Август (27 г пр. Хр. 14 г сл. Хр.) и Тиберий (14 37 г.)

213
ХРИСТИЯНСКО БОГОСЛУЖЕНИЕ
131

Християнското богослужение води своето начало от иудейското богослужение и е плодна Божието откровение, те. има за образец Старозаветното събрание на евреите
132
Характерно за него е, че то е "свикано" от Бога, Който е сред събраните и им "говори. То става образец за новозаветното събрание, първото от които е свикано от св. Апостоли.
Ранно
християнско
богослужение.
Данните сочат, че раннохристиянското богослужение имало твърде просто устройство. На богослужебните събрания обикновено се четели текстове от Св. Писание с тълкувания и се произнасяли общи молитви и песнопения. Кулминация на богослужението било тайнството Евхаристия. През II и IIIв.отделните части на богослужението се запълвали снови обреди и чинове. Според "Учението на те апостоли, на особена почит бил
"денят Господен" (неделята), в който се извършвало тайнството Евхаристия, но само след като всеки участник предварително се изповяда. На богослужението не допускали и никого, който е бил в спор с ближния си. Неделният ден, много преди император Константин да го определи като почивен през 324 г, бил честван катоден на слънцето". По времена обреда вярващите се обличали в бели дрехи, символизиращи духовната чистота, и след обща молитва се разменяли "целувката намира. Веднага след това следвало тайнството Миропомазване. В най-ранния период от съществуването на християнските общини все още липсвали специални сгради или помещения за богослужебните им събрания. Те се извършвали по обичая на апостолите в дома на някой по-заможен вярващ, в т. нар. "горници", а по времена гоненията в подземия, катакомби или бани. За свещени места били смятани така също и гробищата, тъй като там се извършвали възпоменания за мъченически загиналите събратя. Гробищните сбирки поставяли началото нашироко разпространения сред християните култ към починалите. Християнският храм, какъвто го познаваме от по-късно време, не е типичен за ранния период. Изображението на картини било присъщо на привържениците на сектата на офитите
135
, но то не срещало одобрението на мнозинството от вярващите. Живописта все още напомняла езическата помпозност, поради което била избягвана. Едва през II-IV в, когато религиозното чувство укрепва и християнството се диференцира от езичеството, били допускани изображения с назидателен характер. Отначало били предпочитани символи, които скривали истинския смисъл от очите на непосветените във вярата. Така например, често срещано изображение е това на “Добрият пастир” - символна Иисус Христос гълъба - на Св. Дух лозата е символна светата Евхаристия В християнското богословие дисциплината, която изучава християнското богослужение са нарича

Изтегляне 0.56 Mb.

Сподели с приятели: