Басри зилябид софия 2011

Шестото условие на вярата е вярата в съдбата.

Всевишният Аллах е казал: „Благословен е Онзи, Който низпосла на Своя раб Фуркана¹ (Разграничаването), за да бъде предупредител за световете – Онзи, Комуто принадлежи владението на небесата и на земята. И не се е сдобивал със син, и няма съдружник във владението, и е сътворил всяко нещо, и го е премерил с точна мяра”, (Сура ал-Фуркан, 25: 1-2).

Под премерването с точна мяра се разбира съдбата, коята има два аспекта:

Отговорността на човека зависи от естеството на явленията, които според наличието на човешката воля в тях се делят на:

а) явления, съществуващи независимо от волята на човека като: движението на слънцето, природните явления, процесите в организма, цвета на кожата, етническия произход и др., за които човек не е отговорен;

б) действия, които човек извършва със свободната си воля, като: ставане, сядане, ядене, пиене, говорене и т.н.

Всичко, което се случва, е с абсолютната воля на Всевишния Аллах, като на човека е дал частична воля на избор, при което за избор на добро има възнаграждение, а за избор на зло – наказание.

3. Уповаване (тевеккюл) и работа

Уповаване е да се разчита на Всевишния Аллах, след като човек е направил всичко, което зависи от него.

Уповаването на Аллах не означава да очакваш от Него, без да си направил каквото и да било или без да си направил необходимото.

На един човек, който попитал, дали може да остави камилата си без да я върже, с уповаване на Аллах, че ще му я пази, Мухаммед (с.а.с.) отговорил: „Първо я вържи и след това се уповавай на Аллах”.

а) ибадет с тялото – като намазът и говеенето, които са лично задължение на всеки мюсюлманин и не могат да бъдат извършени от друг;

б) ибадет с имуществото – като милостинята зекят и курбанът, за които може да бъде упълномощено друго лице;

в) ибадет и с тялото, и с имуществото – като поклонението хадж, за което при липса на възможност да се изпълни лично (поради физически недостатък или друга основателна причина) може да бъде упълномощено друго лице.

Ислямската религия е изградена върху принципа на чистотата. Всевишният Аллах е казал: „...Наистина Аллах обича каещите се и обича пречистващите се” (Сура ал-Бакара, 2: 222).

Ислямът отдава голямо значение както на външната чистота, така и на вътрешната. Всевишният Аллах е казал: „Вече е сполучил онзи, който се е пречистил [от безверието и лошите качества]” (Сура ал-Аля, 87: 14).

2. Абдест

Абдестът представлява измиване на определени части от тялото, с цел кланяне на намаз. В Свещения Коран се казва: „О, вярващи, когато станете за намаз, измийте лицето и ръцете си до лактите, и забършете главата, и измийте нозете си до глезените”. (Сура ал-Маиде, 5: 6).

а) Начин на извършване на абдеста

1) Започва се с намерение за абдест.

2) Измиват се ръцете до китките – 3 пъти.

3) Изплаква се устата с вода – 3 пъти.

4) С дясната шепа се подава вода на носа и се смръква, след което се изсеква с лявата ръка за почистване на ноздрите – 3 пъти.

5) Измива се лицето – от върха на челото до брадичката и от ухо до ухо – 3 пъти.

6) Измива се първо дясната, а после лявата ръка до лакътя – 3 пъти.

7) Прави се месх – главата се избърсва с мокра ръка веднъж (най-малко една четвърт от нея).

8) Избърсват се вътрешните части на ушите с върха на показалците или малките пръсти, а външните части – с палците.

9) Измиват се двата крака до глезените, като се започва с десния – 3 пъти.

Абдестът е валиден докато не бъде анулиран по някаква причина, като изхождане по нужда, загубване на съзнание и т.н.

Освен за намаз, абдестът е задължителен при таваф (ритуално обикаляне около Кябе) и при докосване на Корана.

1) Измиване на лицето.

2) Измиване на ръцете до лактите.

3) Месх на главата.

4) Измиване на краката до глезените.

в) Причини за анулиране на абдеста

1) Изхождане по нужда (малка, голяма) или отделяне на газове.

2) Кръвотечение, изтичане на гной или други секрети от тялото.

3) Повръщане.

4) Заспиване.

5) Загубване на съзнание.

За да се осигури необходимата за намаза чистота, след изхождане по нужда се препоръчва да се използва вода, като почистването само с тоалетна хартия не осигурява нужната чистота.

г) Улеснения при абдест

1) Месх върху дебели плътни чорапи или специална обувка – мест: ако след извършване на абдест се обуят дебели вълнени чорапи или местове, когато се наложи подновяване на абдеста, без да се мият краката отново, е достатъчно да се обърше с мокра ръка горната част на чорапа или места. Постоянно пребиваващият на местоживеенето си може да прави месх, без да сваля чорапите или местовете двайсет и четири часа (1 денонощие), а пътникът – седемдесет и два часа (3 денонощия), считано от развалянето на абдеста след обуване.

2) Месх върху превръзка: при нараняване на част от тялото, подлежаща на измиване, може да се ползва превръзка, която при взимане на абдест се избърсва с влажна ръка.

3. Гусул (ритуално изкъпване)

В Свещения Коран Всевишният Аллах е повелил: „...И ако сте омърсени, почистете се...” (Сура ал-Маиде, 5: 6).

1) При семеотделяне (след полов акт, насън или в други случаи).

2) При полов акт (дори да няма семеотделяне).

3) След месечен цикъл или следродилно кръвотечение при жените.

4) При смърт (мъртвецът трябва да бъде изкъпан).

б) Фарзове на гусула

1) Изплакване на устната кухина.

2) Смръкване на вода и почистване на ноздрите.

3) Измиване на цялото тяло.

1) Започване с името на Аллах (Бисмилляхиррахманиррахим).

2) Почистване на мръсотиите по тялото.

3) Взимане на абдест преди изкъпване.

4) Изкъпнането да започне, като по 3 пъти се облеят с вода първо главата, а след това дясното и лявото рамо.

5) Разтриване на тялото при обливане с вода.

6) Измиване на краката последни, ако на мястото на къпането се събира вода.

7) Пестенето на водата и пазенето на мълчание.

Тейеммумът представлява избърсване на лицето и ръцете с пръст при липса на вода, на мястото на абдеста и гусула. В Свещения Коран се повелява: „...и ако сте болни или на път, или някой от вас е дошъл от нужника, или сте обладавали жени, а не сте намерили вода, тогава потърсете чиста пръст и натрийте с нея лицата и ръцете си” (Сура ал-Маиде, 5: 6).

1) При липса на вода.

2) Когато човек е болен и използването на вода е невъзможно.

3) При липса на достъп до водата или наличието й в недостатъчно количество.

4) Когато употребата на вода е вредна.

5) Когато извършването на абдест ще отнеме време и ще бъде причина за пропоускане на дженазе или байрам намаз.

1) Дланите се удрят леко върху чиста пръст.

2) Ръцете се изтръсват от пръстта и с полепналата прах се избърсва лицето, както при абдеста.

3) Дланите се удрят втори път върху пръстта, след което с лявата длан се избърсва дясната ръка до лакътя, а с дясната длан – лявата ръка до лакътя.

1) Всичко, което анулира абдеста, анулира и тейеммума.

2) Отпадането на причината, наложила неговото използване.
НАМАЗ
1. Същност и значение на намаза

Кланянето на намаз е втората основа на исляма след свидетелството, че няма друг истински бог освен Аллах и че Мухаммед (с.а.с.) е Негов раб и пратеник.

Ежедневният петкратен намаз е най-важният дълг на човека след като повярва в съществуването и единосъщието на Всевишния Аллах и в пророчеството на Мухаммед (с.а.с.). Повелята за петкратния намаз е низпослана година и половина преди хиджра (преселението на мюсюлманите от Мекка в Медина) през нощта на възнесението – мирадж.

Намазът е ибадет, който пречиства душата, озарява сърцето и издига човека пред Аллах. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Петте намаза са като пълноводна река, която минава пред дома на един от вас и той се къпе в нея пет пъти на ден”.

Ислямът предписва кланянето на намаз пет пъти в денонощието.

Всевишният Аллах е казал: „За вярващите намазът е предписание в определено време” (Сура ен-Ниса, 4: 103).

а) Сабах намаз (сутрешна молитва) – кланя се във времето от зазоряване до преди изгрев слънце;

б) Ойлен намаз (обедна молитва/ пладнина) – кланя се във времето след зенита на слънцето, докато сянката на предметите се удвои;

в) Икинди намаз (следобедна молитва) – кланя се след изтичане времето на обедния намаз до залез слънце;

г) Акшам намаз (вечерна молитва) – кланя се след залез слънце до изчезване на червения проблясък на хоризонта;

д) Ятсъ намаз (нощна молитва) – кланя се след изчезване на червения проблясък на хоризонта до настъпването на времето за сабах намаз (имсак).

Най-добре е всеки намаз да се кланя в началото на времето му, като е забранено кланянето на намаз по време на изгрев, зенит и залез слънце.

Намазът може да се кланя навсякъде, като най-препоръчан е намазът с джемаат (груповият намаз с другите мюсюлмани) в джамията.

Ако човек е болен или пътник¹, може да събере два намаза – обедния и следобедния или вечерния и нощния – във времето на един от двата. Събирането във времето на първия намаз се нарича джем такдим (събиране с изтегляне напред), а събирането във времето на втория се нарича джем те’хир (събиране със закъснение), като при събирането на два намаза се съблюдава тяхната последователност.

Пътуващият над 90 км. кланя фарзовете на обедния, следобедния и нощния намаз по 2 рекята, вместо по 4. Сюннетите, в случай че през останалото време са кланяни редовно, то по време на път се пропускат и се получава възнаграждение сякаш са кланяни, като същевременно е желателно сюннетът на сабах и витир намазът да не се изоставят дори и на път. Ако човек заминава с намерение за престой до 15 дни, той се счита за пътник и се възползва от съкращаването на намаза и по време на пътя, и по време на престоя. А ако пътува с намерение за престой 15 или повече дни, съкращава намаза само по време на пътя.

От традицията на Пратеника на Аллах (с.а.с.) е след като настъпи време за намаз, да се изрече езан, като се застане в посока към къбле (Мекка).

а) Елементи на езана за ойлен, икинди, акшам и ятсъ намаз:

1) Аллаху екбер (Аллах е по-голям от всичко) – 4 пъти.

2) Ешхеду елля иляхе илляллах (Свидетелствам, че няма друг истински бог освен Аллах) – 2 пъти.

3) Ешхеду енне Мухаммеде’р-расулюллах (Свидетелствам, че Мухаммед е пратеник на Аллах) – 2 пъти.

4) Хайяле-с-салях (Хайде на намаз) с лице обърнато надясно – 2 пъти.

5) Хайяле-л-фелях (Хайде на спасение) с лице обърнато наляво – 2 пъти.

6) Аллаху екбер (Аллах е по-голям от всичко) – 2 пъти.

7) Ля иляхе илляллах (Няма друг истински бог освен Аллах) – веднъж.

б) Елементи на езана за сабах намаз:

На сабах намаз, за разлика от другите времена, след петата част на езана (Хайяле-л-фелях) се добавя: „Ес-саляту хайру’м-мине’н-невм” (Намазът е по-добър от съня) – 2 пъти.

Преди встъпване във фарз намаз мъжете изричат икамет, което означава оповестяване на започването на намаза и представлява изричане на словата за езан, като след петата част се добавя: „Кад камети’с-салях” (Намазът вече започва) – 2 пъти. Икаметът се изрича по-тихо и по-бързо от езана.

а) Сабах намаз – 2 рекята сюннет; 2 рекята фарз;

б) Ойлен намаз – 4 рекята сюннет; 4 рекята фарз; 2 рекята сюннет;

в) Икинди намаз – 4 рекята сюннет; 4 рекята фарз;

г) Акшам намаз – 3 рекята фарз; 2 рекята сюннет;

д) Ятсъ намаз – 4 рекята сюннет; 4 рекята фарз; 2 рекята сюннет; 3 рекята витир.

а) Хадестен тахарет (изчистване от състояние, налагащо гусул или абдест): човек трябва да е с гусул и абдест;

б) Неджасеттен тахарет (изчистване от сетивна мръсотия): дрехите, тялото и мястото за намаз трябва да са чисти;

в) Сетри аврет (покриване на голотата): за мъжете частите на тялото между пъпа и колената; а за жените цялото тяло, с изключение на лицето и ръцете, които трябва да са покрити;

г) Къбле (обръщане към къбле): да се застане по посока на Кябе в Мекка;

д) Вакит (време): да е настъпило времето за съответния намаз;

е) Нийет (намерение): да се застане с намерение за съответния намаз.

9. Фарзове на намаза

а) Ифтитах текбир (изричането на „Аллаху екбер” при встъпване в намаза);

б) Къям (заставане прав);

в) Къраат (рецитиране на откъс от Свещения Коран по време на къям);

г) Руку (поклон);

д) Седжде (захлупване по чело на земята, при което челото заедно с носа, пръстите на двата крака, коленете и дланите опират на земята);

е) Кааде-и ахире (сядане в края на намаза, при което се четат „Ет-техийяту”, „Аллахумме салли”, „Аллахумме барик” и „Раббена āтина”);

Ако някой от задължителните елементи на намаза не се изпълни, намазът е невалиден и трябва да се повтори.

Състои се от 2 рекята сюннет и 2 рекята фарз. Първо се кланя сюннетът, а след това фарзът.

Кланянето на 2 рекята сюннет става по следния начин:

1) Кланящият се смирено застава по посока на къбле, вдига ръцете си до нивото на ушите и с нийет да кланя сюннета на Сабах намаз казва „Аллаху екбер”.

2) Поставя ръце под пъпа, прихващайки лявата ръка с дясната.

3) Изрича тихо „Субханеке”, казва „Еузубилляхи минешшейтанирраджим”, „Бисмилляхиррахманиррахим” и изчита сура „ел-Фатиха” и още една сура или няколко айета от Свещения Коран.

4) Казва „Аллаху екбер”, покланя се в руку и изрича 3 пъти „Субхане раббийелазим” (Пречист е моят Господ).

5) Докато се изправя казва „Семиаллаху ли мен хамидех” (Аллах отвръща на онзи, който Го прославя).

6) След като се изправи казва „Раббена лекел хамд” (Слава на Теб, Господарю наш).

7) Казвайки: „Аллаху екбер”, прави седжде и изрича 3 пъти „Субхане раббийелеаля”. (Пречист е моят Всевишен Господ).

8) Казвайки: „Аллаху екбер”, сяда на колене.

9) Казвайки: „Аллаху екбер”, отново прави седжде и изрича 3 пъти „Субхане раббийелеаля”, с което бива завършен 1 рекят.

10) Казвайки: „Аллаху екбер”, се изправя за втория рекят и прочита сура „ел-Фатиха” и откъс от Свещения Коран, както при първия рекят.

11) След като изпълни и втория рекят по подобие на първия, кланящият сяда на колене в кааде-и ахире и чете дуите: „Еттехийяту”, „Аллахумме салли”, „Аллахумме барик” и „Раббена āтина”.

12) След като свърши с дуите, обръщайки лице дава селям¹ първо надясно и после наляво.

Двата рекята сюннет на Сабах намаз се кланят с тих глас (шепнешком), колкото кланящият да чува себе си.

Кланянето на 2 рекята фарз на Сабах намаз става по същия начин както 2-та рекята сюннет, но с нийет за фарз. Двата рекята фарз на Сабах намаз могат да се кланят и на глас (като при намаз с джемаат това е задължително), с изключение на „Субханеке” и дуите по време на руку, седжде и кааде-и ахире (до даването на селям), които се четат шепнешком.

б) Ойлен намаз:

Състои се от 4 рекята сюннет, 4 рекята фарз и 2 рекята сюннет.

Кланянето на 4-те рекята сюннет става по следния начин:

1) Първите два рекята се кланят, както при Сабах намаз.

2) След последното седжде на втория рекят, се сяда и се прочита само „Еттехийяту”, след което с „Аллаху екбер” се изправя за третия рекят.

3) Третият и четвъртият рекят се кланят по същия начин, както първите два.

4) След последното седжде на четвъртия рекят се застава в кааде-и ахире.

5) Приключва се с даване на селям първо надясно и след това наляво.

Кланянето на 4-те рекята фарз става по същия начин, както на 4 рекята сюннет с тази разлика, че по време на къям в третия и четвъртия рекят се чете само сура „ел-Фатиха”.

Кланянето на 2-та рекята сюннет става по същия начин, както на Сабах намаз.

Ойлен намаз и да се кланя с джемаат се кланя шепнешком.

в) Икинди намаз:

Състои се от 4 рекята сюннет и 4 рекята фарз.

