Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

639
Аполоний и Хермекс, син на Аполоний, вашите посланици,
ми предадоха декрета ви и подробно ми говориха за града
Александрия, припомняйки доброжелателството, което в продължение на много изминали години, както знаете, съм изпитвал към вас; защото вие сте наистина предани към
Августовия дом, което е доказано от многобройни примери. Най-вече съществува взаимно разбирателство между вашия град и собственото ми семейство; достатъчно е да спомена в този смисъл брат си Германик Цезар, чието доброжелателство към вас бе изразено много по-ясно,
отколкото от всекиго другиго от нас; той отиде в
Александрия и лично разговаря с вас. По тази причина с радост приемам новите почести, които ми предлагате,
макар обикновено да не обичам почестите.
На първо място, разрешавам ви да празнувате рождения ми ден като „Ден на Август“ по начина, който упоменавате в собствената ви прокламация. Второ,
съгласен съм да издигнете на посочените места статуя на мене и другите членове на семейството ми, защото разбирам, че сте ревностни да положите паметници за вашето верноподаничество към моя род от всички страни.
От двете златни статуи оная, представляваща „Мирът на
Клавдий Август“, направена по предложение и молба на моя приятел Барбил, аз я отказах, защото ми се стори някак си обидна за моите ближни и сега тя трябва да бъде посветена на богинята Рома; другата да бъде носена във вашите процесии на съответните рождени дни по начин,
който вие сметнете за най-подходящ; можете да й направите и трон, украсен както се следва. Неразумно ще е може би, след като приемам подобни големи почести от ваша страна, аз да откажа да представя Клавдиевата триба и да запустя издигането на свещени храмове във всеки египетски район; затова разрешавам да сторите тези неща и ако желаете, също така да вдигнете една конна статуя на моя управител Витразий Полион. Също давам съгласието си да направите четириконните колесници, които искате да вдигнете в моя чест на границите: една в Тапосирис в

640
Либия, друга във Фар при Александрия, третата при
Пелузий в Долни Египет. Но трябва да ви помоля да не назначавате върховен жрец на моя култ, нито да вдигате храмове в моя чест, защото не желая да обиждам моите събратя, а и съвсем ясно ми е, че светилищата и храмовете,
откакто свят светува, са били издигани за прослава на боговете, като нещо дължимо единствено на тях.
Що се отнася до исканията, които тъй много настоявате да удовлетворя, ето моите решения:
потвърждавам гражданството на всички александрийци,
които са влезли в официално пълнолетие, преди да взема монархията, с всички привилегии и удобства, които това носи със себе си; единствените изключения да бъдат онези хитреци, родени от майки робини, които са съумели някак си да се наместят сред свободно родените. Повелявам също така онези благоволения, дарени ви от моите съотечественици, да бъдат потвърдени, както и благоволенията, дарени ви от вашите някогашни царе и градски префекти и потвърдени от божествения Август.
Повелявам свещенослужителите в храма на бога Август в
Александрия да се избират по жребие, както свещенослужителите в храма му в Каноп. Смятам намерението ви да направите градските магистратури тригодишни за твърде умно, защото магистратите ще се държат по-благоразумно по време на своите мандати,
очаквайки, че когато изтекат, ще им се иска сметка за злоупотреба с администрирането, ако са се провинили. Що се отнася до въпроса за възобновяването на Сената, не ми е възможно да зная какви са били обичаите ви по време на
Птолемеите, но вие знаете тъй добре, както и аз, че не сте имали Сенат при ни един от моите предшественици от
Августовия дом. И тъй като това е съвсем ново предложение и не съм уверен дали вие и аз ще имаме полза, ако го възприема, писах на вашия градски префект,
Емилий Рект, да извърши разследване и да ми докладва дали да се създаде сенаторско съсловие и ако отговорът е положителен, по какъв начин да стане това.

641
Що се отнася до въпроса кой е отговорен за неотдавнашните бунтове и враждата или да бъдем по- откровени за войната, която се води между вас и евреите, аз не желая да вземам определено становище по въпроса,
макар вашите посланици, особено Дионисий, син на Теон,
да застъпват каузата ви много разпалено в присъствие на своите еврейски противници. Но аз ще запазя за себе си правото да изпитвам дълбоко възмущение към оная група,
която е подхванала тези нови размирици: и желая да разберете, че ако и двете страни не се въздържат от тази разрушителна и упорита враждебност, ще бъда принуден да ви покажа на какво е способен един доброжелателен монарх, когато се извика справедливият му гняв. Затова още веднъж умолявам вас, александрийците, да проявите дружеска търпимост към евреите, които са ви били съседи в Александрия в продължение на дълги години, и да не накърнявате чувствата им, докато те са отдадени на моления към своя бог според древните си обичаи. Оставете ги да изпълняват всичките си народни обичаи както в дните на божествения Август, защото аз съм потвърдил правото им да правят това след безстрастно изслушване и на двете спорещи страни. От друга страна, желая евреите да не настояват за повече привилегии освен онези, които вече ползуват, и никога вече да не смеят да ми изпращат отделно посланичество, сякаш вие и те живеете в различни градове — нечувана постъпка! — нито да включват свои състезатели за атлетически и други състезания в обществените игри. Те трябва да се задоволят с онова,
което имат, облагодетелствайки се от изобилието,
доставяно им от един голям град, на който те не са първоначалните обитатели: и не бива да довеждат нови евреи от Сирия и от други части на Египет в града, иначе ще ме принудят да ги заподозра още повече и отсега. Ако не се вслушат в това предупреждение, бъдете уверени, че ще им отмъстя, като разпаля световна вражда спрямо тях.
Дотогава следователно, докато двете страни се пазят от този антагонизъм и живеят във взаимна търпимост и добра

642
воля, аз се наемам да изразя подобна приятелска загриженост спрямо интересите на Александрия, каквато всякога е проявявала моята фамилия в миналото.
Тук искам да потвърдя постоянната ревностност за вашите интереси, която моят приятел Барбил отново прояви в застъпничеството си за вас, както и подобната ревностност от страна на приятеля ми Тиберий Клавдий
Архиб. Бъдете здрави!
Този Барбил беше астролог от Ефес, в чиито способности
Месалина имаше пълна вяра, и трябва да призная, че беше много умен човек, който по достоверността на предсказанията си можеше да се равни само с великия Трасил. Учил беше в Индия и при халдейците.
Усърдието, с което защищаваше интересите на Александрия, се дължеше на гостоприемството, оказано му от първенците на града,
когато преди години бе принуден да напусне Рим, защото Тиберий прокуди от Италия всички астролози и гадатели освен неговия любим
Трасил.
След месец-два получих писмо от Ирод, с което официално ме поздравяваше за победите, за раждането на сина ми и за това, че съм получил титлата „император“ вследствие победите си в Германия.
Прибавил бе и обичайното си лично писмо:
Какъв велик воин си ти, Маймунке! Достатъчно е да доближиш перото до папируса, да издадеш заповед за някоя битка и — хоп! — знамена се веят, мечове се изтеглят от ножниците, глави се търкалят по тревата,
градове и храмове изгарят в пламъци! Какви ли страхотни разрушения ще причиниш, ако един ден се покачиш на някой слон и лично поведеш войската! Спомням си, че веднъж майка ти ми говори за тебе, не кой знае колко обнадеждено, като за бъдещия завоевател на Британския остров. Защо пък не? За себе си аз не замислям никакви военни победи. Мир и сигурност са единственото, за което копнея. Сега се занимавам с това да укрепя владенията си срещу едно вероятно нападение на партите. Киприя и аз

643
сме много щастливи, добре сме, а също и децата. Учат се да бъдат добри евреи. Учат се по-бързо от мене, защото са по-млади. Между другото не ми харесва този Вибий Марс,
новият ти управител на Сирия. Страхувам се, че в някой от близките дни ще се спречкаме, ако не престане да си завира носа в моите работи. Съжалих, когато мандатът на
Петроний изтече: чудесен човек. Бедният Силас все още е в тъмница. Дадох му най-добрата възможна килия и му разреших да си пише каквото му е на душата, та да излива възмущението си от моята неблагодарност. Но не на пергамент или папирус, разбира се, а на восъчна плочка, та като стигне до края на някоя жалба, да трябва да изтрие писаното, преди да подхване новата.
Тук сред евреите си много обичан и острите изрази в писмото ти до александрийците не ги засегнаха: евреите умеят да четат между редовете. Научих от приятеля си алабарха Александър, че било размножено из всички квартали на Александрия със следния надпис от градския префект:

Изтегляне 7.72 Mb.

Сподели с приятели: