Аз, Клавдий. Божественият Клавдий


ОЦЕЛЕЛИ ЧАСТИ ОТ РЕЧТА НА КЛАВДИЙ КЪМ СЕНАТА, С КОЯТО ПРЕДЛАГА ДА СЕ



Pdf просмотр
страница91/113
Дата28.05.2023
Размер7.72 Mb.
#117874
1   ...   87   88   89   90   91   92   93   94   ...   113
Robert-Graves - Az Klavdij. Bozhestvenijat Klavdij - 680-b
ОЦЕЛЕЛИ ЧАСТИ ОТ РЕЧТА НА КЛАВДИЙ КЪМ СЕНАТА, С КОЯТО ПРЕДЛАГА ДА СЕ
РАЗРЕШИ ПРАВОТО НА РИМСКО ГРАЖДАНСТВО НА ФРАНЦУЗИТЕ ОТ ОБЛАСТТА
ОТЬОН 48 Г. ОТ Н.Е.
Ще ви помоля предварително, сенатори, след като изслушате предложението, което се готвя да направя, да преодолеете чувството, че то е революционно: подобно чувство, предвиждам го, ще бъде най-голямата пречка, с която ще се сблъскам днес. Може би най-подходящият


871
начин да предотвратя тази пречка е, като ви припомня колко много промени са станали в нашите основни закони в течение на римската история, колко гъвкави са били нашите закони още от самото начало.
Имало е времена, когато Рим се е управлявал от царе и все пак монархията не е станала наследствена. Чужденци са налагали нашата корона, дори хора от друга раса: като например приемникът на Ромул, цар Нума, който е бил от
Сабиниум (на времето си отделна държава, макар да се е намирала близо до Рим), и Тарквиний Първи, който е дошъл след Анк Марций. Тарквиний не е бил от благороден произход — баща му бил Демарат, коринтиец, а майка му била толкова бедна, щото, макар да е произхождала от благородната фамилия на Тарквиниите,
принудила се да се омъжи за по-долен от нея — и така,
възпрепятствуван да заема почетна служба в Коринт,
Тарквиний дошъл тук и бил избран за цар. След него и неговия син или може би внук — историците не са единодушни по този въпрос — е дошъл Сервий Тулий,
който според римските хроники е бил син на Окрезия,
пленничка. Според етруските летописи той е бил верен спътник на етрусеца Целе Випинас и е споделял всичките му беди: там четем, че когато Целе претърпял поражение,
Сервий Тулий напуснал Етрурия с остатъка от войските на
Целе и завзел отсрещната Целска планина, която нарекъл на предишния им военачалник. След това променил етруското си име — наричал се Макстърна — на Тулий,
спечелил римския престол и също станал много добър цар.
По-късно, когато Тарквиний Горди и синовете му станали омразни заради своето тиранство, римският народ,
запомнете, се наситил на монархическото управление и вместо това сме започнали да имаме консули, ежегодно избирани магистрати.
Нужно ли е в такъв случай да ви напомням за диктаторството, което нашите предци са сметнали за по- силна форма на управление дори и от консулската власт по време на войни или политически смутове! Или за


872
избирането на народни трибуни, които да защищават правата на населението срещу чуждо посегателство? За
Колегията на десетте, която за известно време е иззела управлението на консулите? Или за разделението на консулската власт между няколко души? Или за назначаването на военни командири на консулски места —
това се е случило седем или осем пъти. Или как на членове от простолюдието не само са се давали най-висши магистратски длъжности, но те са се въвеждали и в жреческото съсловие? Но тук аз няма да изреждам борбите на нашите предци, нито ще напомням какъв е бил изходът от тях; не бих искал да сметнете, че нескромно се старая да превърна този исторически преглед в предлог, за да се похваля с настоящото разширение на римската империя отвъд северните морета…
Моят чичо, император Тиберий, беше оня, който повели всички по-големи колонии и провинциални градове в Италия да имат представители в този Сенат: и наистина бяха избрани представители с необходимите качества на характера и с нужния имуществен ценз. „Да, ще ми възразите, но съществува голяма разлика между един италийски сенатор и един сенатор от другите народи.“
Когато започна, в качеството си на цензор, да ви обяснявам тази страна на моите действия, а именно разпростиране правото на пълно римско гражданство над провинциите,
ще ви изложа какво е отношението ми по въпроса. Но нека ви кажа с две думи, че според мен не бива да се запрещава на провинциалите само защото били провинциали, да заемат места в този Сенат, ако с това ще допринесат полза.
Видната и процъфтяваща колония Виенна, във Франция, от дълго време вече ни изпраща свои сенатори, нали така?
Уважаемият Лупий Вестин идва от Виенна: той е един от най-изтъкнатите членове на благородното съсловие на конниците и аз съм му възложил да ми помага в административната работа. (Впрочем бих желал да ви помоля за едно благоволение относно децата на Вестин:
искам да им бъдат дадени най-високите почести на


873
жречеството — уверен съм, че след време те сами ще си заслужат отличия, които да се прибавят към ония, дарени им заради техния баща.) Има обаче един французин, чието име не ще спомена в тази реч, защото той се оказа долен крадец и аз го ненавиждам. Той беше борецът-чудо на една школа за борци и отнесе консулската титла в своята колония, преди още родното му място да бе удостоено с римско гражданство. Същото лошо мнение имам и за брат му — жалък и недостоен измамник, който не би ви свършил никаква работа като сенатор.
Но сега вече е крайно време, Тиберий Клавдий
Германик, да разкриеш пред този Сенат темата на своята реч: ти вече стигна до границите на Южна Франция…
… Този Сенат вече не ще се срамува от благородните мъже, застанали сега пред мен, ако бъдат въздигнати в ранга на сенатори, както не се срамува уважаемият Периек,
когато среща френското име Алоброгик сред погребалните маски на своите предци. Ако сте съгласни, че всичко е така,
какво повече искате от мен? Нужно ли е да ви доказвам с помощта на картата, като сложа пръста си на самото място,
че сред вас вече има сенатори, дошли отвъд границите на
Южна Франция, че не е станало нищо позорно, когато в нашето съсловие са въведени хора, родени в Лион
[2]
? О,
сенатори, уверявам ви, с най-голяма плахост си позволявам да пристъпя отвъд познатите ми граници на Южна
Франция. Но, тъй или инак, сега трябва да бъде защитена каузата на останалата част на тази голяма страна. Прави сте, че французите се сражаваха срещу Юлий Цезар (сега обожествен) в продължение на десет години, но в замяна на това искам от вас да се съгласите, че цял век оттогава насам те са ни предано верни, останаха верни и в смутни времена, по-верни, отколкото сме очаквали да бъдат. Когато баща ми Друз бе зает с покоряването на Германия, цялата френска земя остана мирна в тила му; и то в часове, когато е бил принуден да изоставя недовършено преброяването на собствениците на земи — непознато и тревожно преживяване за французите. Да, та дори и днес, както зная


874
от личен опит, това преброяване е трудна задача, макар сега да не означава друго освен публично оглеждане на материалните ни запаси…
[1]
По-късно император Нерон. — Б.авт.

[2]
Шеговито подмятане за него самия. — Б.авт.



875


Сподели с приятели:
1   ...   87   88   89   90   91   92   93   94   ...   113




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница