Август (27 г пр. Хр. 14 г сл. Хр.) и Тиберий (14 37 г.)
РАЗДЕЛЕНИЕ НА ЦЪРКВАТА. ВЕЛИКИЯТ РАЗКОЛ
Изтегляне 0.56 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Политически причини, довели до разделението на Църквата.
| РАЗДЕЛЕНИЕ НА ЦЪРКВАТА. ВЕЛИКИЯТ РАЗКОЛ. След прекратяване на гоненията в началото на IV в. животът на Църквата се организира структурно, както в Източната, така и в Западната й половина. Отначало всички християни били единни, както по отношение на вярата, така и по отношение на структурата на църквата (Деян. 4:32-35). Постепенно обаче, географската отдалеченост между Източната и Западната църкви, от една страна, различната душевна ориентация на източните и западните хора, от друга, и различната им историческа съдба, от трета, оказват своето въздействие. Започват да се оформят различия в учението, задачите и интересите им, независимо от това, че и на Изток, и на Запад изповядвали едни и същи верови истини и нравствени норми, практикували едни и същи тайнства и правила на църковно устройство. Така стечение навремето между Изтока и Запада възникнали несъгласия и спорове, които прераснали през вековете в непреодолими конфликти. Политически причини, довели до разделението на Църквата. От политическа гледна точка стремежът за доминиращо влияние на Римската църква се проявява още от първите векове. Причините затова са, че : • Тя била единствената на Запад, основана от апостоли - ап. Петър и ап. Павел Патриарх Герман (715-730), св. Иоан Дамаскин (650-749), папите Григорий ІІ (715-731) и Григорий ІІІ (731-741), св. Теодор Студит (759-826) и др. 94 По-подробно вж. проф. Коев, проф. Бакалов, пос. съч. и Иоан Майендорф, Визатийско богословие, С. 1995. 95 Проф. Коев, проф. Бакалов, пос. съч.. 204 • И двамата апостоли прекарали края на живота сив Рими там загинали мъченически за вярата, което повдига нейния авторитет, особено между западните църкви • Епископът на Рим сее намирал в столицата на империята, което го поставяло в положение на извънредна почити уважение в целия тогавашен християнски свят Разделянето на Римската империя и изместването на столицата от Рим към Византион (Константинопол) в края на IV век също допринесло твърде много за задълбочаване и разширяване на конфликта между Изтока и Запада. През това време се появили изключително благоприятни исторически обстоятелства за развитието на Римската църква в сравнение с Източните църкви, тъй като • през в, когато Западната империя претърпяла разгром римските епископи станали единствените представители и защитници на християните на Запад както в църковно, така и в политическо отношение. По този начин папите си спечелили уважението, признателността и любовта на вярващите, а това че се занимавали и със светски дела, засилило претенциите им за светска власт • През периода на ересите, докато Източните църкви са водили постоянни борби с тях, в Римската църква е съществувал спокоен духовен живот, което също утвърждавало нейния престиж. Много често в Рим търсели подкрепа, както преследвани на Изток православни, така и еретици. За да получат очакваната подкрепа, те възвеличавали римските епископи • Материално Римската църква била най-богата. Към нея принадлежали влиятелни лица, някои от които били в близки отношения с императорския двор, поради което тя имала възможност в трудни моменти да оказва и материална помощна нуждаещите се. Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|