Анатомия на духа Каролайн Мис За книгата
Изтегляне 1.31 Mb.
|
Свързани:
Африкански приказки
| Духовното пробуждане
Много е писано за природата на личното духовно пътешествие, но една от първите творби остава и една от най-известните - „Тъмната нощ на душата", написана през 16-ти век от Свети Йоан Кръстник. В тази класическа творба авторът определя ясно етапите на отделяне от племенния или групов интелект (моя терминология), необходими за образуване на здрава, напълно съзнателна връзка с Божественото. Всеки етап се характеризира с нови преживявания на изтънчена мистична трансцендентност, както и с депресивност, лудост и необикновена самота, непознати на обикновения човешки опит. В Католическата традиция творбата на Свети Йоан Кръстник дала известна свобода на индивидите да се отделят от груповите религиозни преживявания и да се устремят към индивидуално духовно развитие. Монашеският живот се превърнал в начин да се издигнат над обикновените религиозни параметри на разбиране на Бога за непосредствена среща с Божественото. През следващите векове, когато европейците се сблъскали с други култури, станало ясно, че усърдната молитва, самоизследването и самодисциплината водят до мистични преживявания при всички култури. Подобно на църковните религиозни водачи, манастирите и ашрамите „пазели" силата на Божественото зад добре охранявани стени. Хората, които съобщавали, че имат видения, чуват гласове, преживяват необикновено силна телепатична връзка и могат да лекуват чрез молитва и допир, едновременно с това постели до изнемощяване, медитирали със седмици и изпадали в депресия, която би довела обикновените смъртни до самоубийство. Страничните наблюдатели, дори живеещите в манастирите, стоели на почетно разстояние от тези мистици, да не би Божественото да се насочи към тях. Знаело се, че малцина, могат да издържат на „прекия контакт" с Небесния свят. През 60-те години на 20 век вторият събор във Ватикана бил повратен момент в историята на западния религиозен свят. Това събиране на римокатолическата йерархия премахнало някои вековни традиции и поставило началото на нова духовна свобода за всички, независимо от религиозния им произход. Думата католик само по себе си означава „универсалност" на мисълта - един много мощен символ, внушаващ, че Римокатодическата църква е единствената истинска Християнска църква. Чрез Ватикан II, тази най-ранна силова структура призовала към универсален духовен либерализъм. Хората по света започнали да прекрачват границите на своите религиозни вярвания и да проучват духовните учения на другите. Жени се стремели към духовен сан; християни се стичали на тълпи към дзен будистките манастири и хиндуистки ашрами; будисти и хиндуисти се интересували от християнското учение; религиозни водачи от източни и западни религии провеждали официални срещи. Бариерите между Изтока и Запада се рушели не само под ударите на бунтарски настроени миряни, но и от учени, като Томас Мъртън, монах от ордена на трапистите, който в своята класическа творба „Азиатският дневник на Томас Мъртън" формулирал ясно необходимостта от проучване на общите за будизма и християнството истини. За духовно ориентираните индивиди тази нова духовна свобода отбелязала повратен момент във възможността да „познаем Бога" с революционни внушения, които нямат равни на себе си от времето на бунта на Мартин Лутер. Светското образование омаловажило ролята на ръкоположените или официални религиозни водачи, тъй като „непосветените" усвоили уменията, необходими за разчитането на мъдрите послания на свещените текстове. Символично, стените на манастирите -които дълго време пазили „Божествената светлина" - се сринали. Всъщност, през 50-те години китайците нахлули в Тибет и принудили Далай Лама да напусне своя манастирски дом. Изгнанието на духовния водач на народа било една от най-болезнените страници в тибетската история, но ученията на Далай Лама и много други надарени учители оказали свое влияние върху духовните общности по света. Божествената светлина проникнала в живота на безброй „мистици без манастири" - обикновени хора, които се проникнали от духовните учения в уединението на своя личен свят. Тази преориентация от религия към духовност е не само една културна тенденция. Тя представлява първообразна реорганизация на нашето планетарно общество, което сега има достъп до универсалните истини посредством символното зрение. То включва шестото чувство на интуицията, което усеща връзките между всички живи енергийни системи. На един от моите семинари, една жена ни разказа за своята връзка с природата. „Всеки ден, докато се приготвям за работа в моята градина, произнасям една молитва, за да призова на помощ духовете - пазители на природата, и веднага усещам, че тези енергийни същества са до мен. Ако някой, преди много години, ми намекнеше, че ще говоря такива неща, щях да му кажа, че е луд. Но преди осем години, когато видях с очите си едно екологично бедствие, ме обзе тъга, каквато не бях изпитвала през живота си. Тъгата не ме оставяше. После един следобед, докато се разхождах в гората, чух глас, който сякаш идваше изпод коленете ми. Гласът молеше: “Помогни ни" Заплаках, защото разбрах, с цялото си същество, че самото природно царство ми говори. Същата вечер се свързах с моя шеф и подадох оставката си като управител на склад. Нито за миг не се запитах как ще се издържам. Просто трябваше да последвам този глас. После произнесох една молитва, като поисках да ми бъде показан начин да помогна на природата. След седмица един човек, когото по това време познавах съвсем бегло, ме попита дали бих желала да се заема с отглеждането и продажбата на билки. Това беше началото на моя живот." Това интуитивно чувство на свързаност движи нашата планета като цяло напред към холистичния възглед за здравето и болестта, за околната среда и нейното биологично разнообразие, за милосърдието и благотворителността като приоритети на обществото. Това движение към единодействие, към „единен свят" е продължение на излъчената в света Божествена светлина. Сякаш цялото човечество е получило „заповед" да се издигне духовно на нивото на холистичното зрение и служене, за изпълнението на която заповед пред нас са се открили всевъзможни пътища на служене. Един мистик, който работи на световно политическо равнище, за да обедини страни и хора и да направи света по-добър, е Джим Гарисън, 44-годишен, президент на фондацията „Горбачов", президент на Международната асоциация за външна политика и председател на централното управление на корпорацията „Диомед". Той също така е теолог, получил докторската си титла по богословие от университета в Кеймбридж. Към неговите заслуги се числят инициативата за основаването на фондацията „Горбачов", създаването на космически мост за американските астронавти и (бившите) съветски космонавти и свикването на Първия световен форум, на който много държавни ръководители - като Джордж Буш, Маргарет Тачър и Михаил Горбачов - се срещнаха с мощни проводници на духа, като Дийпак Чопра и Тхич Нхатхан, за да обсъдят едно ново виждане за нашето световно общество. Джим е човек, които черпи енергия от въображението и мощта на човешкия дух. Роден в Китай, в семейството на американски мисионери, Джим описва своето първо духовно преживяване по следния начин: „Когато бях на пет години, случайно се озовах в един будистки храм в малко тайванско село, където за първи път видях монах да медитира. Докато го наблюдавах, забелязах, че една муха пълзи по лицето му, а монахът не потрепва с нито един мускул. Това ме очарова. Мухата отлетя и после пак се върна, но монахът не помръдваше. Осъзнах, че този човек е някъде другаде. Седнах и продължих да го наблюдавам, и единственото, което си мислех беше: „Къде е той?" Следващата неделя, по време на службата, докато баща ми изнасяше проповед, осъзнах, че не вярвам на това, което проповядва. Изведнъж проумях, че Изтокът крие несметни богатства от истина и неговата култура трябва да бъде уважавана, а не покръствана. После ме изпратиха в протестански интернат и на седемгодишна възраст бях набит жестоко, защото не исках да се съглася с онова, което мисионерите ме учеха за Бога. По време на това преживяване, образът на монаха се върна в съзнанието ми и ми напомни, че има място отвъд времето и пространството, където можем да отидем. Този образ ми помогна да оцелея в интерната. Когато бях на девет, започнах да споря по богословски въпроси. Спомням си, че излязох в защита на едно момиче - католичка - на име Джаки, ученичка в същия интернат. Другите ученици й казваха, че ще отиде в ада, защото е католичка, а аз казах, че никой, който вярва в Бога, не отива в ада. Това, че е католичка, казах, няма значение. Заради тези думи бях изпратен в карцер за две седмици. Скоро след това, една от възпитателките събра всички деца в една стая, за да им даде бонбони. От съседната стая я чувах да казва на децата, че могат да получат още бонбони, ако се съгласят да не играят с мен, докато не приема Бога. Отново образът на монаха изплува в съзнанието ми, като ми напомни, че има място отвъд житейските обстоятелства, където можем да отидем, за да се спасим от външния свят. Веднъж започнал да посещавам това място, започнах да научавам добродетелите: когато си заобиколен от тесногръдие, задачата ти е да си част от светлината - да защитаваш другите, да се противопоставяш на онези, чиито идеи са негативни. От това прозрение се роди идеята за социална справедливост, която сега е моят живот. Вярвам, че сме “инструментът”, чрез който Духът работи за изпълнението на задачите на по-нататъшното развитие на човечеството. На тази единствена идея съм посветил живота си. Убеден съм, че моят духовен живот и работа се дължат на моя отказ да се отрека от автентичността на преживяното с онзи монах. В деня, когато го видях, трябва по някакъв начин да съм отишъл заедно с него на онова място. Оттогава не съм се връщал към обикновеното съзнание. Вярвам, че понякога трябва да медитираме, друг път – да се молим, а трети път – да посрещнем смело предизвикателството на улицата, така да се каже. Има и случаи, когато трябва да се поклоним пред Мирозданието и многообразието на Бога. Това е задачата на човешкия дух.” Джим живее като съвременен мистик. Събирайки световните ръководители на Първия световен форум, за да „обмислят внимателно следващата фаза на човешкото развитие", той разкри пълните възможности на човешкия дух и показа, че човек, въоръжен с вяра, е способен да даде своя неповторим принос за оздравяването на планетата. Изтегляне 1.31 Mb. Сподели с приятели:
|