175
ГЛАВА Х Х РИС ТИЯ Н С Т В О Християнството е религиозна система, възникнала на основата на
Иудаизма, по времена Римската империя при управлението на императорите Август (27 г. пр. Хр. – 14 г. сл. Хр.) и Тиберий (14 - 37 г. По времена своето разпространението постепенно се превръща в най-значимият културен феномен от общото историческо развитие на цялото човечество - посланието на
Иисус Христос за любов, мири духовно съвършенство се оказа толкова близко до човешката същност, че от малко религиозно течение в Иудея, постепенно се превръща в модел за религиозно-нравствено поведение на милиони хора по света. Но би било грешка този уникален религиозен феномен да се разглежда
като изолирано явление, нямащо нищо общо с останалите религиозни и религиозно- философски системи, съществуващи преди и по времена неговото образуване и разпространение. Християнството се появява в най-подходящия исторически моменти на най-подходящото място, за да осмисли човешкия живот по един нов начини обединявайки в себе си общите
религиозно-нравствени ценности, да даде шанса на всеки, който повярва в Него да има вечен живот (Иоан.1:12).
СЪСТОЯНИЕТО НА ЕЗИЧЕСКИЯ И ИУДЕЙСКИЯ СВЯТ ОКОЛО ВРЕМЕТО НА ИИСУС ХРИСТОС. Състоянието на гръко-римския свят. Около началото на новата ера в духовния живот на античния свят господства елинизмът. Под това понятие
трябва да се разбира периодът, обхващащ времето от в. - ок. в. пр. Хр., който се характеризира със смесване на елинска култура, разпространяваща се преди всичко чрез завоевателните походи на Ал. Македонски, с местните културни тенденции и
вярвания на народите, попаднали под това влияние. Другото характерно за тази епоха е, че тя поставя началото на т. нар. космополитни монархии, които заличават националните граници и създават възможност за непосредствено
общуване между народите, влизащи в състава на тези монархии.
Религията. В религиозен план това заличаване на границите активира контактите между населението, влизащо в състава на монархията. Този културен процес довежда до образуването на
