Балистика на гладкоцевното ловно оръжие

1.Капсулите да бъдат от една партия или поне от ед­на година,

3.Вътрешния диаметър на гилзата трябва да отговаря на диаметъра на канала на цевта.

4.Теглото на барутния заряд трябва да се измерва с точност до ±0,01 гр.

5.Барута трябва да бъде от една партия.

6.Теглото на картонената и филцовата тапа в патроните трябва да бъде еднакво.

7.Теглото на куршумите трябва да се подбира еднакво.

8.Корпуса на куршума трябва да бъде по диаметър не по-малко от 0,6 мм от диаметъра на шока на цевта.

9.Диаметъра на водещите ребра на куршума не трябва да се отклонява от фактическия диаметър на цевите на по­вече от +0,05 мм, т.е. ако диаметърът на цевите е 18,5 мм, водещите ребра на куршума трябва да бъдат в предела от 18,45 мм до 18,55 мм.

10.Куршума трябва да бъде без наранявания, изпъкналости, защото те ще повлияят при стрелбата.

11.Завиването на патроните трябва да бъде еднакво.

Дългото практическо използуване на куршуми при снарядяването на патроните и ловуването с тях е обърнало вни­мание на ловците, че същите при стрелба частично се де­формират. Ще се спра накратко на този въпрос, с цел изясняването му. Конструкторите на куршумите за ловни оръжия знаят, естествено, за свойството на оловото да се деформира в момента на изстрела и при преминаването на дулното стеснение. Отчитайки това конструкторите се стр

Повишаването на налягането и увеличаването на на­чалната скорост при използването на бездимен барут поз­волява да се намали теглото на куршумите при съхранение на поразяващата им сила. Теглото на повечето съвременни куршуми не превишава 35 гр. Фостер от САЩ специално за лов на елени е конструирал олекотен куршум с тегло 28,3 гр, като в тази конструкция удачно се използува свойството на оловото да се деформира в момента на изстрела. Куршума на Фостер за 12 кал. има диаметър 17,3 мм, но в момента на изстрела се разширява до фактическия размер на канала на цевта, т.е. примерно с 1 мм. При преминаването през дулното стеснение този кух куршум се свива, затова стрелбата с този куршум е безопасна и за оръжие с най-голямо шоково стеснение.

За да се получи това равномерно деформиране на куршума в момента на изстрел, Фостер дълго е експеримен­тирал с тапите под куршума и вдлъбнатината в долната част на куршума. Меките тапи се впивали в куршума, което нарушавало стабилността на боя; много твърдите тапи пък смачквали долната част на куршума като хармоника, което също довежда до неприцелна стрелба. Сега вече под куршума на Фостер се слагат две тапи от доста плътна и еднородна маса от типа на папиемаше с обща височина 21 мм, а под тях, над барута, щампована от картон или полиетилен ка­пачка.

Още по-голяма сложност е възникнала при подбора на материалите за контейнера и тапите при разработката на подкалибрения куршум на Мак-Елвин.

Недостатъчно плътния материал на контейнера е до­веждал до това, че куршума в момента на изстрела се е сви­вал и губел първоначалната си форма, като при това се е смачквал и самия контейнер. Много твърдия материал на кон­тейнера при преминаването през дулното стеснение разкъс­вало куршума на половина в най-тясното място. Сега под кон­тейнера с куршума се слага тапа с дебелина 3,5 мм от много плътен и твърд картон, а под него твърда, но лека уплътня­ваща тапа от найлон с височина 8 мм. Тапите имат диаметър точно отговарящ на вътрешния диаметър на гилзата. Кон­тейнера за куршума се прави посредством щамповка от по­лиетилен високо налягане. В първоначалния вариант опашката на куршума е била куха, но това е довеждало до големи де­формации и затова в окончателния вариант на този куршум в кухината му се запресова найлонова тапа.

Куршумите „Майер " /турбинка/ и „Идеал" също така са подложени на деформации 6 момента на изстрела. За рав­номерното предаване на налягането на долната част на те­зи куршуми може да се препоръча под куршума да се слага картонена капачка с дебелина 2мм, след това - парафинирана филцова тапа, а под нея, непосредствено над барута, по­лиетиленова капачка.

Куршума „Бренеке" има диаметър равен на цилиндрич­ната част на канала на цевта. Тези куршуми се произвеждат за 12 кал. с диаметър 18,5 мм. За многото години след конс­труирането му, този куршум не е претърпял никакви промени, след като се има предвид, че е бил конструиран още по вре­мето на използването на димния барут, когато разчетената начална скорост е била 350 - 380 м/сек. Сега, когато начал­ната скорост, с помощта на бездимния барут достига 450 м/сек и повече , куршума е подложен на такава деформация в момента на изстрела, че това довежда до снижаване по­казателите на боя.

Тапите под „Бренеке" нямат необходимите качества, за да пазят куршума от деформация. Картонената капачка под куршума и филцовата тапа е много тънка и не всякога издържа налягането, възникващо при използването на бездимния барут. Отбелязани са случаи на вдълбаване на филцовата тапа и картонената капачка в куршума. От тук може да се направи извод, че височината на филцовата тапа е недостатъчна и куршума трябва да има собствена полиетиленова тапа. В настоящия момент в България куршумите „Бренеке" се про­извеждат с полиетиленова тапа.

Всички известни куршуми за гладкоцевните оръжия /ос­вен подкалибрените/ имат ниски аеродинамични качества и затова вече на границата 75 - 80 м те губят около 50% от енергията си. Да се създават куршуми с добри аеродинамични качества за оръжие 12, 16 и 20 кал. е невъзможно, защото за стрелбата с тези куршуми ще е необходимо налягане, на ко­ето гладкоцевните оръжия не са разчетени.

Деформацията на куршума в момента на изстрела, нез­начителното различие в теглото на куршумите, в теглото на барута, качеството на тапите, механическите повреди в процеса на производството, транспортировката и в мо­мента на снарядяването - всичко това довежда до значител­ното им разсейване. Това разсейване е основната причина, която ограничава далекобойността при стрелбата. При сна­рядяването на патроните, когато се използват куршуми, ко­личеството на барута се увеличава с 10% повече от нормал­ния заряд на патрона. При положение, че температурата е под 0°С заряда от барут трябва да се увеличи с още допъл­нителни 5%.

Най-напред в САЩ, а след това и в други страни, вклю­чително България, се използват ловни патрони за гладкоцевно оръжие „Магнум" - /усилен, тежък/.

Ловните патрони „Магнум" се произвеждат с две раз­лични дължини - 76 мм и по-рядко с дължина 70 мм, като този вид патрони са известни още като „Магнум-бейби"

Какво отличава „Магнум" патрона от другите ловни патрони. Определящо е и най-важно е повишеното налягане - до 1200 атмосфери, което се допуща да се развие в пат­ронника на цевта, увеличено количество на сачмения заряд до 54 гр. При „Магнум-бейби" сачмения заряд може да достигне до 42 гр. Количеството на барутния заряд не е по-различно от това на нормално снарядените патрони, като се допуска само една десета от грама в повече барут.

При производството на „Магнум" патроните фирмите знаят, че компромиси могат да се правят само със скорост­та на сачмения заряд, но не и с налягането в патронника, ко­ето не може да превишава 1200 атм. По принцип фирмите-производителки се стремят да не превишават налягането в патронника да е повече от 1000 атм.

Не се допуща стрелба с „Магнум" патрони с гладкоиевно оръжие, изпитано до 700 атм.

Ако барута е започнал да се разлага /вместо характер­ната етерна, се е появила кисела миризма, то в никакъв случай не трябва да се използва за снарядяване на патрони, защото появяването на кисела миризма говори за разруша­ване на желатиновия слой. В резултат на това повърхността на пластинките се изменя, скоростта на горене рязко се уве­личава, т.е. получава се взрив, вследствие на което се раз­късва цевта в зоната на патронника.

Абсолютно е забранено да се използва бездимен барут, който по-рано е бил навлажнен и изсушен, а също така и бар­утен прах. Димният барут може да се съхранява значително по-дълго време от бездимния, не губейки при това своите ка­чества. Основният недостатък на димния барут е неговата голяма чувствителност към влагата. Намокреният барут губи своите качества и не ги възстановява след изсушаването. Димният барут трябва да се съхранява отделно от бездим­ния и от капсулите.

