Анатомия на духа Каролайн Мис За книгата
Негативните предизвикателства на племенната сила
Изтегляне 1.31 Mb.
|
Свързани:
Африкански приказки
| Негативните предизвикателства на племенната сила
Нашето племе ни учи на преданост, чест и справедливост - нравствени възгледи, които са важни за нашето благополучие и чувство за лична и групова отговорност. Те изразяват свещената истина на първата чакра, първото тайнство и първата сефира: „Всичко е единно цяло". Ако предаността, честта и справедливостта бъдат разглеждани едностранчиво, те могат да се превърнат в ограничения и да въздействат като отрова. Преданост Предаността е инстинкт, неписан закон, на който членовете на племето могат да разчитат, особено по време на криза. Тя е част от племенната енергийна система и често пъти е по-важна дори от любовта. Може да сте предани към член на семейството, когото не обичате, или към хора, с които имате общ етнически произход, макар и да не ги познавате лично. Групата очаква преданост и това има огромна власт над индивида, особено когато не е съгласен с общоприетите норми, заради предаността си към някого или към някоя кауза, с изключително значение за него. При прегледа на млад мъж, който се оплакваше от хронична умора, придобих представата, че краката му, символно, са в неговия роден град; първата чакра на този мъж буквално препращаше енергия през ходилата му към града. Другата част от тяло му беше при него, ако мога така да се изразя, там където живееше в момента, и тази разпокъсаност беше причината за неговата хронична умора. Когато му казах какво съм видяла, той отбеляза, че всъщност никога не е искал да напусне родния си град, тъй като семейството му зависело от него, но бил преместен от компанията, за която работел. Попитах го дали харесва работата си. Отговори: „Горе-долу." Предложих му да напусне и да се върне у дома. След два месеца получих писмо от него. Няколко дни след разговора ни, пишеше му той, си подал оставката и до седмица се прибрал у дома. Хроничната умора изчезнала и въпреки че все още нямал работа, се чувствал страхотно. Предаността е красиво племенно качество, най-вече, когато е съзнателна и служи не само на групата, но и на индивида. В крайните си форми вреди на самосъхранението и трябва да я преодолеем, за да се избавим. Следният случай е израз на такова състояние и илюстрира символното значение на тайнството кръщение. Тони, 32-годишен, син на имигранти от Източна Европа, бил на пет години, едно от седем деца, когато семейството му се преселило в Съединените Щати. През първите години, когато все още търсели свое място в новите условия, родителите на Тони с мъка осигурявали на децата си дори прехраната. На осем години, Тони бил нает за дребни услуги в една сладкарница. Семейството на Тони било признателно за допълнителните десет долара седмично. След два месеца момчето вече носело в къщи почти двадесет долара на седмица и се гордеело със себе си - виждало колко много родителите му ценят неговия принос към семейния бюджет. Но щом взаимоотношенията се утвърдили, собственикът на сладкарницата започнал да прави опити за сближение с Тони. Безобиден в началото, впоследствие се оказало, че сладкарят е педофил, който обсебил детето и Тони бил принуден да ходи при него всяка вечер, за да му доказва, че всичко все още е „тяхна тайна". Разбираемо е, че тайната разстроила детето. Тони знаел, че неговите чести срещи със сладкаря са неморални, но семейството му сега разчитало на месечната помощ от вече сто долара. Накрая се решил да разкаже истината на майка си - какво е принуден да прави за тези пари. Тя му забранила дори да споменава за случая, защото членовете на семейството разчитали да запази работата си. Тони останал в сладкарницата до тринадесетата си година. Злоупотребата с него се отразила и на ученето му. Едва успял да изкара пети клас. За да се издържа, чиракувал при един строителен работник и започнал да пие. Алкохолът помагал на Тони да потиска кошмарните си спомени за сексуалното насилие и успокоявал нервите му. Напивал се всяка вечер. На шестнадесет години вече бил изпечен побойник и кварталът пропищял от него. Няколко пъти полицията го прибирала заради побоища. Семейството му се опитало да го принуди да се откаже от пиенето, но без успех. Веднъж, когато приятелите му го оставили в къщи след напиване, яростно се опълчил срещу родителите и братята си, за това че не са го спасили от сладкаря. Знаел, че майка му е казала на баща му за издевателствата и въпреки това настояли да продължи работата си, но забранили на по-малките братя да ходят в магазина. А по-късно разбрал, че и братята му са знаели, но го приемали на шега, само понякога намеквали, че навярно му е било приятно. На двадесет и пет години Тони основал малка строителна фирма за дребни ремонти. Работата му вървяла, докато станал на двадесет и осем. По това време вече пиел толкова много, че започнал да получава пристъпи на параноя, когато се виждал наобиколен от демони, които му заповядвали да се самоубие. На двадесет и девет години Тони загубил предприятието си и дома си. Потърсил спасение в алкохола. Срещнах Тони само месец, след като беше започнал пак да работи. Беше нает да ремонтира една къща близо до моята и се запознахме съвсем случайно. Дори по време на работа пиеше. Казах нещо по този повод. Той отговори: „И ти щеше да пиеш, ако имаше моите спомени." Погледнах го и по стойката му разбрах, че е бил насилван като дете. Попитах го дали иска да говори за детството си. И той започна да разказва. Срещнахме се няколко пъти, за да поговорим за неговото минало. Докато го изслушвах, осъзнах, че болката, която изпитваше заради семейното предателство, е по-силна от болката заради сексуалната злоупотреба. В действителност семейството му сега го считаше за пияница и очакваше да се проваля отново и отново в своя живот. Тази мисъл го унищожаваше. Колкото и да е невероятно, вече беше простил на сладкаря. Недоизяснените взаимоотношения бяха с неговото семейство. Два месеца по-късно, Тони сам реши да се включи в програма за алкохолици. След като приключи курса, ми се обади и сподели въздействието на лечебните сеанси. Знаеше, че му предстои да се справи с негативните чувства към семейството си. В терапевтичните кръгове, помирение означава да се изправиш пред хората, с които имаш недоизяснени взаимоотношения и да излекуваш раните си. В най-добрия случай, хората, които са те наранили, ще се извинят, но след това някак си всичко ще се поднови или ще приключи. Но Тони съзнаваше, че неговото семейство никога не би признало предателството си. Родителите му щяха да се срамуват, но емоционално бяха неспособни да признаят, че са знаели всичко и независимо от това са приемали онези пари. Така че Тони започна да отправя молитви към Бога и се подложи на продължителна психотерапия. След година въздържание и усърдни молитви, каза, че повече не таи гняв към близките си. Повярвах. Беше размислил и беше решил, че родителите му не са били способни да направят друг избор от страх, че няма да се справят при новия начин на живот. Тони поднови връзките със семейството си и когато бизнесът му се разрасна, те заговориха с гордост за успеха му. Според него, това беше тяхното извинение за събитията от далечното минало. Тони намери сили да прости на семейството си и да види в него източника на силата, която беше открил в себе си. Духовното му пътешествие започна с изгнание, за да оздравее и достигне любовта, когато беше приобщен отново. Съдбата му е въплъщение на символното значение на тайнството кръщение. Друг мъж, Джордж, пристигна на един от моите семинари, само защото съпругата му настоявала. Не беше типичен участник. Представи се като „зрител" и от самото начало даде да се разбере, че цялото това „фокус-мокус" интересува съпругата му, а не него. Започнах с уводна лекция за човешката енергийна система. Джордж решаваше кръстословица. Дремеше по време на онази част от лекцията, която засягаше връзката между психичните нагласи и физическото здраве. През междучасието донесох на Джордж чаша кафе. - Мога ли да възбудя любопитството ви с кафе? - попитах, като се надявах да разбере, че предпочитам учениците ми да държат очите си отворени. След междучасието, се заех с първата чакра и същността на племенното влияние. Джордж се пооживи. Първо помислих, че е от кафето, но след като обясних какъв е резултатът от ранното възпитание върху биологичното ни развитие, Джордж отбеляза: - Твърдите, че всички неща, които съм чул от нашите, са още в тялото ми? Тонът му граничеше със сарказъм, при все че думите ми явно бяха засегнали някаква струна в него. Отвърнах, че може би не всичко, което неговите родители са му казали, е все още в енергията му, но несъмнено много неща са там. - Например - попитах - как родителите ти се отнасяха към своето остаряване? Попитах го, защото Джордж току-що беше навършил шестдесет. Всички участници очакваха мълчаливо отговора му. Когато разбра, че е станал център на внимание, той се притесни и заприлича на дете. - Не зная. Никога не съм мислил за това. - Добре, помисли сега - казах и повторих въпроса. Съпругата на Джордж седеше на ръба на стола, готова да отговори вместо него. Стрелнах я с поглед, който казваше: Дори не си го помисляй. Тя се облегна назад. - Не зная какво да кажа. Моите родители винаги ми казваха да работя упорито и да пестя, за да имам сигурни старини. - И кога възнамеряваш да остарееш? - попитах. Джордж не можа да отговори на въпроса; затова попитах по друг начин: - Кога остаряха родителите ти? - Когато станаха на шестдесет, разбира се. - Значи още тогава си решил, че ще остарееш, когато и ти станеш на шестдесет - казах. - Всеки остарява, когато стане на шестдесет - каза Джордж. - Такъв е животът. Пенсионираме се на шестдесет години, защото тогава вече сме стари. Следобедната дискусия започна около забележките на Джордж. Мислел, че старостта започва на шестдесетгодишна възраст, защото това убеждение непрекъснато му било внушавано от неговите родители, а те доживели до седемдесет. Обсъдихме какво означава да се „изключиш" от някое убеждение, когато е невярно, но въпреки това, има „власт" над нас. За всеобща изненада, включително моя и на съпругата на Джордж, той веднага се вкопчи в идеята, сякаш някой му беше дал нова играчка, с която да се забавлява. - Искате да кажете, че ако се изключа, както казахте, от една мисъл, тази мисъл няма да има повече „думата" в моя живот? Настъпи върховен миг, когато Джордж погледна към жена си и каза: - Не искам повече да бъда стар, а ти? Жена му започна да се смее и плаче едновременно – както и всички останали. Все още не мога да си обясня как разумът на Джордж така бързо схвана същественото, за да „литне". Рядко съм виждала човек да разбере смисъла на нещо така мигновено и дълбоко, както този мъж, за когото веднага стана ясно, че главната причина да остарява е мисълта, че трябва да остарее. От мига, в който Джордж започна да уважава своето вътрешно чувство за възраст, вместо да се ръководи от натрапените представи, той изпита истинско удоволствие от живота. Чест Онова, което свързва членовете на племето, е не само преданността, но и честта. Всяко племе има свой закон на честта, който е съвкупност от религиозни и етнически традиции и ритуали. Ритуали като Кръщението енергетично приобщават новите членове на племето към духовната му сила. Чувството за чест ни зарежда със сила, поставя ни наравно с нашите кръвни и етнически родственици и ни учи колко важно е да държим на своята дума и да постъпваме честно. Обикновено мислим, че чувството за чест не е предпоставка, за да бъдем здрави, но съм се убедила, че може би е сред най-съществените, дори е равно по сила на любовта. Чувството за чест влива мощна позитивна енергия в нашето духовно и биологично тяло, имунната система, костите и краката. Без чест за индивида е много трудно, даже невъзможно да отстоява себе си с гордост и достойнство, защото няма критерий за поведението си и не може да направи свободен избор, защото не вярва в себе си и в събратята си. В племенния сватбен ритуал на чувството за чест се отдава първостепенно значение. Една жена, която беше последният жив член от семейството, го описа така: „Когато умираше, баща ми ме помоли да обещая, че ще имам дете. Казах му, че не съм намерила човека, за когото искам да се омъжа. Неговите последни думи към мен бяха: „Омъжи се, за когото и да е, само продължи рода." Поведението на брачните партньори учи следващото поколение на етични норми. Съпружеската изневяра е забранена; никой възрастен, дори и да изневерява, не разрешава на децата си да се отклоняват от това правило, когато на свой ред станат възрастни. Бащата поддържа своето семейство; баща, който заобикаля това задължение, създава у своите деца изкривена представа за дълг и отговорност. Учат ни да се отнасяме към другите с уважение; непочтителните родители възпитават деца, които стават непочтителни възрастни. Без нравствената устойчивост на правилника за честно поведение, децата израстват, неспособни да създадат сигурен живот за себе си. Когато дадете обещание, трябва да го спазвате, независимо дали сте го дали на себе си, или на другиго. Трябва да си вярвате и да уважавате своите задължения. Когато не вярвате на себе си, всичко ви се струва временно и несигурно, защото това е вътрешното ви чувство. Един мъж каза: „Не искам да живея така, както живяха родителите ми - те винаги се лъжеха взаимно. Но все си мисля, че някак съм наследил тази черта и при подходящ случай ще се държа по същия начин." Необходимостта от индивидуална чест се простира извън малката племенна група, към която принадлежите и обхваща цялото общество. Със Сам се запознах на един семинар, където той откровено разказа историята на своя живот. Израснал в бедност, без баща. Отчаяно искал да бъде водач, дори главатар на банда, и когато желанието му се осъществило, то се претворило у него в чувство за чест. Печелел почти 75 000 долара на седмица като главен наркодилър. Имал свой персонал от „служители", които му помагали в сделките; оперирал с големи парични суми. Един ден, докато шофирал, Сам включил радиото и попаднал на някаква беседа. Когато протегнал ръка, за да смени станцията, гостенката в студиото заговорила за съществуването на ангели. Казала, че всеки човек има ангел-хранител и че тези ангели ни пазят и следят всички наши действия. „Не исках да слушам повече тези неща, но изведнъж се сетих, че когато бях малък, моята баба ми разказваше приказки за моя ангел, който винаги бдял над мен. Бях забравил всичко, докато не чух тази жена." И сега, когато отивал за доставка, бил обзет от досадното усещане, че неговият ангел го наблюдава какво прави. „Целия ден си мислех само за едно: как, когато умра, ще обяснявам какво съм правил, за да печеля пари?" За първи път в живота си почувствал, че има проблем, с който не може да се справи. „В смисъл, че имах много момчета, които разчитаха на мен за парите си. Не можех просто да им кажа: „ей, слушайте, трябва да променим нещата сега, защото тези ангели ни наблюдават и не трябва да ги сърдим." Те бяха безпощадни и не знаех как да се измъкна." Една нощ, само няколко дни след беседата по радиото, катастрофирал и получил сериозни травми на краката и гърба. Неговите „служители" го успокоили, че ще продължат бизнеса, но Сам видял в злополуката възможност да промени посоката на своя живот. Лекарите му казали, че го очаква бавен и продължителен процес на възстановяване, докато започне отново да ходи, но навярно ще трябва да понася хронични болки до края на живота си. Сам започнал да чете книги за изцелението - и за ангелите. „Имах чувството, че ако обещая да не се връщам повече на улицата, ще излекувам краката си. Казах на моите момчета, че вече не издържам на натоварването, и по някаква причина ми повярваха. Мисля, че искаха моя дял от печалбата, и нямах нищо против. Напуснах квартала при първа възможност и започнах живота си отначало." След това Сам се забъркал с друг тип „банда" - група младежи, които се събирали вечер в един местен клуб на Християнския младежки съюз. Посветил се да им помага да избегнат живота, който той водел преди. „В сравнение с парите, които изкарвах, сега не печеля почти нищо, но, уверявам ви, това няма никакво значение. Справям се някак. И когато се срещам с тези деца, и ги слушам как мечтаят, им казвам, че всичко е възможно, защото зная, че е истина. Дори им говоря колко важно е да се гордеят с това, което правят, и понякога им говоря за техните ангели. Тези деца ме карат да чувствам, че имам някаква цел в живота. По-рано нямах това чувство, и трябва да ви кажа, че е по-страхотно от който и да е опиат, който някога съм продал. За първи път в живота си зная какво значи да си чист до дъното на душата и да се гордееш с това, което си." Беше станал друг тип „главатар на банда", внушаващ чувство за чест на децата, с които работеше. Сега Сам накуцва, но все пак може да върви. Той шеговито отбеляза: „Кой би помислил, че с недъг ще се държа по-добре на краката си?" Все още има болки, но отношението му към живота е усещане за безкрайна радост. Вдъхва вяра на всеки, до когото се докосне, и излъчва самоуважение, което извира от искрената му любов към живота. Не се съмнявам, че е успял да се излекува, защото е осмислил живота си. Изтегляне 1.31 Mb. Сподели с приятели:
|