Дженазе намаз (намаз за покойник)

Имамът застава на нивото на гърдите на покойника, по посока на къбле, и с намерение за намаз изрича гласно първия текбир, пре което останалите мюсюлмани, подредени зад имама, също изричат текбир, и се чете дуата „Субханеке” (според ханефийския мезхеб, а според останалите три мезхеба се чете сура „ел-Фатиха”).

След втория текбир (без да се вдигат ръцете) се чете „Аллахумме салли” и „Аллахумме барик”.

След третия текбир (без да се вдигат ръцете) се чете дуата: „Аллахуммегфир ли хайина ве меййитина, ве шāхидина ве гāибина, ве сагирина ве кебирина, ве зекерина ве унсāна. Аллахумме мен ехйейтеху минна фе ехйихи але’л-ислям. Ве мен тевеффейтеху минна фе тевеффеху але’л-иман. Аллахумме ля техримна еджраху ве ля тефтинна ба‘дах”. (О, Аллах! Опрости на живите и мъртвите ни, на присъстващите и отсъстващите ни, на младите и възрастните ни, на мъжете и жените ни! О, Аллах! На когото дадеш живот сред нас, отреди му да живее според исляма, а когото Ти прибереш, отреди му да умре с вяра! О, Аллах! Не ни лишавай от наградата за търпението след неговата смърт и не ни подлагай на изпитание!).

След четвъртия текбир се дава селям надясно и наляво, и намазът приключва.

Джемаатът през цялото време неотклонно следва имама и с тих глас изрича същите фрази.

Ако починалото е дете преди пубертета, след третия текбир се чете: „Аллахуммеджалху лена фератан веджалху лена зухран веджалху лена шафиан ве мушеффеа”. (О, Аллах! Стори го (я) наш предвестник, стори го средство за възнаграждение за нас и съкровище, стори го приет застъпник за нас!).

Дженазе намазът е фарз кифайе (общо задължение за мюсюлманите), т.е., ако част от вярващите го кланят, задължението за другите отпада.

16. Байрам намаз (празничен намаз)

а) мюсюлмански байрами:

Мюсюлманите имат два празника в годината: Рамазан байрам – първия ден от месец Шеввал след месец Рамазан; и Курбан байрам – десетия ден от месец Зулхидждже, на който се заколва курбан;

В намаза се встъпва, както при всеки друг намаз с текбир, като ръцете се поставят една върху друга под пъпа и всеки рецитира тихо „Субханеке”.

След „Субханеке”, имамът гласно, а джемаатът тихо, всички изричат 3 текбира, като при всеки текбир ръцете се вдигат до ушите и се спускат встрани.

След третия текбир ръцете отново се поставят една върху друга, имамът изрича тихо „Еузубилляхи минеш’ш-ейтани’р-раджим” и прочита на глас сура „ел-Фатиха” и откъс от Свещения Коран, след което рекятът се довършва, както при всеки друг намаз.

След първия рекят следва изправяне за втори, след което имамът тихо изрича „Еузубилляхи минеш’ш-ейтани’р-раджим” и прочита на глас сура „ел-Фатиха” и откъс от Свещения Коран.

След това, както в първия рекят, се изричат 3 текбира, като при всяко произнасяне ръцете се вдигат до ушите и се спускат встрани.

След трите текбира следва четвърти, с който се отива на руку и се продължава, както при всеки друг намаз, докато се даде селям.

След намаза имамът отправя хутбе.

Това е сюннет намаз, който се състои от 20 рекята и се кланя през нощите на месец Рамазан, след Ятсъ, с джемаат, като е препоръчително на всеки 2 рекята да се дава селям. Прекаленото бързане – каквото се забелязва често при този намаз – може да доведе до неговото анулиране.

Третата основа на исляма е говеенето през месец Рамазан.

Говеенето е пълно въздържане от хранене, пиене и полов контакт от зазоряване до залез слънце с намерение за ибадет.

Всевишният Аллах е повелил: „О, вярващи, предписано ви е говеенето в определени дни, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите...”, (Сура ал-Бакара, 2: 184).

Онзи, който не спазва говеенето, извършва голям грях.

Повелята за задължителното говеене през месец Рамазан е низпослана през втората година от преселението.

Говеенето започва с началото на Рамазан и приключва с края на месеца, който според лунния календар може да е 29 или 30 дни.

2. Ползи на говеенето

а) говеенето е израз на дълбока и искрена любов на мюсюлманина към Всевишния Аллах;

б) говеенето изпълва човека с търпение и воля с надежда да спечели одобрението и милостта на Аллах;

в) говеенето създава у човека здрава съвест, защото то е съкровена тайна между него и Аллах;

г) говеенето учи човека на дисциплина и самоконтрол;

д) говеенето изгражда у човека чувство на братство и на равенство пред Аллах, тъй като е задължение и за богатия, и за бедния, и за силния, и за слабия, и за управляващия, и за управлявания;

е) говеенето укрепва здравето на човека.

3. Условия, при които говеенето е задължително

Говеенето през месец Рамазан е задължително за всеки мюсюлманин – мъж или жена, който отговаря на следните условия:

а) да е умствено здрав;

б) да е достигнал полова зрялост;

в) да не е пътник.

4. Групи, за които говеенето не е задължително

а) децата преди пубертета;

б) хората с психически отклонения;

в) възрастните хора, на които не им е по силите да говеят;

г) пътуващите на разстояния над 90 км. Те пропускат и отговяват пропуснатото в друго време;

д) болните, като отговяват пропуснатото, когато оздравеят;

е) бременните жени и кърмачките, когато говеенето застрашава тяхното здраве или здравето на децата – отговяват пропуснатото в друго време;

ж) жени в месечен цикъл (максимално 10 дни) и в следродилен период (максимално 40 дни). В това състояние те не говеят и отговяват пропуснатото след съответните периоди.

а) поемане на храна или течности, както и пушенето;

б) полов контакт;

в) умишлено повръщане;

г) инжектиране на подхранващи организма лекарства.

6. Случаи, при които говеенето не се анулира

а) неумишлено повръщане;

б) приемане на храна поради забравяне, при което, човек в момента, в който се усети прекъсва храненето и продължава да говее, без да се изисква отговяване;

в) отделяне на семенна течност насън;

г) кръводаряване.

7. Препоръки на Мухаммед (с.а.с.) относно говеенето и месец Рамазан

а) преди зазоряване да се прави сахур¹;

б) разговяването да става непосредствено след залез слънце, с влизането на Акшам намаз, по възможност с фурми или вода, като се изрича дуата: „Аллахумме леке сумту ве аля ризкике ефтарту”. („О, Аллах! За Теб говях и с препитанието, което си ми дал разговях”);

в) да се кланя теравих намаз;

г) да се набляга на четенето на Свещения Коран;

д) говеещият да бъде търпелив и смирен.

Четвъртата основа на исляма е даването на милостинята зекят.

В Свещения Коран Всевишният Аллах е повелил: „И отслужвайте молитвата, и давайте милостинята зекят, и се покланяйте с покланящите се!” (Сура ал-Бакара, 2: 43).

Зекятът представлява 2,5 % (1/40 част) от имуществото на мюсюлманина, надхвърлящо основните му нужди, след достигане на определени стойности и запазването им в продължение на една година.

2. Ползи от даването на зекят:

а) пречиства имуществото и сърцето на този, който я дава;

б) подпомага бедните;

в) осигурява връзката между бедните и богатите;

г) премахва егоизма и скъперничеството.

3. Условия, при наличието на които, човек е длъжен да дава зекят:

а) да е мюсюлманин;

б) да е психически здрав;

в) да е навлязъл в зрелост според исляма;

г) да е свободен;

д) да притежава имущество или имот над нисаб (основния минимум), като от датата на влизане в притежание на нисаба да е изтекла една пълна лунна година.

а) къщите за живеене и покъщнината;

б) облеклото и превозните средства;

в) литература, която не е за търговия;

г) инвентарът и машините, ползвани за производство;

д) хранителните продукти за ядене;

е) скъпоценностите, златото и среброто на жените, които се използват като накити.

5. Групи, за които е предназначен зекятът

Всевишният Аллах в Свещения Коран е казал:

„Милостинята зекят е за бедняците и за нуждаещите се, и за онези, които я събират, и за приобщените сърцата им [към исляма], и за [откуп на] робите, и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника [в неволя] – задължение от Аллах. Аллах е Всезнаещ, Премъдър”. (Сура ат-Тевбе, 9: 60).

Следователно, зекятът е предназначен за следните групи хора:

а) бедните мюсюлмани – онези, които не притежават имущество на стойност, при която са длъжни да дават зекят;

б) нуждаещите се – хора които са в остра нужда, въпреки че имат известно препитание;

в) служителите, назначени да събират зекята;

г) новоприелите исляма – за да се установят и укрепнат в религията;

д) военнопленниците и робите – за откупуването им;

е) длъжниците, които не могат да изплатят дълга си;

ж) хората по пътя на Аллах – работещите за разпространяване на религията; намиращите се във война; заетите с търсене на знание, които ще допринесат за напредъка на мюсюлманите;

з) закъсалите на път, дори да са богати там, където живеят.

Ако зекятът е в голямо количество, бедният или нуждаещият се може да вземе от него до определения минимум, а останалата част се раздава на други бедни.

6. Нисаб (основен минимум)

Нисабът – минималният размер имущество, при който притежателят му трябва да дава зекят, е 80,18 гр. злато, 561 гр. сребро, равностойността им в парични средства или търговска стока, или определен брой животни.¹

а) злато: 80,18 гр. или повече – 1/40 (2,5%);

б) сребро: 561 гр. или повече – 1/40;

в) парични средства (нисабът се изчислява спрямо златото или среброто): – 1/40;

г) търговска стока (нисабът се изчислява въз основа на паричната стойност спрямо златото или среброто): – 1/40;

д) животни:

– дребен добитък (овце и кози): на 40 овце или кози се дава една овца или коза;

– едър добитък (говеда и биволи): на 30 говеда или биволи се дава една юница, навършила година;

– камили: на 5 камили се дава една овца или коза.

С увеличаване броя на добитъка стойността на зекята се променя.

а) майка, баща, баба, дядо;

б) син, дъщеря, внук, правнук и т. н.;

в) заможен човек;

г) съпруг или съпруга.

9. Садаката (милостинята) фитре

Фитре е милостиня, която всеки мюсюлманин притежаващ в началото на месец Рамазан извън основните си потребности стойността на нисаба дава за себе си и за децата си до преди байрамския намаз на онези, на които се полага зекят.

Фитрето се изчислява на базата на стойността на който и да е от следните хранителни продукти: жито – 1460 гр.; ечемик – 2920 гр.; стафиди – 2920 гр.; фурми – 2920 гр.

Всевишният Аллах е казал: „Първият Дом, съграден за хората, е в Бекка² – благословен и за напътване на народите. В него има ясни знамения – мястото на Иб- рахим, – и който влезе там, е в безопасност. И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома – за онзи, който може да отиде, а който откаже – Аллах не се нуждае от световете”. (Али Имран, 3: 96-97).

Поклонението хадж е повелено през деветата година от преселението. То се изпълнява през месец Зилхидждже и представлява служене с тялото и с имуществото, като включва определени обреди.

2. Условия, необходими у мюсюлманина за задължителността на поклонението хадж:

а) да е психически здрав;

б) да е достигнал полова зрялост;

в) да е свободен;

г) да има материални средства – извън издръжката на семейството – достатъчни за да иде на хадж и да се върне;

д) да е физически здрав.

а) обличане на ихрам (две парчета плат, с които по определен начин се покрива тялото при мъжете);

б) престояване в местността Арафат (на деветия ден от месец Зилхидждже от обяд до залез слънце);

в) таваф (7 ритуални обиколки) около Кябе при посещението.

а) ифрад – не се обвързва с умре и се извършва с намерение само за хадж;

б) теметту – изпълнява се с намерение за умре и хадж, като поотделно се облича ихрам;

в) киран – изпълнява се с намерение за умре и хадж с еднократно обличане на ихрам.

Всевишният Аллах е казал: „Не тяхното месо, не тяхната кръв ще стигне до Аллах, а вашата набожност ще стигне до Него...”, (Сура ал-Хадж, 22: 37).

Курбан е заколването на определен вид животно, в определено време в името на Всевишния Аллах. Курбанът представлява служене, извършено чрез имущество. Предписанието за курбан е низпослано през втората година от хиджра.

2. Условия необходими у мюсюлманина за задължителността на курбана:

а) да е психически здрав;

б) да е достигнал полова зрялост;

в) да е свободен;

г) да притежава имущество или средства, стойността на които да не е под минимума нисаб.

3. Заколване на курбана

Курбанът се коли във времето от първия ден до Акшам намаз на третия ден на байрама. Препоръчително е при коленето животното да се положи на лявата му страна по посока към къбле, след което с думите „Бисмилляхи, Аллаху екбер” се прерязват хранопровода, дихателната тръба и двете основни вени, като главата не се отделя от тялото и не се дере, докато не настъпи смъртта. Ако при заколението умишлено не се произнесе "Бисмиллях", месото на животното не се яде.

Месото може да се консумира както от собственика, така и от всеки, на когото бъде предложено, като е пепоръчително да се раздели на три части, от които едната е за бедните, другата – за роднини и приятели, а третата – за семейството.

Кожата на курбана се дарява на джамия или за благотворителни цели.

5. Животни за курбан

За курбан са годни: овце, кози, говеда, биволи и камили, като овцете и козите трябва да са навършили 1, говедата и биволите – 2, а камилите – 5 години. Само при овцете едро животно, което е навършило шест месеца също става за курбан. Овцата и козата могат да бъдат заклани само за 1 човек, докато говедото, биволът и камилата могат да бъдат заклани за 7 души.

а) слепи с едното или с двете очи;

б) животни, чиито един или двата рога са счупени из основи;

в) животни, на които по-голямата част от ухото или опашката липсва;

г) животни, които са куци до такава степен, че не могат да опират крак;

д) животни, които по рождение са без уши или опашка;

е) животни, на които липсват повечето зъби и не могат да се хранят;

ж) болни;

з) много мършави;

и) животни с откъснато виме;

й) овце и кози с 1 изсъхнала бозка или говеда с 2 изсъхнали бозки.
ТРЕТИ РАЗДЕЛ

КРАТКИ СУРИ И ДУИ ЗА НАМАЗ
СУРИ ЗА НАМАЗА
Сура ел-Фатиха (1.)
بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ (1) الْحَمْدُ لِلَّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ (2) الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ (3) مَالِكِ يَوْمِ الدِّينِ (4) إِيَّاكَ نَعْبُدُ وَإِيَّاكَ نَسْتَعِينُ (5) اهْدِنَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيمَ (6) صِرَاطَ الَّذِينَ أَنْعَمْتَ عَلَيْهِمْ غَيْرِ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ وَلاَ الضَّالِّينَ (7).

Бисмилляхиррахманиррахим! Елхамду лилляхи раббил āлемин. Ер-рахмāни-р-рахим. Мāлики йевмиддин. Ийяке неабуду ве ийяке нестеин. Ихдине-с-сирāтал мустеким. Сирāта-л-лезине ен амте алейхим. Гайрил мегдуби алейхим ве лед-дāллин.

(В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Хвала на Аллах – Господа на световете, Всемилостивия, Милосърдния, Владетеля на Съдния ден! Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем. Насочи ни по правия път, пътя на тези, които си дарил с благодат, а не [на тези], над които тегне гняв, нито на заблудените!)

(В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Не видя ли [о, Мухаммед] как постъпи твоят Господ с владетелите на слона? Не превърна ли Той коварството им в заблуда? И изпрати срещу тях ята от птици, които ги замеряха с камъни от печена глина. И ги стори да приличат на проядени листа).

(В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Заради обичая на Курайш, техния обичай да пътуват и зиме, и лете, нека служат на Господа на този Дом, който им даде храна срещу глада и сигурност срещу страха!).

(В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Видя ли ти онзи, който взима за лъжа Възмездието? Това е онзи, който пъди сирака и не подканва да бъде нахранен нуждаещият се. Горко на отслужващите молитва, които своята молитва [съзнателно] пренебрегват, които лицемерят, а отказват дори дребните услуги!).

(В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Ние ти дадохме [о, Мухаммед реката] ал-Кевсер. Затова отслужвай молитвата към своя Господ и [жертвено животно] коли! Твоят ненавистник - той е лишеният).

(В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Кажи [о, Мухаммед]: "О, неверници, аз не служа на това, на което вие служите, и вие не служите на това, на което аз служа. И аз не служа на това, на което вие служите, и вие не служите на това, на което аз служа. Вие си имате вашата религия и аз имам своята религия.").

(В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Когато дойде подкрепата на Аллах и победата, и видиш хората да встъпват на тълпи в религията на Аллах, прославяй своя Господ с възхвала и Го моли за опрощение! Той винаги приема покаянието).

(В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Да се погубят двете ръце на Ебу Лехеб! И той да се погуби! Не го избави неговият имот и онова, което е придобил. Ще гори в огън с пламъци той – и жена му, носещата дърва. На шията й ще има въже от сплетени влакна).