Анализ за състоянието на въздушния басейн над град добрич за

РИОКОЗ – ДОБРИЧ

ДИРЕКЦИЯ “ОПАЗВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНОТО ЗДРАВЕ”

Намаляване здравния риск от атмосферното замърсяване, чрез свеждане нивото на замърсителите на въздуха в населените места до нивата, определени от нормативните документи.

Мониторингът върху вредните имисии – SO₂, NO₂, и прах, осъществяван от РИОКОЗ - Добрич е един от многото инструменти за получаване на оценка на качеството на атмосферния въздух в района на гр.Добрич.

От извършвания дългогодишен мониторинг на качеството на атмосферен въздух в град Добрич, по показател Pb аерозоли, за периода 2001г. – 2006г., не се наблюдават отклонения от максимално допустимите стойности. Използваният до момента спектро-фотометричен метод, съгласно БДС 17.2.4.23-83 за определяне съдържанието на олово, изисква използването на реактив, който е карцерогенен. Лабораторията при РИОКОЗ-Добрич не разполага с прецизна апаратура ААС /атомно абсорбционен спектрометър/. Поради горецитираното, при изготвяне плана на д-я „Лабораторни изследвания” и на Директорски съвет, се реши: да се преустанови изследването на атмосферен въздух по показател Pb аерозоли.

Пробонабирането се извършва през два сезона от годината – летен и зимен, по предварително одобрен график в четири контролни пункта.

Наредба №14/2002г. за норми за пределно допустими концентрации на вредни вещества във въздуха на населените места;

Наредба №7/99 за оценка и управление на качествата на атмосферния въздух;

Наредба №9/1999г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух;

БДС 17.2.5.01-81 Общи изисквания към вземането на проби атмосферен въздух;

БДС 17.2.5.02-82 Общи изисквания към методите за определянето на замърсяващи вещества в атмосферния въздух;

БДС 17.2.4.22-83 Методи за определяне на съдържанието на азотен двуокис;

БДС 17.2.4.17-83 Методи за определяне на серен двуокис;

БДС 17.2.4.20-83 Методи за определяне на прах.

Географско разположение и климатична характеристика
Община Добрич е разположена в североизточната част на Дунавската равнина, в центъра на Добруджанското плато и е с географски координати: 43⁰34’ северна ширина и 27⁰51’ източна дължина. Надморската височина на Добрич е 251 м.

Град Добрич е разположен върху равнинен терен с благоприятен наклон - от 1,5% до 6%. По склоновете на долината на Суха река наклоните на места в южната част на града достигат до 12 - 15 %.

Един от най-важните климатични фактори, влияещи върху степента на разсейване на атмосферните примеси е скоростта на вятъра и честотата на случаите на “тихо” време и със скорост под 1 м/сек. Добрич се характеризира с много ниска повторяемост на тихо време и вятър под 1 м/сек, при минимални и максимални температурни стойности през годината.

Основният ветрови пренос е от северозапад, с високи скорости на зимните и ниски скорости на летните ветрове.

Най-чести за Добрич са ветровете със северозападна посока, следват - северните, западните и югоизточните ветрове.

В Добрич мъглите се образуват предимно през студената част на годината. Максимумът им е през януари и декември и съвпада с максимума на относителната влажност. Броят на дните с мъгла варира от 24 до 143 през цялата година.

• 
  Земеделска – 73 112 дка;
  

• 
  Горска – 6 656 дка;
  

• 
  Урбанизирани площи – 19 528 дка;
  

• 
  Водни – 370 дка;
  

• 
  За добив на полезни изкопаеми – 3 225 дка;
  

• 
  Транспорт и инфраструктура – 6 127 дка.
  

Град Добрич не е включен в единната система за наблюдение и контрол на атмосферния въздух. Ниската степен на замърсяване на въздуха има голямо значение за хигиенната обстановка. Това спомага за разсейване на вредностите в атмосферния въздух и намаляване на концентрациите в приземния въздушен слой. Основни фактори за това са високата скорост на вятъра и орографските условия. Основните източници на замърсяване на атмосферния въздух са автотранспорта и битовите отоплителни източници

Районът се отличава с нисък потенциал на замърсяване. Промишлеността е групирана основно в две промишлени зони – Северна и Западна, като е представена от следните отрасли:
- машиностроене - 23 предприятия,

- лека промишленост -37 предприятия,

- хранителна промишленост -26 предприятия,

- транспорт и строителство - 25 предприятия,

- както и от множество по-малки цехове
Основно значение за чистотата на въздушния басейн над гр.Добрич има извършената газификация на голяма част от общинските административни и обществени сгради, предприятията и частните жилищни сгради.

Всички градски магистрали, районни артерии и главни улици са изградени преди повече от 20 години и експлоатационният срок на носещия пласт асфалтобетон е отдавна изтекъл, а това неминуемо води до увеличаване концентрациите на някои атмосферни замърсители. За отчетната 2007г. са изкърпени и асфалтирани 11 265 m² от уличните платна на територията на град Добрич, което неиминуемо допринася за по-благоприятното състояние на въздушния басейн.

• 
  Серен диоксид
  

Средноденонощната норма за опазване на човешкото здраве е 125 µg/m³ .

Както се вижда от фигура №1, през двата периода на пробонабиране и в четирите контролни пункта не са регистрирани концентрации превишаващи средноденонощната норма. Наблюдава се четирикратно покачване на концентрацията през летния период на пробонабиране – в контролен пункт „Пазара”, но без превишаване на пределно допустимата норма. Продължава тенденцията на задържане на имисиите под ПДН.

фигура 1

• 
  Азотен диоксид
  

Азотните окиси са повсеместно разпространени основни замърсители на атмосферния въздух. Техните емисии са продукт на промишлената дейност, автомобилния транспорт и горивните процеси.

Азотните окиси се получават като резултат на всички горивни процеси, в това число и в промишлеността. Главен източник за замърсяването е автомобилния транспорт. Броят на автомобилите през последните години нарасна много. Голяма част от тях са с дълъг период на експлоатация и с лоши екологични характеристики. Превишаване на санитарната норма би могла да се регистрира около натоварени кръстовища и оживени магистрали.

Средногодишната норма за опазване на човешкото здраве е 40 µg/m³.

От извършеният мониторинг през 2007 г. върху имисиите на този замърсител отново се налага извода за ниски нива на средногодишни концентрации, значително под ПДН (фиг. 2). В сравнение с предходната 2006 година, през отчетната 2007г. се наблюдава лек спад на азотните окиси във всички контролни пунктове. В КП “Пазара” и през 2006 г. измерените средногодишни концентрации са най – високи: ( 58,9 µg/m³), а за 2007г. те са ( 58,0 µg/m³), което най – вероятно се дължи на интензивния автомобилен трафик.

Фигура 2


Средногодишната концентрация на NO₂ във въздушния басейн на гр.Добрич за 2007 г. е 32,50 µg/m³ и не превишава регламентираната норма за опазване на човешкото здраве (фигура 3).

Фигура 3

• 
  Прах
  

Пределно допустимата средноденонощна концентрация е 0.25 mg/m³, а средногодишната - 0,15 mg/m³.

Мониторингът в четирите КП върху този замърсител сочи, че:

В три от контролните пунктове “РИОКОЗ-Добрич”, ОУ “Хан Аспарух” и „Растителна защита” не са регистрирани наднормени нива на среднодневните ПДК (фиг.4).

Общо във въздушния басейн на гр.Добрич през годините се наблюдават големи колебания. Ако в предходната 2006 година се наблюдава известно покачване на измерените концентрации, без да превишават ПДК то за отчетната 2007г. те отново показват лек спад (фиг.5).

Както е видно от (фигура 6), през 2007г. се наблюдава значителен спад на измерените средногодишни концентрации на прах във всеки един от контролните пунктове, в сравнение с предходните две години (таблица 1).

3. Продължава тенденция за регистриране на средно дневни концентрации на общ суспендиран прах в атмосферния въздух над ПДК в района на КП “Пазара”. Основни причини за тази отрицателна тенденция най – вероятно са интензивния автомобилен транспорт (леко и тежкотоварен), нередовното почистване на уличната мрежа, малката ширина на пътното платно и тротоарите, както и на недостатъчното озеленяване и на някои метеорологични условия.

Изготвил:

Ст.инспектор-еколог, д-я «ООЗ»