Анатомия на духа Каролайн Мис За книгата
Изтегляне 1.31 Mb.
|
Свързани:
Африкански приказки
| Справедливост
От нашето племе научаваме какво означава справедливост. Тя се изразява със закона „око за око" или „Постъпвай с другите така, както би желал да постъпват с теб", или със закона на кармата „Каквото даваш, това получаваш." Племенната справедливост поддържа обществения ред и накратко гласи: Справедливо е да търсиш възмездие за нанесени без основание вреди; справедливо е да правиш всичко необходимо, за да защитиш себе си и своето семейство; справедливо е да помагаш на други членове от семейството при самозащита или отмъщение. Несправедливо е да излагаш на опасност член на семейството заради лична облага; несправедливо е да не се подчиниш на заповед на племето; несправедливо е да помагаш на онези, които са заплаха за племето. Забраната срещу злепоставянето на семейството упражнява силен контрол върху всеки член. Когато член на племето извърши нещо ценно за другите, останалите автоматично споделят „енергийната награда." Възприето е някой от племето да „Живее за сметка на силата" на друг член, който се радва на всеобщо признание. „Какво означава едно име?", питаме понякога с пренебрежение. Но името означава много - енергията на гордостта или срама, която излъчва от първата чакра на човека. Нарушаването на племенната справедливост, от друга страна може да причини на енергийната система на индивида толкова значителна загуба на енергия, че индивидът да се затруднява при общуване. Племето обикновено приема, че има логична причина за това положение. Такива възгледи донасят ужасни разочарования. Някои хора с години напразно се опитват да разберат защо е трябвало да изтърпят определени трагични събития. Когато не могат да намерят задоволителен отговор, заживяват като в мъгла - неспособни да продължат напред, неспособни да се разделят с миналото. Племенният закон е необходим за поддържане на обществения ред, но не отразява небесния план. Разсъждавайки символно за тайнството Кръщение, човек може по духовен път да свърже човешкото понятие за справедливост с Божествения замисъл. Ако разгледаме условията на племенната среда като „предпоставка" за духовен напредък, а не като удобство, ще разберем, че мъчителните изпитания са трайно необходими за нашето развитие и че не са наказания за делата ни. Когато племенната справедливост спъва духовния ни напредък трябва да се освободим от ограниченията й върху индивидуалната свобода на избора. Това е една от най-трудните задачи свързани с първата чакра, защото често изисква физическо отделяне от семейството или от общността, с която сме се обвързали. Патрик, който посещаваше един от моите семинари, беше невероятно очарователен. Ако в близост се появеше жена, започваше веднага флирт. Който го познаваше, мислеше, че е весел, добродушен и общителен. Работеше в „Бърза помощ" и умееше да разказва увлекателно. Когато споделяше разни неща от живота си, всички го слушаха като хипнотизирани. Малко от тях забелязваха, че Патрик също страда от хронични болки в краката и долната част на гърба. Не можеше спокойно да изслуша цяла лекция, а трябваше от време на време да става, за да се поизпъне. Вървеше леко накуцвайки. Всички мислеха, че Патрик е така безгрижен в личния си живот, както се показва пред другите, въпреки че беше от Северна Ирландия, където се водеха безкрайни религиозни и икономически битки. Може би беше привикнал с огнестрелните рани и жертвите на бомбени атентати при работата, която имаше. Една сутрин срещнах Патрик на закуска и той ме помоли да го прегледам с явно неудобство. Попитах го за възрастта му и когато изпаднах в онова особено състояние, което предшества появата на образите, той нервно ме попита: - Колко мислиш, че можеш да видиш? Веднага получих картина, че е в армията и че силната болка се дължи на жестоко подбиване на краката до степен на трайно увреждане. - Защо ми се струва, че водиш двойнствен живот - наполовина в армията, наполовина в болницата? Участваш ли в някаква военна организация? Изведнъж Патрик се скова. От сърдечно и нежно човешко същество се превърна в леденостуден непознат и осъзнах, че съм пресякла опасна граница. Той отговори: - Там, където живея, трябва да си готов да се защитаваш. Явно имаше предвид непрестанните конфликти в Северна Ирландия. Въпреки това знаех, че в този миг енергията му не съдържа самозащита, а агресия. Казах: - Убедена съм, че си пренапрегнат заради членството ти във военизирана организация и това е причина за хроничните ти болки. Според мен, трябва да ограничиш контактите си с тази група, или окончателно да я напуснеш. Той отвърна: - Има невъзможни неща. Човек не може да се оттегли, когато събитията са съдбоносни, колкото и да му се иска. И не може лесно да се промени каквото и да е. Отмъщението води до друго отмъщение; тази седмица са моите крака, следващата -техните. Кръгът е затворен и ако си попаднал там, не можеш да излезеш. Помълчахме малко и после той добави: - Сега трябва да вървя. Казахме си достатъчно. Мислех, че вече е закусил и става от масата, но в действителност напусна семинара, и никога повече не го видях. Дали някога е бил принуден да отнеме чужд живот, не зная, но съм сигурна, че товарът на двойнствения живот беше причината да не може да излекува краката си. Той просто не беше в състояние да скъса с „военното племе", въпреки че трябваше да заплати със здравето си и конфликта между личното чувство за справедливост и атмосферата на заслужено възмездие, която го заобикаляше. Фундаменталният урок на първата чакра е, че истинска справедливост въздава само Бог. Разбрах дълбочината на този урок, когато преглеждах една жена, с тяло изцяло превзето от рак. Видях разпятие. Този образ не беше свързан с нейната религия, а по-скоро с мъчително чувство, поради преживяването „Юда"- изпитанието да се излекуваш от всепроникващата болка на осъзнато предателство. Обмислих значението на този образ и осъзнах, че преживяването „Юда” е архетип. То означава, че човешката логика и понятието ни за справедливост, в някакъв миг престават да ни служат и че нямаме свободата да пренареждаме събитията в своя живот и да се водим от желанията си. Урокът на преживяването „Юда” е, че допускаме грешка, когато се уповаваме на човешката справедливост и че трябва да пренасочим вярата си към Божествения авторитет. Това означава да вярваме, че животът ни се управлява от „Божествено правосъдие", дори и да не можем да го видим. Не трябва да се огорчаваме и да се отдаваме на мъченичество, когато сме предадени или не можем да получим онова, което искаме, като жената, развила раково заболяване в резултат на предателство. Трябва да вярваме, че изобщо не сме били принесени в жертва и че това мъчително преживяване ни предизвиква да преценим в какво вярваме. Историята на Ерик е класически пример за точно такъв вид предизвикателство. С Ерик се запознах преди няколко години на един семинар в Белгия. През цялото време седеше мълчаливо и когато курсът свърши, ми съобщи, че ще ме откара до Амстердам. Бях изтощена и ми се спеше, но щом потеглихме, той каза: „Позволете ми да ви разкажа за себе си." Очите ми се затваряха, но въпреки това се съгласих, и до ден днешен съм му благодарна. Преди десет години Ерик изведнъж изгубил всичко, за което бил живял. Двамата съдружници, с които се опитвал да съживи две търговски предприятия, обявили, че повече не желаят да работят с него. Понеже били двама срещу един, нямал избор. Те му предложили за компенсация да вземе 35 000 долара в брой или да придобие всичките акции на една западнала фирма, които всъщност били без стойност. Зашеметен, Ерик си тръгнал и се прибрал у дома. Щом влязъл казал на жена си: „Трябва да ти кажа нещо", на което тя отговорила: „И аз трябва да ти кажа нещо. Искам развод. Срещнах друг." „И тримата ми партньори ме изоставиха в един и същи ден. Бях зашеметен, и въпреки че съм атеист, заключих, че само небето може да обърка нечий живот така. Тази нощ реших да се моля. Обърнах се към Бог: Ако Ти ме наказваш, говори. Ще изпълня всичко, което искаш от мен." Същата нощ сънувах сън. В съня си карах кола през Алпите в ужасна буря. Пътят беше предателски заледен, и трябваше да стискам здраво волана, за да не изхвърча от пътя. В един миг почти загубих управлението и едва не полетях в пропастта. Накрая прехвърлих върха на планината и когато се озовах оттатък, бурята утихна, слънцето изгря, пътищата станаха сухи и безопасни. Продължих по пътя до една малка хижа, на прозореца на която за мен гореше свещ, а на масата ме чакаше топло ядене. Размислих върху съня си и реших, че трябва да приема предложените акции от незначителната фирма, тъй като тя произвеждаше храна за котки, а колата, която карах в съня си беше „Ягуар". Моите партньори бяха направо възхитени от избора ми, като си правеха сметка, че така си спестяват 35 000 долара. Не знаех защо, но чувствах, че приемайки това предложение, трябва да ги пусна да си отидат, а също и моята жена, без да се гневя. Трябваше да им кажа „сбогом", въпреки че по ирония на съдбата те бяха тези, които си мислеха, че се отървават от мен. Скоро след това се появиха няколко възможности да подпомогна малката фирма и както беше предсказал сънят, първите месеци на възстановяването й се оказаха сериозно изпитание. Но благодарение на съня, знаех, че ще успея, и не се отказвах. Днес притежавам една от най-преуспяващите компании в Белгия. Ожених се за най-прекрасната жена - мой партньор в живота в пълния смисъл на думата. Никога не съм се надявал, че ще стане така - само Бог знае какво ни очаква. Всяка сутрин започвам деня с молитва, като благодаря на Бога, че ме избави от предишния живот, защото никога нямаше да имам смелостта да напусна онези трима души сам. Сега, когато срещна хора, чийто живот се е обърнал с главата надолу, им казвам: „Бог е с вас. Няма за какво да се тревожите. Сигурен съм." От всички тези житейски ситуации можем да научим свещената истина „Всичко е единно цяло". Духовната сила, която се съдържа в сефира Шехина и тайнството Кръщение обединява енергията си с енергията на Племенната чакра, за да ни дадат „интуицията" на първата чакра, за да ни помагат да живеем един с друг честно и почтено и да преодоляваме заблудите, които противоречат на истината „Всичко е единно цяло". Следващият етап в нашето развитие е да изследваме темите на втората чакра и свещената истина „Почитайте се взаимно". Въпроси за самоанализ: 1. Какви системи от убеждения сте наследили от своето семейство? 2. Кои от тези убеждения, все още влияещи върху начина ви на мислене, преценявате като остарели? 3. Суеверни ли сте? Кои ваши суеверия са по-силни от способността ви да разсъждавате логично? 4. Имате ли личен закон на честта? Какъв е той? 5. Случвало ли ви се е да правите компромис със своето чувство за чест? Ако е така, взели ли сте някакви мерки, за да го излекувате? в. Имате ли неразрешени взаимоотношения с членовете на своето семейство? Ако е така, избройте причините, поради които не лекувате семейните си отношения. 7. Избройте всички блага, които дължите на своето семейство. 8. Ако сега създавате семейство, избройте качествата, които бихте желали да предадете на своите деца. 9. Кои племенни традиции и ритуали продължавате да спазвате/съхранявате за себе и своето семейство? 10. Кои племенни черти на характера бихте желали да засилите и разбиете у себе си? ГЛАВА 2 ВТОРАТА ЧАКРА: СИЛАТА НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА Втората чакра е чакрата на партньорството. Нейната енергия започва да пулсира и да се обособява на около седемгодишна възраст. На тази възраст децата стават по-независими от родителите си и започват да общуват и извън дома. Чрез тези първи взаимодействия те започват да се индивидуализират, да създават връзки и да изследват своето право на личен избор. Енергията във втората чакра се пренасочва от подчинението на племенния авторитет към откриването на друг вид взаимоотношения, удовлетворяващи личните физически потребности. Все още енергия от по-ниско ниво, която ни тласка към взаимодействия с външните сили, втората чакра представлява мощна сила. Мощната енергия на втората чакра, макар и по-нисша, ни подтиква към взаимодействие със силите на външния свят. Изтегляне 1.31 Mb. Сподели с приятели:
|