Кланянето на сюннета става по същия начин, като сюннета на Ойлен намаз с тази разлика, че при сядането след втория рекят освен „Еттехийяту” се четат „Аллахумме салли” и „Аллахумме барик”, след което третият рекят започва със „Субханеке”.

Фарзът се кланя като фарза на Ойлен намаз.

г) Акшам намаз:

Състои се от 3 рекята фарз и 2 рекята сюннет.

Кланянето на фарза става по следния начин:

1) Първите два рекята се кланят като фарза на Сабах намаз.

2) След последното седжде на втория рекят, се сяда и се прочита само „Еттехийяту”, след което с „Аллаху екбер” се минава на третия рекят.

3) В третия рекят се чете шепнешком само сура „ел-Фатиха”.

4) След последното седжде на третия рекят се застава в кааде-и ахире и след изчитане на дуите се дава селям.

Първите 2 рекята на фарза, когато човек е сам, могат да се изпълнят, както шепнешком, така и на глас, а при намаз с джемаат трябва да е на глас.

Състои се от 4 рекята сюннет, 4 рекята фарз, 2 рекята сюннет и 3 рекята витир.

1) Първите 2 рекята се кланят като при всеки друг намаз.

2) След последното седжде на 2-я рекят се чете само „Еттехийяту”, след което с „Аллаху екбер” се минава на третия рекят.

3) В 3-я рекят се чете сура „ел-Фатиха” и откъс от Свещения Коран. След което с „Аллаху екбер” ръцете се вдигат до нивото на ушите и после пак се поставят една върху друга и се чете „Кунут дуасъ”.

4) След последното седжде на 3-я рекят се застава в кааде-и ахире и след изчитане на дуите се дава селям.

По принцип Витир намазът се кланя единично и шепнешком, като през месец Рамазан е препоръчително да се кланя с джемаат и на глас.

Намазът е религиозно задължение, което не отпада при никакви условия, освен в случай на смърт или необратима лудост. Когато бъде пропуснат при забравяне, заспиване или изпадане в безсъзнание се прави казā само на фарза.

Намазът с джемаат се предвожда от имам, който се избира измежду най-знаещите и изпълняващи Исляма, като може да се извърши най-малко от двама души, при което имамът стои малко по-напред от другия.

На Акшам, Ятсъ и Сабах имамът чете на глас сура „ел-Фатиха” и откъса от Свещения Коран, като след приключването на сура „ел-Фатиха”, всички изричат тихо „Āмин”.

Всеки път, когато имамът казва „Аллаху екбер”, джемаатът тихо казва същото, а когато след руку изрече: „Семиаллаху лимен хамидех”, всички заедно с имама тихо изричат: „Раббена лекелхамд”.

Джемаатът следва имама във всяко движение без да го изпреварва, като намазът на онзи, който го изпревари, се разваля.

Закъснелият за джемаата се включва в намаза, където свари и след като имамът свърши, без да дава селям, допълва пропуснатото, като, ако го свари на руку, съответният рекят му се зачита, а ако не, трябва да го откланя след селяма.

Кланянето на намаза с джемаат е затвърден сюннет, който мюсюлманинът не бива да пропуска, имайки предвид, че намазът с джемаат, превъзхожда индивидуалния 27 пъти ако е с имама в джамията.

13. Сехив седжде (седжде при невнимание в намаза)

Ако в намаза поради невнимателност се закъснее с изпълнението на фарз (задължителен елемент) или се закъснее по отношение на ваджиб (крайно препоръчителен елемент) или се пропусне (като сядането за четене на „Еттехийяту” между 2-я и 3-я рекят), за да се поправи грешката, допусната по невнимание, е необходимо сехив седжде.

Всевишният Аллах е повелил: „О, вярващи, щом се призове за молитвата в петъчния ден, устремете се към споменаването на Аллах и оставете търговията! Това е най-доброто за вас, ако знаете”. (Сура ал-Джумуа, 62: 9).

Изпълнява се с джемаат и е задължителен за мъжете, като се извършва във времето на Ойлен намаз и се състои от 4 рекята сюннет, 2 рекята фарз и 4 рекята сюннет.

Сюннетите се кланят като 4-те рекята сюннет на Ойлен намаз, като помежду им се чете хутбе (обръщение) и с джемаат се кланят 2 рекята фарз намаз.