Гаранционният срок на съхранение на капсулите „Же-вело" със състав, в който има гърмящ живак, е 3 години; за „Жевело" с иницииращо вещество, което не корозира цевите, е 6 години. Практически капсулният състав не губи своята мощност в течение на 10 - 15 години.

Изхождайки от практическите условия за съхранение на ловните патрони от ловците, срока за съхранение на тези патрони е 3 години, ако при снарядяването е използвана нес-треляна гилза. В случай че е използвана стреляна гилза, срока се съкращава до 6 - 8 мес, защото остатъците от нагар разрушават барута.

Снарядените патрони и другите боеприпаси трябва да се съхраняват в сухи помещения, затворен шкаф, отдалечени от нагревателни уреди. Оптималните условия за съхранение е температура около 20С, относителна влажност на въздуха 65% и налягане 750 - 770 мм жст. При използването на патрони, съхранявани при високи температури, по време на изстрела в гилзите се появяват пукнатини или даже става откъсване на металната чашка, което не е безопасно за стрелящия и оръжието. При висока влажност на въздуха ловните патрони с хартиени гилзи са склонни към набъбване, в резултат на ко­ето те трудно влизат в патронника, а ежекторният меха­низъм отказва да изхвърля гилзата.

 

ТЕХНИКА НА БЕЗОПАСНОСТТА ПРИ СНАРЯДЯВАНЕ НА ЛОВНИТЕ ПАТРОНИ И СТРЕЛБАТА С ТЯХ

Едно от основните правила при снарядяването на лов­ните патрони е тапите да се вкарват в гилзата с усилие. Това увеличава притискането на барутния заряд и повишава налягането в цевите при изстрел.

Ю. П. Будрин е установил, че поразяващи фак­тори на халосния изстрел се явяват барутните газове. Въз­духа от канала на цевта, тапите, барутните частици и продуктите на изгорелите капсулни състави. Даже при изс­трел през дрехите халосния изстрел от ловно гладкоцевно оръжие може да причини смъртоносно нараняване. С патрони, снарядени с бездимен барут, восъчните тапи са прониквали в гръдната кухина от разстояние 1 метър, а при димния барут - до 3 метра. В коремната кухина восъчните тапи са проник­вали при изстрел до 30 см. На разстояние до 2,5 м те са били способни да причинят пукнатини по основата на черепа. На разстояние до 5 м те са прониквали в кожата до 1,2 - 1,8 см. Тапи от вата или от вестник са имали поразяващо свойство на разстояние до 20 - 30 см.

Механичното действие на барутните газове, довежда­що до образуване на големи поражения на кожата /разкъсване и отнемане/, се съхранява до 10 см. Разкъсващото действие на барутните газове върху кожата се наблюдава на разсто­яние до 10 см, а на дрехите - до 35-50 см.

Винаги трябва да се помни, че куршум, дремки и сачмите могат да рекушират от твърди предмети, замръзнала земя, лед, вода. Също така е недопустимо стрелбата по неясно видими цели /по шум/.

Като условие ще приемем, че стрелбата се провежда с ловно гладкоцевно оръжие ИЖ-39К и патрони, сачмения заряд на които се намира в пластмасови чашки.

На рисунка 1 е изобразено началото на излитане на сач­мения снаряд от дулния срез на цевта. В момента, когато чел­ната част на пластмасовата чашка започва да излиза от дулния срез, нейните листенца започват да се разтварят, освобождавайки сачмения снаряд. Разтварянето на пластма­совата чашка става под въздействието на високото наля­гане на въздуха, който се намира в нея и челното съпротив­ление, нарастващо вследствие образуването на резкия скок в уплътняването.

Въпреки сравнително не голямото ускорение, което се предава от налягането на барутните газове на сачмения сна­ряд в дулната част на цевта, то създава странично налягане, предизвикващо стремеж към радиално разширение, което е възпрепятствувано от стените на цевта. С излитането на пластмасовата чашка със сачмите извън пределите на цев­та, сачмения снаряд получава безпрепядствена възможност за радиално разширение, за което способствува допълнител­ният импулс, който се предава посредством тапата от из­литащите след нея с голяма скорост барутни газове.



Рис2. Сачмения снаряд в края на периода на въздействие на барутните газове: П - област на активно въздействие на барутните газове; Р - дулно налягане на барутните газо­ве, определящо тяхната енергия след излитането от цев­та; С – челно съпротивление на въздуха; Г - граница на уплътнението на въздуха

На рисунка 2 е показано положението на сачмения сна­ряд на известно разстояние от дулния срез на цевта, когато още продължава времето на въздействие на барутните га­зове. Листенцата на пластмасовата чашка от насрещния поток въздух са обърнати назад, тапата на дъното на която продължава въздействието на барутните газове, оказва раз­рушаващо въздействие на задната част на сачмения снаряд, придавайки на влизащите в нея сачмички странични импулси, под влиянието на които и става по-нататъшното разсейва­не на сачмения снаряд на разстояние. Периода на въздейст­вие ще приключи, когато налягането на барутните газове на дъното на пластмасовата чашка се изравни със съпротив­лението на въздуха. От този момент започва свободният по­лет на сачмите по балистическата треактория.

С приключването на периода на въздействие на бару­тните газове несиметричността на обтекаемостта и съп­ротивлението на въздуха довеждат до това, че пластмасо­вата чашка се преобръща със задната част напред и в това положение с нарастващо изоставане лети до 30 - 40 м.

Посочената схема по принцип правилно отразява про­изтичащия процес, макар в действителност нещата да из­глеждат по-сложни. Така например преобръщането на плас­тмасовата чашка способствува за изместване на струята от барутните газове нагоре, затова защото с отварянето на канала на цевта след излитането на сачмения снаряд с контейнера /пластмасовата чашка/ встъпва в действие втората /реактивната/ съставляваща сила на отблъскване, което повдига дулната част на цевта и изменя направлени­ето на изтичане на газовете.



Фотография на сачмения снаряд на 3 метра от дулния срез след изстрел от цев с цилиндрически канал.

На тази фотография е посочен сачмения снаряд на 3 метра от дулния срез на цевта, на която много добре се виж­да сачмения снаряд с плътно ядро в челната част и значи­телно разширена задна част и летяща по-високо от оста на изстрела пластмасова чашка, при което чашката лети вече с дъното напред. Отпред четливо се се вижда главната вълна. Зад ядрото на снаряда е разтегнат шлейф от въздух, приведен в завихрено състояние, в който шлейф се движи ос­новната маса сачми.

Между снаряда и пластмасовата чашка се е разтег­нала верига от сачми, отделила се от чашката по време на нейното преобръщане. На разглежданата фотография се виж­да началото на превръщане на сачмения снаряд в сачмен сноп, строежа, формата и размера на който на различни дис­танции ще зависи главно от това какви по сила и направление импулси са получили сачмите в периода на въздействие на барутните газове, а също така и от тези аеродинамически сили, които ще възникват и действуват на тях по време на полета.

Допълнителният импулс, получен от опашната част на снаряда в периода на излитане от дулния срез, довежда до възникване на вътрешни сили, аналогични на тези, които зас­тавят билярдните топки да отиват на различни страни при удар в пирамидата, с тази разлика, че „топките" са много повече и това става по време на полета по треакторията с голяма скорост. Колкото е по-мощен импулса, толкова с по-голяма сила ще се разпръснат сачмите настрани от треак­торията. Страничните импулси, получени от сачмите, са не­ограничено по-малки в сравнение с тези, които е получила всяка от тях при излитането си от цевта и въпреки това крайното отклонение на разстояние 35 м в страни може да бъде достатъчно голямо - 0,5 м.

И още два фактора, които влияят на разсейването -един от тях е деформираните сачми, които предизвикват значително съпротивление на въздуха и не само бързо губят скорост и разтеглят снопа по дължина, но и в зависимост от своето положение при срещата си с насрещния поток въздух, предизвикват появяване на аеродинамически сили. Те отклоняват сачмите от първоначалното направление и уве­личават вероятността от резонансни удари със съседните сачми, което също така ускорява процеса на разсейване. Другият фактор, способствуващ разсейването, е различие­то при условията, в които се оказват сачмите от предната и средната част от снаряда, когато са запазили сферичната си форма.

По принцип всички сачми на снаряда излитат от цевта с цилиндрически канал с еднаква начална скорост и еднакъв запас от кинетична енергия. Предните, срещайки се със сил­ното челно съпротивление, усилено от образувалата се челна вълна, загубват за неговото преодоляване значителна енергия и бързо губят скорост, като в същото време следващите след тях, намирайки се в „аеродинамическа сянка" загубват за преодоляване на съпротивлението по-малко енергия и бавно губят скорост.

Съвсем по друг начин протича формирането на сачме­ния снаряд след изстрел от цеви с шок в дулната част.

Преминаване на сачмения снаряд през голямо дулно стеснение:

V1 + ^V - сумарна скорост на сачмите, придобита в дулното стеснение;

Сачмите, получили ускорение, излитат напред, а пластмасо­вият контейнер, срещайки съпротивление в дулното стесне­ние се забавя и губи скорост /V3 V2 V1/.

На посочените рисунки е изобразено влизането в дулно­то стеснение на сачмения снаряд, движещ се със скорост около 400 м/сек. Влизайки в дулното стеснение периферните сачми, направлявани от стената на дулното стеснение, при­добиват формата на парабола и се придвижват към центъра. Те оказват натиск както на съседните сачми, вследствие съкращение дължината на окръжността, на която те са раз­положени, така и намиращите се вътре в сачмения снаряд, изтиквайки ги напред към страната на отворения край. Кол­кото по-навътре навлиза снаряда в дулното стеснение, тол­кова по-енергично става изтикването на сачмите напред, съпроводено с увеличение скоростта на снаряда и забавяне в стеснението на пластмасовата чашка (контейнера). Ско­ростта на сачмите при преминаване през дулното стесне­ние в разглеждания случай се увеличава със 66,6 м/сек.

Силата на инерция на тежкия сачмен снаряд му позво­лява относително леко да премине през дулното стеснение, като в същото време пластмасовата чаша, имаща незначи­телна енергия, вследствие малката обемна плоскост на ма­териала, но голямо съпротивление на свиване, на което се подлага в дулното стеснение, се забавя. В резултат на това кратковременно забавяне се получава различие в скоростите на сачмения снаряд и контейнера не ще догони вече снаряда и няма да му оказва вредно въздействие.

В посочената по-долу таблица са приведени основните параметри на сачмения снаряд в различни позиции.

ОПРЕДЕЛЯНЕ СКОРОСТТА НА САЧМИТЕ

 

Практически величините се определят по следния на­чин. Слага се мишена на разстояние 35 м от дулния срез на оръжието . Мишената представлява лист чиста хартия с размери 75/75 см, с нарисуван в средата черен кръг с диаме­тър 5 см. Зад мишената се поставя щит от сухи чамови дъс­ки с дебелина не по-малко от 25 мм. След изстрела се определя центъра на покриването от сачмите и се замерва в този център дълбочината на проникване в дъските на 10 сачми /мо­же и повече при желание/, при което най-голямото и най-мал­кото проникване се отхвърлят. По 10 сачми се определя и средната дълбочина на проникване. Дълбочината на проник­ването се определя с помощта на шублер, като към показа­нията се прибави и диаметъра на сачмата. Ако има възмож­ност средната дълбочина на проникване следва да се определя по 10 изстрела.

По формулата на М. Журне се определя скоростта на сачмите в момента на удара по мишената.

Като пример ще посоча следния случай. Необходимо е да определим началната скорост Vо за сачми 5. След изст­рела по мишената снемаме хартията, определяме центъра на попадение на сачмите, замерваме с шублер дълбочината на проникване на 10 сачми и ги записваме в таблица 2, след което определяме 4 средната дълбочина на проникване на сач­мите:

Към получения размер 9 мм добавяме диаметъра на сач­мите 3 мм и се убеждаваме, че сачмата е проникнала в дъс­ката на дълбочина 12 мм, след което по формулата

Определяме скоростта на сачмите в момента на по­падение в мишената, където:

където