28
О
БЩОТО
ЕНЕРГИЙНО
БЪДЕЩЕ
НА
Е
ВРОПА
акцентът трябва да се премести върху практическото прилагане на съответните решения. Икономическата и финансовата криза оказва огромен натиск върху
европейските публични финанси, което от своя страна ще предизвика търсене на по-ефикасни средства за насърчаване на устойчивото развитие. Освен това е много вероятно някои държави да не успеят да постигнат заложените цели и това да доведе до преразглеждане на законодателството през 2015 г.
2.2. РАБОТЕЩА ЕНЕРГИЙНА ПОЛИТИКА ЗА ЕВРОПАОт гледна точка на функционалността
нормативните актове в ЕС, кои-то се отнасят до енергетиката, могат да се разделят натри категории:
ФИГУРА 3. ЕНЕРГИЙНИ ПОЛИТИКИ НА ЕС����������������
�������
���������
��������������
������������������
����������������������
��������������
�����������
��������������
�����������������������
�����
���������������
�����������������������
������������������
���������������
����������
�����������������������
��������������������
���������������������
��������������
���������
�����������
������������
���������
��������
��������������
���������
��������������
���������������
���������������
����������������
Източник: Център за изследване на демокрацията, 2011. У
ПРАВЛЕНИЕТО
НА
ЗЕЛЕНАТА
ЕНЕРГЕТИКА
В
Б
ЪЛГАРИЯ
НА
КРЪСТОПЪТ
29
задължаващи нормативни актове, каквито са регламентите и директивите консултативни, каквито са зелените книги и работните документи (например съобщенията на
Европейската комисия и оценки, каквито са докладите за напредъка при въвеждането на конкретни политики. Освен това енергийните закони могат да се разделят на такива, които са пряко свързани с политиките за зелена Европа (документи и актове за енергийна ефективност, възобновяеми
източници и ядрена енергия, и закони, които имат отношение към политическото и икономическото развитие на региона (вътрешен енергиен пазар,
сигурност на предлагането, външни отношения. Това разделение трябва да се разглежда в светлината на по-тесните политики на ЕС, а не като стриктна теоретична категоризация. Две са основните възражения. Първо, не съществуват общи параметри за външната енергийна политикана Европа с изключение на политиката за разширяване. Това става особено видно по времена газовата криза през 2009 г, когато се стига до последното либерализиране на пазара в ЕС. Второ, макар че ядрената енергетика е съвместима с целите за намаляване на парниковите газове и поради това попада в обхвата на зелената политикана ЕС, тя едва ли може да отговори на изискванията за
устойчиво развитие, особено предвид трите атомни катастрофи от последните петдесет години и липсата на трайно решение за съхраняването на ядрени отпадъци. За разлика от възобновяемите енергийни източници ядрената енергетика се свързва и с по-малка пазарна прозрачности повече правителствени регулации, което донякъде противоречи на пазарната политикана ЕС.
Сподели с приятели: