876
ми при Брентууд, но бях запазил всичко в пълна тайна дори от
Месалина, от която нямах тайни. Запитах:
— Нищо ли не може да се направи? Не може ли някак си да измамим провидението?
— Нищо не ми идва на ума. Ти си ми съпруг, нали? Освен…
освен ако… слушай, сетих се! Да предположим, че само за следващия месец престанеш да си ми съпруг?
— Но аз съм ти съпруг. Не можеш да се престориш, че не съм.
— А не можеш ли да се разведеш с мен само за един месец? И
пак да се ожениш за мене, когато Барбил ни съобщи, че Сатурн се е изместил на безопасно отстояние?
— Не, това не е възможно.
Ако се разведа с тебе, не бихме могли да се оженим законно, ако междувременно не ни разделя друг брак.
— Виж, за това не си помислих. Но нека не се предаваме заради някаква незначителна подробност. Да речем, тогава, че аз се омъжа за някого — все едно за кого — формално. За някой готвач или носач, или за някого от дворцовата стража. Само церемониалната част на брака,
разбира се. Ще влезем в брачната спалня през едната врата и ще излезем от другата. Идеята не е лоша, нали?
Казах си, че в това има смисъл: но очевидно трябваше да се омъжи за човек от потекло и обществено положение, иначе щеше да направи лошо впечатление. Отначало предложих Вителий, а
тя усмихната ми отговори, че Вителий и без туй вече бил влюбен в нея,
жестоко щяло да е да се омъжи за него и да не му позволи да преспи с нея. Освен това да не забравям и предсказанието. Нима искам да осъдя
Вителий на насилствена смърт?
Споменахме няколко възможни съпрузи. Ала единственият, за когото бяхме единодушни, беше Силий, консул, син на оня Силий,
пълководеца при брат ми Германик, когото Тиберий бе обвинил в държавна измяна и бе принудил да се самоубие. Ненавиждах го,
защото той бе водил опозицията в Сената срещу предложението ми за разширяване на избирателните права и се бе държал много обидно с мене. След речта ми за избирателните права помолиха го да се изкаже.
Той заяви, че
намирал за много странно, гдето нашите древни съюзници, благородните и прославени гръцки градове от Ликия, все още били лишени от свободата си (пет години преди това бях присъединил Ликия към римските владения, поради нестихващите
877
политически смутове, които ставаха там, както и съседния остров
Родос, където бяха набили на кол римски гражданин), докато на келтските варвари от севера се давали пълноценни права на римски граждани. Когато станах да отговоря на това възражение,
което всъщност бе единствено, сторих го с най-кротки думи. Казах:
— Наистина много голямо е разстоянието от прочутата Ликия,
където, според думите на Омир, които се пяха на миналогодишните Секуларни игри,
до Франция и огромната тъмна река Рона, огромната тъмна река
Рона… която изобщо не се споменава в класическите легенди, освен гдето уж Херкулес бил минал там по време на десетия си подвиг,
отивайки да отведе воловете на Герион.
Ала не смятам, че…
Прекъсна ме кискане, което скоро се превърна в бурен смях.
Оказа се, когато съм повторил „огромната тъмна река Рона“ и за миг съм се поколебал, за да намеря думите си, Силий подметнал с ясен глас — ала той седеше откъм глухото ми ухо, тъй че не съм го чул —
„Да, огромната тъмна река Рона, където, ако историците не лъжат,
намеквайки за оня случай, когато по заповед на Калигула ме хвърлиха от един мост в същата река и аз едва не се удавих. Можете да си
представите как се разгневих, когато Нарцис ми обясни за какво се смеят. Няма нищо лошо в това да се подхвърлят такива леки, интимни закачки на някоя вечеря или в баните, а дори и по-смели шеги на
Сатурналиите (към които, между другото, възстанових петия ден,
отнет от Калигула), но аз поне никога не бих се осмелил да изрека
Сподели с приятели: