Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

611
В началото на август, двайсет дни след като ми бе гласува титлата „император“, Месалина ми роди дете. Беше момче и за пръв път преживях радостите на бащинството. Към сина ми Друзил, когото бях загубил преди около двадесет години, единайсетгодишен, не бях изпитал никакво топло бащинско чувство и твърде малко — към дъщеря ми Антония, макар да беше добросърдечно дете. Това бе,
защото браковете ми с Ургуланила, майката на Друзил, и с Елия,
майката на Антония (и с двете се бях развел веднага щом политическото положение ми бе позволило), ми бяха натрапени: не обичах ни една от тези жени. Но затова пък бях страстно влюбен в
Месалина; и не вярвам нашата римска богиня Луцина, покровителка на родилките, да е била тъй упорито подмамвана от другиго с молитви и приношения: не я оставих на мира през двата последни месеца от бременността на Месалина. Беше чудесно здраво бебе и тъй като бе единственият ми син, прие, според обичая, всичките ми имена. Но аз съобщих, че ще бъде известен под името Друз Германик. Знаех, че това ще повлияе добре на германците. Първият Друз Германик, който бе придал страховито звучене на това име отвъд Рейн — преди повече от петдесет години, — беше баща ми, а следващият беше брат ми,
двайсет и пет години по-късно; аз също бях Друз Германик, а нима аз току-що не върнах последния от пленените Орли? След още четвърт век без съмнение моят малък Германик ще повтори историята и ще избие още няколко хиляди от тях. Германците са като трънаците по междите: избуяват бързо и трябва непрестанно да се изкореняват с огън и сеч, иначе се размножават. Щом момченцето ми стана на няколко месеца и вече можех да го вдигам без страх да му навредя,
започнах да го разнасям из дворцовия двор и да го показвам на войниците; те го обикнаха почти колкото мене. Напомнях им, че той е първият от Цезарите, след великия Юлий, който е роден Цезар, а не е бил само осиновен от рода като Август, Марцел, Гай, Луций, Постум,
Тиберий, Кастор, Нерон, Друз и Калигула. Но тук всъщност гордостта ми ме бе изкушила да поизлъжа. Калигула, за разлика от братята си
Нерон и Друз, се роди две-три години, след като баща му, моят брат
Германик, беше осиновен от Август (Цезар, понеже бе осиновен от
Юлий Цезар); тъй че той наистина беше роден Цезар. Онова, което ме заблуди, беше, че Калигула не беше осиновен от Тиберий (също Цезар

612
след осиновяването му от Август), докато не стана на двайсет и три години.
Месалина не пожела да кърми нашия малък Германик (каквато бе моята воля), а го даде на кърмачка. Каза, че била твърде заета, за да кърми дете. Но кърменето е почти сигурна гаранция срещу нова бременност, а бременността поразява здравето на жената и отнема от свободата й повече, отколкото кърменето. Тъй че Месалина има нещастието да забременее отново, и то толкова скоро, че само единайсет месеца деляха раждането на Германик от това на дъщеря ни
Октавия.
Реколтата през това лято беше слаба, а запасите от зърно в обществените житници бяха тъй недостатъчни, че аз се разтревожих и намалих свободната дажба от жито, която бедните граждани бяха свикнали да приемат като свое право, и я сведох до нещо незначително. Но дори и това количество успях да осигуря едва след като събрах или закупих зърно от всички възможни източници.
Сърцето на народа се намира в стомаха му. В средата на зимата, преди доставките да започнат да пристигат от Египет и Африка (където за щастие новата реколта се оказа много добра), в най-бедните квартали на града започнаха чести размирици и се подеха много разпасани бунтовни приказки.

613

Изтегляне 7.72 Mb.

Сподели с приятели: