Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

676
— Но то се е набило и в съзнанието на Омир. Той също го повтаря. Един път в „Илиадата“ и два-три пъти в „Одисеята“.
Предаността на Месалина бе голяма утеха, както и верноподаническите приветствия на гражданите и войниците, когато се явявах на обществени места, а тъй също и доверието, което Сенатът,
както изглежда, хранеше към мене.
Отблагодарих се на Седмия и Единайсетия легион, измолвайки от Сената да ги прекръсти на „Верните легиони на Клавдий“, а по настояване на Месалина (Вителий се съгласи с нея, че случаят не е подходящ за амнистия) наказах със смърт главните подстрекатели,
които бяха оцелели. Но не ги екзекутирах без съдебна процедура, както бях сторил със Силан, а изправих всеки пред истински съд.
Процедурата, която бях възприел, бе да прочитам обвинението, седнал на служебния си стол, а консулите седяха по един от двете ми страни.
След това се оттеглях на обикновения си стол, а консулите поискваха да ми се донесат техните служебни столове и водеха делото като съдии. Случи се, че бях много настинал, от което гласът ми, който всякога е бил слаб, се превърна в шепот; но до мене бяха Нарцис,
Полибий и преторианските офицери, та ако трябваше да се извърши разпит на някой обвиняем или свидетел, подавах им списък с въпроси,
които да зададат от мое име, или ги прошепвах на разпитвания. Нарцис ми бе най-добрият високоговорител, затова го използувах по-често от останалите: а това доведе до недоразумения. По-късно неприятелите ми разправяха, че той водел обвинението по своя собствена инициатива — един никакъв освобожденец да обвинява благородни римляни, какъв скандал! Нарцис наистина се държеше много уверено и самонадеяно и трябва да призная, че се присъединих към всеобщия присмех срещу него, когато верният освобожденец на Скрибониан,
когото той разпитваше, успя да го бие по остроумие.
Нарцис: Ти си освобожденец на Фурий Камил Скрибониан,
нали? Ти присъствува ли на неговата смърт?
Освобожденецът: Да, присъствувах.
Нарцис: Той беше ли ти доверил намеренията си за подготвяния бунт? Ти знаеше ли кои са му съучастниците?
Освобожденецът: Искаш да кажеш, че съм бил недостоен за неговото доверие, така ли? Че ако е имал съучастници, както ти ги наричаш, аз сигурно съм щял да ги издам?

677
Нарцис: Нищо не искам да кажа. Задавам ти един ясен въпрос относно фактите.
Освобожденецът: Тогава и аз ти отговарям ясно. Не си спомням.
Нарцис: Не си спомняш ли?
Освобожденецът: Последните му думи към мен бяха: „Каквото и да съм ти казал по този въпрос, забрави го. Нека тайните ми умрат заедно с мене.“
Нарцис: Аха, в такъв случай аз трябва да предположа, че той ти се е доверил.
Освобожденецът: Предполагай каквото си щеш. Това не ме интересува. Последната заповед на господаря ми беше да забравя.
Подчиних му се безусловно.
Нарцис (пристъпва гневно напред, към средата на залата, тъй че закрива свидетеля от очите ми): Много честен освобожденец, кълна се в Херкулес. А я ми кажи, приятелче, какво би сторил, ако Скрибониан станеше император?
Освобожденецът: Щях да се туля зад гърба му, приятелче, и да си затварям устата.
Петнадесет бунтовници от благороден произход, или бивши благородници, бяха осъдени на смърт, но само един от тях беше сенатор, Юнк, магистрат от първи ранг, и аз го накарах да си подаде оставката, преди да го осъдя. Другите сенатори се бяха самоубили преди ареста. За разлика от общоприетия обичай не конфискувах имуществата на екзекутираните бунтовници, а оставих близките им да ги наследят, все едно, че най-почтено са се самоубили. Всъщност в три-четири случая, там, където се оказа, че имотите им са тежко обременени с дългове — дължащи се вероятно на участието им в бунта, — аз просто подарих на наследниците пари. Разказваше се, че
Нарцис бил вземал подкупи, за да унищожи уличаващите доказателства срещу някои бунтовници: но това е чиста измислица.
Лично аз проведох предварителните разследвания с помощта на
Полибий и вземах показанията под клетва. Нарцис не бе имал възможността да скрие никакви факти. Месалина обаче имаше достъп до документите и може би е унищожила някои от тях; трудно ми е да разбера дали го е сторила, или не. Но Нарцис и Полибий не са ги докосвали освен в мое присъствие. Разправяше се също така, че освобожденци и граждани били подлагани на мъчения, за да се

