналите за корупция (23,44%);

  5. учителите да подпишат “Етичен кодекс”, който да определя тяхното професионално поведение (14,96%);

6. създаване на електронен сайт в Интернет за подаване на сигнали за корупция (13,28%),

На въпроса (А22), коя от 7-те мерки е ефикасна анкетираните отговарят:



  1. На първо място – създаване на сайт (43,75%).

  2. На второ място - създаване на специализиран орган (омбудсман), (41,41%);

  3. На трето място заплатите на учителите и- по-стриктен контрол и наказания за корумпирани учители (39,84%),

  4. - На четвърто място - широка публичност на случаи на корупция (39,06%),

  5. На пето място – учителите да подпишат “Етичен кодекс”(26,77%),–На шесто място - по-строги наказания за хората, които дават подкупи (26,78%)

Като най-неефикасна родителите посочват подписването на “Етичен кодекс”(41,73%).

На въпроса (А24) Ако трябва да се посочи само една, коя би била най-ефикасна? Най-голям брой родители (24,22%) посочват подписването на “Етичен кодекс”. С малка разлика е повишаване заплатите на учителите (23,44%).

1.По признака “пол”извадката включва 46 (36,22%)-мъже и 118 (59,06%) жени.

2.По признака “възраст” се формираха следните 4 групи: до 35 години – 5 (3,91%); между 35 и 55г. – 108 (84,38%) и над 55 г. – 15 (11,72%).



  1. Кое описание най-добре отразява финансовото положение на Вашето домакинство.

  • Парите не стигат за храна – 4,69%;

  • Парите ни стигат за храна, но има затруднения за облекло – 14,06%

  • Парите ни стигат за храна и облекло, може да спестим малко, но това не е достатъчно, за да купуваме скъпи вещи (като домакински уреди) – 32,81%;

  • Могат да си позволим да купуваме скъпи вещи (хладилник или телевизор) – 34,38%

  • Може да купим каквото си искаме – 5,47%

  • Не нам – 6,25%

  1. На въпроса “от колко души се състои Вашето домакинство?” – най-висок е процента на четиричленното домакинство – 57,03%, следва тричленното – 27,34% и петчленното – 7,03%.

  2. На въпроса “как бихте оценили собственото си финансово положение”, нито един родител не се определя като богат, , не знаят – 10,94%, като бедни се определят 12,50%, най-висок процент от анкетираните се определят като средно заможни финансово - 43,75%.

На въпроса да посочи дохода за последния месец - най-нисък до 99 лв. е посочен от 2,34%м най-висок , над 1000 лв. е посочен от 16,41%. Половината от анкетираните са между 500 и лв.900 - 53,14%.

На въпроса” “Има те ли достъп до компютър: в къщи са посочили 71,09% и на работа – 57,03%.

На въпроса “Колко често ползвате електронна поща?”: няколко пъти дневно – 15,63%; най-малко един път дневно – 8,59%, най-малко един път седмично (15,63%), най-малко един път месечно – 7,03%; по-рядко –10,16%; никога –17,19% и нямат ел. Поща- 24,22%.

На въпроса “Колко често ползвате интернет?”:

Няколко пъти дневно – 13,28%; най-малко един път дневно – 16,41%, най-малко един път седмично (18,75%), най-малко един път месечно – 7,81%; по-рядко –10,94%; никога –17,19% и нямат ел. поща- 14,06%.

На въпроса “Ако тази седмица се провеждаха парламентарни избори, за коя партия бихте предпочели да гласувате?



Няма да гласувам – 45,31% и не сам сигурен 10,16%; за БСП – 14,06%; коалиция НДСВ – 7,03%.

Заключение
Събраната чрез анкетата и фокус-групите информация позволява да се направят следните изводи относно общото равнище на корупцията в средното образование:

  • Повечето изследвани лица са на мнение, че в средното образование, в сравнение с други сфери на обществения живот, корупцията не е масово разпространена. По-широко разпространена е корупцията във висшето образование. В провинцията (според мнението на софийските учители) корупцията в средното образование е по-широко разпространена. Отделни случай на корупция в средното образование, понякога се преекспонират от средствата за масова комуникация.

  • Съществува значителна разлика в равнището на корупция между масовите, елитните и частните училища. Най-високо е равнището на корупция в елитните училища, поради голямата конкуренция при приема в тях. Корупцията в елитните училища е на входа и изхода.

  • Единодушно е мнението, че корупцията в средното образование не може напълно да бъде премахната, но е напълно възможно тя да бъде значително ограничена, ако съответните държавни органи вземат необходимите мерки “повишат заплатите на учителите” (според учителите) и се изработи “Етичен кодекс за професионалните задължения на учителя (според родителите).

В хода на изследването бяха констатирани и някой специфични корупционни техники в средното образование, както и предпоставките, които благоприятстват появата им:

  • Правилата за финансиране на държавните училища, които са остарели и неадекватни на съвременните условия. Не са достатъчно добре регламентирани, като начин за финансиране, спонсорството и дарителството. Това е съвсем нормален и приет във всички страни по света начин за финансиране на училищата, но държавните училища са ограничени в получаването на средства от такива източници. На училищата не се разрешава да събират такси от учениците за допълнителни дейности (например приемни изпити), които обаче са свързани с извънреден труд и е нормално да бъдат заплатени. Тези форми на допълнително финансира реално съществуват, но ръководствата на училищата са принудени да търсят начини за “заобикаляне” на нормативните разпоредби, което създава потенциална възможност за възникване на корупция.

  • Даването на частни уроци от учители на ученици, на които те преподават, което води до своеобразно “купуване” на оценки. Това е забранено с наредба на МОН, но е често срещана практика, особено при прехода от средно към висше образование. Необходимо да се премахнат причините за това явление, което се поражда от липсата на обвързаност между учебните програми и критериите и изискванията за прием във висшите учебни заведения, както и от прекомерните изисквания заложени в държавните образователни изисквания.

  • Ходатайствата в училище, които винаги са съществували предимно във връзка с оценяването. Това явление не винаги е негативно. Понякога детето има реална нужда от специално внимание от страна на учителя (например при праблеми в семейството). От морала на учителя зависи как ще подходи в такъв случай.

  • Приемът в елитните средни училища, за който вече стана дума.

  • Значителни средства в българското образование влизат чрез различни проекти и програми финансирани от развитите страни. В повечето случаи те минават през различни неправителствени организации. Липсата на държавен контрол и ясни правила за отчет създават предпоставки за корупция.

По отношение на причините на корупцията в образованието изследваните лица посочват като най-значими следните:

  • Кризата на ценностите обхванала нашето общество. Те смятат, че корумпиран, може да бъде само този учител, който не възприема своята професия като призвание и морален избор.

  • Кризата в семейните отношения и семейното възпитание.

  • Липсата в училище дори на минимални материални условия за работа.

  • Ниското заплащане на учителите.

  • Усещането у някои хора за безнаказаност.

  • Липсата на ефективно противодействие срещу корупцията от страна на държавната (особено съдебната) власт.








База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница