Ф ИГУРА 8. В ЪГЛЕРОДНИ ЕМИСИИ В Б ЪЛГАРИЯ (1990 – 2020 Г . В ХИЛ . МЕТРИЧНИ ТОНОВЕ ) Източник: Център за изследване на демокрацията по данни на ООН. 25 % в сравнение с 1990 г. Обещанието за 30 % намаляване на емисиите предизвиква известни различия в позициите на отделните държави в ЕС, тъй като тези от тях с развита тежка промишленост могат да понесат критични за конкурентоспособността си удари. Преговорите за общ глобален подход като чели излизат извън политическия дневен ред, тъй като икономическата и финансовата криза принуждава представителите на бизнеса и правителствата да се концентрират главно върху непосредствените проблеми на заетостта и растежа. Съвсем наскоро Съединените щати, както и бързоразвиващите се нови пазари, обявиха, че биха предпочели като базова година да се взема 2005 г, а неизбраната от ЕС и ООН 1990 г. Този нов стандарт ще забави действията по проблемите на климатичните промени, тъй като ще се наложат преизчисления и нови научни оценки за необходимото съкращаване на емисиите на въглероден диоксид по света. Освен това за новите страни – членки на ЕС, сред които е и България, подобно решение няма да бъде благоприятно, защото при преизчисляване на новите цели за редуциране на емисиите на базата на 2005 г. ще се наложат много по-големи ограничения и ще бъде застрашена краткосрочната конкурентоспособност на страната. Съкращаване на емисиите спри база 2005 г. е по-лош вариант за България в сравнение с 30 % намаление спрямо 1990 г, защото ще наложи незабавни и изключително ефективни мерки за значително редуциране на въглеродните емисии спрямо настоящите равнища. България все още не притежава необходимите ефективни инструменти и квалифицирана администрация, за да посрещне подобно предизвикателство. � �� �� �� �� �� �� �� �� �� ���������� ���������� ���������� �������������������������������� ��������������� ������ ��������������� ��������������� �� �� �� �� �� �� �� �� �� �� �� �� �� �� �� �� �� �� �� �� �� �� �� �� �� �� �� �� �� �� �� �� �� ��