Оловото е химичен елемент, метал. Означението му в периодичната система е Pb (от латински: plumbum), а атомният му номер е 82.
Получаване[
Основният източник за получаване на олово са сулфидните полиметални руди, минералът галенит – PbS
Първоначално рудата се обогатява. Полученият концентрат се подлага на окислително обгаряне
При обгарянето се добавят флюси (CaCO3, Fe2O3, SiO2). Те образуват разредена фаза, циментираща шихта. Полученият агломерат съдържа 35 – 45 % Pb. По-нататък съдържащото се в агломерата олово (II) и медни оксиди се възстановяват чрез кокс:
Черното олово се получава при взаимодействие на изходна сулфидна руда с кислород (автогенен способ).
Физични и химични свойства
Оловото е сиво-бял, мек и пластичен метал със силен метален блясък. Разтваря се в киселини и се окислява при обикновена температура, но се пасивира – образува тънка оксидна кора, която го предпазва от по-нататъшно окисление. Съединенията му са отровни. Олово се добива главно от минералите галенит, церусит и англезит. Най-големи находища има в Австралия, Канада, Русия, Испания. Приложение – за сплави, химични апаратури, изолатор на кабели, акумулатори, за защита от радиоактивни лъчения, за куршуми, сачми и др.