678
измъкнат от тях някои доказателства. Това също е невярно. Измъчвани бяха някои роби, но не да ги принудят да дадат показания срещу господарите си, а само за да свидетелствуват срещу някои освобожденци, които подозирах във фалшификация. Източникът на приказките за това, че уж съм измъчвал освобожденци и граждани,
вероятно идеше от някои роби на Винициан, на които той бе дал свободата, когато бе разбрал, че бунтът се е провалил, та да ги предварди от възможността да дават показания срещу него под натиска на мъченията; той бе указал датата за освобождаването им в съответния документ с една година по-рано. Това бе незаконна процедура или във всички случаи хората все още можеха да бъдат разпитвани с мъчение според един закон на Тиберий, с който се целеше да се попречи на този начин на измъкване. Един самозван гражданин бе подложен на мъчения, когато се оказа, че няма право да се смята за гражданин. Наистина Юнк протестира по време на своя процес, че бил малтретиран в тъмницата. Яви се обвит в превръзки, с дълбоки рани по лицето, но Руфрий даде показания, че това било чиста лъжа; раните му се дължали на съпротивлението му при самия арест
— скочил гол от спалнята си в Бриндизи и се опитал да се измъкне през някакъв гъст жив плет. Двама офицери от преторианците го потвърдиха. Но Юнк успя да си отмъсти на Руфрий.
— Ако аз трябва да умра, Руфрий — каза той, — тогава ще те взема със себе си.
А сетне се обърна към мене:
— Цезаре, твоят доверен командир на преторианците те мрази и презира точно толкова, колкото и аз. Пет и аз разговаряхме с него по молба на Винициан, за да разберем дали при идването на далматинските легиони ще се съгласи да премине с преторианците на наша страна. Той прие да го стори, но само при условие, че той,
Скрибониан и Винициан ще си поделят управлението на империята.
Отречи това, ако смееш, Руфрий.
Арестувах Руфрий още на място. Отначало се опита да отхвърли обвинението с присмех, но Пет, един от въстаналите конници, който очакваше своя процес, подкрепи свидетелството на Юнк и накрая
Руфрий направи самопризнания и помоли за милост. Смилих се над него и му позволих да изпълни сам смъртната си присъда.

679
Екзекутирани бяха и няколко жени. Не виждам защо полът на жената да я предпазва от наказание, ако наистина е била виновна в подстрекаване на въстание, особено пък жена, която не се е омъжила за един мъж по строгата форма на брака, ами си е запазила своята независимост, както и имотите, тъй че не може да твърди, че е била принудена към бунт от своя съпруг. Доведоха ги на ешафода оковани във вериги също като съпрузите им и, общо взето, те проявиха по- голяма смелост при срещата със смъртта. Една жена. Ария, съпруга на
Пет, но близка приятелка на Месалина, омъжена по строгата форма,
без съмнение щеше да бъде помилвана, ако бе отправила искане за това. Но не — тя предпочете да умре с Пет. Пет, като награда за показанията му в случая с Руфрий, получи разрешение да се самоубие,
преди още да бе заведено официално дело срещу жена му. Той беше страхливец и не намерил сили да падне върху меча си. Ария го измъкнала от него и го намушкала под собствените си ребра.
— Гледай, Пет — казала тя, умирайки, — не боли.
Най-видната личност, която умря за съучастничество в бунта,
беше племенницата ми Юлия (Елена Лакомницата). Драго ми бе, че имам убедителен повод да се отърва от нея. Тя беше същата, която бе предала съпруга си, бедния ми племенник Нерон, на Сеян и бе станала причина да го прокудят на острова, където той умря. По-късно
Тиберий изрази възмущението си от нея, като я омъжи за Бланд, прост конник от долен произход. Елена завиждаше на хубостта на Месалина,
както и на нейната власт: сама тя бе загубила хубостта си от лакомия и мързел и бе станала страшно дебела; обаче Винициан беше от ония плъхообразни дребни мъже, които обичат дебелите жени, както плъховете обичат големи тикви; и ако той бе станал император, както възнамеряваше, тъй като се смяташе много по-способен и от Руфрий, и от Скрибониан, Елена Лакомницата щеше да стане негова императрица. Винициан я издаде на Месалина в знак на верността си към нас.

680

Изтегляне 7.72 Mb.

Сподели с приятели: