Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

866
Поощрявах съзнанието на нов вид адвокати, хора, лишени и от голямо красноречие, и недостатъчно обиграни в съда, но надарени със здрав смисъл, ясни гласове и дарба да свеждат делата до най- същественото в тях. Най-добрият представител от този вид се наричаше Агатон. Всякога бях готов да оправдая клиента му поради липса на доказателства, когато той защищаваше някое дело пред мен по характерния за него приятен, бърз, точен начин; правех го, за да поощря другите да му подражават.
Юридическият и правен институт на Телегоний, „тоя най-учен и красноречив оратор и юрист“, бе закрит преди около три години. Това стана така. Телегоний, дебел, забързан и ниско остриган, се яви веднъж пред апелативния съд, където председателствувах, в защита на своето лично дело. Осъден беше от един магистрат да плати тежка глоба на основание на това, че при спречкване подбудил един свой роб да убие някакъв ценен роб на Вителий. Докато чакал да го обръснат в бръснарницата, робът на Телегоний си придавал голяма важност,
въобразявайки си, че сам е адвокат и оратор. Подхванал се спор между него и един роб на Вителий, който също чакал ред и бе известен като най-добрия готвач (след моя) в цял Рим — струваше най-малко десет хиляди златици. Робът на Телегоний с обидно красноречие взел да противопоставя артистичната стойност на ораторството на жалкото готварско изкуство. Готвачът на Вителий, който иначе не бил сприхав човек, изрекъл няколко припрени думи, като обяснил, че изобщо не може да се прави сравнение между домашните изпълнители на изящни изкуства и изящните изпълнители на домашни изкуства; и че очаквал ако не уважение, то поне учтивост от роби, по-незначителни от него; и че той струвал поне сто пъти повече от своя опонент. Ораторът,
разгневен от симпатията, която готвачът извикал сред околните,
грабнал бръснача от ръката на бръснаря и разрязал гърлото на готвача,
викайки: „Ще те науча аз как се спори с човек на Телегоний!“
Телегоний съответно бил глобен с пълната стойност на убития готвач,
на основание на това, че жестокостта на роба му се дължала на манията за непогрешимост при всеки спор, втълпена от института на неговите служители. А сега пък Телегоний се жалваше на основание на това, че на неговия роб не му било втълпено да убива насилствено,
защото самото мото на института: „Езикът поразява по-силно и от
острието“, постановявало недвусмислено служителите му да се

867
придържат единствено към това оръжие при всеки спор. Изтъкваше и обстоятелството, че денят бил много горещ, робът бил засегнат жестоко от твърдението, че не струвал повече от сто златици — най- ниската оценка, която можеше да се сложи за дейността на един опитен служещ беше петдесет златици годишно — и че следователно единственото справедливо схващане по станалото било: сам готвачът си е изпросил смъртта с предизвикателното си държане.
Вителий се яви като свидетел:
— Цезаре — каза той, — аз виждам нещата така. Този роб на
Телегоний уби главния ми готвач, кротък, достоен човек, съвършен артист в своята област, както сам ще признаеш, понеже често си хвалил неговите сосове и сладкиши. Ще ми струва най-малко десет хиляди златици да го заместя, а дори и тогава, уверен съм, не ще намеря друг наполовина способен като него. Убиецът си е послужил с изрази във възхвала на ораторството и в порицание на готварството,
които се цитират дословно в личните наръчници на Телегоний:
установи се освен това, че в същите тези наръчници, в разделите,
посветени на „Свободата“, се срещат многобройни жестоки пасажи,
чиято цел е да оправдаят оня, който се е хванал за оръжието, когато не са му стигнали убедителни доводи и благоразумие.
Телегоний подложи Вителий на разпит и трябва да призная, че надмощието клонеше на негова страна, когато един случаен посетител на съда ни поднесе изненада. Беше Александър алабархът, който бил в
Рим и влязъл в съда да се поразвлече. Той ми изпрати записка:
Личността, която се нарича Телегоний от Атина и
Рим, е мой избягал роб на име Йоан, роден в Александрия в моя дом, от майка сирийка. Загубих го преди двайсет и пет години. Ще намериш буквата „А“, в кръгче, татуирана на лявото му бедро, което е дамгата на моето семейство.
Александър алабархът
Спрях разглеждането на делото, а Телегоний беше изведен от моите телохранители и разпознат наистина като собственост на алабарха. Представяте ли си, двадесет и пет години той е минавал за римски гражданин! Цялото му имущество трябваше да премине във

868
владение на държавата, с изключение на онези десет хиляди златици,
които бяха присъдени на Вителий, но аз позволих на алабарха да задържи половината. В замяна на това алабархът ми подари самия
Телегоний, когото предадох на разположение на Нарцис: Нарцис го изпрати да изпълнява полезната, макар и скромна длъжност на съдебен писар.
Ето така управлявах. Разпрострях нашироко правото на римско гражданство, защото исках провинциите, чиито жители са верни,
порядъчни и заможни, най-сетне да се изравнят по гражданско положение с Рим и другите части на Италия. Първият град от Северна
Франция, за който осигурих римско гражданство, беше Отьон.
След това извърших преброяването на римските граждани.
Общият брой на гражданите, включително жените и децата, сега възлезе на пет милиона деветстотин осемдесет и четири хиляди и седемдесет и двама в сравнение с числото четири милиона деветстотин тридесет и седем хиляди, получена при преброяването, извършено в годината на Августовата смърт, и с числото четири милиона двеста тридесет и три хиляди от преброяването в годината на бащината ми смърт. Надраскани накратко на листа, тези цифри не правят кой знае какво впечатление, но представете си ги изразени в живи хора. Ако всички римски граждани се наредят в редица и минат пред мене в бърз ход, ще трябват цели две години. А това бяха само истинските граждани. Ако преминеше цялото население на империята, над седемдесет милиона души — понеже сега и Британия, и Мавритания,
и Палестина влизаха в числото, необходимо бе дванадесет пъти повече време, или двадесет и четири години, а в тези двадесет и четири години щеше да порасне едно цяло ново поколение, тъй че аз можех да си седя цял живот, потокът пред мен нямате да пресекне, а щеше да
„лъкатуши и тече с нестихващ ромон“ — и всяко лице щеше да бъде различно от другите. Числата са същински кошмар. Представяте ли си,
че първият празник на пастирите е бил празнуван от Ромул само с три хиляди души! Къде ще свърши всичко това? (48 г. от н.е.)
Онова, на което искам да наблегна в този отчет за императорската си дейност, е, че поне дотук бях действувал, доколкото можех, в полза на общото благо в най-широкия смисъл на думата. Не бях безогледен революционер, нито жесток тиран, нито пък фанатизиран реакционер: опитвах се да съчетая великодушието със

869
здравия разум всякога, когато имах тази възможност, и никой не би могъл да ме обвини, че не съм сторил всичко по силите си.

Изтегляне 7.72 Mb.

Сподели с приятели: