Анатомия на духа Каролайн Мис За книгата
Изтегляне 1.31 Mb.
|
Свързани:
Африкански приказки
| Племенната култура
Никой не започва своя живот като съзнателен „индивид" със съзнателна воля. Самоопределението идва много по-късно и се развива на етапи от детството до старостта. Започвайки живота си като част от племето, ние се свързваме с племето, с племенното съзнание и колективната воля, като усвояваме неговите предимства и слабости, убеждения, суеверия и страхове. Чрез своите взаимодействия със семейните и други групи се научаваме да споделяме едно и също убеждение с други хора. Също така научаваме колко болезнено може да бъде изключването от групата и нейната енергия. Научаваме се да съблюдаваме нравствения кодекс, предаван от поколение на поколение. Правилата на добро поведение възпитават децата на племето през годините на тяхното развитие, като осигуряват чувство за принадлежност и лично достойнство. Ако племенните събития ни свързват енергетично помежду ни, то племенните нагласи правят същото - дори сложните схващания от рода на „Ние всички сме братя и сестри" или суеверията като „Числото 13 носи нещастие". Племенната чакра и всички въпроси, които тя отразява, са свързани енергетично със състоянието на имунната ни система, както и с нашите крака, кости, стъпала и правото черво. Имунната система, символично, прави за тялото точно това, което племенната енергия прави за групата: предпазва цялото от потенциално опасни външни влияния. Болестите, свързани с имунната система, хроничните болки и другите проблеми със скелета се активират енергетично от проблеми между личността и племето. Ако са трудни за разрешаване, губим сила главно от първата чакра и ако предизвикателството прерасне в крайно силен стрес, ставаме податливи на болестите, свързани с отслабването на имунната система – от обикновената настинка до кожната туберкулоза. Племенната чакра е нашата връзка както с позитивните, така и с негативните групови преживявания. Епидемиите са негативно групово преживяване, към което можем да станем енергетично податливи, ако личните страхове и нагласи на нашата първа чакра са подобни на онези, които “първата чакра" на цялата културна общност носи в себе си. Вирусните и други епидемии до голяма степен са отражение на актуалните социални проблеми на племенната култура и на състоянието на социалната „имунна система” на племенното общество. Този момент заслужава да се отбележи, тъй като всеки от нас е свързан чрез нагласите на своята първа чакра със своята култура и нейните нагласи. Драматичен пример за болестта като проявление на енергията на племенната общност представлява епидемията от полиомелит през 30-те и 40-те години на 20 век. През октомври 1929 година, икономиката на САЩ изпада в криза и започва Голямата депресия, която засяга цялата нация. Описвайки как се чувстват, всички американци - журналисти, политици, директори и работници - мъже и жени - твърдели, че икономическото бедствие ги е парализирало. В началото на 30-те години, полиомиелитната епидемия се проявява като олицетворение на парализирания дух на нацията. Онези, които най-силно чувствали икономическата парализа, или от опит, или чрез страха от нея, енергетично били най-податливи към вируса. Тъй като децата в най-голяма степен попиват_енергията на племето, американските деца били така уязвими за инфекциозната болест, както възрастните за икономическата. Всичко е единно цяло: когато племето се зарази със страх, тази енергия се предава на неговите деца. Усещането за парализа така бързо се вплело в племенната психика, че американските гласоподаватели дори избрали президент, парализиран от полио Вируса, Франклин А. Рузвелт, жив символ на физическата немощ, но и на несломимия дух. Необходимо било едно физическо племенно събитие и изпитание на физическата сила, Втората световна война, което да излекува американския племенен дух. Чувството за героизъм и племенно единство, подкрепено от внезапното увеличение на броя на работните места, върнало гордостта, силата и честта на всеки член на племето. До края на войната американската нация отново приела ролята на водеща световна сила. Всъщност, Съединените щати се превърнали в лидер на свободния свят, защото разработили ядрените оръжия - позиция, която вляла огромна гордост и сила в Племенната чакра на американската култура. Още веднъж, това оздравяване намерило отражение в езика на говорителите на племето, които описвали своята новоизлекувана цивилизация като изправена „отново на крака". С тази промяна в съзнанието, отразяваща оздравяването на племенния дух, полио вирусът вече можел да бъде победен. Духът и нагласата на племето накрая се оказали по-силни от вируса. Не случайно Джонас Солк открива ваксината на полиомиелита в началото на 1950- те години. По-съвременен пример за същата динамика е вирусът на СПИН. В Съединените щати този вирус преобладава при наркоманите, проститутките и хомосексуалистите. В други страни, като Русия и много държави в Африка, намира почва сред онези, които живеят на границата на оцеляването. В Латинска Америка вирусът процъфтява сред жените от средната класа, които са омъжени за „донжуани". Тези мъже не са хомосексуалисти, но имат сексуални контакти с други мъже като „мъжки" спорт. Всички, които прихващат вируса, независимо от начина, възприемат себе си като жертва на своята племенна култура. Всеки е бил пожертван от нещо или някого, но това жертвено съзнание изразява чувството на безпомощност в рамките на племенната култура, заради сексуални предпочитания, или заради липса на пари и на обществено положение. Тези латиноамериканци са убедени, че няма начин да се предпазят. HIV-позитивните латиноамерикански жени, дори омъжените за преуспяващи мъже, не могат да изразят несъгласието си с поведението на своите съпрузи, защото тяхната култура все още не цени гласа на жените. Символно погледнато, вирусът на СПИН възникна в американската култура, точно когато проблемът за “жертвеността” стана нейно основно направление. Потребността на някои да се чувстват овластени за сметка на други, смятани за по-малко ценни, изчерпва културната енергия на собствената ни страна. Съответно, следват предизвикателства към биологичната ни система. Здравето на нашата първа чакра зависи от това, как се отнасяме към своите лични племенни проблеми. Ако се чувстваме пожертвани от обществото трябва така да се справим с тази негативна нагласа, че да не губим енергия. Например, бихме могли да потърсим терапевтична помощ да придобием някакво професионално умение, да се стремим да откриваме символното значение на събитията, да станем политически активни, за да променим нагласите на обществото. Хранейки ожесточение срещу племенната култура, въвличаме своята енергия в постоянен вътрешен конфликт, който блокира лечебната сила на свещената истина “Всичко е единно цяло” Племето, към което принадлежим, ни запознава с живота „на този свят". Учи ни, че светът е безопасен или опасен, щедър или мизерен, образован или невеж - място, където и взимаш, и даваш. И ни предава своите възгледи за естеството на действителността - например, че този живот е само един от многото или че друг живот няма. Ние наследяваме от своето племе отношението към другите религиозни, етнически и расови групи. Нашето племе възбужда мисловните ни процеси. Всеки е чувал етнически обобщения като „Всички немци са много организирани", или „Всички ирландци са големи фантазьори". Казано ни е нещо за Бога или невидимия свят и това, как той взаимодейства с нас, по подобие на „Който зло мисли другиму, зло намира" или „Не се присмивай на никого, защото Господ ще те накаже". Също така възприемаме различни схващания във връзка със секса като например, „Мъжете са по-умни от жените", „Всички малки момчета обичат да спортуват, а всички малки момичета - да играят с кукли." Племенните възгледи, които наследяваме, са съчетание от истина и измислица. Много от тях, като например: „Убийството е най-тежкото престъпление", имат непреходна стойност. Други не притежават качеството на вечна истина и са по-тесни, предназначени да държат племената разделени едно от друго, в противоречие със свещената истина „Всичко е единно цяло". Самият процес на духовно развитие отправя към нас предизвикателството да възприемаме племенните влияния, които са позитивни, и да отхвърляме онези, които не са. Нашата духовна сила расте, когато сме способни да прозрем вътрешните противоречия, присъщи на племенните учения и да следваме по-дълбокия смисъл на истината. Всеки път, когато се пренастроим към символично осъзнаване, повлияваме позитивно своята енергийна и биологична системи. Също така, влизаме позитивна енергия в колективното тяло на живота - световното племе. Мислете за този процес на духовно съзряване като за “духовна хомеопатия". Изтегляне 1.31 Mb. Сподели с приятели:
|