Анатомия на духа Каролайн Мис За книгата
Изтегляне 1.31 Mb.
|
Свързани:
Африкански приказки
| Шесто ниво: Чакрата на разума (Аджна), тайнството Свещенство и сефирот Бина и Хохма.
Енергията, създавана от тези четири първообразни сили, съобщава на нашия организъм свещеното правило: „Търси само истината". От чакрата на Разума получаваме енергията, която ни подтиква да търсим отговорите на загадките, които срещаме. Заради Божествения промисъл питаме „Защо?", и искаме днес да знаем повече, отколкото сме знаели вчера. Енергията, излъчвана от тази чакра непрестанно ни учи да преценяваме истинността и чистотата на своите убеждения. Инстинктивно, по рождение знаем, че да вярваме в нещо нечисто, замърсява и тялото ни. Всички ще се сблъскаме с обстоятелства, които ни карат да променим убежденията си и, по този начин, се доближаваме до истината. Узряваме за нашата вяра стъпка по стъпка, преживяване след преживяване. Пулсиращата енергия от шестата чакра безмилостно ни принуждава да освобождаваме погрешните представи. Когато действаме против тази енергия, съзнателно блокираме навлизането на по-дълбоките истини в нашето мисловно поле; възприятията ни губят своята яснота. Тайнството на Свещенство, в буквален смисъл, е акт на посвещаване в духовен сан и официално встъпване в доживотната длъжност на свещенослужителя. Всички ние желаем приносът ни в живота на другите да има стойност и смисъл, и да чувстваме, че това, което вършим, е свято. (В будизма това се нарича правилно място7.) Каквато и да е задачата на живота ни лечител, родител, учен, земеделец, добър приятел - можем да станем „съсъд" на Божествената енергия. Символично, ръкоположени сме тогава, когато онези, с които живеем или работим, признаят, че жертвите, които правим, допринасят за техния личен, или духовен растеж. Усилията, които полагаме, за да станем благосклонни към хората и полезни за тези, с които живеем или работим, създават в нас канал за Божествената енергия. За хората, които излъчват такава благосклонност и любов, с право се казва, че притежават „божествена сила". Всеки от нас притежава възможност да се превърне в проводник на Божественото, да служи на другите, отразявайки свещената енергия. Това е съвременната дефиниция за свещенослужението. Сефира Хохма ни помага да станем „съсъд" на Божествената енергия и действие, като ни импулсира да призоваваме Божествената мъдрост да се влее в нашите мисловни способности, особено когато човешката логика явно не води доникъде. Помага ни да се научим да балансираме разума и преценката, да бъдем на нивото на истината и да вземаме решения, осигуряващи най-добри резултати за нас и за онези, с които общуваме. Сефира Бина се явява в подкрепа на енергията на Хохма, като облъчва „заострената" енергия на човешкото логическо мислене с по-меката, по-емоционална енергия на Божественото разбиране. Комбинацията от Хохма и Бина представлява вътрешна управляваща система, която ни стимулира да се издигаме над ограниченията на човешката мисъл и да достигаме, подобно на библейския Соломон, яснота на ума, позволяваща на Божествения разум да се слее с нашите мисловни процеси. Колкото по-лесно се освобождаваме от заучената склонност да съдим, толкова повече отваряме ума си за съзнанието, което е Божествено по своя произход. Човешкият разум не може да даде отговор на загадките на живота; никога няма да обясни защо става това, което става. Можем да постигнем непристореното усещане за мир и покой в живота, само ако се откажем от потребността да узнаем чрез средствата на човешката логика и се доверим само на Божествения разум. „Позволи ми да зная това, което мога да зная, и да вярвам, че за всяко събитие, колкото и да е мъчително, има разумна причина, от която може да дойде доброто. " Седмо ниво: Чакрата на духа (Сахасрара), тайнството Елеосвещение и сефира Кетер. Мощта, създавана от тези три първообразни сили, съобщава на нашия организъм свещената истина: „Живей в настоящия момент". Тъй като по същество сме духовни създания, духовните ни потребности са също така жизнено важни за благополучието ни, както физическите, и дори може би повече. Чакрата на Духа ни казва, че нашият дух е вечен. Ние сме нещо повече от физическо тяло - тази истина ни утешава, когато се срещаме със смъртта, която е част от човешкия опит. Привидната връзка на тялото с хронологичното време е само илюзия - факт, който нашият дух има за задача да разкрие. Противоречи на Божествената ни природа, да живеем прекалено дълго в миналото чрез своите мисли; такова неравновесие създава временни изкривявания, които ни пречат да живеем в настоящето и да получаваме духовно ръководство всеки ден. Ръководството не би имало никакъв смисъл за нас, ако силите ни са насочени изцяло към разгадаване тайните на вчерашния ден. Ако живеем изцяло днес, тайните от вчера постепенно ще ни бъдат разкрити. Духът ни инстинктивно се стреми към тази свещена истина. От нея можем да получим вдъхновение, което ни довежда до екстаз. Ние ликуваме - и се лекуваме - във възторжени мигове, когато духът ни става по-силен от тялото, а тялото - способно да изпълнява заповедите на духа. Изискването да живеем в настоящето намира подкрепа в тайнството Елеосвещение (последно помазване). Това тайнство е било създадено, за да помага на хората да освободят своя дух преди смъртта. Символно, то признава нашата потребност да призовем своя дух, за да приключим работа, начената в различни моменти от живота ни. Енергията на този ритуал ни дава възможност да се освободим от миналите преживявания, за да не ги отнесем със себе си. Следователно, силата и символизмът на това тайнство не са ограничени от свършека на живота. Ние изпитваме биологична и духовна потребност да довеждаме всички неща до край и можем да се осланяме на тази светопричастна енергия да ни помогне да го направим. След някое мъчително и болезнено събитие, винаги получаваме вътрешно напътствие, което ни помага да се освободим от миналото и да продължим да живеем. Когато предпочитаме миналото пред настоящето, сами блокираме потока на жизнената сила; изкривяваме „настоящето", защото гледаме на всичко, което става „днес", през призмата на миналото, и по този начин обезсилваме своето тяло и дух. Разболяваме се, когато прекалено дълго носим безжизнените спомени в себе си. От сефира Кетер, символизираща нашата връзка с вечността, научаваме, че няма смърт; има само живот. Няма отпътувал преди нас, когото да не срещнем отново - това е Божественото обещание. Трябва да се уповаваме на утешението и силата, които тази свята истина ни дава. Ние се раждаме със знанието за тези седем свещени истини. Всъщност всеки от нас е тяхно „биологично издание". Докато сме деца отново ни преподават различни варианти на тези истини чрез религията на нашето племе. ,Дори когато не ги научаваме, тези истини се пробуждат автоматично в нас - в нашия организъм, в нашия ум, в нашата интуиция, в нашата представа за естествения ред в живота. Докато съзряваме, разбираме съдържанието на тези истини с още по-голяма яснота и дълбочина и ставаме все по-способни да реагираме адекватно на техните послания, да тълкуваме символно информацията, която носят, и да разбираме архетипните им послания. Истините, съдържащи се в духовните учения на различните религии, са предназначени да ни обединяват, а не да ни разделят. Буквалното тълкуване създава разединение; символното – разкрива, че всички тези истини се отнасят до идентичната същност на духовната ни природа, която ни свързва. Когато пренасочваме своето внимание от външния свят към вътрешния, овладяваме символното зрение. Вътре в себе си, всички ние сме еднакви, и всички духовни изпитания, на които сме подложени, също са еднакви. Външните различия са измамни и временни, само една физическа обвивка. Колкото повече търсим онова, което е еднакво във всички нас, толкова повече нараства ръководната роля на символното ни зрение. Обединяването на хиндуизма, будизма, християнството и юдаизма в една система с общи свещени истини, създава могъщ метод за ръководство, способен да оздрави нашите душа и тяло, и да ни покаже как да управляваме своя дух в този свят. Във втора част, седемте чакри ще бъдат описани подробно, всяка една от гледна точка на енергията, свойствена за нея, като е отдадено особено внимание на страховете, поради които губим съответстващата сила. Докато изучавате материята, изследвайте себе си, за да определите „в чии ръце сте оставили своя дух". Изтегляне 1.31 Mb. Сподели с приятели:
|