Analizi 24 bg indd
Кой трябва да плаща за промените в климата?
Изтегляне 3.92 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Да берем плодовете на Протокола от Киото Подобно на други държави от Източна Европа, България би могла да извлече
- България трябва да възприеме категорична национална позиция по
| Кой трябва да плаща за промените в климата? Друг спорен момент от преговорите в Копенхаген и Канкун, при който позицията на България е съобразена с позицията на ЕС, е разпределянето на финансовата отговорност при борбата с климатичните промени. За България това означава да поеме по-голяма финансова отговорност като подкрепа към развиващите се държави в разработваните от тях мерки за справяне с климатичните промени. По времена срещата в Копенхаген индустриализираните държави официално обещават да мобилизират 100 млрд. щ. дол. (69,75 млрд. евро) дог. в рамките на новосформирания Копенхагенски зелен фонд за климата с цел да подпомогнат развиващите се държави да се справят с промените в климата. За периода 2010 – 2012 г. на най-бедните страни трябва да бъдат предоставени млрд. щ. дол. (21 млрд. евро). През декември 2009 г. ЕС поставя пред себе си цел в размерна млрд. щ. дол. за следващите три години. Първоначално българското правителство прави смело изявление, в което изразява намерението си за финансово участие в борбата срещу климатичните промени, което впоследствие свежда до 20 000 евро. Това става в съответствие с позицията на други източноевропейски държави, които настояват индивидуалното финансово участие да бъде изчислено въз основана БВП на всяка страна. Основният аргумент за тези действия е, че източноевропейските държави също изпитват икономически затруднения в резултатна глобалната финансова криза и затова разчитат на оскъдни финансови ресурси за собственото си възстановяване и за мерки срещу климатичните промени. Да берем плодовете на Протокола от Киото? Подобно на други държави от Източна Европа, България би могла да извлече полза, като осребри излишните си емисионни кредити според Споразуме- нието от Киото. В началото на те години наминалия век страната бързо се сдобива с излишни квоти, след като много от най-замърсяващите (тежки) промишлени предприятия престават да съществуват не заради прилагането на политика за предотвратяване на климатичните промени, а заради фалит. Малко вероятно е обаче тези кредити за дейности в сферата на климатичните промени да бъдат материализирани в твърда валута. Според оценките Русия, Украйна и някои други източноевропейски държави притежават потенциал от 10 млрд. t неизползвани емисии на парникови газове под формата на кредити. Подобни излишъци поставят много бивши комунистически страни на първите места по постижения спрямо целите от Киото. Ако бъдат осребрените могат да се използват за решаване на много екологични проблеми, свързани със замърсяването и неустойчивото развитие, които традиционно присъстват в тези държави. Сам по себе си обаче огромният обемна тези кредити ги прави неизползваеми, тъй като е почти невъзможно някоя индустриална държава да се съгласи да ги изкупи и те най-вероятно ще продължат да заливат пазара, докато изгубят стойността си. 62 Russian „hot air” Т UN С Deal, Euratcive, 22.10.2009, http://www.euractiv.com/ en/climate-change/russian-hot-air-threatens-un-climate-deal/article-186633 У ПРАВЛЕНИЕТО НА ЗЕЛЕНАТА ЕНЕРГЕТИКА В Б ЪЛГАРИЯ НА КРЪСТОПЪТ 47 Притежаването на тези огромни емисионни излишъци във видна кредити е още един спорен въпрос, който ще възпрепятства договарянето на нова схема за съкращаване на глобалните емисии. Развиващите се страни притискат бившите комунистически държави да се откажат от осребряването на тези кредити след 2012 г, когато изтича срокът на Споразумението от Киото. Най- силно засегнати от такова решение ще бъдат големите държави като Русия, Полша и Чехия. България притежава излишък от около 200 млн. t емисионни кредити, което се равнява приблизително на 1 млрд. евро. Тя трябва да се обедини с някогашните си съюзници в защита на намирането на разумно приложение на тези кредити за разработване на зелени технологии и повишаване на енергийната ефективност в промишлеността и транспорта, както и за облекчаване на емисионните рестрикции върху ключови енергийни предприятия с цел намаляване на тежестта на цената на електроенергията върху най-уязвимите домакинства. Приходите от излишните квоти могат да се предложат на търг на бизнеспроекти за намаляване на въглеродните емисии, като подкрепата за тези проекти да включва до 80 % безвъзмездно финансиране. България трябва да възприеме категорична национална позиция по Изтегляне 3.92 Mb. Сподели с приятели:
|