Анализ на ситуацията и оценка на потребностите в Община Лозница д о к л а д месец юли 2010

3.6Жилищни условия

Основната част от жилищата са собственост на физически лица – 99%. Около 1% от жилищата са общинска собственост.

Брой жилища по форма на собственост към 31.12.2009 г. в община Лозница.

Общо в т. ч.

- общо жилища - 4430

- държавни и общински - 48

- на физически лица - 4359

- на юридически лица - 23

Структурата на собствеността ограничава възможностите на общинските власти да провеждат социална жилищна политика. Общината е изключително затруднена да осигурява жилища на нуждаещите се. През последните години общинските жилища са разпродадени и сега общината разполага с 48 жилища. В община Лозница има 51 лица и семейства които са картотекирани за острата си жилищна нужда, но необходимостта от повече общински жилища е видима. Общините обаче не могат да задоволят най-елементарни жилищни потребности на млади и социално слаби семейства, на лица с различна степен на увреждания.

4. Анализ на групите в риск в община Лозница

1. Фактори, които пораждат риск за различни групи от населението

2. Характеристика на рисковите групи в община Лозница

По данни на Дирекция „Социално подпомагане”, гр. Разград с териториален обхват община Разград, община Цар Калоян и община Лозница за периода 2007-2010 година в Домове за Медико-социални грижи са били настанявани по различно време общо 6 деца. Анализа на настаняванията показва, че по-голяма част от родителите, които са оставили децата си за отглеждане поддържат контакти с тях.

По данни на ДСП – Разград за периода 2007- 2010 година в Домове за деца, лишени от родителска грижа, са били настанявани по различно време общо 3 деца.

По данни на ДСП – Разград за периода 2007 - 2010 година в “Домове за деца и младежи с умствена изостаналост” няма настанени деца от общината към 30.06.2010 г.

Основните потребности на децата в институциите са свързани с правото им на живот в семейна среда или осигуряване на среда, блика до семейната. По данни на ДСП – Разград, деца настанени в специализирани институции в община Лозница за периода 2007-2010 г. няма настанени деца на територията на общината, деца настанени в специализирани институции в същата област са 8 деца. На лице е трайна тенденция да се настаняват за отглеждане в домовете деца от ромски произход. Основните причини са бедност, трайна безработица на родителите, недостатъчен родителски капацитет. Често тези деца не посещават детска градина и са в риск от отпадане от училище. За да се подпомогне превенцията на настаняването и да се създадат условия за тяхното социално включване, е нужно да се използват пълно ресурсите на образователната система.

За по-голямата част от децата, с изключение на настанените в домове за деца с увреждания, целта в плана за грижа е реинтеграция. Анализа на настаняванията показва, че над половината от децата престояват в домовете над две години. Данните показват, че за по-голямата част от децата, които не са оставени за осиновяване, контактът с родителите не е прекъснат. Степента на ангажираност и отговорност на семейството обаче е различна и е необходимо да се развива връзката на родителите с децата. Същевременно с настаняването на детето в институция е много сложно да се установи контакт и да се мотивират родителите да възстановят отношенията дете/родител. Активната отговорност се поема от работещите в институцията съвместно с Отдел „Закрила на детето”, което е недостатъчно. Паралелно трябва да се доразвият услугите за подкрепа на реинтеграцията, посредством директна връзка в общността с цел превенция на изоставането и реинтеграция на настанените деца чрез изграждане на родителски умения, предоставяне на алтернативни форми на грижа, използване на ресурсите на междусекторното партньорство между детските градини, училища, Дирекция “Социално подпомагане” и доставчика на социални услуги.

Настаняването на деца при близки и роднини е една от формите на споделена грижа в рамките на разширеното семейство и намира широко приложение през последните години. По данни на ДСП – Разград общият брой на настанените деца при близки и роднини за периода 2007-2010 г. е 19.

Отговорните възрастни, ангажирани с грижите за децата са техните родители. Грижата за децата традиционно се разпределя между различните поколения в рамките на семейството. Много често родителите реално отсъстват, тъй като са на работа в други населени места или в чужбина. Голяма част от трудностите при осъществяването на адекватни политики, мерки и услуги по закрила на детето са свързани с отговорностите по отношение на детето.

Групите, които се формират във връзка с грижата или отсъствието на грижа за децата от страна на биологичните родители са:

• 
  Деца, чиито родители имат трудности при отглеждането им - липса на достатъчно възможности /доходи или родителски капацитет/;
  
• 
  Наличие на увреждане на детето;
  
• 
  Проблемно поведение на детето;
  
• 
  Деца в риск да бъдат изоставени от своите родители;
  
• 
  Деца с мярка за закрила - настанени в специализирани институции.
  

По представени данни на ДСП – Разград към месец май 2010 г. броя на децата с увреждания в община Лозница е 35. В тази група са включени деца с физически увреждания, множествени увреждания, умствена изостаналост и с психични заболявания. Независимо от направените промени през последните години по отношение на подпомагането и предоставянето на услуги на родители, които отглеждат дете с увреждане направеният анализ показва, че все още основните затруднения на родителите са от финансово естество /осигуряване на лекарства, консумативи, лечение, рехабилитация/.

Деца с физически увреждания	35
От тях, деца с множествени увреждания	1
Деца с умствена изостаналост	4
Деца с психични заболявания /разстройства	2

• 
  От 0 до 3 годишна възраст – 5 деца
  
• 
  От 3 до 7 годишна възраст – 2 деца
  
• 
  От 7 до 18 годишна възраст – 28 деца.
  

• 
  Равен достъп до услуги и възможности за техните връстници;
  
• 
  Осигуряване на достъп до адекватна здравна грижа;
  
• 
  Придобиване на умения и навици за самостоятелен живот;
  
• 
  Осигуряване на достъпна архитектурна среда, особено в изолираните малки населени места;
  
• 
  Мотивация за професионална квалификация и реализация;
  
• 
  Осигуряване на подкрепяща среда на семействата и близките на децата с увреждания;
  
• 
  Интеграция в общността.
  

Изоставените деца на ниво родилен дом за общината са 1 за 2008 г. и 3 за 2009 г.

Предоставените данни на направление “Образование” показват, че през последните три години броя на отпадналите деца в задължителната училищна възраст намалява. През учебната 2007-2008 година 1 отпаднало 1 дете, учебната 2008-2009 година 1 дете и през учебната 2009-2010 година също 1 дете. Това е в резултат на оптимизиране на училищната мрежа и създаване на по-добри условия за образователния процес.

Основните проблеми водещи до отпадане на децата в училище са липса на мотивация на децата за посещение на училището, недобре владеене на българския език на децата от ромски произход, занижен родителски контрол, недостатъчни доходи на семейството и бедност, не приемане на образованието като ценност.

Основните идентифицирани нужди са:

• 
  Включване на учениците в групи за допълнителна подготовка по български език;
  
• 
  Създаване на подходящи условия за ангажиране на свободното време на учениците;
  
• 
  Увеличаване на привлекателността на училището чрез извънкласни занимания съгласно интересите на учениците;
  
• 
  Работа със семействата за развиване на мотивация за образование.
  

Ражданията на майки под 18 годишна възраст за 2007 г. са 6, за 2008 г. са 6, за 2009 г. е 1. Голяма част от децата на непълнолетни родители живеят в селата. Необходимо е специално внимание към тях за превенция на изоставането, изграждане на родителски капацитет и подкрепа, продължаване на образованието и развитие на професионална квалификация, включване на пазара на труда.

	Насилие	Трафик
Деца, жертви на насилие, 2007 г.	9	0
Деца, жертви на насилие, 2008 г.	6	0
Деца, жертви на насилие, 2009 г.	3	0
Деца, жертви на насилие, 2010 г.	4	0

На територията на общината за периода 2007-2010 година са регистрирани 22 случая на деца, жертви на насилие. В действителност има много случаи, в които се оказва насилие над деца в семейството, но за случаите не се подава официална информация поради незнание, страх или сложни емоционални връзки и зависимостта на децата от родителите. Причините за насилие в семейството много често се крият в неспособността на родителите да изпълняват адекватно своите родителски функции, поради липса на нормални усилия на живот или информираност. Децата жертви на насилие са несигурни, липсва им самочувствие, в училище са необщителни, не смеят да споделят проблема си и страдат. Те също се нуждаят от съответната подкрепа, за да преодолеят психическия стрес и възстановят нормалния си начин на живот. Поради липсата на услуги, помощта до тези деца се свежда до настаняване в институции.

Въпреки, че на територията на община Лозница няма регистрирани деца, жертви на трафик, проблемът с трафика на деца за проституция става все по актуален. В национален мащаб се наблюдава снижение на възрастовата граница на жертвите на трафик с цел сексуална експлоатация.

Обобщените потребности на децата от тези групи са свързани с предоставяне на специализирана консултантска помощ за децата и техните родители, осигуряване на подслон, храна, дрехи, лекарства, консумативи, достъп до здравни и образователни услуги, компетентна родителска грижа, основана на любов и привързаност; грижа в семейна среда. Разбиране и предоставяне на закрила, вместо наказание, преодоляване на травмите от преживяно насилие. Рискът от институционализиране за тази група деца е особено висок, ако няма адекватни услуги по превенция и директна работа в общността за ранно разпознаване на потенциалните случаи на насилие и трафик.

4.3.10 Деца с противообществени прояви

По данни на Местната комисия за борба с противобществените прояви на малолетни и непълнолетни (МКПБППМН) през 2009 г. общият брой на децата в риск, извършили кражби в общината е 8. Наблюдава се трайна тенденция за намаляване на противо обществените прояви с всяка изминала година, макар и бавно. Извършеното е от лекомислие и недооценяване на последствията. В повечето от случаите липсата на родителски контрол и незаинтересоваността на самите родители предразполагат към извършването на противообществени прояви. Причините, децата да бъдат подтиквани към извършване на противообществени деяния са – от финансов или битов характер, а също и междуличностни отношения в семейството. Много от децата попадат в рисковите групи, тъй като родителите им имат трудности в отглеждането им поради: социално-битови проблеми (липса на жилище; липса на постоянни доходи в семейството).

След анализа на потребностите на групите деца в риск в община Лозница може да се направят следните изводи:

• 
  Нужно е да се развият сруктури и механизми за ранна превенция на рисковите ситуации, в които попадат децата и семействата им: изоставяне на деца, противообществено поведение, отпадане от училище, социална изолация поради степен на увреждания, насилие и конфликти в семейството;
  

• 
  Социална подкрепа за семейства на деца в риск се оказва основно от отдел “Закрила на детето”, което не е достатъчно;
  
• 
  Осигуряване на възможности за професионална квалификация и реализация на младите хора с увреждания остава трудно решим проблем, предвид свития пазар на труда и високата безработица в общината.
  

Наличието на увреждане поражда сериозен риск от социално изключване, независимо от възрастта. По данни от картотека на медицинските досиета на РЦЗ гр. Разград общият брой на лицата с увреждания е 918. Тези данни включват сборна група хора в трудоспособна възраст, които вследствие на заболяванията са придобили увреждане. В общината функционира социална услуга „Домашен социален патронаж”, която отчасти задоволява нуждите на рисковата група. Необходимо е да се развият услуги, които да създават условия за преодоляване на социалната изолация на възрастните хора и да разкрият възможностите за професионална реализация на хората с увреждания.

• 
  Недостиг на здравни услуги;
  
• 
  Изолация от пазара на труда;
  
• 
  Ниски доходи на лицата и техните семейства;
  
• 
  Социална изолация в общността;
  
• 
  Липса на подкрепа за семейството;
  
• 
  Липса на клинични пътеки за по-голяма част заболяванията;
  
• 
  Недостъпна архитектурна среда.
  

2. 
   Хора с увреждания, настанени в специализирани институции
   

31.12.2007 г.	2008 г.	2009 г.	Май 2010 г.
40	36	176	143

• 
  Подкрепа за ежедневните грижи в дома - помощ при самообслужване, поддържане на хигиена, пазаруване, придружаване;
  
• 
  Осигурен достъп до аптеки и помощ при закупуване на лекарства;
  
• 
  Достъп до медицинска помощ и здравни услуги;
  
• 
  Осигуряване на социални контакти и психо-социална подкрепа;
  
• 
  Компенсиране на изолираността от достъп до социални и здравни услуги на малките населени места в селските райони.
  

4. 
   
   Каталог: files
   files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на
   files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност
   files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти
   files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения
   
   
   
   Изтегляне 0.57 Mb.
   
   Сподели с приятели: