Енергията на парите
В психиката на всеки един от нас живее частица от проститутката - онази част от нас, която може да бъде управлявана от силна финансова фигура и с която неизбежно се сблъскваме в деловите си или в личните си отношения.
Парите, по отношение на енергията, са неутрална субстанция, чиято посока на движение отразява намеренията на индивида. Те обаче, имат необикновеното свойство да се вплитат в човешката психика като заместител на жизнената сила. Когато хората поставят знак за равенство между парите и жизнената енергия, която често не съзнаваме в действителност, последиците обикновено са негативни, защото всеки похарчен долар – пак несъзнателно – се превръща в енергиен разход, а недостигът на пари – в недостиг на енергия.
Неправилното осъзнаване на парите като жизнена сила, в съчетание с внезапна загуба на пари, може да активира всяко едно от следните тежки заболявания: рак на простатната жлеза, импотентност, ендометриоза, проблеми с яйчниците, болка в долната част на гърба и ишиас. Фактът, че толкова много физически проблеми, породени от финансов стрес, се проявяват в половите органи, е символна изява на енергията на фалоса, представена чрез сефира Йесод: парите са отъждествени с половата сила.
До известна степен, всички ние в своята психика свързваме парите с жизнената сила. Предизвикателството се състои в това да придобием, ако можем, такова отношение към парите, че те да стоят отделени от нашата жизнена сила. Това е трудно осъществимо, тъй като енергията ни ги привлича лесно и естествено. Колкото по-безпристрастно е отношението ни към парите, толкова по-добре си служим с тяхната енергия.
Не може да се отрече, че парите имат място в символния и енергийния свят. Изрази като: „Парите са добър слуга и лош господар" и „Парите изкарват глупостта на показ", отразяват общоприетото мнение, че това, което хората правят с парите си, говори много повече за техните истински подбуди,
Парите са средство чрез което правим своите лични възгледи и цели публично достояние. Енергията предхожда действието, а същината на нашите намерения значително допринася за резултатите.
Личните убеждения относно парите влияят и на духовните ни нагласи и дейности. Преобладава убеждението, че Бог благославя онези, които се стремят да правят добро, като им дава парични награди, както и убеждението, че финансовата помощ чрез благотворителност ни защитава от бедност. Тези и много други убеждения изразяват представата, че общението ни с Бога се осъществява посредством финансови операции.
Дали тези нагласи произхождат от митологията или от истината е без значение. Важното е, че сме далеч по-склонни да се доверяваме на известни поговорки, отколкото да се съмняваме в тях. Само този единствен факт говори, че сме свързали парите с вярата си. Най-мъдрото отношение, което можем да имаме към парите, е да ги схващаме като субстанция, която вярата е в състояние да привлече в живота ни.
За да превърнем парите от наш господар в наш слуга, трябва да поставим вярата над парите. Вярата, когато стои над парите, ни дава свобода да следваме своя интуитивен глас, без да придаваме излишно значение на финансовите въпроси. Безспорно, докато сме част от физическия свят, трябва да уважаваме неговите закони за паричните задължения и да се отнасяме разумно към тях, но по-голямо внимание от това парите не заслужават.
Дори наченките на такава вяра са признак на духовна зрелост. Един духовно зрял индивид може да действа, ръководейки се от подбуди, които биха смаяли финансово мотивирания човек. В много митове небето се свързва с вярващия човек, и после го ръководи, като всекидневно му изпраща „манна небесна", така че човекът може да изпълни възложена задача. Такива митове изразяват символното значение на сефира Йесод. Част от тази „манна небесна" притежава финансова енергия. Никъде в религиозната литература, доколкото аз знам, няма случай някой да е съжалил затова, че е следвал Божието ръководство.
Андрю, на двадесет и седем години, ме потърси за да му разтълкувам сън, който непрекъснато му се явявал. Сънувал, че се премествал да живее я Монтана. Нямал нито работа, нито дом, нито приятели или познати там, защото никога не бил ходил в Монтана. Опитал се да пропъди съня, сякаш бил натрапчив епизод от филм. Но постепенно сънят произвел усещане, че единствената причина да е на сегашната си работа, са финансовите изгоди, Попита ме какво според мен означава сънят и аз отговорих: „На твое място сериозно бих обмислила дали да не се преместя в Монтана."
Андрю отговори, че никога не е бил в Монтана и че няма желание да отиде там. Може би трябва да отиде на екскурзия до Монтана, само за да види как ще му се стори там, отвърнах аз. Каза, че ще помисли и ще ме уведоми.
Шест месеца по-късно получих писмо от Андрю. Продължавал да сънува все същия сън, само че сега усещането за финансовите изгоди го карало да се чувства като проститутка. Смятал себе си за човек на честта и когато сънят му подсказвал, че продава своята чест, му било трудно да преживее до вечерта. Отново го поощрих да посети Монтана, при това колкото се може по-скоро. Отговори, че сериозно ще помисли за това.
На следващата сутрин Андрю се обади, за да ми каже, че е напуснал работа. Когато влязъл в кабинета си, го връхлетяло чувство, на което бил длъжен да се подчини. Съобщил, че се мести в Монтана и неговите колеги решили, че си е намерил някаква хубава работа там. Казал им, че не само няма работа, нито някакво обещание за такава, но всъщност следва един сън.
След по-малко от месец вече беше в Монтата. Наел стая в дома на семейство, което притежавало скотовъдна ферма. Нуждаели се от помощник за домакинската работа и го наели. Един след друг, месеците минавали, Андрю работел повече с ръцете си, отколкото с главата - нещо ново за него. По празниците решил да остане при своите нови приятели, вместо да се върне на Изток. Тяхната дъщеря дошла за Коледа. През лятото Андрю се оженил за нея и през следващите пет години се учел как да управлява голямата ферма, която той и съпругата му щели да наследят.
Следвайки своя сън, Андрю се обявил за свободен човек, независимо дали го съзнавал или не. Неговите действия са заявление пред небето, че предпочита да застане очи в очи с неизвестността, пред това да продава своята чест заради финансова сигурност. В отплата, получил много повече, отколкото бил сънувал.
При многото негативни сексуални послания, които са част от нашата култура, не е лесно да имаме пълноценен сексуален живот, както е видно от следния случай.
Алън, на двадесет и една години, ме потърси за мнение, като каза, че се страхува от жените и се нуждае от помощ, за да проумее причината. Разбрах, че е импотентен. Също така останах с впечатление, че Алън осъзнава себе си като сексуално извратен, въпреки че нямах усещане да е блудствал с някого. Нямаше и енергия на човек, с когото са злоупотребявали като дете, така че бях объркана от тази картина. Споделих впечатленията си и го попитах защо се смята за сексуално извратен. Сподели, че когато бил юноша, заедно с други момчета се събрали, за да мастурбират заедно. Майката на едно от момчетата влязла неочаквано и закрещяла, че са извратени и че трябва да се срамуват от себе си. Телефонирала на другите майки, както и на директора на училището. Настоявала, че тези момчета са опасни за момичетата и децата в града. Скоро всички знаели и всички ги отбягвали. Веднага щом свършил училище, Алън се преместил в друг град, но вече бил убеден, че е извратен.
Алън призна, че е импотентен и че никога досега не е бил на среща с момиче. Отбелязах, че случаят от детството му е всъщност нещо много обикновено, толкова обикновено, че може едва ли не да се разглежда като тайнство на прехода за юношите. „Не съм убеден", беше отговорът на Алън. Ние се споразумяхме, че той ще потърси психотерапевтична помощ, за да се справи с проблема и да разбере, че тази случка не е доказателство за сексуална извратеност.
Година по-късно получих писмо от Алън, в което той споделяше напредъка, който беше постигнал в терапията. Пишеше, че е започнал да се чувства „социално нормален", което за него било ново усещане. Започнал връзка с жена, която го предразполагала и на която разказал за травмиращото си преживяване. Тя реагирала със съчувствие и не се отвратила от него. Алън бил оптимистично настроен и вярвал, че скоро ще се излекува напълно.
Енергиите на втората чакра изваждат от паметта ни минали преживявания, от които трябва да се освободим, като поддържат у нас желанието за телесно и духовно оздравяване.
Сподели с приятели: |