Аз, Клавдий. Божественият Клавдий
Изтегляне 7.72 Mb. Pdf просмотр
|
| ГЛАВА 32 Сега е септември, през четиринадесетата година на моето управление. Неотдавна Барбил разчете хороскопа ми и се страхува, че ми е съдено да умра към средата на следващия месец. Навремето Трасил ми беше казал съвсем същото: според него ще живея шейсет и три години, шейсет и три дни, шейсет и три нощи и шейсет и три часа. Това прави точно тринадесети, идния месец. Трасил беше много по- категоричен от Барбил: помня, че ме поздрави за тази комбинация от умножени седмици и деветици — било нещо забележително, както каза. Е, добре — готов съм да умра. В съда тази сутрин помолих адвокатите да се съобразяват с напредналата ми възраст; казах им, че другата година не ще бъда сред тях и тогава могат да се държат с приемника ми както си щат. Заявих на съда, по повод на една благородничка, обвинена в прелюбодеяние, че вече съм се женил на няколко пъти, че всяка от съпругите ми на свой ред се оказвала лоша, че съм ги търпял за известно време, но не за дълго: досега съм се развел с три. Агрипинила ще научи за това. (54 г. от н.е.) Нерон е седемнайсетгодишен. Разхожда се с предзветата скромност на високопоставена уличница, от време на време отмята парфюмираната си коса от очите; или с престорената скромност на високопоставен философ от време на време поспира да размисли в усамотение, сред група възхитени благородници — десния крак изхвърля напред, главата му клюмва на гърдите, лявата му ръка е свита в лакътя, дясната вдигната нагоре, а върховете на пръстите му леко допират челото, сякаш е дълбоко вглъбен. Миг след това изрича някоя блестяща епиграма или куплет с дълбока сентенция; но това не са негови неща — Сенека си печели хляба, както се казва. Пожелавам приятелите на Нерон да му се радват. Пожелавам да му се радва и Рим. Пожелавам да му се радват и Агрипинила, и Сенека. Научих частно, чрез сестрата на Сенека (тайна приятелка на Нарцис, която ни дава безброй полезни сведения за най-новия любимец на народа), че нощта преди Сенека да получи нареждането ми за връщането си от Корсика, 936 той сънувал, че е станал възпитател на Калигула. Приемам това като знамение. На Нова година повиках Ксенофонт и му поблагодарих, че ме е задържал тъй дълго жив. А след това изпълних обещанието си към него, макар уговореният петнайсетгодишен срок все още да не е изтекъл, и издействувах от Сената постоянно освобождаване от данъци и военна повинност на сънародниците му от остров Кос. В речта си разказах подробно за живота и делата на мнозина прочути лекари от Кос, които твърдят, че произхождат от бога Асклепий, и компетентно обсъдих разновидните им лечебни методи; завърших думите си с бащата на Ксенофонт, който е бил полеви хирург при баща ми по време на германските му войни, и със самия Ксенофонт, когото възхвалих най-много от всички. След няколко дни Ксенофонт поиска разрешение да остане при мен още няколко години. Не ми отправи молбата с уверения за вярност или благодарност, или пък за обич, макар да съм направил много за него — колко невиждано сдържан е този човек! — а уж защото дворецът му бил много удобен да прави там медицинските си изследвания! Истината е, че когато оказах на Ксенофонт тази чест, разчитах на него да ми помогне да доведа до края един план, който изискваше най- голяма тайна и мълчание. Това бе дан, която дължах на себе си и на моите предци: не беше друго, а спасяването на моя Британик. Нека сега направо да ви обясня защо тъй очевидно предпочитах Нерон пред него, защо му дадох такова старомодно образование, защо го пазех тъй внимателно от дворцовата зараза, от досега с покварата и ласкателството. Преди всичко знаех, че на Нерон е съдено да управлява като мой приемник, да продължи проклетото дело на монархията, съдено му е да опропасти Рим и да си заслужи вечна омраза, да бъде последният от лудите Цезари. Да, всички ние сме луди, ние — императорите. Започваме като нормални, подобно на Август и Тиберий и дори Калигула (макар да имаше зъл характер, отначало и той бе нормален), но монархията ни подлудява. „След смъртта на Нерон Републиката непременно ще бъде възстановена“ — разсъждавах аз; и възнамерявах Британик да е оня, който ще я възстанови. Но как да оцелее Британик под управлението на Нерон? Нерон сигурно ще го убие, ако остане в Рим, както Калигула бе осъдил на смърт Гемел. Реших, че Британик трябва да бъде прехвърлен на някое безопасно 937 място, където да израсне добродетелен и благороден, подобно на Клавдиите от древността, и да поддържа в сърцето си огъня на свободата. „Но днес целият свят е римски, с изключение на Германия, на Изтока, на скитските пустини северно от Черно море, на непроучената Африка и на крайните области на Британия: тъй че къде да се укрие Британик от властта на Нерон? — питах се аз. — Не в Партия, нито в Арабия: това ще е най-лошото. Нито пък в Германия: никога не съм обичал германците. Въпреки многобройните си варварски добродетели те са наши природни неприятели. За Африка и Скития не зная почти нищо. Едно-единствено място има за Британик и това с Британия. Северните брити са ни расово близки. Царица Картимандуа на бригантите е моя съюзничка. Тя е благородна и мъдра владетелка, живее в мир с моята провинция Северна Британия. Вождовете й са смели и благородни воини. Младият й доведен син, който й е наследник, ще дойде тук през май, придружен от група млади благородници и благороднички, като мой гост в двореца. Ще направя Британик да му е домакин и тайно ще ги свържа с кръвна клетва според британския обичай. Бригантите ще останат тук през цялото лято. Когато си отплават за дома (а пък аз ще ги отпратя по дългия път, от Остия направо до тяхното пристанище в Хъмбър), Британик ще потегли с тях предрешен. Лицето и тялото си ще намаже със синя боя, ще бъде облечен в червена риза и карирани вълнени панталони, каквито носят младите британски благородници, със златни вериги около шията. Никой няма да го познае. Ще натоваря британския принц с дарове и ще го врека в най-святата възможна клетва да бди над Британик и да укрива истинското му име от всички освен от царицата. Той ще обвърже придружителите си със същата клетва. В двора на Картимандуа Британик ще бъде представен като млад грък от най- благородно потекло, чиито родители са умрели и който е останал безпризорен и е дошъл да търси щастието си в Британия. В Рим няма да почувствуват отсъствието му. Ще пусна слух, че е болен и Ксенофонт и Нарцис ще ме подпомогнат в тази измама. След това ще оповестя за смъртта му. Ксенофонт притежава писмено разрешение от мен, което му дава право да изисква тялото на всеки мъртъв роб от острова на Ескулап, за дисекции. (Той пише трактат върху сърдечните мускули.) Лесно ще намери някой подходящ труп, за да го представи за 938 Британик. В двора на Картимандуа Британик ще порасне до пълнолетие: ще обучава бригантите в полезните знания, които аз се потрудих да му дам. Ако се държи скромно, не ще остане без приятели. Картимандуа ще му позволи да боготвори своите богове. Ще страни от римляните. След смъртта на Нерон ще се разкрие и ще се върне като спасител на своята родина.“ Планът ми беше отличен и аз сторих всичко по силите си да го привела в изпълнение. Когато пристигна британският принц, Британик му бе домакин и много се сприятелиха. Всеки научи другия на своя език и на употребата на своите оръжия. Работиха и играеха заедно през цялото лято. Обвързаха се с кръвната клетва, без да е нужно да ги подтиквам, размениха си подаръци. Драго ми бе, че нещата се развиват тъй добре. Разкрих на Ксенофонт и на Нарцис моя план. Съгласиха се да ме подпомогнат. Уредиха всичко. Но сега чуйте какво се случи! Всичките ми кроежи отидоха на вятъра! Преди три дни Нарцис доведе Британик при мене много рано сутринта, когато целият дворец още спеше. Прегърнах го с топлотата, която от години се въздържах да му покажа. Обясних му защо съм се отнасял към него така. Това не бе от жестокост, нито от пренебрежение, казах му аз, но от обич. Цитирах му гръцкия стих, който Август ми бе изрекъл, преди да умре: „Който те е ранил, ще те излекува.“ Разправих му за предсказанието и за желанието ми да спася от проклятието над Рим единствената личност, която обичам — него. Напомних му за фаталната история на нашия род и го помолих да приеме плана ми, в който се крие единствената му възможност за спасение. Той ме изслуша внимателно, накрая избухна: — Не, татко, не! Татко, признавам, че те мразех, откакто мама умря. Мислех най-лоши неща за тебе. За мен ти беше педант, страхливец, глупак и се срамувах, че съм твой син. Сега виждам, че съм грешил и те моля за прошка. Но не, не мога да сторя онова, което искаш от мене. Не е честно. Един Клавдий не бива да боядисва лицето си синьо и да се крие сред варварите. Не се плаша от Нерон: Нерон е страхливец. Позволи ми на тази Нова година да облека мъжката роба. Ще бъда едва тринайсетгодишен, но ти ще ми опростиш една година: висок съм и съм здрав за възрастта си. Щом веднъж съм официално признат за пълнолетен, ще се преборя с Нерон въпреки тласъка, който 939 ти му даде, и въпреки майка му. Направи ни съвместно твои наследници и тогава ще видим кой от двама ни ще получи надмощие. Това е мое право като твой син. Освен това аз не вярвам в Републиката. Не може да се върне ходът на историята. Прабаба ми Ливия го е казала и то е вярно. Обичам старите времена също като тебе, но не съм сляп. Републиката е мъртва за всички освен за старомодни хора като теб и Сосибий. Сега Рим е империя и единствената разлика е дали императорът ще е добър или лош. Направи ме твой наследник съвместно с Нерон и аз ще опровергая предсказанието. Поживей само още няколко години, татко, заради мене. А сетне, когато умреш, аз ще заема мястото ти и ще управлявам Рим справедливо. Преторианците ме обичат и ми вярват. Гета и Криспин ми казаха, че когато ти умреш, ще се постараят император да стана аз, а не Нерон. Аз ще бъда добър император, какъвто беше ти, преди да се ожениш за втората ми майка. Дай ми подходящи възпитатели. Аз нямам полза от сегашните. Искам да изучавам как се говори пред аудитория, искам да науча финанси и правните процедури, искам да науча как да стана император! Не го разубедиха нито думите, нито сълзите ми. Загубих всякаква надежда за спасението му: никой лекар не може да спаси живота на своя пациент, когато оня е решил да умре. Вместо това като предан баща сторих всичко, каквото ми поиска. Отпратих Сосибий и другите възпитатели и назначих нови. Обещах му да отпразнуваме пълнолетието му през тази Нова година и променям завещанието си в негова полза: в предишното ми завещание почти не го споменавах. Днес отправих към Сената прощалната си реч и смирено им препоръчах Нерон и Британик, а на двамината държах дълго и искрено слово, с което ги призовавах към братска любов и съгласие, като призовах Сената за свидетел, че съм го сторил. Но с каква ирония изричах думите си! Знаех тъй сигурно, както знам, че огънят е горещ, а ледът студен, че моят малък Британик е осъден и че сам аз го предавам на смъртта му и прорязвам с него последния истински Клавдий от древния клон на Апий Клавдий. Идиотът аз! Очите ми са уморени, а ръката ми трепери тъй силно, че едва изписвам буквите. Странни поличби се появиха напоследък. Голяма комета, подобна на оная, която с предсказала смъртта на Юлий Цезар, остана дълго да искри в среднощното небе. От Египет съобщиха, че се е появил феникс. Прелетял там от Арабия, както му е обичаят, 940 последван от ята от други възхитени птици. Не ми се вярва да е бил истински феникс, защото той се появява веднъж на всеки хиляда четиристотин шейсет и една години, а са минали само двеста и петдесет години, откакто истински феникс е видян в Хелиополис, през управлението на третия Птолемей; но все пак сигурно е бил някакъв феникс. И като че феникс и комета не са чудеса, достатъчни на брой, та в Тесалия се роди кентавър — донесоха ми го в Рим (през Египет, където александрийските лекари първо го разгледали) и го докоснах със собствените си ръце. Живял един-единствен ден, а пък аз го получих, запазен в мед, но беше истински кентавър, от ония с конско тяло, а не от по-незначителните, с магарешко тяло. Феникс, комета, кентавър, рояк пчели сред знамената в лагера на преторианците, прасе с нокти като на ястреб и паметникът на баща ми, поразен от мълния! Стигат ли ви тези знамения, гадатели? А сега спри, Тиберий Клавдий, боже на бритите, повече не пиши. |