208 Когато понареждане на папа Лъв Х (г) в Германия се обявява по съвместно събиране на средства за обновление на храма "Св. Петър" в Рим, Мартин Лутер решил да се противопостави. За него и за мнозина познаващи отблизо проблемите на
папството било ясно, че средствата имали друго предназначение - обогатяването наличния дворна папата. Събирането им ставало по добре познат отминалото начин - чрез продажба на индулгенции, които в Германия разпространявал доминиканския монах Тецел. Възмутителното в неговото поведение било, че той открито хвалел "стоката" си, добавяйки, че папата е равен на Христос. Това предизвиква Лутер да
залепи върху вратите на Витембергския храм прословутите си 95 тезиса, с които подлагана критика търговията с индулгенции (г. Първоначално Мартин Лутер не се опълчил директно срещу папата, смятайки, че мнозина спекулират с името му. Обратът настъпил през 1520 г, когато Лъв Х със специална була го отлъчва от Църквата. Лутер нарекъл документа "була на Антихриста" и публично го изгорил. С този инцидент фактически започва Германската реформация. Събитието поставя началото на продължителни религиозни
войни в голяма част от Европа, които завършват едва през 1648 г. Това били войни между католици и протестанти, със силно изразен политически характер. За около четиридесет години от началото на Реформацията протестантското учение обхванало по-голяма част от германските земи, към което се присъединяват и държавите от Северна Европа и Скандинавия. Основните тезиси на Мартин Лутер и неговите
последователи са изложени в 1)Учението им за Оправдание чрез вяра и
2)Учението относно изворите на християнското изповедание. Според тях вярата единствена държи в непосредствена връзка човека с Бога. Тя се заражда в сърцето на човека като дар Божи. В контекста на подобни размишления Лутер отхвърля посредническата роля на Църквата и приема, че вярващият може да мине и без нея. А относно изворите на християнското изповедание, за авторитетно може да се признае единствено Св.Писание
116
Сподели с приятели: