Догматически промени в учението на Римокатолическата църква. В каноническо отношение след г. Западът въвежда нови догми. Това са 1) Учението за непорочното зачатие на св.Дева Мария Учението за главенство и незаблудимост на папата 111 и 3) Учението за възнесението на св. Дева Мария сдуша и тяло 112 РЕФОРМАЦИОНЕН ПЕРИОД. В късното средновековие Италия представлявала конгломерат от враждебно настроени една на друга държави, в чийто географски и политически център се намирала Папската държава. Избирането на поредния предстоятел на апостолическия престол заемало важно място в политическите комбинации на политическите сили. Църквата се лишила от възможността да избира и отстоява правата на своя глава, поради което на папския престол се издигали редица недостойни хора, а в папския двор нерядко царяла напълно светска атмосфера изпълнена с интриги, разпуснатости неестествена за духовната институция разточителност. Всичко това се отразявало неблагоприятно върху мнозинството от вярващи, а новото ренесансово мислене се отнасяло към Църковните институции доста критично. Първите опити за реформа на Римокатолическата църква през ХIV-ХV в, извършени от такива известни католици като английският проф. Джон Уиклиф г, чешкия реформатор Ян Хус (ги италианския мислител Савонарола (г) не довели до радикалните промени, извършени в началото на Х в. Опитите затова завършили с пълен неуспеха папството упорито отказвало да направи каквито ида било промени, с което засилило още повече недоверието към Църквата. Но делото на предвестниците на Реформацията все пак дало своите резултати и успяло да пробуди духовното съзнание на вярващите хора. 113 Реформацията в Германия. Мартин Лутер (1483-1546). В началото на Х в. към гласовете за неотложни реформи се присъединила и Германия. Политическата разпокъсаност на страната и отдавна назрелите социални конфликти станали обективна причина за открито негодувание от консервативните структури на Римокатолическата църква. Човекът, който оглавява движението, протестиращо срещу този духовен и политически упадък бил