Анатомия на духа Каролайн Мис За книгата
Личната сила на втората чакра
Изтегляне 1.31 Mb.
|
Свързани:
Африкански приказки
| Личната сила на втората чакра
Понеже творчеството, сексуалността, нравствеността и парите представляват форми на енергията, изявяваща се посредством втората чакра, затова желанието за лична сила също заслужава да бъде разгледано. Чрез нея животът процъфтява. Ние се нуждаем от сила, за да живеем и да растем и за да се радваме на порядък в нас и около нас. Болестта, например, е естественият спътник на обезсилените хора. Всичко в нашия живот всъщност отразява връзката ни с тази енергия, проявяваща се като сила. На нивото на първата чакра, ние имаме усещане за сила, когато сме в група от хора, с които сме свързани чрез нещо, подобно на електричество. Ентусиазмът на спортните запалянковци или на участниците в масовите политически прояви -обединяващи хората в отбор или кауза - са нагледен пример за такъв тип сила. Качеството на силата във втората чакра обаче кара тази енергия да се изявява във физически форми, като материализъм, власт, управление, собственост, сексуален магнетизъм, чувственост, еротика и наркомания. Всяка физически привлекателна форма, която силата може да приеме, е енергетично свързана с втората чакра. За разлика от първата чакра, чиято сила има групова природа, силата на втората ни чакра се противопоставя на околните. Всеки от нас, като отделен индивид, изпитва потребност да изследва своята връзка с физическата сила. Трябва да научим как и кога сме контролирани от външна сила, и за кой вид сила сме най-уязвими. Силата е жизнената енергия, и ние знаем това по рождение. От най-ранни години изпробваме себе си и своята способност да получаваме знание за това, кой и какво притежава сила, да привличаме силата и да я използваме. Чрез тези детски упражнения откриваме дали разполагаме с онова, което притегля силата към нас. Ако го имаме, започваме да мечтаем какво ще постигнем, когато станем възрастни. Ако обаче решим, че не можем да привличаме жизнената сила, заживяваме в нещо като „силов дълг". Виждаме се във въображението си като оцеляващи единствено чрез енергията на други хора, не със собствени сили. За хората, които са уверени в своите способности да привличат силата, обикновените мечти могат да се превърнат във фантазии за власт. В най-лошия случай могат да придобият мания за величие. След това разумът бива помрачен от желание за власт, което разширява параметрите на поведението извън допустимото, за да включи всички средства за постигане на тази цел. Желанието за власт може да се превърне в непреодолима страст, която се опълчва срещу волята на Бога. Жаждата за власт, заради самата власт, е тема на голям брой евангелски сказания и митове за човешки същества, които накрая са били принудени да преклонят глава пред Божествения промисъл. Нашата задача е не да станем „целомъдрени" по отношение на властта, а да придобием достатъчно вътрешна сила, ,за да можем да общуваме с физическата сила без да продаваме душата си. Ето това означава да си „на този свят, но да не му принадлежиш". Ние се възхищаваме на хората, които са неуязвими за съблазните на физическия свят; те са нашите национални и духовни герои. Ганди имаше чисти отношения с властта. Неговото желание да подобри живота на народа на Индия имаше повече надличностна, отколкото лична мотивация. В своя личен живот той наистина изстрада дълбоко силата, особено що се отнася до секса. Неговото страдание обаче, само придава още по-голяма стойност на личните му заслуги в световен мащаб: той признаваше своите собствени несъвършенства и съзнателно отделяше своята обществена работа от слабостта си, като се стараеше да я използва, за да еволюира духовно. Филмовият герой Форест Гъмп спечели сърцата на милиони, главно със своето етично отношение към силата във физическия свят. Гъмп не беше открито религиозен и не отхвърляше секса, властта и парите. Напротив, постигна всички тези цели на втората чакра чрез своята невинност и неуязвимост за пошлостта на живота. Той нито веднъж не продаде душата си, независимо от страха и самотата. Когато на моите семинари моля участниците да опишат отношението си към силата, атмосферата в стаята обикновено се променя драматично. Напрежението само усилва моето желание да получа отговор. Повечето хора променят положението си на стола, за да прикрият втората си чакра. Кръстосват крака например, или се навеждат напред, като поставят лакти на коленете си и подпират глава с длани. Гледат ме като че ли искат да кажат: „Интересен въпрос, но не отиваш ли твърде далеч." Когато предлагат отговори, една група неизменно описва силата като способност да държиш под контрол своята среда или като средство за изпълнение на задачите си. Друга група описва силата като вътрешна способност да контролираш себе си. Най-изненадващото в отговорите е, че повечето определят силата като имаща „обет", бил той нещо във външния свят или Аза. Въпреки че вътрешната сила е безспорно призната като идеал, на практика е по-малко популярна от външната сила първо, защото външната сила е много по-реална и приложима и второ, защото вътрешната сила в известен смисъл изисква да се откажем от взаимоотношенията си с физическия свят. На този етап от своето развитие и като култура и като индивиди, можем да признаем, че външната или физическата сила е необходима за здравето. Здравето е пряк резултат от духовните и терапевтичните принципи, които възприемаме във всекидневния си живот. И съвременната духовност, и психотерапията изтъкват, че личната сила е от основно значение за материалния успех и душевното равновесие. Тя участва пряко в създаването на нашия личен свят, както и на здравето ни. Дейвид Четлахе Паладин (това е истинското му име) ми разказа своята история през 1985 година (Дейвид почина през 1986 година). Тя е свидетелство за способността на човек да придобие такава вътрешна сила, за която границите на физическата материя не съществуват. Когато се запознах с него, излъчваше вътрешна сила, каквато рядко се среща, и трябваше да разбера как е придобил онова, към което толкова много хора се стремят. Дейвид беше един от моите най-добри учители - човек, овладял свещената истина „Почитайте се взаимно" и предаващ изцяло на другите енергията на сефира Йесод и на тайнството Причастие. Дейвид беше индианец от племето навахо, израснал в резерват през 20-те и 30-те години. На единадесет години вече бил алкохолик. Напуснал резервата, няколко месеца скитал наоколо, после започнал работа на търговски кораб. Бил на петнадесет години, но се представял за шестнадесетгодишен. На кораба се сприятелил с един млад немец и друг млад индианец. Заедно пътували до различни пристанища из Тихия океан. В свободното време Дейвид рисувал. Едно от нещата, които рисувал, били скици на бункерите, които японците строели по бреговете на островите в Южните морета. Годината била 1941. Рисунките на Дейвид някак си попаднали в ръцете на американските военни. Когато го взели в армията, предположил, че ще продължи своята работа като художник. Вместо това станал участник в секретна операция срещу нацистите. Индианци навахо и други коренни американци били включени в шпионска мрежа. Оперативните работници били изпращани в тила на врага, за да предават информация обратно на главната военна оперативна база в Европа. Тъй като всички радиопредавания се подслушвали, използвали езиците на коренните американци, за да е сигурно, че уловените съобщения няма да бъдат разбрани. В тила на врага Дейвид бил заловен от група нацистки бойници. Нацистите го подложили на мъчения, като между другото, приковали краката му към пода и останал така дни наред. След като преживял този ужас, наредили да бъде изпратен в Концентрационен лагер, тъй като бил от „по-нисша раса". Докато го изтиквали в един товарен вагон, усетил, че някой го ръга в ребрата, заповядвайки му да се движи по-бързо. Обърнал очи към нацисткия войник. Бил немецът, с когото се сприятелил на борда на търговския кораб. Немският приятел уредил прехвърлянето на Дейвид в лагер за военнопленници, където той останал до края на войната. Когато лагерът бил освободен, американските войници намерили Дейвид в безсъзнание и умиращ. Транспортиран обратно в Съединените щати, прекарал две години и половина в кома, в една военна болница в Бетл Крийк, Мичиган. Когато най-накрая излязъл от състоянието на кома, тялото му било толкова изнемощяло от преживяното в лагера, че не можел да ходи. Прикрепен към крачни скоби и с помощта на патерици, с мъка изминавал къси разстояния. Решил да се върне в резервата, да каже последно сбогом на своите роднини и близки, и после да постъпи в болница за ветерани и да остане там до края на живота си. Когато пристигнал в резервата, неговото семейство и приятели били ужасени от това, което е станало с него. Събрали се на съвет, за да решат как да му помогнат. След събранието, старейшините се приближили до Дейвид, свалили скобите от краката му, вързали въже около кръста му и го хвърлили в дълбока вода. „Дейвид, повикай своя дух", заповядали те. „Твоят дух вече не е в тялото ти. Ако не можеш да го повикаш, ще те оставим да си отидеш. Никой не може да живее без своя дух. Твоят дух е твоята сила." Да повика своя дух, каза ми Дейвид, била най-трудната задача, с която някога се е заемал. „Беше по-трудно, отколкото да издържа с крака, приковани към пода. Видях лицата на онези нацистки войници. Преживях отново всички онези моменти в затворническия лагер. Знаех, че трябва да превъзмогна своя гняв и омраза. Едва не се удавих, но се молех гневът да напусне тялото ми. Това беше всичко, за което се молех, и молитвата ми беше чута." Дейвид си върнал способността да ходи и се заел да стане шаман, християнски свещеник и лечител. Също така се върнал към рисуването и спечелил слава на изключителен художник. Дейвид Четлахе Паладин излъчваше сила, която беше истинска божия благодат. Опознал най-тъмната страна на силата и надживял всичко, той се беше издигнал над мрака и прекара остатъка от живота си, лекувайки и насърчавайки хората да “призовават своя дух" от преживяванията, които изсмукват жизнената сила от телата им. Централният въпрос в обединяването на противоположните енергии на взаимоотношенията е как да “се почитаме взаимно” Използвайки енергията на втората чакра, градивната сила на сефира Йесод и символното зрение на тайнството Причастие, можем да се научим да ценим свещените съюзи, в които влизаме през дните на своя живот. Начинът, по който реагираме на външните предизвикателства, се определя до голяма степен от това как реагираме към себе си. Редом с взаимоотношенията ни с хората трябва да създадем здравословна и изпълнена с любов връзка със себе си – задача, която принадлежи на енергията на третата чакра. Изтегляне 1.31 Mb. Сподели с приятели:
|