Балканите в европейската система на международни отношения (1878-1913)

Българският цар Фердинанд взема решение да се предприеме ограничена операция с 2-ра и 4-та български армии в Македония за "сплашване" на съюзниците, за да станат по-отстъпчиви. Решението му не е съгласувано нито с Министерския съвет, нито с Народното събрание. Без да обяви война, България напада бившите си съюзници на 16 юни. Настъплението на 2-ра армия срещу гръцките войски започва в 19.00 ч. на 16 юни. Частите на 11-та пехотна дивизия овладяват пристанището Чай-азъ на Егейско море, с което очистват левия бряг на р. Струма от гърците. С десния си фланг 2-ра армия отхвърля противника при Гевгели и овладява града, като прекъсва връзката между сръбските и гръцките войски по долината на р. Вардар. Започва усиленото прехвърляне на Серската бригада от левия фланг на армията към Кукушката позиция, където се очаква да се развият най-тежките сражения.

4-та българска армия настъпва срещу сръбските войски през нощта на 16-ти срещу 17-ти юни и ги изтласква от първоначално заетите позиции. Създават се условия за развиване на настъплението и овладяване на гр. Велес. В така създалата се ситуация на 18 юни българското правителство нарежда офанзивата да бъде спряна. Сърбия и Гърция обаче намират отличен повод от българското нападение и на свой ред минават в атака по целия фронт в Македония. Българските парламентьори, изпратени при сръбските войски да искат прекратяване на огъня биват пленени или разстреляни. В особено неприятно положение се озовава част от 7-ма Рилска дивизия, която е изненадана от сръбските войски и пленена. Бездействието на 5-та българска армия на север позволява на сърбите да притеглят допълнителни дивизии от фронта пред нея и да ги хвърлят срещу 4-та армия. В резултат на това 4-та армия е принудена да се оттегли на старите си позиции от преди започването на военните действия.

Гръцката армия също предприема контра-атака. На 19 юни се разразяват ожесточени боеве при Дойран, Кукуш, Калиново и Лехана. Срещу частите на 2-ра Балканска бригада (29-ти Ямболски и 32-ри Загорски полк) в района на Кукуш настъпват три гръцки дивизии. 1-ва и 3-та армии се включват по-късно. 1-ва армия настъпва към Пирот и по долината на р. Нишава и застрашава сръбската армия в Македония. След прегрупиране, българската армия започва настъпление, а сръбската армия преминава към отбрана. Гръцката армия е блокирана в Кресненския пролом и е изправена пред опасност от пълно унищожение. Гърция търси помощ от Сърбия, но сръбската армия е в трудна позиция и не е в състояния да направи нещо по-сериозно. Престолонаследникът на гръцкия трон иска примирие.